Р Е Ш Е Н И Е
Номер……….
21.04.2021 година Град С.З.В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 23.03. 2021 година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТАНЕВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар: Антонина
Николова
като разгледа
докладваното от съдията ТАНЕВА
в.т.д. № 1033 по
описа за 2021 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение №
260403/08.12.2020 г., постановено по
гр.д. № 1951/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което съда
отхвърля предявения от „ВиК“ ЕООД против К.В.В. иск за признаване за
установено, че К.В.В., ЕГН **********,***, в качеството му на наследник на Д.С.Д.,
ЕГН **********, дължи сумата от общо 280,15лв. –главница, представляваща
неизплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода по
партида № 142 за имот, находящ се в с.О., 35,98лв. – лихва за забавено плащане
за периода от 01.07.2015г. до 16.01.2018г., законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – 27.11.2019г. до окончателното
изплащане на сумата и съдебни разноски, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №3234/28.11.2019г. по ч.гр.дело №6242/2019г. по
описа на РС гр.С.З.като неоснователен.
Въззивникът „ВиК“ ЕООД обжалва
изцяло решението като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Направено е
искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъдат
уважени предявените от „ВиК“ ЕООД искове. Няма искания по доказателствата.
Претендират се разноските пред двете инстанции.
В законния срок е постъпил отговор от въззиваемия чрез
особения представител адв. С., с който моли да се остави без уважение жалбата.
Взема се становище по наведените в жалбата оплаквания, с искане да се потвърди първоинстанционното
решение, като правилно и обосновано.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в
настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 60, ал. 1
от ЗН и с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че с
наследодателя на ответника Д.С.Д., ЕГН ********** се намирали в договорни
отношения, по силата на които „ВиК" ЕООД било открило партида на името на Д.С.Д.,
с партиден № 142 за имот, находящ се в село О., община Стара Загора, във връзка
с доставянето на питейна вода и отвеждането и пречистването на отпадъчни води.
Посочва, че през
периода от месец юли 2015г., до месец декември 2017г. „ВиК" ЕООД гр. С.З.е
доставяло питейна вода по партиден №142 и е отвеждала канална вода, за която
били издадени 26 броя квитанции със стойността на предоставената услуга от
страна на „ВиК" ЕООД гр. С.З.и не била заплатена, като общата стойност на
горепосочените квитанции била в размер на 280,15лв.
Съгласно чл.44 от
Общите условия за уреждане на отношенията между „ВиК" ЕООД гр. С.З.и
потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги, при
неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги,
потребителят дължал на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва,
считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на ВиК оператора. В тази връзка, ответникът дължал на
„ВиК" ЕООД гр. С.З.по горепосочените квитанции, лихва в общ размер на 35,98лв.,
по всяка една от квитанциите, за периода 01.07.2015г. до 16.01.2018г, съобразно
падежа на всяка квитанция.
Твърди, че до
настоящият момент не е извършвано плащане на дължимите суми по горепосочените
квитанции в размер на 280,15лв., както и дължимата лихва в общ размер на 35,98лв.
Към настоящият момент Потребителят Д.С.Д. била починала, като оставила
наследници, като съгласно Удостоверение за наследници с изх.№053/24.11.2020г.,
същите били Въльо В.В., ЕГН **********, с адрес *** и К.В.В., ЕГН **********, с
адрес ***.
Заявява, че поради
обстоятелството, че не били заплатени дължимите суми към ищеца „ВиК" ЕООД,
подали заявление по чл.410 ГПК против наследника на К.В.В. *** за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Въз основа на заявлението било
образувано ч.гр.дело №6242/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, по
което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, но същата била
връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Това породило за ищеца правен
интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл. 422 ГПК. Моли
съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че К.В.В., в
качеството му на наследник на Д.С.Д., дължи на „ВиК" ЕООД сумите, както
следва: 280, 15 лв. /двеста и осемдесет лева и 15 стотинки/, представляваща
цената на доставената и изконсумирана питейна и отведена канална вода,; сумата 35,
98лв. /тридесет и пет лева и 98 стотинки/, представляваща общ размер на лихва
по всяка една от квитанциите за периода 01.07.2015г. до 16.01.2018г., съобразно
падежа на всяка квитанция, както и за направените по настоящото производство
разноски в размер на 385 лв., от които сумата 25лв., представляваща доплащане
на държавна такса и сумата 360лв., представляваща възнаграждение за адвокат и
направените по ч.гр.дело № 6242/2019г. по описа на Районен съд – С.З.разноски.
Видно от
приложеното производство ч.гр.дело №6242/2019г. по описа на РС-С.З.е издадена
Заповед №3234/28.11.2019г., съгласно която съдът е разпоредил длъжника да
заплати на кредитора ВиК ЕООД, сумите в размер както следва: 280, 15 лв. – главница, 35, 98 лв. – лихва за забавено
плащане за периода от 01.07.2015г. до 16.01.2018г., както и законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на сумата. Със заявлението се претендират и направените разноски по
делото.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е дал указания на заявителя
да предяви иск за установяване на вземането си. Това обуславя за ищеца правния
му интерес от предявяване на настоящите искове.
Видно от
представеното Удостоверение с наследници с изх. № 053/24.11.2020 г. на с. О. се
установява, че Д.С.Д. е починала на
24.08.2017 г., и е оставила за свои наследници ответника – К.В.В. и Въльо В.В..
По делото е изготвена
съдебно-икономическа експертиза, от чието заключение се установява, че от
всички съставени при ищеца счетоводни документи е видно, че потреблението на
вода за процесния имот съответства на заявеното и начислените и неизплатени
суми за главница и лихви съответстват на претендираните. За партида № *********
с титуляр Д. /Д./ С.Д. за имот, находящ се в с. О., обл. С.З.като за процесния
период са издадени 26бр. квитанции/фактури, съобразно издадения лихвен лист, от
които се установява, че лицето има задължения в размер на 280.15 лева като до
момента на изготвяне на заключението на вещото лице няма извършени плащания по посочената
партида. Вещото лице е изчислило, че дължимата лихва за забава на плащането към
настоящия момент е в размер на 35,98 лв., т.е. установено е съответствие при
проверката при ищеца по делото относно задължението за ползване на питейна и
отведена канална вода и за пречистване на битови води, както и от представените
квитанции/ фактури, съобразно с издадения лихвен лист и карнета.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Спорният по делото
въпрос е дали ответникът има качеството потребител и дали дължи претендираните
от ищеца суми за консумирани количества питейна вода, във връзка с изправността
на доставчика, съгласно чл. 2 от представените от ищеца Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите. Релевантен в настоящия случай е
въпроса дали ответника К.В.В. е приел наследството.
Според трайната
практика на ВКС, за да се ангажира отговорността на наследниците на починало
лице за негови задължения е необходимо те да са приели наследството.
С откриване на
наследството наследниците придобиват правото да получат наследственото
имущество. То не преминава по право към тях. При откриване на наследството за
наследниците възниква правото да го приемат. С приемането му те го придобиват.
Съгласно разпоредбата на чл. 48 от Закона за наследството се придобива с
приемането му. Приемането на наследството е едностранен акт, с който
наследникът изявява волята си да го придобие. С него се определят отношенията
между наследниците помежду им и между тях и третите лица, които са били в
имуществени отношения с наследодателя.
Въззивникът в
жалбата посочва, че не са налице доказателства ответникът да се е отказал от
наследството и навежда доводи, че в чл. 48 от ЗН се съдържа законовата
презумпция, за приемане на наследството като представя Решение №437 от
17.01.2012 г., постановено по гр. д. № 70/2011г., III г. о. на ВКС. Съставът на ВКС е
установил следното: “По въпроса дали нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова
презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл.
60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване
приемането на наследството по опис или отказ от наследството, следва да се даде
положителен отговор. А именно, че наследството се придобива с приемането му от
момента на откриване на наследството – смъртта на наследодателя, като при отказ
от наследство, частта на отреклия се уголемява дяловете на останалите наследници,
а наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на
полученото наследство…“. От горното, следва изводът, че приемането на
наследството има обратно действие и се счита за прието от момента на
откриването му.
В същото решение съставът
на ВКС е посочил, че съгласно чл. 48 ЗН наследството не преминава по право и
автоматично към наследниците. При откриване на наследството, със смъртта на
наследодателя, лицата, които имат право да наследяват, се призовават към
наследяване като придобиването на наследството става с приемането му/изрично
или мълчаливо/ и има обратно действие – от датата на откриване на наследството.
В тази си част решението на ВКС е правнорелевантно към настоящия случай и Старозагорския
районен съд се е произнесъл, съобразявайки се с константната практика на ВКС по
спорния въпрос относно начина и момента на приемането на наследството. Приемането
на наследството е изрично или мълчаливо. Изричното приемане се извършва с
писмено изявление до районния съдия по местоокриване на наследството. То се
вписва в особена за това книга – чл. 49, ал. 1 от ЗН.
Мълчаливо приемане
има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат
намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши,
освен в качеството си на наследник – чл. 49, ал. 2 ЗН. В Закона за наследството
е предвидена възможност наследникът да бъде заставен да се произнесе по въпроса
за приемане на наследството. Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗН по искане на
всеки заинтересован, районният съдия може да определи на наследника срок, за да
заяви приема ли наследството или се отказва от него. Тълкуването на чл. 51, ал.
1, изр. 2 налага извод, че когато има заведено дело срещу наследник на починал
в хода на делото ответник, което не може да се движи, тъй като той не се е
произнесъл дали приема наследството, съдът му определя срок да заяви дали
приема наследството или се отказва от него, само по искане на заинтересована
страна по делото. Такава заинтересована страна е ищецът, тъй като той има интерес
да се установи безспорно кои са приелите наследството наследници на лицето, с
което той има правен спор или спрямо което иска да установи правата си. Ако
наследникът не отговори в срока по чл. 51, ал. 1 ЗН, той губи правото да приеме
откритото в негова полза наследство – чл. 51, ал. 2 ЗН - /Решение № 101 от 8.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2260/2018 г., IV г.
о., ГК/.
В настоящия случай от представеното удостоверение за
наследници е безспорно, че ответникът е наследник на Д.С.Д., която е починала на 24.08.2017 г. Видно обаче от представените факти и
обстоятелства по делото, липсват такива, удостоверяващи изричното или мълчаливо
приемане на наследството от страна на наследника К.В.В.. Съгласно чл. 51 от ЗН когато
наследството не е прието, кредиторите разполагат с възможността да принудят
наследниците в определен от съда срок да заявят дали приемат наследството или
се отказват от него, но такова искане от страна на ищеца не е направено пред
районния съд.
Липсват данни първоинстанционният съд да е направил
служебна справка в деловодството на РС – Стара Загора, при която да се
установи, дали има вписани откази от наследството и приемане по опис на
наследството, оставено от Д.С.Д., починала на 24.08.2017г. до настоящия момент.
Следователно ищцовото
дружество не установява твърдяното облигационно правоотношение с ответника, тъй
като не ангажира доказателства К.В.В. да е приел наследството, съответно в
качеството си на наследник да е собственик или ползвател на посочения в
исковата молба водоснабден имот, а само в това си качество той би могъл да бъде
потребител на услугите и обвързан от Общите условия на оператора по смисъла на
горепосочените разпоредби. С оглед изложеното след като ответникът няма
качеството на наследник и на потребител на процесния имот, настоящата съдебна
инстанция счита, че той не и материалноправно легитимиран да отговаря по
предявените искове от „ВиК" ЕООД.
Предвид гореизложеното,
въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено. Въззивната жалба следва да се остави без уважение.
С оглед цената на иска,
настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3,
т. 1 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260403/08.12.2020г.,
постановено по гр.д. № 1951/2020г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: