Решение по дело №3073/2018 на Районен съд - Велико Търново

  Р Е Ш Е Н И Е 

                        №          от 23.01.2019г., гр. В. Търново

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на единадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев

 

при секретаря Иванка Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №3073/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между *в качеството на заемодател и ответника в качеството на заемател е сключен Договор за кредит *от 06.09.2015г., по силата на който последният е получил сумата от 200 лв. Изтъква се, че съгласно договора ответникът се е задължил да върне предоставената сума в срок до 06.10.2015г. Навеждат се доводи, че с Приложение №1 към Договор за прехвърляне на вземания № *от 01.02.2018г., вземането по договора валидно е прехвърлено на ищеца от заемодателя, за което е изпратено уведомление до ответника. Ищецът твърди, че горепосоченото вземане е дължимо, поради което отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да го заплати, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба. В съдебно заседание признава дължимостта на претендираната от ищеца сума.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е иск по чл. 79 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 06.09.2015г. между *в качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е сключен Договор за кредит *. Кредиторът предал на кредитополучателя чрез офис на * сумата от 200 лв., а последният се задължил да я върне в срок до 06.10.2015г. В уговорения срок последвало неизпълнение на задължението на ответника, а с Приложение №1 към Договор за прехвърляне на вземания № *от 01.02.2018г. сключен между *като цедент и ищеца като цесионер, процесното вземане е прехвърлено в полза на *. При сключване на договора цедентът предоставил на цесионера писмено потвърждение за прехвърляне на вземането както и пълномощно, даващо му право да уведоми длъжника за цесията. Последвало изпращане на уведомление за извършената цесия до ответника, което не му е връчено поради ненамирането му на посочения в договора адрес.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Налице е валидно възникнало заемно правоотношение свързано с предоставяне от страна на първоначалния кредитор в полза на ответника на сумата от 200 лв. по процесния договор за кредит. Последният не е погасил задължението си, в резултат на което от 07.10.2015г. е изпаднал в забава. Вземането по договора валидно е прехвърлено по смисъла на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД от *в полза на ищеца с Приложение №1 към Договор за прехвърляне на вземания № *от 01.02.2018г. Цесията е породила действие по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД спрямо ответника, независимо че последният не е уведомен за извършването й преди образуване на настоящото дело. Съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент цесията има действие спрямо последния и третите лица. Тъй като прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор, съобщението за прехвърлянето на вземането следва да бъде извършено от стария кредитор, за да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария кредитор с нов. Затова и съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД действие. Това, обаче не изключва възможността цесионерът да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането като представител на цедента. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД като длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. В разглеждания случай такова доказателство, обективирано в пълномощното на първоначалния кредитор е надлежно връчено на ответника с препис от исковата молба. Всичко това води до извода, че ищецът е придобил качеството на кредитор на правата по договора за кредит като по делото липсват доказателства за изпълнение на задължението на ответника да върне предоставената му сума от 200 лв., поради което предявения иск за заплащането й се явява основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 410 лв., представляващи направени по делото разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

 

 Р Е Ш И:                 

 

 

Осъжда К.М.М. с ЕГН: ********** ***, да заплати на *, *по сметка с IBAN: ***, сумата от 200 лв. /двеста лева/ - главница, представляващи задължение по Договор за кредит *от 06.09.2015г., прехвърлено с Приложение №1 към Договор за прехвърляне на вземания № *от 01.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 410 лв. /четиристотин и десет лева/, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: