РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Смолян , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и трети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сийка К. Златанова
при участието на секретаря Сирма А. Купенова
като разгледа докладваното от Сийка К. Златанова Гражданско дело №
20205440100885 по описа за 2020 година
Ищецът „***“ ЕООД е предявил обективно съединени искове с правно основание чл.
422, във вр. с чл. 415 от ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД срещу Е. Р. П.
от гр. С., с които се иска да бъде установено по отношение на ответницата, че същата дължи
по Договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
*****/30.08.2014 г. и допълнителни споразумения от 30.08.2014 г. и от 02.09.2016 г.
стойността на използваните услуги и фактурирани в периода април – юли 2017 г. в размер
на 92,60 лв.; обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 25,39 лв. за
периода 21.07.2017 – 01.04.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д
№ 591/2020 г. по описа на РС Смолян, както и сумата от 71,97 лв., представляваща
неустойка при предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер *****, съставляваща
сбор от трикратния размер на месечните такси **** + и допълнителна услуга +1500
Национални минути, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 704/2020 г. по
описа на СмРС.
Фактическите твърдения на ищеца се свеждат до следното:
Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу Е. Р. П. въз основа на
договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”***“ ООД, което
дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г. с прехвърлител на вземания „***” ЕАД. Мобилният оператор с търговска
марка „***” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно
описани в Приложение № 1 от договора. „***“ ЕООД е встъпил в правата на кредитор въз
основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК.
Ищецът е придобил права върху цедираните вземания, ведно е всички произтичащи от това
права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
1
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните
от втория мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на
абоната № *****. Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор предоставените
услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им.
Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като *** определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца.
Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на
предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично
на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване
на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за
който се иска съответната справка.
Между кредитора „***” ЕАД и Е. Р. П. е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***** от дата 30.08.2014 г., за ползване на
далекосъобщителна услуга за мобилен номер *** с избран тарифен план Traffic Unlimited
M+ с месечна абонаментна такса 15.80 лева, абонатът добавя за ползване и мобилни номера
*** и *** С допълнително споразумение от същата дата преурежда условията за ползване
сътоветно на мобилен номер *** с избран тарифен план *** с допълнителна услуга – *** с
месечна абонаментна такса 5.90 лева и + *** с месечна абонаментна такса 3.90 лева. На дата
02.09.2016г. абонатът сключва допълнително споразумение и преурежда условията на
ползване на мобилен номер *** с избран тарифен план **** + с месечна абонаментна такса
19.99 лева с допълнителна услуга +1500 Национални минути с месечна абонаментна такса
4.00 лева. Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно до 02.09.2018 г.. Въз основа на
договора за предоставените мобилни услуги на ответницата са издадени фактури №№
**********/01.04.2017 г.; **********/01.05.2017 г.; **********/01.06.2017 г. и
**********/02.07.2017 г. за периода 01.03.2017 – 01.07.2017 г. на стойност 92,60 лв..
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 92.60 лв.,
фактурирани за 4 последователни отчетни месеца - за месец 04/2017г., 05/2017г., 06/2017г и
за месец 07/2017г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение- детайлизирана
справка от потреблението на ползвания номер. Незаплащането в срок на издадените от
Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги на стойност 92.60 лв. е
обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната.
След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният
оператор е издал по клиентски номер № ***** на дата 01.08.2017 г. крайна фактура №
********** с начислена обща сума за плащане в размер на 297.62 лв.. Датата на
деактивация на процесния абонамент е 15.07.2017 г., като същата се генерира автоматично
по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието
на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Главницата е формирана за периода от 01,03.2017 г. до 01.07.2017 г..
В конкретният случай ответникът Е. Р. П., ЕГН ********** е подписал договор за
далекосъобщителна услуга, ползвал е мобилни номера ***, ** и *** и не е изпълнил
задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е
изпаднал в забава.
Съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от
подписването му, „***“ ЕООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на
цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземания. Няма законова пречка старият кредитор да изпълни задължението си да уведоми
длъжника чрез свой пълномощник. Към исковата молба е приложено уведомление за двете
цесии, подписано от законния представител на „***“ ООД, което дружество уведомява
длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в
2
качеството си на цедент от 01.10.2019 г. Връчването на исковата молба на длъжника, към
която са приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл. 99, ал. 4 от
ЗЗД и в практиката на ВКС. Цесионерът - „***“ ООД продължава да има качеството на
пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за цесията, а и ответникът не е
легитимиран да оспорва упълномощителната сделка. Няма законова пречка с едно изявление
да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че длъжникът не е
изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „***“ ООД към датата на връчването на
препис от исковата молба. Законът не указва формата и момента на съобщаването. Всички
изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре на
носителя на вземането са изпълнени.
Длъжникът-ответник Е. Р. П. не е изпълнила задълженията си до датата на
подаването на заявлението по чл. 410 ЕПК, към кредитора, както и към момента на
подаването на иска. Поради липсата на плащане от ответницата ищецът е депозирал
заявления по реда на чл. 410 ГПК за посочените суми пред РС - Смолян и за тях са издадени
заповеди за изпълнение по ч.гр.д. № 591/2020 г. и по ч.гр.д. № 704/2020 г.. Срещу
издадените заповеди длъжникът е възразил, което е станало причина ищецът да подаде
исковата молба.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, в писмено становище поддържа
исковете и моли да бъдат уважени. Претендира за разноски в заповедните и в исковото
производство.
Ответницата се явява лично, заявява, че сключените договори са по телефона и не й е
известно да са прекратени. Оспорва да е ползвала услуги.
Смолянският районен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба и обсъди
събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
По повод на депозирано заявление за издаването на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от „***“ ЕООД срещу Е.П., на 17.07.2020 г. е образувано ч.гр.д.
№ 591/2020 г. по описа нa Смолянския районен съд, по което е издадена заповед за
изпълнение № 202/23.07.2020 г., с която е разпоредено Е. Р. П. да заплати на ,***“ ЕООД
ООД сумата от 117,99 лева, дължима по договори за далекосъобщителни услуги от
30.08.2014 г. и 02.09.2016 г., сключени с „***” ЕАД, от които 92,60 лв. главница и 25,39 лв.
лихва за забава върху главницата за периода 21.07.2017 – 01.04.2020 г., както и 205 лева за
съдебно деловодните разноски, от които 25 лв. за държавна такса за образуване на делото и
180 лв. за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило писмено възражение срещу заповедта от
длъжника П., че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение, тъй като била
измамена да сключи договора на 30.08.2014 г. с нов тарифен план от 01.09.2014 г. и след
като получила фактурата установила, че е в троен размер. Поискала да й прекратят договора,
но било отказано. Не е ползвала картата.
С Разпореждане № 1932/27.08.2020 г. съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок от
съобщаването му може да предяви срещу длъжника по издадената заповед за изпълнение
иск за установяване на вземането, си като довнесе дължимата ДТ. Разпореждането е връчено
на заявителя на 09.09.2020 г. и на 08.10.2020 г. е депозирана исковата молба от ищеца, с
която са предявени искове за установяване на вземането му по посочената по-горе заповед
за изпълнение.
По повод на друго депозирано заявление за издаването на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от „***“ ЕООД срещу Е.П., на 14.08.2020 г. е образувано ч.гр.д.
№ 704/2020 г. по описа нa Смолянския районен съд, по което е издадена заповед за
3
изпълнение № 281/31.08.2020 г., с която е разпоредено Е. Р. П. да заплати на ,***“ ЕООД
ООД сумата от 205,02 лева, дължима по договори за далекосъобщителни услуги от
30.08.2014 г. и 02.09.2016 г., сключени с „**” ЕАД, от които 96,37 лв. – обезщетение за
неизпълнение на договорите и 108,65 лв. неустойка по договор за лизинг от 30.08.2014 г.,
както и 205 лева за съдебно деловодните разноски, от които 25 лв. за държавна такса за
образуване на делото и 180 лв. за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило писмено възражение срещу заповедта от
длъжника П., че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение, тъй като за
устройството е платила още през 2014 г. 100 лв. и е изтекла погасителна давност.
С Разпореждане № 2023/02.10.2020 г. съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок от
съобщаването му може да предяви срещу длъжника по издадената заповед за изпълнение
иск за установяване на вземането, си като довнесе дължимата ДТ. Разпореждането е връчено
на заявителя на 14.10.2020 г. и на 16.11.2020 г. /понеделник/ е депозирана исковата молба от
ищеца, с която са предявени искове за установяване на вземането му по посочената по-горе
заповед за изпълнение.
Видно от договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г., сключен между „***“
ЕАД гр. София като цедент и „***“ ООД гр. София като цесионер, цедентът е прехвърлил
на цесионера вземанията си, произтичащи от договори, описани в Приложение № 1,
неразделна част от договора. Посоченото в договора Приложение № 1 не е представено по
делото.
Съгласно чл. 5 от посочения договор за цесия страните са уговорили, че от датата на
подписване на договора цесионерът ще се смята задължен и изрично упълномощен за
уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, за факта на цесията, като им
изпраща уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на адресната им регистрация по местоживеене
или друг адрес, посочен за връзка в Приложение № 1. Предвидено е също, че за целта
цедентът ще издаде изрично пълномощно /Приложение № 2/ към договора.
По делото е представено пълномощно с нот.заверка на подписа рег. № 27707 от 24.10.2018 г.
на нотариус с рег. № ** на РНК, видно от което цедентът „***“ ЕАД, чрез законния си
представител, е упълномощило цесионера „***“ ООД, представлявано от управителя С. Ц.,
по договора за цесия от 16.10.2018 г. да представлява „***“ пред лицата, чиито задължения
са предмет на прехвърляне по договора при и по повод изпращане на уведомителните
съобщения по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и да подписва уведомителните писма. В
пълномощното изрично е посочено, че „*** ООД няма право да преупълномощава трети
лица с правата по него.
Видно от потвърждението на л. 43 цесионерът „***“ ООД има правата на кредитор на
прехвърлените вземания, включително и на вземането срещу Е.П. в размер на 92,60 лв..
Представен е и Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г., с който „**“
ООД като цедент прехвърля на цесионера „***“ ЕООД придобитите вземания по договора
за цесия от 16.10.2018 г., сключен между „**“ ЕАД като цедент и „***“ ООД като цесионер.
Посоченото в договора Приложението №1 не е представено по делото.
Представено е извлечение от приложение № 1 към договора /л. 43/, от което е видно, че
предмет на прехвърляне е и вземането на цедента срещу ответницата Е.П. в размер на 92,60
лв. и в качеството си на цесионер „**“ ЕООД има правата на кредитор.
Представено е извлечение от приложение № 1 към договора за цесия от 01.10.2019 г., /л. 8 от
гр.д. № 1054/2020/, от което е видно, че предмет на прехвърляне е и вземането на цедента
срещу ответницата Е.П. в размер на 205,02 лв. и в качеството си на цесионер „***“ ЕООД
има правата на кредитор.
По делото е представено уведомление за цесия /л. 44/, изходящо от „***“ ООД,
представлявано от С. Ц. от името на същото дружество и като пълномощник на „***“ ЕАД,
адресирано до ответницата Е.П.. С него се уведомява длъжника на осн. чл. 33, ал. 3 ЗЗД за
станалата цесия за прехвърляне на вземането на „**“ ЕАД срещу ответницата на „***“ ООД.
4
Посочен е размерът на вземането – 92,60 лв.. Със същото уведомление П. е уведомена и за
последвалата цесия с договора от 01.10.2019 г. от „***“ ООД в полза на „**“ ЕООД. В него
не е посочен размерът на прехвърленото със същия договор вземане срещу ответницата. В
уведомлението не е цитиран договорът, от който произтича прехвърленото вземане на „***“
ООД и в последствие на „***“ ЕООД, нито какъв е видът на вземането. Липсват данни за
датата на изготвяне на уведомлението, няма данни това уведомление да е изведено на
определена дата с изходящ номер на дружеството, което го изпраща. Липсват данни и
уведомлението да е изпратено и да е връчено на ответницата М. преди подаването на
заявлението. Съобразно установената съдебна практика съдът приема, че връчването му е
извършено с връчването на ответницата на преписите от исковата молба и доказателствата
към нея.
По делото е представено и уведомление за цесия /л. 9 от гр.д. № 1054/2020/, изходящо от
„***“ ООД, представлявано от С. Ц. от името на същото дружество и като пълномощник на
„***“ ЕАД, адресирано до ответницата Е.П.. С него се уведомява длъжника на осн. чл. 33,
ал. 3 ЗЗД за станалата цесия за прехвърляне на вземането на „***“ ЕАД срещу ответницата
на „***“ ООД. Посочен е размерът на вземането – 205,02 лв.. Със същото уведомление П. е
уведомена и за последвалата цесия с договора от 01.10.2019 г. от „***“ ООД в полза на
„***“ ЕООД. В това уведомление също не е посочен размерът на прехвърленото със същия
договор вземане срещу ответницата. В уведомлението не е цитиран договорът, от който
произтича прехвърленото вземане на „***“ ООД и в последствие на „***“ ЕООД, нито
какъв е видът на вземането. Липсват данни за датата на изготвяне на уведомлението, няма
данни това уведомление да е изведено на определена дата с изходящ номер на дружеството,
което го изпраща. Липсват данни и уведомлението да е изпратено и да е връчено на
ответницата М. преди подаването на заявлението. Съобразно установената съдебна практика
съдът приема, че връчването му е извършено с връчването на ответницата на преписите от
исковата молба и доказателствата към нея.
Между ответницата Е.П. като абонат и „***” АД като оператор – доставчик е сключен
Заявление/Договор № **********30082014-31545993 на 30.08.2014 г. за предоставяне на
електронни съобщителни услуги за мобилен номер *** с тарифен план ***+ с месечен
абонамент с ДДС 15.80 лв. за срок от 24 месеца.
На същата дата - 30.08.2014 г. между ответницата Е.П. и „***” АД е сключено
допълнително споразумение № **********30082014-31545814 за предоставяне на
електронни съобщителни услуги за мобилни номера *** и ********* с тарифен план ***с
месечен абонамент с ДДС 5.80 лв. за срок от 24 месеца.
На същата дата - 30.08.2014 г. между ответницата Е.П. и „**” АД е сключено друго
допълнително споразумение № **********30082014-31546436 за промяна на плановете за
електронни съобщителни услуги за мобилни номера *** и *** от *** на *** и допълнителни
пакети съответно + ** с месечен абонамент с ДДС 9,90 лв.; + ** с месечен абонамент с ДДС
3,20 лв.; + *** с месечен абонамент с ДДС 5,90 лв. и + **** с месечен абонамент с ДДС 3,20
лв. също за срок от 24 месеца.
На 30.08.2014 г. между „***“ ЕАД и Е.П. е сключен договор за лизинг на устройство №
********** за предоставяне за временно и възмездно ползване за срок от 24 месеца на
устройство TABLET ALLVIEW NANO AX4, № *** Ответницата се задължила да заплати
обща лизингова цена 117,60 лв., включваща 108,65 лв. главница с ДДС и 8,95 лв. лихва,
платими на 24 лизингови вноски, първата от които е в размер на 0 лв. и останалите в размер
на 4,90 лв. всяка. Представена е и фактура № **********/30.08.2014 г. за стойността на
таблета в размер на 108,65 лв. с ДДС.
На 02.09.2016 г. между „***“ ЕАД и Е.П. е сключено допълнително споразумение №
**********02092016-38151066 за срок от 24 месеца, с което е променен тарифния план на
номер *** от *** на V****+ с месечен абонамент 19,99 лв. с ДДС и са отказани
допълнителните услуги + ***и + **** L.
Представени са месечни сметки, както следва:
- № **********/01.08.2017 г. за периода 01.07.2017 – 31.07.2017 г. на обща стойност 297,62
5
лв., в това число 204,33 лв. корекции, дарения и услуги от партньори; 92,60 лв. баланс от
предходни периоди и 0,69 лв. лихва за забава.;
- № **********/02.07.2017 г. за периода 01.06.2017- 30.06.2017 г. на обща стойност 92,60
лв., в това число 5,86 лв. обща стойност на услугите с ДДС; 0,62 лв. лихва за забава и 86,12
лв. баланс от предходни периоди.;
- № **********/01.06.2017 г. за периода 01.05.2017 – 31.05.2017 г. на обща стойност 104,35
лв., в това число 33,78 лв. обща стойност на услугите с ДДС и 70,57 лв. баланс от предходни
периоди.;
- № **********/01.05.2017 г. за периода 01.04.2017 – 30.04.2017 г. на обща стойност 70,57
лв., в това число 33,78 лв. обща стойност на услугите с ДДС и 36,79 лв. баланс от предходни
периоди.;
- № **********/01.04.2017 г. за периода 01.03.2017 – 31.03.2017 г. на обща стойност 36,79
лв., в това число 33,78 лв. обща стойност на услугите с ДДС.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, във
вр. с чл. 415 от ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени между надлежни страни, в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от
ГПК.
С установителния иск по чл.422 от ГПК се цели да бъде установено по исков ред
съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на
заповедното производство. Целта на предявяването на този иск е да се установи безспорно
наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, като подаването на
възражение не води автоматично до отмяна или обезсилване на вече издадената заповед за
изпълнение, а представлява само пречка същата да влезе в сила. В случай, че
производството по иска по чл. 422 ГПК приключи с позитивно решение тази пречка отпада
и заповедта за изпълнение влиза в сила и придобива изпълнителна сила. По този специален
установителен иск в тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането, а
на ответника - възраженията си срещу вземането.
Искът за неустойката е процесуално недопустим.
В мотивите на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което е
задължително за съдилищата, е прието, че исковата молба по чл. 422 ГПК следва да съдържа
същото вземане, което е заявено пред заповедния съд, основаващо се на същите
обстоятелства, поради което е недопустимо и изменението на основанието на иска. В
исковото производство предпоставка за допустимост на иска по чл. 422 ГПК е
съответствието между заявеното и признато в заповедното производство вземане или част от
него и предмета на делото, очертан с обстоятелствената част и петитума на исковата молба,
както и в идентичността на страните. В случая в заповедното производство по ч.гр.д. №
704/2020 г. заявителят, сега ищец е заявил присъждане на 96,37 лв. обезщетение за
неизпълнение на договорите от 30.08.2014 г. и 02.09.2016 г. и неплатена цена на
устройството по договора за лизинг в размер на 108,65 лв.. В исковата молба се претендира
неустойка в размер на 71,97 лв. за предсрочно прекратяване на договора като сбор от
трикратния размер на месечните такси V**** + и допълнителна услуга + 1500 национални
6
минути, ползвани от мобилен номер *********. Такава неустойка въобще не е била предмет
на разглеждане и не е присъдена в заповедното производство. Налице е несъответствие
между издадената заповед за изпълнение и предявения иск за неустойка, поради което искът
за неустойка е недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане и производството по
делото да бъде прекратено в тази му част.
Останалите искове са процесуално допустими, като предявени между надлежно
легитимирани страни – цесионера и длъжника по правоотношението за далекосъобщителни
услуги и в предвидения едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, като предмет на исковете са
сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. Предмет на
исковете са сумите, за които са издадени заповедите за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 591/2020 на СмРС и са процесуално допустими. Разгледани по същество,
предявените искове са неоснователни и недоказани по следните съображения:
Безспорно се установи от писмените доказателства по делото, че ответницата е била в
договорни отношения с „****“ ЕАД по представените договори от 30.08.2014 г. и
допълнителни споразумения от същата дата и от 02.09.2016 г..
Установи се също, че „***“ ЕАД е прехвърлило възмездно свои вземания на „***“ ООД с
договора за цесия от 16.10.2018 г., а „***“ ООД е прехвърлило вземания на ищеца „***“
ЕООД с друг договор за цесия от 01.10.2019 г..
В тежест на ищеца бе да установи в настоящото производство, че ответницата като длъжник
е надлежно уведомена за договорите за цесия съгласно изискването на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, за
да породят действие договорите за цесия по отношение на нея.
Установи се също, че „**“ ЕАД като цедент е упълномощил „**“ ООД като цесионер по
първия договор за цесия да извърши уведомяването, като в тази насока са и представените
доказателства, както и че „**” ООД в качеството си на цедент по втория договор за цесия е
съставил уведомление, в което са описани извършените цесии. Разпоредбата на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД е императивна и предвижда съобщаването за цесията да се извърши от цедента -
предишен кредитор. Но за да породи цесията действие по отношение на третите лица,
включително и на длъжника по вземането, цесията трябва да му бъде съобщена - чл. 99, ал. 4
ЗЗД, задължение за което има предишният кредитор. В съдебната практика е прието за
допустимо цесионерът да бъде упълномощен от цедента да съобщи цесията на длъжника.
Тъй като от страна на ищеца не се представят доказателства, че приложените по делото две
уведомления да са връчени на ответницата, съдът приема, че ответницата е узнала за
договорите за цесия едва с връчването на препис от исковата молба и на приложените към
нея договори за цесия и уведомления.
От представените уведомления не става ясно за какви точно вземания се уведомява
ответницата, а именно от кой договор произтичат задълженията и в какво се състоят самите
задължения – какви парични суми са заявени – такси за далекосъобщителни услуги, лихви,
разноски, неустойки или други и за ползването на какви конкретни услуги с кои телефонни
номера се отнасят. Видно от представените по делото договори и допълнителни
споразумения, клиентският номер на ответницата е *****, но за кои тарифни планове, за
ползването от кои от всичките три телефона на ответницата и по кои тарифни планове се
отнасят задълженията не може да се установи от представените месечни сметки. Още
повече, че на три пъти са променяни тарифните планове за два от телефоните на ответницата
с номера **** и ***. Самата искова молба също не може да бъде разглеждана като
съобщение за конкретните задължения, тъй като релевантният момент за определяне на
изискуемостта и ликвидността на вземанията е момента на издаването на месечните сметки,
в които липсва каквато и да е индивидуализацията на задълженията.
Липсва каквато и да е индивидуализация на вземането както в потвърждението за първата
цесия по отношение на вземането срещу ответницата, така и в извлечението от приложение
№ 1 към втория договор за цесия. По делото не се представят нито приложение № 1,
съдържащо информация за вземанията предмет на първия договор за цесия, нито
приложение № 1, съдържащо информация за вземанията предмет на втория договор за
7
цесия.
Оттук не могат да се правят и изводи, дали процесните вземания, предмет на издадените
заповеди за изпълнение, са били прехвърлени с двата договора за цесия и въобще дали
ищецът е кредитор по същото вземане. Както е прието в задължителната практика на ВКС
по чл. 290 ГПК – Решение № 32/09.09.2010 г. по т.д. № 438/2009 г., II т.о., ВКС ТК,
договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно
основание, което трябва да е определено или определяемо. Неопределяемостта на
прехвърленото вземане води до недействителност на цесията. Както се посочи по-горе,
ищцата е била абонат по два договора с БТК и три допълнителни споразумения. Липсва
каквото и да е описание на вземането на кредиторите по отношение на ответницата в двата
договора за цесия, а именно липсва описание на какво основание е възникнало, въз основа
на кой договора, какъв е видът на вземането.
В този смисъл и съдържанието в представените месечни сметки не дават никаква яснота. В
тях е описано вземане като „баланс от предходни периоди“, но от какво е образуван този
баланс – такси, лихви или неустойки също не е ясно. Не е ясно за какви минали задължения
и за какви минали периоди става въпрос.
Нещо повече, нито една от сумите по месечните сметки не съответства на претендираната
главница. При толкова различни суми за мобилни и други услуги и в крайна сметка
различни суми за плащане, не е ясно защо ищецът претендира главница за такси за услугите
именно в размер от 92,60 лв. и неустойка в размер на 71,97 лв..
Не е ясно претендираните такси за услуги за потребление по кой договор, за кой тарифен
план и за кой телефонен номер се касаят, респ. за кой период от време. От представените
доказателства – месечни сметки не могат да се правят каквито и да е изводи в тази посока.
В този смисъл вземането, претендирано от ищеца, не е безспорно установено, поради което
исковете за такси за далекосъобщителни услуги и лихва за забава са неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
Предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът в настоящото производство следва да се произнесе и по
разноските в заповедното производство, като разпредели отговорността за същите съобразно
уважената част на иска, доколкото тези разноски не се включват в предмета на
установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна последиците от уважаването,
респективно отхвърлянето на иска. В случая, тъй като исковете по чл. 422 ГПК са
неоснователни, на ищеца не следва да бъдат присъждани и разноските направени в
заповедното производство.
Ответницата не е направила деловодни разноски и такива не й се дължат.
Предвид изложеното Смолянският районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим предявеният иск от "****" ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от Ю.Б.Ц., с който се иска
да бъде признато за установено на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК и във вр. с чл.
92 ЗЗД за установяване съществуването на вземането на ищеца по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 281/31.08.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 704/2020 по
описа на РС – Смолян срещу Е. Р. П., ЕГН **********, с настоящ адрес ***** за сумата
8
от 71,97 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски
номер *****, съставляваща сбор от трикратния размер на месечните такси V****+ и
допълнителна услуга +1500 Национални минути и ПРЕКРАТЯВА В ТАЗИ ЧАСТ
производството по гр.д. № 885/2020 г. по описа на СмРС.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените искове от "****" ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от Ю.Б.Ц., с които се иска
да бъде признато за установено на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК и във вр. с чл.
79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на Е. Р. П., ЕГН **********, с настоящ адрес
*****, че съществува вземането на ищеца срещу ответницата по Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 202/23.07.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 591/2020 г.
по описа нa Смолянския районен съд, за сумата от 92,60 лева, представляваща главница за
неплатени далекосъобщителни услуги, дължима по договор за далекосъобщителни услуги
от 30.08.2014 г. и допълнителни споразумения към него от 30.08.2014 г. и 02.09.2016 г.,
сключен с „***” ЕАД, с индивидуален клиентски номер ***** и 25,39 лв. лихва за забава
върху главницата за периода 21.07.2017 – 01.04.2020 г..
В прекратителната част решението има смисъла на определение и подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред СмОС
Решението в отхвърлителната част подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Смолянския окръжен съд.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. Г..
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
9