Решение по дело №280/2022 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 април 2023 г.
Съдия: Кремена Димова Костова Грозева
Дело: 20227240700280
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

 

                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №81

                    18.04.2023 г., гр. Стара Загора

 

           В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд Стара Загора, касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и двадесет и трета година в състав:                                      

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.РАЙНА ТОДОРОВА

                                                                                2. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

                       

при секретаря Албена Ангелова  

и в присъствието на прокурора Петко Георгиев

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д280 по описа на съда за 2022 година.

           

Производството е по реда на чл.63, ал. І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.

Обжалваното решение

 

С Решение №385 от 26.09.2022г., постановено по анд №1353/22г. РС Стара Загора потвърдил наказателно постановление /НП/ № К-0051114 от 16.03.2021г. на Директора на РД на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора,  с което на “ТЕХНОМАРКЕТ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, седалище в гр. София, ЕИК *********, за нарушение на чл.113, ал.1, вр. с ал.2 от ЗЗП /отм./ и на осн. чл.222а от ЗПП /отм./ била наложена имуществена санкция в размер на 600 лева.

 

Обстоятелства по обжалването

 

Недоволен от решението останал административно наказаният, който го обжалва в срок. Касаторът твърди, че решението било неправилно, като постановено в противоречие с материалният закон. Излага подробни фактически и правни доводи в тази насока.

Касаторът, редовно призован в с.з., не изпраща представител. В Нарочна молба поддържа касационната жалба, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба, административно-наказващият орган, редовно призован, не се представлява в с.з. В подадено по делото становище, чрез процесуален представител оспорва като неоснователна касационната жалба и моли да се потвърди въззивното решение. Претендират се разноски за юрисконсулт съгласно представен списък на разноски. 

Представителят на ОП изразява становище за правилност и законосъобразност на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.

 

Правни съображения

 

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира двете жалби за допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна.

За да потвърди жаленото пред него НП, съставът на РС Стара Загора, приел за установено от събрания доказателствен материал следното: в магазин Техномаркет Стара Загора била извършена проверка на 05.01.2021г. по повод жалба на потребител за закупен на 23.10.2020г. от същия магазин мобилен телефон, за който била предявена рекламация. След нейното предявяване на 14.12.2020г. от продавача било отказано гаранционно обслужване на основание заключение на сервиз „Сръчко сервиз“ ЕООД, поради причина, че дефектът бил следствие на механични повреди-сътресение, удар, въздействие на температура, влага или други фактори. На търговеца било разпоредено да представи документи, удостоверяващи, че към момента на продажбата несъответствието на стоката с договора не е съществувало, като на 09.02.2021г. последният представил становище на друг сервиз – „Булграм“ ЕООД, но не представил документи, които да удостоверявали, че несъответствието на стоката с договора не е съществувало при доставянето. Така било прието, че нарушението било извършено на 15.01.2021г. и установено на 09.02.2021г.

Въззивният съд приел, че целокупният доказателствен материал кореспондирал помежду си в насока горните обстоятелства, както и че липсвали такива, които да я опровергавали, поради което извел извод за безспорна доказаност на обстоятелствената част на наказателното постановление. От там извел и извод за правилно приложение на чл.113, ал.1, във вр. с ал.2, вр. с чл.105, ал.2 от ЗЗП и чл.222а от ЗПП, който закон бил приложим към момента на нарушението, като РС посочил, че към момента на произнасянето му това нарушение не било декриминализирано и не бил налице по-благоприятен закон.

Съдът още посочил, че всички безспорно установени факти сочели, че търговецът бил длъжен да уважи подадената рекламация за закупената от него стока, което задължение той не изпълнил и така чрез бездействието си осъществил състав на посочената правна норма от ЗЗП. Отговорността му била безвиновна предвид това, че деецът бил ЮЛ. РС не кредитирал представените от жалбоподателя две становище, като посочил, че същите нямали характер на доказателства относно претендирания факт, че дефектът не е съществувал към момента на доставката и че това не можело да се приеме за изпълнение на задължението на търговеца. Приел, че наложената санкция била близка до законово определения минимум и съответна на тежестта на извършеното, като нямало основание за нейното изменение. Нямало основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН, че нямало допуснати съществени процесуални нарушения в поведеното АНП, наказателното постановление било издадено от компетентно длъжностно лице, поради което и следвало жалбата да се отхвърли, а процесното НП да се потвърди.

Касационната инстанция намира решението за неправилно, като постановено в нарушение на приложения закон, а подадената против него касационна жалба се явява основателна.

Не се споделят изводите на РС, че търговецът не е успял да обори въведената в чл.108 от ЗПП законна презумпция, която го освобождава от отговорността да приеме направената в шест месечния срок от закупуване на стоката рекламация за нейното несъответствие с договора за покупка. Няма спор, че закупената стока е мобилен апарат и че близо два месеца след покупката му купувачът е предявил рекламация за нея – половината от тъчскрйн на телефона не функционира. Това ангажира търговецът да изпрати стоката в обслужващия го гаранционен сервиз, както е и процедирал, видно от представените пред РС доказателства /неоспорени от страна на органа/, като в резултат на тази проверка на проявения дефект на стоката, от гаранционният сервиз е установено и удостоверено чрез протокол /л.28 от дело №1022/2021 на РС/. Видно от съдържанието на това неоспорено доказателство, дефектът на стоката се дължи на проникнала течност в апарата, активен индикатор за влага на дисплея, наличие на остатъчни капки течност в апарата. Съдът не е съобразил, че при закупуване на гаранционна стока, същата задължително се съпровожда от гаранционна карта, в която изрично се сочат условията, при които следва да се поддържа стоката, за да е налице спазване на гаранционните условия за нея. Фактът на причината за дефектът на мобилния апарат е потвърден и чрез друг неоспорен документ находящ се на л. 25 от дело №1022/2021г.

Неправилно въззивният съд не е кредитирал тези доказателства, които са и единствено възможните средства за защита на наказаният, както в хода на проведеното АНП, така и пред съда при провеждане на съдебното производство по оспорване на наказателното постановление, като именно чрез тях се удостоверява и спорният факт –съществувало ли е или не е несъответствие на стоката към датата на нейното закупуване. Същите доказателства обаче еднопосочно удостоверяват факта, че несъответствието на закупената стока, не е съществувало към датата на договора за закупуването, а се е проявило, като резултат от неправомерно съхранение и употреба на стоката от потребителя, който е нарушил с поведението си гаранционните условия за конкретната стока, т.е. е резултат от установения характер на несъответствието.

Ето защо, Съдът е следвало да приеме, че търговецът е оборил установената в чл.108 от ЗЗП /отм./ презумпция и съответно на това той не е бил длъжен да уважи подадената пред него рекламация за конкретната стока, съотв. на това, че не е уважил рекламацията, същият не е извършил от обективна страна нарушение на чл.113, ал.1, вр. с ал.2 от ЗПП /отм./. Това сочи от една страна, че АНО неправилно е приел, че касаторът е осъществил чрез бездействие нарушение на този правен текст, съотв. му е наложил административна санкция за него, а от друга страна означава, че въвззивният съд, като е потвърдил едно незаконосъобразно НП, е постановил своя съдебен акт при неправилно приложение на закона, съотв. е налице визираното касационно основание за отмяна на съдебния акт и постановяване вззесто него на друг, с който порочното НП се отмени.

Касаторът претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, което искане се явява основателно, доколкото се удостоверява, че касаторът е представляван в производството пред този съд от надлежно упълномощен юрисконсулт, поради което намира, че съответно на правната и фактическа сложност на спора, и проявената процесуална активност на пълномощника следва да определи възнаграждение в размер на 100 лева в полза на касатора.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение №385 от 26.09.2022г., постановено по анд №1353/22г. РС Стара Загора потвърдил наказателно постановление /НП/ № К-0051114 от 16.03.2021г. на Директора на РД на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора,  с което на “ТЕХНОМАРКЕТ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, седалище в гр. София, ЕИК *********, за нарушение на чл.113, ал.1, вр. с ал.2 от ЗЗП /отм./ и на осн. чл.222а от ЗПП /отм./ била наложена имуществена санкция в размер на 600 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № К-0051114 от 16.03.2021г. на Директора на РД на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора,  с което на “ТЕХНОМАРКЕТ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, седалище в гр. София, ЕИК *********, за нарушение на чл.113, ал.1, вр. с ал.2 от ЗЗП /отм./ и на осн. чл.222а от ЗПП /отм./ била наложена имуществена санкция в размер на 600 лева.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на “ТЕХНОМАРКЕТ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, седалище в гр. София, ЕИК ********* разноски пред касационна инстанция за юрисконсулт в размер на 100 лева.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                            2.