№ 3963
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100510872 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20147161 от 25.06.2021 г., постановено по гр. д. №
22310/2019 г. на Софийски районен съд, 170 състав, е признато за установено
по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, обективно, кумулативно съединени
установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ, че М. Я. С. с ЕГН:********** дължи на
„Т.С.” ЕАД, сумите както следва: сумата от 1481,54 лева, представляваща
цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се гр.
София, общ. Триадица, ул. ****, с абонатен № 265292, за периода 1.5.2015 г. -
30.4.2017 г. и сумата от 39,38 лв. - главница за такса за услугата дялово
разпределение за периода 01.05.2015 г. - 30.04.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 06.08.2018 г. - датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен
искът за главница за дялово разпределение за горницата над 39,38 лева до
пълния предявен размер от 41,17 лева като погасен по давност, както са
отхвърлени и искът по чл. 86 ЗЗД за сумата от 186,42 лева - лихва за забава
върху главницата от 1481,54 лева за периода от 15.09.2016 г. до 25.07.2018 г.
и искът по чл. 86 ЗЗД за сумата от 8,70 лева — мораторна лихва върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 15.09.2016 г.
до 25.07.2018 г.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство - М. Я. С., в неизгодните уважителни части. Изложените доводи
1
във въззивна жалба са за неправилност в обжалваната част на съдебното
решение. Оспорва се изводът на районния съд за дължимост на вземането на
„Т.С.” ЕАД за главница и възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение. Поддържа се, че няма доказателства за възникнало между нея
и „Т.С.” ЕАД валидно облигационно правоотношение. Моли се да се уважи
въззивната жалба, като се отхвърлят изцяло предявените искове. Претендира
се присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът по въззивната жалба - „Т.С.“ ЕАД, е депозирал в
законовоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва
последната като неоснователна. Претендира присъждане на сторените
разноски във въззивното производство.
Третото лице-помагач не е взело становище по жалбата.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269,
изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е
ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса
императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и
приложимото право, очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни
материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях,
без да е необходимо да ги повтаря. Относно правилността на
първоинстанционното решение в обжалваните части въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита
сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното
дружество и ползването й от потребителя. Потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди,
като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно /чл. 106а ЗЕЕ /отм./, §1,
т. 42 ЗЕ към редакцията съгласно ДВ бл. 18/2005г./ или по силата на
облигационно /§1, т. 42 ЗЕ, действаща до края на процесния период/ право на
ползване. Предвид тези разпоредби облигационната връзка по договорът за
доставка на топлинна енергия възниква ex lege от момента на възникване на
правото на собственост, респ. правото на ползване.
2
В разглеждания случай по категоричен начин се доказва, че процесният
имот, представляващ апартамент № 13, находящ се в гр. София, общ.
Триадица, ул. „****, с абонатен № 265292, е бил собственост на М. Я. С. през
процесния период - същият е придобит от нея съгласно съдържанието на
нотариален акт за собственост върху жилище, строено на държавно място от
ЖСК „Български тютюни“ от 01.08.1994 г. Ето защо М. Я. С. като собственик
е потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, а
следователно и длъжник за цената на доставяната в собствения й апартамент
топлоенергия (чл. 155 ЗЕ), включително и на тази, отдадена от сградната
инсталация. Не е спорно и подаването на топлинна енергия към сградата, в
която се намира процесният имот за процесния период. Съгласно
заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно –
техническа експертиза, което не е оспорено от страните и което районният
съд обосновано е кредитирал, количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ топломер, монтиран в
абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. С оглед въведената
система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в
процесния период е извършвано от третото лице помагач съобразно договор,
сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. Количеството на
доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се
установява от заключението по съдебно-техническата експертиза, което
районният съд обосновано е кредитирал. Установено е въз основа на това
заключение, че за процесния период количеството топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация в СЕС е изчислено от ФДР „Т.С.“ ЕООД по
формула съгласно приложението към т.6.1.1. от Наредба № 16-334, което е в
сила през процесния период. Осигуряван е достъп до имота всяка година през
процесния период, като документите за отчет са подписани от потребителя.
Вещото лице сочи, че през процесния период разпределението е извършвано в
съответствие със закона и наредбата, както и с общите условия на ответника,
отчислени са и количествата топлинна енергия за технологични разходи на
абонатната станция. Предвид изложеното правилен се явява изводът на
районния съд, че процесните установителни искове са доказани по основание
и са уважени в съответния дължим размер, като липсват данни да са
заплатени процесните задължения.
Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които е
уважил предявените искове, са законосъобразни, обосновани са при правилно
прилагане на закона и след анализ на събраните по делото доказателства,
поради което настоящият състав счита, че постановеното решение е правилно
и следва да се потвърди в обжалваната част.
Неоснователни са възраженията на въззивника, обективирани във
въззивната жалба. Тези възражения са напълно безпочвени и са оборени от
приетите доказателства в първоинстанционното производство, които по-горе
бяха обсъдени от въззивния съд. Предвид техния бланкетен характер и
липсата в тях на конкретност, относима към предмета на спора, въззивният
съд не намира за необходимо да ги обсъжда по - детайлно.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в
3
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
Предвид неоснователността на въззивната жалба и наличието на
разноски единствено за юрисконсултско възнаграждение и внесен депозит за
особен представител, въззиваемата страна има право на такива съгласно чл.
78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37
ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ,
въззивният съд определя на въззиваемото дружество сумата 100.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на делото и
неявяването в открито съдебно заседание на процесуалния му представител.
На същото следва да бъде присъден и внесения депозит за особения
представител на въззивника в размер на 150 лева.
Воден от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 20147161 от
25.06.2021 г., постановено по гр. д. № 22310/2019 г. на Софийски районен съд,
170 състав.
ОСЪЖДА М. Я. С. с ЕГН:********** да плати на „Т.С.” ЕАД с
ЕИК:**** сумата от 250 лева - разноски по водене на въззивното
производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на „Т.С.“ ЕАД - „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4