МОТИВИ
по НОХД 235/2013
год.:
Обвинението
на ЯОП е срещу И.Й.Г. ***
,затова че на 25.04.2013 г.
в 04,10 часа в гр.Ямбол, на кръстовището
на улиците „Спарток”
и „Кабиле” е
отнел чужди движими вещи –1 бр.
дамска чанта от плат с цип- 10 лева,дамско портмоне от изкуствена кожа тип тефтер-4 лева, ,1 бр. дебитна карта
на „Кооперативна банка ”,1 бр. дебитна карта
на ОББ,1 бр. кредитна карта на
ОББ ,1 лична карта- 18 лева ,чекираща карта за
месторабота,дамски несесер с
принадлежности-10 лева,здравна книжка-2 лева,шапка от плат-9 лева ,3 бр. малки
ножици-всяка на стойност от по 2 лева,нож с пласмасова
дръжка-6 лева, мобилен апарат”Нокия 1650” без
зарядно устройство-60 лева ,СИМ карта на
„Глобул”-биканет-5
лева,тениска с надпис”Миролио”-4 лева и пари
в брой 42 лева ,всички на обща
стойност 188 лева от владението на
собственика им Й.Д.Й. *** ,с намерение
противозаконно да ги
присвои като е употребили за това сила – ударил пострадалата с юмрук в лицето и
ритник в дясното бедро,като
деянието е осъществено в
условията на опасен рецидив - престъпление
по чл.199 ал.1 т.4 вр.
с чл.198 ал.1 вр.
с чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК.
Представителят на ЯОП поддържа изцяло
обвинението.Счита същото за безспорно
доказано.Навежда доводи ,че по
делото безспорно е
установена фактическа
обстановка каквато подробно
е описана в обстоятелствената
част на обвинителния акт предвид направеното от подсъдимия
признание по обема на
обвинението,депозирано по реда
на чл. 371 т.2 от НПК.Настоява се независимо
от задължителното приложение на
чл.58а от НК с оглед
направените признания ,съда да
отчете предишните осъждания на подс.Г. .не се поддържа
обвинението,че подс.Г. е действал в условията
на опасен рецидив както по б.”А”
,така и по б.”Б” от НК .Поддържа се единствено
обвинение по б.”А” на чл. 29 ал.1 НК ,т. к. според представителя на ЯОП ,макар
и да са налице 3 отделни
осъждания за подсъдимия ,всички на „Лишаване от свобода”, всички те
са били в условията на чл. 23 ал.1
от НК ,което е наложило
производство за кумулация и на
подсъдимия е определено
общо наказание от 2 години и 6 месеца „Лишаване от свобода”, а
според трайната практика на
ВКС при
определено общо наказание по няколко
влезли в сила присъди ,същото
следва да се отчита и съобразява
като едно осъждане При тази конкретика според
прокурора от ЯОП е налице
осъществено престъпно деяние
единствено в условията на чл.29 ал.1
б.”а” НК.Настоява се за
налагане на ефективно наказание “лишаване
от свобода “,което в условията на
чл. 58а ал.1 НК да се намали с 1/3.
В съдебно заседание подс. Г. участва
лично и със служебно назначен защитник- адвокат Д.Д. от
ЯАК.Защитата прави искане наказанието на подс.Г.
да се определи в условията на
многобройни смекчаващи вината
обстоятелства като се отчете минималната сума ,предмет на престъпното посегателствои
мотивите на подсъдимия за да прибегне до грабеж- крайно тежко финансово и социално положениеу.
В последната
си дума подс.Г.
се признава за виновен и съжалява за стореното като моли
съда да му наложи по- леко наказание при
условията на чл. 55 от НК.
От събраните по делото
доказателства,обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност,ЯОС установи следната фактическа обстановка:
На 25.04.2013 г. ,към 04,05 до 04,10 часа ,свид. Й.Й.
*** ,излиза от дома си и тръгва към
автобусната спирка на площад
„Боровец”,преминавайки по ул.”Бяло
море”,улица „Спарток „ и ул.”Кабиле”. На
пресечката между последните две
улици,пострадалата е забелязана
от подсъдимия И.Г., който тази нощ
обикаля безцелно улиците на гр. Ямбол ,т. к. няма пари
за да се прибере в дома си в
с.Коньово,обл.Сливен.Виждайки самотно движещата се жена
и отчитайки обстоятелството ,че
по улицата няма други хора,подсъдимия взема
решение да открадне дамската чанта на свидетелката
Й.,която тя носи на рамото си.В изпълнение на
набелязаната цел ,подс.Г.
се промъква зад гърба на пострадалата
,хваща презрамката на дамската
чанта и започва силно да я
дърпа.Пострадалата Й. оказва
съпротива като силно дърпа към себе си дамската си чанта
и не се подчинява на заповедта на подсъдимия „Дай чантата !”.Това налага подсъдимия
да използва сила- той
нанася удар с юмрук в областта
на дясната част на лицето на
пострадалата Й. ,
а веднага след това я рита
с крак в областта на дясното
и бедро.В резултат на упражнената
сила ,пострадалата пуска дамската си чанта , а подс.Г. я взема и побягва
в посока към магазин „Билла”,където спира
за да провери съдържанието на
чантата.Първо намира
портмонето и от него
изважда и взема сумата от 42 лева и
мобилен телефон „Нокия 1650” със СИМ карта на
„Глобул”.
Дамската чанта ,заедно с намиращите
се в нея вещи- дамско
портмоне от изкуствена кожа
тип тефтер ,1 бр. дебитна
карта на „Кооперативна банка ”,1 бр. дебитна карта на ОББ,1 бр.
кредитна карта на ОББ , лична карта,
,чекираща карта за месторабота,дамски несесер с принадлежности ,здравна
книжка,шапка от плат,3 бр. малки ножици,нож с пластмасова дръжка,тениска с надпис”Миролио”,подсъдимия изхвърля в тревната площ
срещу бл.№10 на ул.”Стиляна
Параскевова” до
река „Тунджа”.Веднага след това подс.Г. ***
и с влак се прибира в дома си в
с.Коньово,обл.Сливен.Отнетият от пострадалата мобилен телефон ,подс.Г.
продава на свидетеля Р. за сумата от 15 лева.Пострадалата веднага след произшествието отива в РУП Ямбол ,където съобщава за грабежа
и дава подробно описание на нападателя
си.
Видно
от заключението на вещото лице по назначената стоково- оценителна експертиза, прочетено и приобщено
към доказателствата по реда на чл.374 вр. с
чл. 282 ал.1 НПК ,стойността на
инкриминираните вещи възлиза на
сумата от 188 лева , а именно : 1 бр. дамска чанта
от плат с цип- 10 лева,дамско
портмоне от изкуствена кожа тип
тефтер-4 лева, ,1 бр. дебитна карта на „Кооперативна банка ”,1 бр. дебитна
карта на ОББ,1 бр. кредитна карта на ОББ ,1 лична карта- 18 лева
,чекираща карта за месторабота,дамски несесер с принадлежности-10 лева,здравна
книжка-2 лева,шапка от плат-9 лева ,3 бр. малки ножици-всяка на стойност от по
2 лева,нож с пласмасова дръжка-6 лева, мобилен
апарат”Нокия 1650” без зарядно устройство-60 лева ,СИМ карта на „Глобул”-биканет-5 лева,тениска с
надпис”Миролио”-4 лева и пари
в брой 42 лева .
Заключението
на вещото лице,изготвено в хода на ДП,
като обективно ,компетентно
и неоспорено
от страните изцяло се кредитира
от съда.
Видно
от приложените по делото писмени доказателства, подс.И.Г. е
осъждан многократно на “лишаване от свобода” за
умишлени престъпления от общ
характер ,които е търпял ефективно.При
постановяване на третата поредна
присъда по НОХД № 538/2010 г. на РС гр. Нова Загора от 22.02.2010 г.,вл.
в сила на 28.07.2011г.,подс.Г. е признат за виновен по чл. 196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.3 и т.5 вр. с
чл.26 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”а НК и
му е определено наказание от 2 години
и 6 месеца „лишаване от
свобода”.със същата присъда на РС гр. Нова Загора на осн. чл. 25 ал.1
вр. с чл.23 ал.1
от НК на подс.Г. е
определено общо наказание от 2 години
и 6 месеца „лишаване от свобода „
по трите последни присъди ,постановени
срещу Г. по НОХД № 128/2010 г. на
РС гр. Нова Загора , по НОХД № 404/2010 г. и НОХД № 538/2010 г. ,двете на РС
гр.Нова Загора. В този смисъл поради
липсата на други осъждания ,подсъдимия
Г. следва да се счита осъждан
с една влязла в сила присъда с
определено в условията на кумулация общо
наказание от 2 години
и 6 месеца „лишаване от свобода „ в какъвто смисъл
е трайната практика на ВКС,т. е.
налице е
осъществено престъпно деяние в
условията на опасен рецидив единствено
по чл. 29 ал.1 б.”а” ,но
не и по б.”б” от НК.
Видно
от приложеният в хода на ДП Протокол за доброволно предаване ,свидетеля А.
Р. ,комуто подс.Г. продава
отнетия от пострадалата мобилен телефон ,го връща
на разследващия полицай.
Видно от приложената по ДП
Разписка от 21.05.2013 г.
пострадалата Й. Й. е получила
от водещия разследването 1 бр. мобилен телефон марка „Нокия 1650” без СИМ карта, 1бр. шапка със синя козирка и здравноосигурителна
книжка.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява
по безспорен и
категоричен начин от
показанията на разпитаните
в хода на ДП свидетели Й.Й. и А.Р.,приобщени
към доказателствата по делото по реда на
чл. 374 вр. с чл. 283 от НПК ,в условията на Глава XXVII-ма от
НПК, кореспондиращи изцяло със
самопризнанията на подсъдимия депозирани по
реда на чл. 371 т.2 от НПК , от заключенията на вещото лице по стоково-оценъчната
експертиза,приобщена към доказателствата по реда на чл. 374 вр.
с чл. 282 ал.1 НПК и от приложените по делото писмени доказателства – протокол за оглед на
местопроизшествие с фотоалбум към него, протокол за доброволно предаване , свидетелство за
съдимост , разписка от 21.05.2013 г., протокол за разпознаване ведно с
фотоалбум /л.24-л.27/ ,справка от
ОББ,всички приобщени към доказателствата след прочитането им по реда на чл. 374 вр. с чл.283 НПК.
При
така установената по безспорен и категоричен начин фактическа
обстановка ЯОС прави следните
правни изводи:
Подс. И.Г. е осъществил както от
обективна,така и от субективна
страна престъпния състав на 199 ал.1 т.4 вр. с чл.
198 ал.1 вр. с чл. 29 ал.1 б.”а” НК . Съдът призна подсъдимия
за виновен по така
предявеното му и поддържано
от страна на ЯОП обвинение като го призна
за невиновен
да е осъществил деянието
в условията на опасен рецидив по
смисъла на чл. 29 ал.1 б.”б” от НК и го
оправда по предявеното му ,но неподдържано
в тази част обвинение .
От
обективна страна :Касае
се за осъществено от подсъдимия Г. престъпление по глава V-та ,раздел II-ри
от НК-посегателство против
обществените отношения свързани с
правото на собственост
.Несъмнено е осъществено съставомерно деяние
по посочените текстове от НК
като съда счита за безспорно доказани както авторството
на деянието така и времето и мястото на осъществяване на престъпното
посегателство ,осъществено при
условията на опасен рецидив.В този смисъл са
показанията на разпитаните в
хода на ДП свидетели-пострадалата Й.
и и
свидетеля А. Р.,чийто показания изцяло
кореспондират със
самопризнанията на подсъдимия направени по реда на чл. 371 т.2 от НПК
и протокола за разпознаване на
лица с приложения към него
фотоалбум.Гласните
доказателства изцяло
кореспондират с писмените такива
,предявени на страните и приобщени към
доказателствения материал по съответния
процесуален ред визиран в Глава XXVII-ма
от НПК.
Касателно
авторството на деянието –безспорно
и несъмнено е ,че именно подсъдимия Г. е осъществил престъпното
посегателство по вмененото
му престъпно деяние- той прави пълни
самопризнания в хода на съдебното
следствие по отношение на време, място и механизъм на осъществяване на деянието и
пострадало лице , кореспондиращи
изцяло с останалите събрани по
делото гласни и писмени доказателства от една страна , а от
друга със заключението на вещото лице по назначената и приета съдебно-
оценъчна експертиза.
За
да се квалифицира една деяние като
грабеж е необходимо да бъде
отнета вещ от владението на другиго без негово
съгласие и да се бъде употреба
принуда в двете или в
една от двете и форми- сила
или заплаха.Престъплението грабеж
е довършено ,ако е извършена принудата
като начин за
постигане на целта и
е присвоена чуждата
движима вещ. В процесният
случай от обективна страна е безспорно
,че подсъдимия хващайки чантата
на пострадалата за дръжките отзад и
дърпайки я рязко с последвали удар с юмрук в лицето на пострадалата и с ритник в дясното и бедро
с падане на пострадалата Й. на земята
,е използвал принуда под
формата на сила. Именно
в резултат на използваната сила
по отношение на пострадалата Й. ,с помощта на която тя е поставена в невъзможност да
защити себе си
и имуществото си – дамска чанта
с намиращите се в нея вещи и
пари в брой, подс. Г. реализира престъпната си цел- отнемането на чужди движими вещи в своя
полза.Касателно използваната
сила – рязко дърпане на
чантата в гръб на пострадалата с последвали удари с юмрук и ритник
и събаряне на последната на земята в резултат на силовото издърпване и нанесените удари
, съда изцяло кредитира свидетелските показания
на пострадалата Й. ,
т. к. те кореспондират с последователните обяснения
на подсъдимия Г. дадени в хода на
ДП и
изцяло потвърдени от
него в хода на съдебното следствие
по реда на чл. 371 т.2 от НПК.
На следващо място
от обективна страна е безспорно
,че подс.Г.
отнема от владението на
пострадалата Й. чужди движими вещи
без нейно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои
- видно
от свидетелските показания на пострадалата Й. и
свидетеля Р. , кореспондиращи с
пълните самопризнания на подсъдимия в
условията и по реда на чл.371 т.2 от НПК
,подсъдимия предприема противоправното
нападение с цел да се снабди с пари след
продаването на придобития
мобилен апарат на
конкретен купувач и с цел да
изхарчи за свои нужди
придобитите пари в
брой.
На
следващо място от
обективна страна е безспорно ,че подс.Г.
установява трайна фактическа власт върху
отнетите чужди движими вещи,собственост на Й. Й.
и започва да ги
счита за свои предприемайки действия по
разпореждане с тях .
Предвид предишните осъждания на подс. Г.
на „лишаване от свобода”,които след кумулация по реда на чл. 25 ал.1 от НК от три
ефективни осъждания на „лишаване
от свобода „ се превръщат в едно , а
именно на 2 години
и 6 месеца „лишаване от свобода” ,което е изтърпяно
ефективно без да е изтекъл
5- годишния срок визиран в нормата на чл. 30 от НК, е безспорно и несъмнено ,че подсъдимия е осъществил престъпното деяние при
условията на опасен рецидив по
смисъла на чл. 29 ал.1 б.”а” от НК.
От субективна страна :Съдът намира ,че са налице
доказателства, от които да се направи безспорен и категоричен
извод,че подсъдимия е действал
с пряк
умисъл ,т. к. действията му са насочени пряко към
използуването на принуда под формата на
сила по отношение на пострадалата Й. .Несъмнено подс. Й. е искал
и пряко
е целял настъпването именно на
този общественоопасен вредоносен резултат.
КАСАТЕЛНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ :
При
определяне на наказанието на подс. Г. по вид ,размер и начин на
изтърпяване,съдът взе предвид
характера и степента на обществената опасност на осъщественото престъпно
деяние,обстоятелствата ,при които то е
осъществено,обществената опасност
на личността на подсъдимия от една
страна , а от друга се съобрази с императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК ,
изискваща налагане на
наказание при условията на чл.58а от НК
в случаите, когато самопризнанията на подсъдимия се
подкрепят от събраните в досъдебната фаза на
производството доказателства - в
случая направените от подсъдимия
самопризнания по реда на чл. 371 т.2
НПК се подкрепят от
събраните в ДП
доказателства и по отношение на него съда
е длъжен да приложи привилегирования текст на чл.58а ал.1
от НК.
Съобразявайки степента
на вина на подс. Г. и
множеството му предишни
осъждания на “лишаване от свобода “ за
умишлени престъпления от общ
характер ,съда намери,че
следва да му се наложи наказание при
условията на чл.58 ал.1 НК в размер на
ШЕСТ години ”лишаване от свобода
“,което според изискванията на
материалната норма следва да се
намали с 1/3 и в този смисъл на подс.Г. съда
определи окончателно
наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ”Лишаване от свобода”.
Съдът определени първоначален „строг” режим
по смисъла на чл. 61 т.2 от ЗИНЗС и
изтърпяване в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип по
смисъла на чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС ,т.
к. подс.Г. е
осъждан три пъти на „лишаване от свобода ” и е
изтърпявал ефективно определеното му
общо наказани по реда на чл. 25
ал.1 от НК от 2
години и 6
месеца „лишаване от свобода”,т. е.
спрямо него е неприложима
разпоредбата на чл. 59 ал.1 от ЗИНЗС.
При
индивидуализацията на наказанието
съда се съобрази както с характера
и механизма на осъщественото престъпно посегателство и с
тежкото съдебно минало на подс.Г.,
така и с
ниската обща стойност на отнетите
вещи ,част от които са върнати на
собственика им.По отношение
на подс.Г.
изолирането от обществото
при изтърпяване на наказание
„Лишаване от свобода”
очевидно няма превантивен
и възпитателно- възпиращ ефект ,т. к. в рамките на
няколко месеца след излизането
му от Затвора гр. Бургас той отново
е автор на тежко умишлено престъпление
от общ характер ,което е наказуемо
с ПЕТ и повече
години „лишаване от свобода ”.В този смисъл съда определи
на подс.Г.
наказание от ШЕСТ години
„лишаване от свобода” ,което
е в размер над минималния и под средния
предвиден в разпоредбата на чл.
199 ал.1 т.4 от НК ,което наказание намали
според императивното изискване на
чл. 58а ал.1 НК с 1/3
като определи на подс.Г. окончателно
наказание от ЧЕТИРИ години „лишаване от
свобода”.
По
отношение на подс.
Г. съда не приложи
алтернативно предвиденото по- леко наказание “конфискация до
½ от имуществото “ съобразявайки поотделно и
в съвкупност всички обстоятелства по делото и съобразно обстоятелството ,че
производството се развива по реда на Глава XXVII-ма от
НПК.
Така
определеното на подсъдимия Г.
наказание, според настоящия
съдебен състав, ще въздейства превантивно
и възпитателно-възпиращо като по
този начин ще се осъществят целите на
генералната и специална превенция на
закона.
При
горния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 169 ал.2
НПК ,ЯОС осъди подсъдимия
да заплати направените по делото разноски
,а именно : 260 лева в полза на
ОД на МВР Ямбол и 15 лева по бюджета на съдебната власт ,по сметката на
ЯОС.
Причина за осъществяване на престъпното
деяние е системното незачитане
на установения в страната правов ред,ниската правна и обща
култура на подсъдимия,тежкото му
семейно и финансово положение
и стремежа му към лично
облагодетелстване за чужда
сметка.
По
изложените съображения ЯОС
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
СЪДЕБЕН СЪСТАВ :