Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

23.06.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

01.06

Година

2022

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Мария Божкова

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Росица Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

50

по описа за

2022

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Настоящето дело е образувано е след изпращането от ВАС, на основание чл. 133, ал. 6, т. 2 от АПК, на КАНД № 12/2022 г. по описа на Административен съд – Смолян, за разглеждане от Административен съд – Кърджали като съседен административен съд.

Депозирана е касационна жалба от М.А.П. от ***, действащ чрез пълномощник, против Решение № 44/23.11.2021 г., постановено по АНД № 59/2021 г. по описа на Районен съд – Девин. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 243/11.12.2019 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, с което на М.А.П., на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите (ЗВ) е наложена глоба в размер на 2000 лв., за извършено нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „е“ от ЗВ.

Счита решението на Районен съд – Девин за неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспорва изцяло изводите на районния съд, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Въвежда доводи за несъставомерност от обективна и субективна страна на констатираното нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „е“ от ЗВ, като излага съображения, че процесното плаващо съоръжение не било собственост на наказаното физическо лице, а на юридическото лице „***“ ООД и било изградено преди много години, респ. не представлявало новоизградено съоръжение, както и че не се предвиждало да бъде модернизирано или реконструирано. Сочи, че не били спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, тъй като фактическото описание на нарушението, в съставения АУАН, не съответствало на правната му квалификация и на доказателствата, въз основа на които то е установено.

Предвид това моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 44/23.11.2021 г., постановено по АНД № 59/2021 г. по описа на Районен съд – Девин, след което се произнесе по същество и отмени Наказателно постановление № 243/11.12.2019 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, с което на М.А.П., на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, е наложена глоба в размер на 2000 лв., за извършено нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „е“ от ЗВ. Претендира присъждане на деловодни разноски и за двете инстанции.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника адв. Ф.Т. е постъпила молба-становище, с която поддържала жалбата по изложените в нея съображения и моли за решение в този смисъл. Претендира разноски за две инстанции.

Ответникът по касация – Директор на Бесейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – гр. Пловдив, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

След приключване на устните състезания по делото от пълномощника юрисконсулт И. К. е постъпило становище, в което са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба, респ. съображения за законосъобразност и обоснованост на решението на районния съд. Моли съда да остави в сила атакувания акт и присъди юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г. счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Девин да бъде оставено в сила. Релевира съображения, че в изложените в обжалвания акт мотиви за липсата на допуснати съществени процесуални нарушения на административнонаказателното производство са обосновани и законосъобразни. Споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд за доказаност на административното нарушение.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на доказателствата по делото и нарушения на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд – Девин е потвърдил Наказателно постановление № 243/11.12.2019 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, с което на М.А.П., на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите /ЗВ/ е наложена глоба в размер на 2000 лв., за извършено нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „е“ от ЗВ. С горното решение, съдът е осъдил касатора да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив  разноски в размер на 300 лв., произтичащи от юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд е приел, че както административното нарушение, така и неговия извършител са доказани по несъмнен начин, респ. налице е констатираното от АНО нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „е“ от ЗВ, изразяващо се в това, че М.А.П., чрез собствената му несамоходна плаваща база (несамоходен понтон) „***“, ползва акваторията на язовир „***, в местността „***“, в землището на ***, с цел плаващи съоръжения в язовира, без да има издадено валидно разрешително за ползване на воден обект по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „е“ от ЗВ. Последното обстоятелство било обусловено от наличието на две предходно издадени разрешителни за ползване на воден обект № ***/*** г. и № ***/*** г., чиито срок на действие обаче бил изтекъл.

Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че при правилно установена фактическа обстановка наказващия орган е подвел нарушението под съответната наказваща норма. В тази връзка е посочил, че санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ е относима към процесното нарушение. Приел е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е също, че АУАН и НП били издадени при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като в тази връзка е изложил доводи, че актът е бил съставен на 12.09.2019 г., във връзка с извършена на същата дата проверка от органите на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“  гр. Пловдив.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба са основателни и релевираното отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е налице.

В тази връзка при правилно установена фактическа обстановка, но в противоречие с материалния закон, въззивния съд е обосновал изводи за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и е потвърдил същото.

Настоящият касационен състав намира, че в конкретния случай при съставянето на процесния АУАН не е спазен тримесечният давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Съгласно нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, т.е. моментът, от който започва да тече срокът за съставяне на АУАН, е този на откриване на нарушението и нарушителя. С други думи, за да са налице данни за авторството на деянието, е необходимо да са налице данни и за самото деяние, като без открито нарушение няма как да има и открит нарушител. Процесуалният закон прави разграничение между понятията „откриване” на нарушението/нарушителя/ и „установяване” на нарушението, като последното се извършва със съставянето на АУАН. Нарушението се счита за открито, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно, когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на действие или бездействие на конкретно лице, с което се осъществява от обективна и субективна страна административно нарушение. Изводът е, че актът следва да се състави при спазване на по-краткия давностен срок от три месеца в случаите, в които контролните органи установят едновременно признаците на нарушението и личността на нарушителя.

Видно от представения по делото/л. 100-л.101 от АНД 59/2021 г. на Районен съд – Девин / Констативен протокол № СМ-105/19.03.2019 г., на 19.03.2019 г. служители при Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“  гр. Пловдив извършили проверка в язовир „***”, във връзка с ползването на воден обект, при която установили, че несамоходна плаваща база „***“ (несамоходен понтон), с дължина 20,2 м. и широчина 17,8 м., добре закотвена, с изградена жилищна площ – 7 стаи, представляваща дървена конструкция с покрив от ондулин, собственост на М.А.П. от ***), ползва акваторията на язовира, без да притежава разрешително за ползване на воден обект съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „е“ от ЗВ. Във връзка с констатациите при проверката на М.А.П. е даден срок до 15.09.2019 г. да демонтира и отстрани съоръжението (несамоходна плаваща база „***“) от акваторията на язовира.

При така представените и приети доказателства следва изводът, че най-късно на 19.03.2019 г. контролните органи на БД „ИБР” са открили нарушението и нарушителя, тъй като са разполагали с достатъчно данни, че несамоходния плаваща база (плаващ понтон) „***“, в местността „***“, в землището на ***, собственост на М.А.П., ползва акваторията на язовир „***“, с цел плаващи съоръжения в язовира, без да има това право, като не притежава разрешително за ползване на воден обект съобразно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. б. „е“ от ЗВ.

С други думи, настоящият касационен състав намира, че още тогава субектът на нарушението, както и всички елементи от състава на административното нарушение, са станали известни на контролния орган, при което образуването на административнонаказателното производство е следвало да се предприеме в рамките на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Независимо от това, АУАН № 184 е съставен едва на 12.09.2019 г., т.е. след изтичане на тримесечния давностен срок, указан в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В тази връзка, неправилен се явява въведения извод в решението, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка, противно на приетото от въззивния съд,  нарушението не е открито с извършването на проверка на 12.09.2019 г., за което е съставен Констативния протокол № СМ-318/12.09.2019 г., за извършена проверка на плаващо съоръжение в акваторията на язовир „***“, която е осъществена отново във връзка с ползването на воден обект язовир „***“. При цитираната проверка са направени напълно идентични с горепосочения констативен протокол (от 19.03.2019 г.) констатации, процесното плаващо съоръжение е описано с техническите параметри, отразени и в Констативния протокол от 19.03.2019 г., коментирани са и едни и същи доказателства, респ. двата констативни протокола възпроизвеждат едни и същи обстоятелства.

Предвид това, настоящият касационен състав счита, че още на 19.03.2019 г., контролните органи на БД „ИБР” - Пловдив са разполагали с данни, че несамоходната плаваща база „***“, ползва акваторията на язовир „***“ без да има право на това, като собственика на съоръжението не притежава валидно разрешително за ползване на воден обект, респ. налице е била яснота за извършеното нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „е“ от ЗВ, със всичките му съставомерни признаци. Несъмнено е бил известен и нарушителят - касаторът в настоящото производство М.А.П., за когото е прието, че е собственик на процесното съоръжение и ползва акваторията на язовир „***“ с цел плаващи съоръжения в язовира. В този смисъл, откриването на нарушителя още на 19.03.2019 г. от надлежен орган, взето в съвкупност със наличните у органа конкретни данни, както за нарушителя, така и за всички елементи на извършено административно нарушение по чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „е“ от ЗВ, задължава компетентните органи да съставят надлежен акт за установяване на нарушението, като за това са разполагали с определения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН срок от три месеца, който в конкретния случай не е бил спазен.

За прилагането на давностния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, съдът следи служебно, а с изтичането му се погасява правната възможност на наказващия орган да ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя, поради което издаденото процесно НП се явява незаконосъобразно. Като не е съобразил горното, районният съд е постановил неправилно решение, в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени и вместо него се постанови друго такова, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

На следващо място, основателни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с авторството на соченото в АУАН нарушение. Видно от съдържанието на процесния АУАН, отговорността на М.А.П. е ангажирана за това, че в качеството си на собственик на несамоходна плаваща база „***“ ползва, чрез посоченото съоръжение, акваторията на язовир „***“ без да има право на това, тъй като не притежава разрешително за ползване на воден обект по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „е“ от ЗВ. Видно от съдържащото се в административнонаказателната преписка (л.65-л.68 от АНД № 59/2021 г. на Районен съд - Девин) Разрешително за ползване на воден обект № ***/*** г. на министъра на МОСВ, основание чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „ж“, чл. 52, ал. 1, т. 2 от ЗВ (ДВ, бр. 65/2006 г.) в полза на „***“ ООД, *** е било издадено разрешително за ползване на воден обект, с цел отдих и воден спорт с несамоходен понтон, плаваща база „***“, в акваторията на язовир „***‘, в землището на ***, със срок на действие на разрешителното до 02.12.2011 г. В процесното разрешително е посочено, че несамоходен понтон (плаваща база) „***“ е от стомана, с размери: дължина – 20,2 м.; широчина – 17,8 м.; газене – 0,47, съгласно Свидетелство за годност № ***/*** г. на ИА „Морска администрация“ – Бургас. Видно от съдържанието на последното (л.29-л.31 от АНД № 59/2021 г. на Районен съд – Девин), на кораба (Плаваща база „***“) с посочен корабособственик - М. А. П., се удостоверява годността му да плава по предназначение в акваторията на вътрешните водоеми на Република България, в добре закотвено състояние. На „***“ ООД е било издадено и Разрешително за ползване на воден обект № ***/*** г., съгласно чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ, за ползване на конструкция за ферма (плаваща садкова база „***“ за аквакултури и свързаните с тях дейности в акваторията на язовир „***“, землището на ***, със срок на действие на разрешителното 10 години от влизането му в сила, т.е. до 22.07.2019 г. Съоръжението е описано в разрешителното като несамоходен понтон с дължина 110 м., ширина 20 м., с 24 технологични съоръжения, мрежени квадратни клетки (садки), с размер 8 м. х 8 м., монтирани на дълбочина 6 м., обслужвани от устойчиво монтирани дървени пътеки. Посочено е, че съоръжението е закотвено за дъното, закрепено за плаваща база „***“ за отдих и закрепено за брега с корабни въжета.

АНО изобщо не е извършил анализ на горецитираните документи и съответно преценка кой в случая правен субект ползва водния обект без съответното разрешително, като се е задоволил единствено със съдържанието на цитираното по-горе Свидетелство за годност на несамоходната плаваща база „***“, издадено от ИА „Морска администрация“, в което е отразено, че корабособственикът й е М.А.П. Дори да се приеме, че санкционираното физическо лице е собственик на посоченото плаващо съоръжение, индиция за което е единствено коментираното свидетелство за годност, с оглед издадените в полза на „***“ ООД, ***, Разрешително за ползване на воден обект № ***/*** г. и Разрешително за ползване на воден обект № ***/*** г.,  е очевидно, че в конкретния случай са били налице данни, че процесната плаваща база е била ползвана от дружеството. В тази връзка следва да се отбележи, че законодателят не обвързва титуляра на разрешителното за ползване на воден обект със собствеността на съоръжението, чрез което ще се ползва водния обект. Санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ визира като субект на административнонаказателната отговорност именно ползвателят на водни обекти, водностопански съоръжения и системи или лицето, което изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното, а не собственикът на съответното нодностопанско съоръжение.     В случая, с оглед представените и наличните доказателства, и най-вече издадените преди това разрешителни за ползване на воден обект в полза на „***“ ООД, най-малкото АНО е следвало да събере доказателства, дали ползването на несамоходния понтон „***“ не е свързано със стопанската дейност на горецитираното дружество, което да обуславя издаването на процесното разрешително в негова ползва, каквото е било издадено преди години. Предвид това, неясно защо административнонаказателната отговорност е насочена към физическото лице-касатор, с единствената обосновка, че същия е собственик на несамоходен понтон, плаваща база „***“, при положение, че по преписката са налице доказателства, че същото съоръжение се ползва от друго лице – юридическо лице, което вече е било титуляр на разрешително за ползване на воден обект. Ангажирането на отговорност на различно от извършителя лице, в случая привличането на М.П. към административна наказателна отговорност без да е установено, че именно той ползва водния обект с цел плаващи съоръжения, без да има издадено разрешително за това, води до незаконосъобразност на наложеното административно наказание и е основание за отмяна на издаденото НП.

По изложените съображения, настоящият състав на Административен съд - Кърджали намира депозираната касационна жалба М.А.П., за основателна, респ. атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд – Девен се явява незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и обжалваното решение на първоинтсанционния съд следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, по същество на спора, с което бъде отменено Наказателно постановление № 243/11.12.2019 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, с което на М.А.П., на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите (ЗВ) е наложена глоба в размер на 2000 лв., за извършено нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „е“ от ЗВ.

С оглед изхода на делото и надлежно въведеното в жалбата искане за присъждане на разноски от пълномощника на жалбоподателя, в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение единствено за първата инстанция общо в размер на 800 лв. (400 лв. в производството по АНД № 31/2020 г. по описа на Районен съд – Девин и 400 лв. в производството по АНД № 59/2021 г. по описа на Районен съд – Девин). В производството пред настоящата инстанция не са представени доказателства за направени разноски, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение, като доказателства за такива липсват и в производствата пред Административен съд – Смолян. Следва да се отбележи, че всяко едно от заплатеното от жалбоподателя  възнаграждение за адвокат по делата пред Районен съд – Девин е над минималния размер, установен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размер на адвокатски възнаграждения, но доколкото липсва надлежно въведено от ответника по касация възражение за прекомерност, то на касатора следва да бъдат присъдени разноски в пълен размер.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 44/23.11.2021 г., постановено по АНД № 59/2021 г. по описа на Районен съд – Девин, вместо което ПОСТАНОВЯВА.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 243/11.12.2019 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, с което на М.А.П. от ***, с ЕГН **********, на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите (ЗВ) е наложена глоба в размер на 2000 лв., за извършено нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „е“ от ЗВ.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, с административен адрес: ***, да заплати на М.А.П., с ЕГН ********** и адрес: ***, разноски в размер на 800 лв.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                   

                                                                                       2.