Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 11.09.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б с-в, в публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №2764 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение от 22.10.2018 год., постановено по гр.дело №55369/2017 год. по описа на
СРС, ГО, 150 с-в, е разпределено на основание чл. 32, ал. 2 ЗС ползването на следния
съсобствен недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1976.410 по скица №15-37901 от 31.01.2017 год. на
СГКК-гр.София, издадена въз основа на КККР /кадастрална карта и кадастрални
регистри/, одобрени със Заповед №РД-18-3 от 11.01.2011 год. на изпълнителния
директор на АГКК, с номер по преходен план 410, квартал 57, парцел XVII, с площ
738 кв.м., находящ се в гр.София, общ.Столична, Район „Витоша”, ул.”*****ЗА,
при съседи: имоти с идентификатори 68134.1976.215, 68134.1976.409, 68134.1976.408, 68134.1976.412, 68134.1976.411, съобразно предложения I-ви вариант
от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, а именно: на
ищците М.Б.И. и И.Б.М. е предоставено
ползването на ДЯЛ I – с лице от 12.50 м. и и дъно /север/ от 6.20 м., оцветен в синьо в приложение №2, а на
ответниците Н.А.Т. и Ц.Т.Т. е предоставено ползването на ДЯЛ II – с
лице от 9.50 м. и дъно /север/ от 8.20 м., оцветен в червено в приложение №2, като площите и на двата
дяла са разпределени по 369 км.м., при граница, разделяща надлъжно имота, чрез
линия, прокарана през точките А, Б, В и Г на Приложение №2, обективиращо
схема на предложения І-ви вариант от заключението, представляващо неразделна
част от решението.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба
от ответниците Н.А.Т. и Ц.Т.Т..
Жалбоподателите поддържат, че по делото не било спорно, че регулационните
сметки не били уредени. Страните искали ползването да бъде разпределено
съгласно проекта-скица, изготвен от инж. *****, която била приложена към
исковата молба. Вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза било работило по тази скица, като
разделило имота на два равни дяла по 369 кв.м., но предлагало навлизане във
фактически обособените дялове на ищците и ответниците, по линията, прокарана
през точките А, Б, В и Г. Неправилно СРС бил приел, че старите карти, планове и
скици, приложени към отговора на исковата молба, са ирелевантни за спора. При
предложения от вещото лице вариант І оградата от източната страна на имота не
съвпадала с кадастралния план. Разликата в лицата на обособените дялове била
съществена – около 3 метра в полза на ищците. Погрешно пъвоинстанционният съд
бил приел, че първият вариант предоставя на ответниците по-голямо дъно,
достигащо до точка Г, с което се постигало справедливо и целесъобразно
разпределение на ползването на общата вещ от съсобствениците, а именно: по
равно. Видно било от приложение № 2, че дъното било 6.20 м. – за ищците и 8.20
м. – за ответниците, като нямало равенство нито в метрите: лице – разлика от 3
метра; дъно – разлика от 2 метра, нито от факта, че при по-голямо лице ищците
могат да изградят /вече имат изградена/ гаражна клетказа МПС, а ответниците не
могат да се възползват от тази разлика от 2 метра в повече в дъното на имота,
за да изградят гараж, поради самото естество на мястото в имота. Също така неправилно
СРС бил счел, че предложения от вещото лице вариант 1 отчита вече установеното
фактическо положение на ползване на съсобствения имот, възможността всяка от
страните да осъществява своите права максимално и безпрепятствено и при
спазване на техния обем. При разпита си в съдебно заседание вещото лице било
посочило, че вариант 2 бил по-близо до фактическото използване на имота в
момента. Той бил с повече кв.м. за ответниците за сметка на по-малкото лице,
което ползва. Ето защо молят обжалваното решение да бъде отменено, а
разпределението на ползването – извършено съобразно предложения от вещото лице
вариант 2 /по-малкото лице на имота да бъде компенсирано с по-голяма площ за
ползване от ответниците/.
Ответниците по жалбата М.Б.И. и И.Б.М. считат,
че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържат, че статуквото, на
което се позовавали и стремили да запазят ответниците, се изразявало в ползването на значително
по-голяма част от имота от тяхна страна, като по този начин години наред се
облагодетелствали. Използваната площ от имота била основният критерий,
съобразно който следвало да бъде определен начинът на разпределението.
Предложеният от вещото лице вариант 2 бил по-неудачен, тъй като по този начин
се запазвало статуквото, според което на ответниците се предоставяла отново
по-голяма част от имота – 376.50 кв.м., а ищците оставали с по-малка площ.
Вариант 1 от заключението предоставял на ответниците по-голямо дъно, достигащо
до точка Г от Приложение №2 от заключението, като по този начин било налице
пълно равновесие между страните. При липсата на спор по делото, че не са
уредени регулационните сметки, то именно кадастралната скица отразявала
актуалното състояние на имота, още повече, че била налице законовата презумпция
по чл. 2, ал. 5 ЗКИР – данните от кадастъра се считали за съответстващи на
действителното положение до доказване на противното. Вещото лице било
установило пълното съответствие на скицата и данните от нея с действителното
фактическо положение. Предоставеното за
ползване на ответниците лице им позволявало да изградят гаражна клетка, при
желание и техническа възможност. Освен това с вариант 1 вещото лице било взело
предвид и парника на ищците, който не бил масивен и попадал в частта, която им
била отредена съгласно този вариант. По този начин нямало да се стигне до
нуждата от разрушаване на парника. В този смисъл вариант 1 имал предимството,
че отреждал справедливо и целесъобразно разпределянето на ползването на
процесния имот, а именно по равно – несправедливата граница, маркирана и
материализирана от незаконна ограда, се
отмествала към истинската срединната линия, вземало се предвид обективното
разположение на постройките в имота и се отстранявало несправедливото
облагодетелстване на ответниците. Претендират и присъждането на направените
разноски по делото.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещните страни, приема за установено следното:
Предявен е
за разглеждане иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни правни
норми.
Решението е и правилно, като на
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗС указва, че начинът на
разпределение на ползването на общата вещ се решава от самите съсобственици или
от мнозинството от съсобствениците /т.е. от тези, които имат по-голям дял от
вещта/. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с Тълкувателно решение №13/2012 год. по тълк.дело №13/2012
год. на ОСГК на ВК, е допустимо да се иска разпределение ползването на
съсобствена вещ по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС от съсобственик, притежаващ повече
от половината от общата вещ, като в производството по посочения законов текст
съдът е длъжен да разгледа всички направени възражения относно правата на
страните в съсобствеността, освен тези, чрез които се упражняват потестативни
права.
В разглеждания случай по делото е безспорно, че страните са съсобственици на процесния недвижим
имот, като ищците притежават общо 1/2 ид.ч. от него, а ответниците /които са
съпрузи/ – останалата 1/2 ид.ч., като имотът е застроен с жилищна сграда – близнак,
самостоятелни части от която принадлежат съответно на ищците и ответниците.
В първоинстанционното производство е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, като в заключението си
вещото лице се установява, че процесният имот представлява парцел ХVІІ-410 от
кв.57 по регулационния план на кв.Драгалевци, като същият е с идентификатор 68134.1976.410,
с площ от 738 кв.м., съгласно Заповед
№РД-18-3 от 11.01.2011 год. на ИД на АГКК, с която са одобрени КККР.
Понастоящем ищците ползвали част от имота с площ от 335 кв.м. по контура в
синьо в комбинираната скица, представляваща приложение №1 към заключението/
1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-1, лице – 12.50 м. и дъно – 7.50 м., а ответниците –
част с площ от 397 кв.м. по контура в червено 1-2-3-4-5-14-13-12-15-8-9-10-11-1
/т.е. с 60 кв.м. в повече/, лице – 9.50 м. и дъно – 7 м. На място съществувала
временна ограда по червената линия в комбинираната скица, представляваща
приложение №1 към заключението по буквите А-Б-В-Г – същата се различавала от
срединната линия с около 60 кв.м. В дъното на имота имало още една постройка
/парник/, която се ползвала от ищците /същата била изградена от тях –
обстоятелство, което не е спорно във въззивното производство/. Вещото лице е
предложило два варианта за разпределение на ползването в Приложение №2 към
заключението , като при вариант 1 процесният имот е разделен по линия А-Б-В-Г,
при което лицето се запазва: 12.50 м. – за ищците и 9.50 м. за ответниците,
дъно /север/: 6.20 м. – за ищците и 8.20 м. – за ответниците, като площите на
двата дяла са по 369 кв.м., а при вариант 2 процесният имот е разделен по линия
А-Б-Д, като се запазват съществуващото лице и дъно, при площи: І-ви дял –
361.50 кв.м. и ІІ-ри дял – 376.50 кв.м.
Спорният по делото въпрос е свързан
начина на разпределението на ползването на имота – ищците считат, че то трябва
да се извърши съобразно вариант 1 от заключението по съдебно-техническата
експертиза, а ответниците – съобразно вариант 2.
Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС
не е исково, а е спорно производство за съдебна администрация на гражданските
правоотношения между съсобствениците по повод ползването и управлението на
общата вещ. Това производство приключва с решение на съда, което замества
липсващото решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС или такова негово
решение, което е вредно за общата вещ. При разрешаване на спора съдът
съобразява правата на съсобствениците, изградените от тях подобрения и
постройки на допълващо застрояване, фактическото положение до възникване на
спора и предназначението на имота, като няма право да предписва или да взема
предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни
дялове за ползване. Правно ирелевантна за производството по чл. 32, ал. 2 ЗС е
законността на изградени в имота постройки – виж например Решение № 71 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 727/2010 г., II г.
о., ГК, Решение № 409 от 26.05.2010
год. на ВКС по гр. д. № 224/2009 год., І г. о., ГК.
При наличие на застрояване се отчита
предназначението на терена, като обслужващ сградите, като при разпределението
се осигурява достъп до всеки обект и възможност за поддържане на застроените
обекти /самостоятелно или чрез площи за общо ползване/. Ако мястото е застроено
с постройка само на единия съсобственик, площта й се включва в площта на
реалната част, която според правата си има право да ползва – виж Решение № 13
от 11.02.2010 год. на ВКС по гр.дело № 4452/2008 год., ІІІ г. о., ГК.
Когато
съсобственият имот включва един обект, при възможност за това, се разпределят
части от този имот за ползване от отделните съсобственици, при възможност
отредените им реални части от него да съответстват по площ на притежаваните
върху него права на собственост в идеални части. При невъзможност за такова
съответствие, за по-голямото реално ползване от притежаваните права на
собственост, може да се претендира от получилия по-малък от своите права реален
дял, допълване на разликата с парично обезщетение от облагодетелстваните.
В контекста на изложеното въззивният
съд приема, че в разглеждания случай разпределението следва да бъде извършено
по вариант 1 от заключението на вещото лице, както законосъобразно е приел и
първоинстанционният съд, тъй като определените за ползване части от имота
напълно съответстват по площ на притежаваните върху него равни права на
собственост на страните в идеални части. Посоченият вариант не създава
неудобства, отразява съществуващото на място, извършено от съсобствениците
застрояване, осигурява достъп до собствените им сгради, както и до стопанската
постройка и възможност за обслужването и поддържането им.
Поддържаното от ответниците
съществуващо разпределение и предложения от вещото лице вариант 2 не са
съобразени с обема на правата на страните. Съдът е компетентен да прецени дали
установеният към момента на предявяване на иска начин на ползването като
решение на мнозинството от съсобствениците е в рамките на компетентността на
мнозинството, дали е вредно за общата вещ и с оглед изводите си да постанови
решението си, като се съобрази или не с волята на мнозинството – виж Решение № 200 от 21.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2254/2013 г., II
г. о., ГК. Извън компетентността на мнозинството
от съсобствениците е да взема решение за ползване на общата вещ, което накърнява
дяловото им участие в съсобствеността.
Във връзка с останалите възражения
на жалбоподателите следва да бъде посочено, че съдът няма задължение да
предоставя за ползване на всеки от съсобствениците равна част от лицевата част
на имота /откъм улицата/ – това в частност е и невъзможно предвид разположението
на сградите на страните в процесния поземлен имот. А възможността за бъдещо
застрояване е без значение за настоящото производство.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При обжалване в производството по
спорна съдебна администрация отговорността за разноските се разпределя по
общите правила /виж Решение № 275 от 30.10.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 444/2012 г., II г. о., ГК/. В този смисъл предвид изхода от
настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателите /ответниците/
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците действително направените разноски
във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 750
лв.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 22.10.2018 год.,
постановено по гр.дело №55369/2017 год. по описа на СРС, ГО, 150 с-в.
ОСЪЖДА Н.А.Т. с ЕГН ********** И Ц.Т.Т. с ЕГН **********, и двамата с адрес:
гр.София, кв.“Драгалевци“, ул.“**********, да заплатят на М.Б.И. с
ЕГН ********** и И.Б.М. с ЕГН **********, и двете с адрес: гр.София,
кв.“Драгалевци“, ул.“*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски
във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 750
лв.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/