Р Е Ш Е Н И Е
№
260074
гр. Нови пазар, 25.11.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Нови пазар в публичното заседание на втори ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №467 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, с обективно съединени искове, както следва: по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 600 лв.; по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 105, 15 лв.; по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 245 лв.; по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 283, 50 лв.; по чл.92 от ЗЗД с цена на иска от 283, 50 лв. и по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 41, 34 лв., от страна на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов” №29, етаж 3, представлявано от И.Ц.К.и Я.Б.Я., с пълномощник по делото *** И.Т., против ответника Х.К.И., ЕГН **********,***.
Заявените от ищцовата страна факти по делото са следните: На ***г. между „Вива Кредит “ ООД и ответника бил сключен договор за паричен заем №***. При подписване на договора заемателят и настоящ ответник получил стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните особености на паричния заем. Съгласно договора, заемодателят отпуснал паричен заем в размер на 600 лв. на заемателя. Заемът бил усвоен в търговски обект от клоновата мрежа на „Изипей“ АД. С подписването на договора ответникът удостоверил получаването на заемната сума. Заемателят се задължил да заплати сумата 988,65 лв., на 9 месечни погасителни вноски, всяка по 109,85 лв., включваща първоначална главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане на документи. Не направил нито едно плащане. Затова към настоящия момент дължал главница от 600 лв.; 105,15 лв. договорна лихва за периода от 04.07.2018 г. до 01.03.2019 г.; размерът на договорената допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи от 283,50 лв.; неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение от 283,50 лв. и обезщетение за забава върху непогасената главница от 41,31 лв. за периода от 05.07.2018 г. до 05.11.2019 г., както и разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането от 245 лв. Основанието, на което ищецът претендира вземанията било рамков договор за прехвърляне на парични вземания от ***г. и приложение №1 към него от ***г., сключено между „Вива Кледит“ ООД и ищеца, по силата на които вземането се прехвърляло в полза на ищеца с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК до съда и била издадена заповед за изпълнение, но същата била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Това породило правния интерес на ищеца да предяви настоящия установитеен иск. В указания от съда срок ищецът предявява настоящия иск за установяване на вземането, като моли съда да признае за установено, че ответникът дължи сумите: 600 лв. – главница; 105,15 лева - договорна лихва от 04.07.2018 г. до 01.03.2019 г.; 283,50 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение; 283,50лева – такса за експресно разглеждане на документи; 245 лева—разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането; 41,31 лв. обезщетение за забава върху непогасената главница за периода от 05.07.2018 г. до 05.11.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на ***г. до окончателното плащане. Моли да се присъдят и направените разноски в производството.
Ответникът е получил препис от исковата молба с приложенията към нея лично. В законовият срок не е постъпил писмен отговор, не са посочени доказателства или направени доказателствани искания. Не е изразено становище по съществото на делото.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: На ***г. между ответника и „Вива Кредит“ ООД е сключен договор за паричен заем „Вивакредит план“ №***. По силата на договора „Вива Кредит“ ООД, в качеството на заемодател, предава на ответника, в качеството на заемател, сумата от 600 лв., която ответникът се е задължил за върне на за срок от девет месеца, на девет месечни вноски на дати изрично посочени в договора. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,29%; лихвен процент на ден 0,11%, приложим при отказ от договора; годишен процент на разходите по заема 49, 45%. Размерът на всяка погасителна вноска е уговорен на сумата от 109,85 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане на документи.
В чл.4, ал.1 от договора заемателят се е задължил да представи на заемодателя, в тридневен срок от усвояване на сумата по заема, едно от изрично посочените в същата уговорка обезпечения, като по чл.4, ал.1, т.1 това е поръчител, а по т.2 – банкова гаранция. За поръчителя са поставени условия това да е физическо лице, навършило 21 години; да работи по безсрочен договор с минимален стаж при работодателя си шест месеца и минимален осигурителен доход 1000 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни”“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството на заемател. В чл.4, ал.2 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение, ответникът ще дължи неустойка в размер на 283, 50 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като в този случай размерът на всяка погасителна вноска възлиза на сумата от 141, 35 лв., а общият размер на задължението на ответника по договора за заем възлиза на сумата от 1272, 35 лв.
В чл.2, ал.2 от договора е вписано, че с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Ответникът, обаче не заплатил нито една погасителна вноска.
На ***г. между „Вива Кредит“ ООД, в качеството на продавач, и ищцовата страна /тогава „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД/, в качеството на купувач, е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания. С този договор страните са уговорили, че продавачът ще прехвърля на купувача свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и договори за потребителски кредити по смисъла на ЗПК и договори за паричен заем по реда на ЗПФУР, които същият е отпускал на свои клиенти, като вземанията се индивидуализират в Приложение №1 към договора. Страните са изразили воля да прехвърлят вземания при спазване условията на договора на месечна база. Уговорили са следващите вземания да се индивидуализират от страните по ново Приложение №1 със съответната дата, като с неговото подписване и подпечатване то става неразделна част от договора. Уговорено е за целите на рамковия договор всяко поредно Приложение № 1 да има силата и значението на допълнително споразумение към него, изменящо го съответно. В т.2.3. е договорено съдържанието на приложението по отношение на характеристиките на прехвърляните вземания. В т.4.3 от договора е предвидено, че след датата на прехвърляне на вземанията, купувачът придобива всички права върху тях и има право да получава плащания, извършени от длъжниците и/или поръчителите след датата на прехвърляне, включително постъпили в резултат на предприето принудително изпълнение. В т.4.4 от рамковия договор е уговорено, че след подписване на съответното Приложение №1 продавачът се задължава да предостави на купувача писмено потвърждение за сключената цесия, съгласно императивните разпоредби на чл.99, ал.3 ЗЗД. Съгласно т.4.5 от рамковия договор продавачът се е задължил да изпрати писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия, като страните са уговорили и, че с подписването на договора за цесия продавачът упълномощава купувача с правата за уведомяване на длъжниците, като се задължава допълнително да състави пълномощно в този смисъл.
Рамковият договор е представен по делото в заверено копие, ведно с Приложение №1 от ***г. В приложението под №54 фигурира името на ответника; датата на сключения с него договор; размер на главница; общо задължение и остатък на дължима сума. Представено е и потвърждение за сключена цесия от „Вива Кредит“ ООД.
Във връзка със сключения рамков договор от страна на „Вива Кредит“ ООД, чрез представителя му, е дадено пълномощно на ищцовоно дружество да уведоми от името на „Вива Кредит“ ООД всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало. До ответника е било изготвено уведомително писмо от страна на ищеца, с уведомление за извършената цесия, съгласно Приложение №1 от ***г. към рамковия договор, но няма данни то да е бил получено и ответника.
На ***г. ищцовата страна е депозирала в РС – Нови пазар заявление по чл.410 от ГПК за вземанията към ответника, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. №***г. по описа на съда. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение №***г., с която е разпоредил ответникът да заплати на ищцовата страна претендираните вземания на основание договора за заем и извършената цесия.
Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно от представените по делото и посочени по-горе писмени доказателства. На базата на така събрания доказателствен материал, съдът счита, че се налагат следните правни изводи: На първо място по делото е установен с категоричност фактът на сключения между ответника и „Вива Кредит“ ООД договор за паричен заем. Доказан е безспорно и размерът на предоставения кредит, договорената печалба на дружеството и размерът на погасителната вноска. Безспорен е и фактът, че ответникът е получил сумата на кредита.
Също така е безспорен и фактът на сключения рамков договор за цесия. Към момента на сключването му договорът за паричен заем между ответника и „Вива Кредит“ ООД не е бил сключен. С рамковия договор, обаче страните по него са уговорили, вземанията се индивидуализират и считат прехвърлени от подписването на съответното Приложение №1, което е допълнително споразумение към договора. Видно е, че изготвеното Приложение №1 от ***г., подписано от страните по рамковия договор е след като задълженията на ответника към ищцовото дружество са възникнали и към този момент съответните месечни погасителни вноски са били изискуеми. Изпълнено е и условието по рамковия договор за извършване на писмено потвърждение от страна на продавача. С това следва да се приеме, че е налице валидно сключен договор за цесия между „Вива Кредит“ ООД и ищцовата страна и по отношение на вземането към ответника.
Относно уведомяването на ответника за извършената цесия: Видно е от доказателствата по делото (представените уведомления и известия за доставяне), че до ответника е било изготвено писмено уведомление, които няма данни да е получено от него. Съгласно трайно установената съдебна практика, обаче цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и връчено лично на ответника, ведно с останалите съдебни книжа и разпореждането на съда по чл.131 от ГПК, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. В случая уведомлението е направено от ищцовата страна, като пълномощник на продавача на вземането, но това не съставлява пречка, тъй като предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник и това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното съдът счита, че предявената искова молба е основателна и доказана в частта относно следните претенции: изцяло по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 600 лв., представляваща главница; изцяло по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена 105, 15 лв., представляваща договорна лихва и за сумата от 41, 34 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 05.07.2018 до 05.11.2019 г. Именно в тази част исковата молба следва да се уважи. Размерът на всяка от тези претенции се установява от писмените доказателства по делото. Главницата следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – ***г. до окончателното плащане.
Относно претенцията на ищеца в размер на 245 лв., представляваща сума за разходи и такси за събиране на вземането, съдът счита, че същата е неоснователна и недоказана. Липсват доказателства по делото за извършени действия по събиране на вземането. Не е доказано какво конкретно е било извършено и какви разходи са били направени. В представената по делото тарифа на „Вива Кредит“ ООД е вписано, че при забава в плащането на погасителните вноски за определен период се дължи сума, „представляваща разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането.” Също така е вписано в тарифата, че „Разходите за събиране на вземането се изразяват в изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори, посещения на адреса на Потребителя, както и на изпращането на електронни съобщения за събирането на просрочените вземания.“ По делото, обаче не е доказано именно за какво е изразходвана претендираната сума, за каква конкретно дейност на служител по събиране на вземането, или за извършено някакво действие в тази връзка, както не е доказан и размерът на тази претенция. Затова в тази ѝ част, относно претенцията в размер на 245 лева, исковата молба следва да се отхвърли.
Относно претендираната сума от 283, 50 лв., представляща такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на кредит, съдът счита, че тази претенция също следва да се отхвърли. В чл.1, ал.3 от договора за кредит е вписано, че за извършената услуга от кредитора по експресно разглеждане на документи за отпускане на заем, заемателят дължи такса от 283, 50 лв. В разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК е вписано, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. По същността си дейността по разглеждане на документи за отпускане на кредит представлява такава, свързана с усвояването на кредита, поради което заемателят не следва да начислява такса за нея. Предвид това въпросната клауза от договора, доколкото е в противоречие с посочената законова разпоредба, следвада се счита за нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.
Относно претенцията за неустойка в размер на 283, 50 лв.: В чл.4 от
договора за паричен заем е регламентирано задължение за заемателя в срок до три
дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя
едно от двете обезпечения, посочени в договора, а именно: поръчител, който да
отговаря на конкретни изисквания, или банкова гаранция, като е предвидена
неустойка за неосигуряване на обезпечение. Съдът счита, че тази клауза от
договора – чл.4 е неравноправна и поради това нищожна. Неустойката в
договорните отношения има за цел да обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение при неизпълнение. В настоящия случай тя е уговорена като
санкция за непредставяне на обезпечение, а не като дължимост при неизпълнение
на задължението за погасяване на договорната сума. Задължението за неустойка би
следвало да възникне ако заемателят преустанови плащанията към заемодателя, а в
случая заплащането на неустойката е започнало паралелно с плащането на сумите
по договора – главница и договорна лихва, поради което в такава една функция тя
нито обезпечава изпълнението, нито го обезщетява, нито замества друг вид
обезпечение – напр. поръчителство. Рискът от неизпълнение по един договор
следва да се носи с обезпечаване на задълженията по него и при невъзможност за
предоставяне на обезпечение по договора следва той да не се сключва, а не
следва да се включва уговорка за допълнително заплащане. Така по същността си
предвидената в сключения между страните договор неустойка представлява реално
увеличение на възнаграждението за ответната страна и я обогатява без да има основание.
Затова клаузата на чл.4, ал.1 и 2 от договора между страните е неравноправна на
основание чл.143, т.5 от ЗЗП. Поради това и следва да бъде считана за нищожна,
а предявеният иск с правно основание по чл. 92 от ЗЗД с цена на иска от 283, 50
лв., следва да се отхвърли.
При този изход на процеса ответникът следва да заплати на ищцовата страна направените по настоящото дело разноски, съобразно уважената част от иска. Направените по делото разноски от ишцовата страна са както следва: 31, 17 лв. – внесена държавна такса, както и в полза на ищцовата страна следва да се присъди ***ско възнаграждение в минимален размер, съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно от 100 лв. Така от общо разноски и възнаграждение от 131, 17 лв. ответникът следва да заплати в полза на ищцовата страна разноски от 62, 96 лв., съобразно уважената част от иска. Също така ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство също съразмерно на уважената част от настоящия иск, а именно от общо 81, 17 лв., сумата от 38, 96 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.К.И., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов” №29, етаж 3, представлявано от И.Ц.К.и Я.Б.Я., с пълномощник по делото *** И.Т., следните суми по договор за паричен заем №*** от ***г.: 600 лв. (шестстотин лева) - главница; 105, 15 лв. (сто и пет лева и петнадесет стотинки) - договорна лихва от 04.07.2018 г. до 01.03.2019 г. и 41, 34 лв. (четиридесет и един лева и тридесет и четири стотинки) - лихва за забава от 05.07.2018 до 05.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявената по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК искова молба от на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов” №29, етаж 3, представлявано от И.Ц.К.и Я.Б.Я., с пълномощник по делото *** И.Т. против Х.К.И., ЕГН **********,*** в останалата й част, а именно относно следните суми по договор за паричен заем №*** от ***г.: 283, 50 лв. (двеста осемдесет и три лева и петдесет стотинки) - неустойка; 283, 50 лв. (двеста осемдесет и три лева и петдесет стотинки) - такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит и 245 лв. (двеста четиридесет и пет лева) - такса разходи за извънсъдебно събиране на вземане.
ОСЪЖДА Х.К.И., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов” №29, етаж 3, представлявано от И.Ц.К.и Я.Б.Я., с пълномощник по делото *** И.Т. направени по настоящото дело разноски от 62, 96 лв. (шестдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки).
ОСЪЖДА Х.К.И., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов” №29, етаж 3, представлявано от И.Ц.К.и Я.Б.Я., с пълномощник по делото *** И.Т., направените разноски по ч. гр. д. №***г. по описа на РС – Нови пазар в размер на 38, 96 лв. (тридесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: