Присъда по дело №5975/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда №32 от 31.01.2022г. по НОХД №5975/2021г. по
описа на ПРС - ХVІІІ н.с.

Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу
подсъдимия А.С.А., ЕГН:**********, за това, че през периода от месец
август 2017г. до месец февруари 2021г. включително, в гр. Пловдив, след като
е осъден с Решение №593 от 27.02.2017г. на РС гр. Пловдив, по гр. дело
№12931/2016г., влязло в сила на 29.03.2017г., да издържа свой низходящ –
Д.А.А., ЕГН:**********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно една непълна месечна вноска за
месец август 2017г. в размер от 20 лева и 42 пълни месечни вноски по 180
лева всяка за периода от месец септември 2017г. до месец февруари 2021г.,
като общо дължимата сума за издръжка възлиза на 7580 /седем хиляди
петстотин и осемдесет/ лева – престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство е конституиран Д.А.А., като частен
обвинител, чрез законния му представител – *** му Н.И.А..
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението със същата правна квалификация на деянието. По отношение на
реализиране на наказателната отговорност предлага на подсъдимия да бъде
наложено справедливо наказание, без да конкретизира на кое основание да
стане това - чл.54 от НК или чл.55 от НК. Не посочва не само вида, но и
размера на наказанието, което следва да бъде наложено, като изтъква чистото
съдебно минало на подсъдимия и предоставя преценката на съда.
Повереникът на частния обвинител – адв. Г.С., счита, че обвинението е
доказано от обективна и субективна страна, като моли при реализиране на
наказателната отговорност на подсъдимия да бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода“, за което да не бъде приложен институтът на
условното осъждане. Законният представител на частния обвинител в хода на
съдебните прения поддържа повереника.
Подсъдимият не се явява в съдебно заседание, редовно призован.
Защитникът му – адв. А.К., моли за оправдателна присъда. Счита, че от
събраните по делото доказателства не се установява неизпълнението на
задължението за издръжка да е осъществено от подсъдимия съзнателно.
Съдът, въз основа за събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Подсъдимият А.С.А. е роден на *** в гр. Д., б., б. г., разведен,
неосъждан, без образование, безработен, постоянен адрес: ***,
ЕГН:**********.
Свид. Н.И.А. /предишна фамилия А./ и подс. А.С.А. сключили
граждански брак през месец септември 2007г. От брака си имали едно дете -
Д.А.А., роден на ****. Семейството живеело в гр. П., преимуществено на
***. За много кратък период от време, в края на брака им, живеели в жилище,
1

собственост на свид. Г.С., находящо се в ***“. Поради влошаване на
отношенията им двамата съпрузи се разделили фактически през 2009г. Свид.
Н.А. отишла за кратко при родителите си в ***, като взела със себе си и сина
им Д.. Когато детето било на около ***, то и *** му - свид. Н.А. заживели при
свид. Г.С. в дома му, находящ се в ***.
През 2016г. свид. Н.А. подала в РС – Пловдив искова молба на осн.
чл.49, ал.1 от СК, с искане за прекратяване на брака й с подсъдимия. Било
образувано гр. дело №12931/2016г. по описа на РС – Пловдив, ІІІ бр.с.
Призовката до подсъдимия А.А. /ответник по гражданското дело/ за
съдебното заседание била получена от брат му на адрес в ***, със задължение
да му я предаде. В съдебното заседание по гражданското дело подсъдимият не
се е явил лично, нито е бил представляван от процесуален представител. С
Решение №593/27.02.2017г., постановено по гр.дело №12931/2016г. по описа
на Районен съд – Пловдив, ІІІ бр.с., влязло в законна сила на 29.03.2017г.,
бракът между Н.И. А. и А.С.А. бил прекратен, като упражняването на
родителските права спрямо роденото от брака дете - Д.А.А. били
предоставени на майката, с определяне на режим за осъществяване на лични
отношения, а бащата бил осъден да заплаща на сина си издръжка в размер на
180 лева месечно, считано от подаване на исковата молба пред съда
/29.09.2016г./, до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване. Паричната сума за
издръжката подс. А. следвало да заплаща на свид. Н.А., която живеела в ***.
Препис от решението по гражданското дело било изпратено до А.С.А. отново
на адреса в гр. Д., като било получено от неговата ***, със задължението да
го предаде.
След влизане в сила на съдебното решение по цитираното гражданско
дело подс. А.А. не е заплащал дължимата на детето си издръжка, въпреки, че
е знаел за това свое задължение. Тъй като в периода на постановяване на
съдебното решение и в следващ период подсъдимият живеел в ***, около два
месеца след влизане в сила на решението свид. Н.А. осъществила връзка с
подсъдимия по скайп, като го уведомила както за прекратяване на брака им,
така и за размера на дължимата от него месечна издръжка по силата на
съдебното решение. Подс. А.А. не бил изненадан от казаното, тъй като бил
наясно за постановения съдебен акт и за задължението му да заплаща
издръжка на сина си. Обвинил обаче свид. Н.А., че постъпва така, тъй като
иска пари и я обидил.
В края на 2017г. подсъдимият се върнал на територията на *** за
коледните и новогодишните празници. На 19.12.2017г. подсъдимият, сестра
му – свид. С.А. и *** му посетили свид. Н.А. в дома й, като провели
продължителен разговор, във връзка с издръжката на детето. Свид. Н.А.
показала съдебното решение на подсъдимия. Между четиримата започнал
разговор какво може да се направи, че издръжката да се заплаща от
държавата на осн. чл.152 от СК и че за това е необходим отказ на подсъдимия
от имущество, наследено от баща му. Наред с това обсъждали и възможността
2

дължимата издръжка да бъде заплащана разсрочено.
На 26.12.2017г. около 22.00 часа – 22.30 часа в дома, където живеела
свид. Н.А., дошъл подсъдимият. В жилището освен цитираната свидетелка
били и синът й и свид. Г.С.. Последният поканил подс. А. в дома си. Тъй като
подсъдимият бил в нетрезво състояние започнал да се държи агресивно, като
уведомил, че е дошъл да вземе жена си и започнал да заплашва свидетелите
Н.А. и Г.С., че щял да ги убие. Това направил в присъствието на малолетното
дете. Дошла сестрата на подсъдимия – свид. С.А., която отвела брат си.
На 29.12.2017г. свид. Н.А. подала жалба в Районна прокуратура –
Пловдив.
На 16.01.2018г., подсъдимият изпратил пощенски запис на свид. Н.А. за
сумата от 360 лева, а на 11.08.2018г. – за сумата от 520 лева, които суми
покривали задълженията му за издръжка за четири пълни месеца, с остатък
160 лева.
В полза на свид. Н.А. и на основание съдебното решение относно
присъдената за детето издръжка, бил издаден изпълнителен лист
№3605/04.04.2017г., като било образувано изп.д. №20175330400137 по описа
на ДСИ РС гр.Пловдив, с длъжник обв. А.С.А., като същото било изпратено
по подсъдност на РС - гр.Д., където е било заведено под №2267/2017г. Видно
от приложеното по делото писмо изх.№3566/21.05.2018г. на Районен съд
гр.Д., /л.62/, нямало постъпили суми по изпълнителното дело.
Така към месец февруари 2021г. подс. А. дължал за детето си Д.А.А.
общо 42 пълни месечни вноски от по 180 лева за периода от м.септември
2017г. до м.февруари 2021г. включително, както и една непълна месечна
вноска в размер от 20 лева за месец август 2017г.
През всичките тези години малолетният Д.А.А. растял при майка си,
като нуждата от средства за издръжката му били поемани изцяло от майката и
нейните близки, за да не бъде лишено детето от необходимите му средства за
живот.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – частично
от показанията на свидетелката Н.А., депозирани непосредствено пред
настоящия съдебен състав и изцяло от прочетените и отчасти показания на
осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, дадени пред органа на досъдебното
производство; частично от показанията на свидетеля Г.С., депозирани
непосредствено пред настоящия съдебен състав и изцяло от прочетените му
отчасти показания на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК и на осн. чл.281,
ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, дадени пред органа на досъдебното
производство; частично от показанията на свидетелката С.А., депозирани
непосредствено пред настоящия съдебен състав; частично от показанията на
свидетеля А. А., депозирани пред настоящия съдебен състав и частично от
обясненията на подсъдимия А.А., дадени пред органа на досъдебното
производство, в присъствието на защитник по същото дело и приобщени към
доказателствената съвкупност на осн. чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.2 от НПК.
3

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин и от приложените по делото писмени доказателства,
прочетени на основание чл.283 от НПК – характеристична справка на
подсъдимия /л.7 от дос.пр./, заверени копия на документи за паричен превод
/л.15 от дос.пр./, заверено копие на Решение от 27.02.2017г., постановено по
гр.д. №12931/2016г. по описа на РС – Пловдив, ІІІ бр.с. /л.19 – 21 от дос.пр./,
заверени копия на призовки и съобщения по гр. д. № 12931/2016г. по описа на
РС – Пловдив, ІІІ бр.с. /л.22 – 23 от дос.пр., л.26 – 27 от дос.пр./, заверено
копие на протокол от проведено съдебно заседание по гр.д. №12931/2016г. по
описа на РС – Пловдив, ІІІ бр.с. /л.24 – 26 от дос.пр./, заверено копие на
изпълнителен лист №3605 от 04.04.2017г. /л.45 от дос.пр./, справка от СИС
при РС – Пловдив /л.47 от дос.пр./, справки от ДСИ при Районен съд – Д.
/л.50 и л.90 от дос.пр./, справка от Агенция по заетостта при Дирекция Бюро
по труда – Пловдив /л.54 от дос.пр./, справка от ТД на НАП /л.56 от дос.пр./,
удостоверение за раждане /л.61 от дос.пр./, справка от Агенция по
вписванията /л.64 от дос.пр./, справка за съдимост на подсъдимия /л.6 от
съд.пр./, Удостоверения от Община – Пловдив за промени на настоя и
постоянен адрес /л.33 – 34 от съд.пр./.
Показанията на свид. Н.А., депозирани непосредствено пред настоящия
съдебен състав се ценят отчасти. Не се дава вяра единствено на казаното от
нея пред съда, свързано с точните дати и годината на двете посещения на
подсъдимия в дома на свид. Г.С., както и в частта относно тяхната поредност.
Именно в тези части бяха приобщени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК
показанията на свид. Н.А., дадени пред органа на досъдебното производство,
тъй като както относно поредността, така и относно точните дати и годината
на посещенията, за които свидетелката изнася твърдения, възникнаха
съществени противоречия в казаното от нея пред съда и в казаното пред
органа на досъдебното производство. При констатиране на противоречията
свид. Н.А. категорично заяви, че всичко, което й е било прочетено е вярно.
Поради това и при изграждането на изводите си от фактическа страна
съдебният състав се доверява на приобщените на цитираното процесуално
основание отчасти показания на свид. Н.А., дадени пред органа на
досъдебното производство. Извън посоченото показанията на свид. Н.А.,
депозирани непосредствено пред съда, се ценят, тъй като са ясни,
последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и обективни. Същите
се подкрепят изцяло от твърденията на свид. Г.С., в кредитираната от съда им
част. Казаното от последния, непосредствено пред съда, не се цени
единствено относно заявеното от него, че между подсъдимият и свид. Н.А. не
е имало разговор по скайп. Досежно този факт бяха прочетени на осн. чл.281,
ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК показанията му, дадени пред органа на досъдебното
производство, в които изрично сочи, че той е стоял до свидетелката, когато
последната е говорила с подсъдимия по скайп, във връзка с издръжката на
детето. След приобщаване на тези показания свид. С. заяви, че твърдението
му, че подсъдимият и свид. Н.А. не са говорили по скайп се отнася не за
4

издръжката, а за разрешение детето да излезе извън границата на страната по
повод участие в европейско първенство. Поради това и съдът се доверява на
приобщените на посоченото процесуално основание отчасти показания на
свид. Г.С., дадени пред органа на досъдебното производство, а не на казаното
от него за това пред съда. В останалата част, показанията на този свидетел,
депозирани при проведения му разпит пред съдебния състав, се ценят при
изграждане на изводите от фактическа страна, тъй като са съответни на
останалата събрана по делото доказателствена съвкупност. Вяра се дава и на
приобщените на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК показанията на
свид. Г.С., дадени пред органа на досъдебното производство, досежно
времето през което са били провеждани срещите между подсъдимия и свид.
Н.А.. Съвсем логично е поради отминалия период от време от развилите се
събития до депозиране на показанията пред съда да има липса на спомен за
конкретни факти. Свидетелските показания на Н.А. и Г.С., в кредитираната от
съда им част, посочена по – горе, са ясни, последователни, логични, вътрешно
непротиворечиви, обективни и взаимодопълващи се, като противоречие
относно релевантните факти от предмета на доказване в посочените гласни
доказателства не се наблюдава. Някои от обстоятелствата, за които
цитираните двама свидетели дават показания нямат връзка с обстоятелствата,
свързани с главния факт на доказване по делото, поради което и наличието на
известни противоречия по факти, стоящи извън предмета на доказване, не е
основание да не бъдат кредитирани твърденията им като непротиворечиви.
В хода на съдебното разглеждане на делото беше разпитана като
свидетел *** на подсъдимия – С.А. и нейният *** А. А.. Казаното от двамата
се цени единствено в частта на изнесените от тях общи факти, които са
непротиворечиви – че подсъдимият е имал сключен граждански брак със
свид. Н.А., че от брака имат едно дете – Д. и че от дълго време не живеят
заедно. В останалата част на показанията на посочените двама свидетели не се
дава вяра. Не само защото са в директно противоречие с останалите събрани
по делото доказателства, но и защото са вътрешно противоречиви. Така свид.
С.А. хем сочи, че никога не е говорила със свид. Н.А., че *** й дължи
издръжка, че последният не е знаел, че трябва да плаща издръжка, но тя знае
за това обстоятелство, хем пък твърди, че с майка й са ходили при свид. Н.А.,
да се разберат като жени, като се уговорят издръжката да се плаща на части,
за което подсъдимият е бил съгласен и е бил наясно. Такова вътрешно
противоречие се наблюдава и в показанията на свид. А. А., който от една
страна заяви, че след раздялата подсъдимият и свид. Н.А. са се виждали и
говорили за семейните проблеми, като подсъдимият си е плащал издръжката,
а от друга страна твърди, че не може да каже дали подсъдимият е знаел, че
трябва да плаща издръжка.
Обясненията на подсъдимия, дадени пред органа на досъдебното
производство, в присъствието на защитник по същото дело и приобщени към
доказателствената съвкупност на осн. чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.2 от НПК също
се ценят отчасти. Изнесените от него твърдения за причините, поради които е
5

настъпила раздялата със свид. Н.А., макар и да няма съществено значение за
делото, е в противоречие с другите събрани по делото доказателства –
показанията на свид. Н.А. и свид. Г.С., за които няма основания за
некредитиране на твърденията им. Поради това и пространствените
обяснения на подсъдимия в тази част не се ползват от съдебния състав при
изграждане на изводите му от фактическа страна. Същите представляват
израз на възприетата от него защитна позиция. Изолирани са обясненията му,
и в частта, в която твърди, че не знае за развода със свид. Н.А. и за
задължението му да плаща издръжка на малолетния си син. Така изнесените
твърдения не само са житейски нелогични, но и са напълно изолирани и не са
в синхрон с останалата доказателствена съвкупност, особено със събраните
гласни доказателства, които в кредитираната от съда им част не се
конфронтират помежду си. Действително обясненията на подсъдимия имат
двояка природа, като освен защитна позиция са и доказателствено средство.
Но за да може да се изграждат изводите от фактическа страна върху неговите
обясненията, същите следва да кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства, което в случая не е така. Обясненията на подсъдимия за
липсата на знание за задължението му за издръжка до известна степен се
подкрепят единствено от вътрешно противоречивите показания на неговата
сестра и на нейния съпруг, за които вече се изложиха мотиви, че не се ценят и
защо. Дори в техните показания се съдържат твърдения за това, че
подсъдимият е бил съвсем наясно, че е разведен със свид. Н.А. и че има
задължение да заплаща издръжка на сина си. Опитът на подсъдимия да убеди,
че не знае за това свое задължение е безрезултатен. Казаното от него за
липсата на знание е в директно противоречие не само с показанията на
свидетелите Н.А. и Г.С., но и с приложените писмени доказателства -
заверени копия на документи за паричен превод /л.15 от дос.пр./, от които се
установява, че на дати 16.01.2018г. е заплатена с пощенски запис на свид.
Н.А. сумата от 360 лева, а на 11.08.2018г. – е изплатена сумата от 520 лева,
които суми покривали задълженията му за издръжка за четири пълни месеца,
с остатък 160 лева. В документа от 11.08.2018г. изрично е посочено, че сумата
касае задължение за издръжка за три месеца. Обстоятелството, че
подсъдимият не е взел участие в гражданското дело и не е бил представляван
по него от адвокат, както и това, че призовките и съобщенията по същото са
били изпращани на адрес в гр. Д., на който той не е живял към онзи момент и
са били получавани от негови родственици, не може да промени безспорния
извод, че подсъдимият е знаел за решението по гражданското дело и за
задължението, че следва да плаща месечна издръжка за сина си в определен
размер. Казаното от свид. Н.А. и свид. Г.С., че подсъдимият е бил уведомен
от свидетелката за решението на гражданския съд, около две месеца след
неговото постановяване, че тя му е показала решението на съда при идването
му в дома на свид. Г.С. на 19.12.2017г., че е имало разговор за издръжката на
малолетния Д. и начина на плащането й с подсъдимия и неговите роднини,
както и предприетите след това действия по заплащане на част от
6

задължението по издръжката, дават ясен отговор за знанието на подсъдимия,
че има задължение да заплаща издръжка на сина си. Обясненията на
подсъдимия се ценят единствено относно общите факти, които са
непротиворечиви – че е имал сключен граждански брак със свид. Н.А., че от
брака имат едно дете – Д. и че от дълго време не живеят заедно.
На база на събраните доказателства, при така установената фактическа
обстановка съдът намира, че подсъдимият А.С.А., ЕГН:**********, е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като през периода от месец август
2017г. до месец февруари 2021г. включително, в гр. Пловдив, след като е
осъден с Решение №593 от 27.02.2017г. на РС гр. Пловдив, по гр. дело
№12931/2016г., влязло в сила на 29.03.2017г., да издържа свой низходящ –
Д.А.А., ЕГН:**********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно една непълна месечна вноска за
месец август 2017г. в размер от 20 лева и 42 пълни месечни вноски по 180
лева всяка за периода от месец септември 2017г. до месец февруари 2021г.,
като общо дължимата сума за издръжка възлиза на 7580 /седем хиляди
петстотин и осемдесет/ лева.
От обективна страна подсъдимият, след като е бил осъден да изплаща
ежемесечна издръжка за сина си не е изпълнил това свое задължение, тъй
като не е изплатил в инкриминирания период една непълна месечна вноска за
месец август 2017г. в размер от 20 лева и 42 пълни месечни вноски по 180
лева всяка за периода от месец септември 2017г. до месец февруари 2021г.,
поради което с бездействието си е осъществил състава на престъплението по
чл.183, ал.1 от НК. Съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. За времето от месец август
2017г. до месец февруари 2021г. включително подсъдимият А. не е изпълнил
своите задължения на родител, от които не може да бъде освободен, дори да
няма никакви доходи или възможностите му за контакт с детето да са
затруднени. За горепосочения период подсъдимият не е заплатил дължимата
ежемесечна издръжка за сина си, а през цялото това време за образованието,
здравето, лечението, отоплението и всичките други потребности на детето се
е грижила майка му – свид. Н.А..
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието си с пряк
умисъл, тъй като е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал
е общественоопасните му последици и е желаел тяхното настъпване. Както се
каза по – горе задължението на подсъдимия за издръжка на сина му не е
изпълнено съзнателно от него. Той е бил напълно наясно както за дължимата
издръжка, съгласно решението по гражданското дело, така и за това, че не я
плаща за период по - голям от два месеца.
Причини за извършване на престъплението съдът намира в ниската
правна култура на подсъдимия и незачитане на установения в страната правов
ред.
7

За престъплението по чл.183, ал.1 от НК законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода до една година или пробация. При
индивидуализиране наказанието на подсъдимия съдът отчете, съобразно
разпоредбата на чл.54 от НК, като смекчаващи отговорността обстоятелства
чистото му съдебно минало и затрудненото му материално положение. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени значителният размер
на неизплатената издръжка, както и продължителният период на престъпното
поведение на подсъдимия. Като анализира така индивидуализиращите
отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че в
конкретния казус от алтернативно предвидените наказания на подсъдимия
следва да се наложи по – тежкото по вид наказание, а именно ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, което да бъде в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. Така наложеното наказание съответства както на обществената
опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимия А. и според
преценката на съда би постигнало своето поправящо и превъзпитателно
въздействие спрямо него, а така също би се отразило възпитателно и
предупредително и на останалите членове на обществото. Не са налице
изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да обуславят приложението на чл.55 от НК.
С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия, както и за постигане
целите на индивидуалната и генералната превенция, настоящият съдебен
състав е на становище, че така наложеното на подсъдимия наказание в размер
на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА не е необходимо да се
изтърпи от същия реално. Поради това и на основание чл.66, ал.1 от НК
изпълнението на наказанието следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.
По делото няма веществени доказателства и няма направени разноски.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	32
Дата:	31 януари 2022 г. (в сила от 14 юни 2022 г.)
Съдия:	Милена Атанасова Георгиева

Дело:	20215330205975
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 септември 2021 г.

Присъда по дело №5975/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите