Решение по дело №647/2020 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 260024
Дата: 3 юни 2021 г. (в сила от 30 ноември 2021 г.)
Съдия: Красимира Иванова Колева
Дело: 20203530100647
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 260024                                          03.06.2021 г.                                     гр. Търговище

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Районен съд – Търговище                                                                             Девети състав

На дванадесети май                                                                                                   2021 година

В публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА  КОЛЕВА

 

Секретар: Стела Йорданова     

Като разгледа докладваното от Председателя

Гр. дело  647  по описа за 2020 година,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са иск за предаване на собствеността и владението на  недвижим имот, с правно основание  чл.108 ЗС.

По първоначално предявения иск:

Ищецът-Х.Б.Х. твърди в исковата си молба, че по силата на съдебна спогодба по гр.д. № 270/1983г. по описа на РСТ, ищецът е едноличен собственик на недвижим имот, представляващ: Поземлен имот с идентификатор 73626.503.82 по КК на гр. Търговище, с площ 1279 кв.м., с адрес гр. Търговище, кв. „Б. “, ул. „Д. “ № 3. Отдал имота на ответника под наем срещу наемно възнаграждение от 50 лв. месечно, които  му заплащал в брой. Ищецът узнал случайно, че на 14.05.2019г. с нот.акт по нот.дело № 520/2019г. по описа на нотариус Петя Ангелова, за притежавания от него имот е съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност от ответника. Ответникът не е придобил  собствеността на имота по давност, защото през цялото време е бил наемател на ищеца, плащал му редовно наемната цена и много добре е знаел чия е собствеността.

Ищецът моли  съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му предаде собствеността и владението върху имота, както и да отмени нотариалния акт  , вписан в СВ-Търговище с дв.вх.№ 1696 от 14.05.2019г., акт № 179, т.61 дело № 1221. Редовно призован ищецът се яви лично в открито заседание и с пълномощник – адв. Цв. И., който поддържа предявения иск.

Ответникът, в едномесечния срок по  чл.131 от ГПК подаде писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че през 2008г. закупил дворно място с къща в кв. „Б. “, което е съседно на процесния имот, който не бил заграден и целият обрасъл с бурени. Разбрал, че е на ищеца и се договорили да му го продаде за сумата от 1500 лв. Доколкото ищецът нямал средства за издръжка и имал слабост към алкохола се договорили ответникът да  му изплати сумата на по 150 лв. месечно, като ги дава всеки месец в магазина на селото, а от там той да си пазарува необходимото. Ответникът получил владението на имота. Още същата година заградил имота и построил в него стопанска постройка-навес. Дори ищецът му е работил като общ работник в имота през 2008г. при построяването на стопанската сграда, за което му е плащано отделно. От тогава-2008г.  и до момента ответникът владее имота. Ищецът дал на ответника пълномощно да се снабди с всички необходими документи за прехвърляне на собствеността върху имота, заплатил  всички данъци за имота, но тъй като се оказало, че праводателят на ищеца има още един наследник, ищецът и ответникът не могли да оформят сделката за закупуване на имота с нот.акт. От 2008г. до момента ищецът не е идвал в имота, не  е предявявал претенции за собственост към ответника. Вследствие на давностно владение от 2008г., след изтичане на 10-годишния давностен срок през 2018г. ответникът е придобил собствеността на имота. Редовно  призован, ответникът  се яви лично в открито заседание и с пълномощник – адв. И.И., който моли  искът да бъде отхвърлен и в условие на евентуалност предявеният насрещен иск – да бъде уважен.

По насрещния иск:

Ищецът по насрещния иск-В.Г.В.-ответник по първоначалния иск, твърди в исковата си молба, че по време на владението на процесния имот от 2008г. до момента извършил  разноски за поддържане на имота и подобрения в  него на обща стойност 30000 лв. През 2008г. въпросният имот бил пустеещо място, обрасло с храсти и дървета, без ограда, без вид на дворно място. Направил е  необходими разноски за запазване и поддържане на имота-почистил го от дървета и храсти, облагородил го, поставил ограда с дворна врата. Извършил подобрения в имота- построил стопанска сграда-навес. Всичко е извършено със знанието и без противопоставяне на ответника, а при построяването на навеса той е работил като общ работник срещу заплащане.

В случай, че бъде уважен първоначално предявеният иск, моли ответникът по насрещния иск да бъде осъден да му заплати сумата от 5000 лв. –частичен иск от 30000 лв., представляваща стойността на направените необходими разноски за запазване на имота и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие направените подобрения, на осн. чл. 74 ал.2 ЗС и чл.74 ЗС. Прави възражение за задържане на имота, докато му бъдат заплатени разноските и  подобренията.

Ответникът по насрещния иск  оспорва твърденията на ищеца по насрещния иск, че той е извършил подобрения в имота, тъй като е бил само наемател. Моли да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: 

Видно от нотариален акт за покупко-продажба № 119, том I, дело № 294/62 от 01.06.1962 г. по описа на Служба по вписванията-Търговище, Б.  Х. З.  и Ц. З.Н. -по баща, а по мъж-З. , са закупили следния недвижим имот: Къща с дворно място от около 1570 кв.м., находящо се в с. Б. , общ. Търговище, за който имот е отреден парцел VIII в кв.4 по плана на с.с.   

От  удостоверенията за наследници се установи, че Х.Б.Х. е единствен законен наследник на майка си Ц. З.З. , поч. 2005г., докато баща му Б.  Х. З. , поч.1970г.  има 2008г. двама законни наследници-синове Борко Б.Х. и ищеца Х.Б.Х..

По силата на съдебна спогодба, обективирана в протокол от 04.05.1983г. по гр.д. № 270/1983г. по описа на  Търговищки районен съд, Ц. М. Ф. /З. / получава в дял недвижимия имот: Парцел VIII в кв.4 по плана на гр. Търговище, кв. „Б. “, с площ от около 1600 кв.м., заедно с построената в него къща, а Х.Б.Х. /няма спор, че това е ищецът по настоящото дело/   получава в дял  недвижимия имот:   Парцел VI, пл.сн.№ 39, кв.15 по  плана на гр. Търговище, кв. „Б. “, с площ от около 1080 кв.м.. От  приложените удостоверения към изисканото копие от нотариално дело № 520/2019г. на нотариус П.А.се  установи, че процесният имот – Поземлен имот с идентификатор 73626.503.82 по КК на гр. Търговище е идентичен с имот, заснет с пл.сн.№ 82, за който е отреден УПИ I-82 в кв.12 по действащия ПУП на кв. Б. , одобрен  през 1984г. и с имота, за който е отреден парцел VI-39, кв.15 по отменения ЗРП на кв. Б.  , действал от 1928г. до 1984г.  Спорният имот – ПИ с идентификатор 73626.503.82 по КК на гр. Търговище е показан на  приложените и от двете страни скици и той е с административен адрес в гр. Търговище, кв. Б. , ул. „Д. “ № 3, с площ от 1279 кв.м.,  начин на трайно ползване – за друг вид застрояване.  Постоянният адрес на ищеца е през един имот – на ул. „Д. “ № 7.

Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 39, том IV, рег.№ 5496, дело № 520 от 14.05.2019г.,  въз основа на обстоятелствена проверка е признат В.Г.В. /ответника/  за собственик по давностно владение на  процесния недвижим имот, находящ се в гр. Търговище, ул. „Д. “ № 3, а именно:  Поземлен имот с идентификатор 73626.503.82, с площ от 1279 кв.м., при изрично посочените по скицата граници.

Няма спор, а и от  удостоверението за данъчна оценка на имота, изд. от 07.04.2008г. и приходни квитанции  се установи, че ответникът е заплатил данъци и такси за имота, дължими от името на ищеца на НАП. Няма спор и видно от приходната квитанция от 09.04.2019г. за спорния парцел ответникът платил дължимите данъци и такси от 2011г. до 2019г. на обща стойност 553.46 лв.

По искане на ответника и по реда на чл.176 ал.2 от ГПК ищецът се яви и отговори на поставените му въпроси, както следва:  1.  Не са се уговаряли с ответника да му продаде имота за сумата от 1500 лв.;   2. Не е получавал 1500 лв. в брой, на куп от ответника. Не е пазарувал от магазина  в селото  без пари и не знае  В. да е оставял по 150 лв. месечно в магазина, в рамките на която сума той да пазарува.  3. Не  е предавал владението на имота на В.. Ответникът работи имота, има машини на ответника в имота, има и постройки. Той-ищецът не е влизал в имота много отдавна. Имотът си е бил заграден още когато той го е гледал. В. е щял да плаща наем за имота на ищеца, но не му е плащал. Ищецът е пуснал ответника в имота, защото е щял да плаща наем, но нито една стотинка не му е дал.

Твърденията на ответника, изложени в писмения отговор, че двамата с ищеца се договорили последният  да му  продаде имота за сумата от 1500 лв. и че тъй като  ищецът нямал средства за издръжка се договорили ответникът да  му изплати сумата на по 150 лв. месечно, като ги дава всеки месец в магазина на селото, а от там той да си пазарува необходимото, не се доказаха. Но всъщност ответникът твърди, че е придобил собствеността на имота въз основа на давностно владение.

За изясняване на спора от фактическа страна, съдът  разпита четирима свидетели, като двама са посочени от ищеца:1. Иванка Д. , 65г., живуща в кв.“Б. “; 2. Веселин Василев-44г., син на първата, живее и работи в  „Св. Влас“, като всяка седмица от петък до неделя или понеделник сутринта е в кв. „Б. “;  последните двама, посочени от ответника: 3.Иван П. -59г. и 4.Тошко И.-***, колеги на ответника.

От свидетелските показания се изясни, че Х. има два имота в кв. „Б. “ – едното място  е с къщата, а другото е празното дворно място, за което се води делото. Това празно дворно място се намира в средата, между две места, в които има построени къщи - едното е с къщата  на родителите на В., а другото е с къщата на братовчедка на Х., която В.  също е купил т.е. процесното празно място разделя двете дворни места с къщи на В. .  Х. не влизал и не живеел в къщата си, която свързвал с обесването на баща  си  в нея. Той е инвалид, живеел самотен  в къщичката на гробищата до 2012г.,  когато от 2012г. св. Д.  и семейството и са го приютили да живее у тях в отделна стая към лятната кухня. След като Х. получил съобщение за неплатени данъци, първите двама свидетели тогава разбрали, че  Х. бил дал мястото на В.  за временно ползване и св. Д.  потърсила В.  да му каже, че  Х. дължи 700 лв. за данъци.   От показанията на св. Д.  и св. Василев се установи, че Х. е дал имота на В. от 2008г.  да го работи срещу  заплащане, но  не е получил нито една стотинка от В.  за това. Устната уговорка  е била В. да ползва имота, за да си паркира комбайна там, срещу  заплащане на наем, но  пари до Х. не са стигали. Първите двама свидетели знаят от Х. това, който от 2012г. живее у тях. Така установеното от свидетелските показания, че ответникът не е плащал наем на ищеца и ищецът не е получил нищо от ответника докато му ползва имота,  кореспондира напълно  с казаното от ищеца по реда на чл.176 от ГПК. На тях- св. Д.  и св. Василев не им е известно Х. да си е продавал имота или да е обещавал да го продаде на В..   Първите двама свидетели знаят, че от 2012г. и до момента Х. не е ходил в имота. От показанията на св. Д.  се установи, че кметския наместник на кв. „Б. “ – Катя държи  магазина /не се сочи от ответника за свидетел по делото/ и Х. е ходил да помага там, както е помагал и на други хора, но възнаграждението му за помощта било чашка ракия и не е получавал нищо друго  от магазина /това е във вр. с посочените по-горе твърдения в писмения отговор на ответника/.  От 2008г.  са направени в  празното място оградата и навеса, който е метален и в него В. си държи комбайната.

От показанията на св. П.  и св.И. се установи, че на тях В. им е казал през пролетта на 2008г., че е купил къща и съседното място до нея в кв. „Б. “. През 2008г. св. П.   помагал когато местили багажа на родителите на ответника от с. Г. Н. , където живеели,   в къщата в кв. „Б. “. Когато местили багажа в кв. „Б. “  В. казал, че е купил къщата и мястото до нея, дори черпил във военния завод, радвал се.  На св. И., В. казал, че е купил мястото с плащане на вноски, но същият свидетел не се интересувал от подробности и не е присъствал на сделката. Последните двама свидетели знаят, че процесното място е на В.,  никога не са виждали Х. в имота, не го познават - виждат го за първи път в откритото съдебно заседание.

Безспорно се установи от гласните доказателства,  че през 2008г. въпросното празно дворно място било запустяло, обрасло със саморасли дървета и храсти,  пълно с боклуци като сметище. През 2008г. В. изчистил мястото, окосил - тревата била до кръста, мрежите били паднали и  той направил ограда с бетонни стълбчета и мрежа. Направил голяма, портална врата за влизане на комбайна  в мястото от улицата. От 2009г. ответникът започнал да прави навеса за комбайна и го завършил  до 2010г.. Навесът е от метални тръби с ферми отгоре, с ламаринен покрив; с дебели найлони, тъй като няма оградни стени. Освен този навес няма нищо друго в процесното място. Във всички тези работи  му помагали св. П. , като ходил  там всяка събота и неделя и сега редовно ходи, за да помага за ремонта на комбайната, както и св. И., който съдействал  за снабдяване на фермите, участвал в изграждането на порталната врата и сега  ходи редовно да зарежда комбайна, тъй като има  бензиновоз.  От показанията на св. И. се установи, че процесното място е приобщено от ответника към дворното място с къщата, закупена за родителите му, тъй като между двете дворни места има врата за преминаване. Двамата последни свидетели не са чували някой да е спорил за мястото.

От писменото заключение по съдебна  техническа оценителна експертиза, изготвено от инж. Д. и възприето като компетентно извършено и подробно обосновано се установи следното:

т.1.-1.1.Стойността на навеса, почистване, ограда с врата, изградени през 2008-2009г. в процесното място, към момента на изготвяне на заключението е 22080.14 лв.;

1.2. Стойността на  навеса, изграден през 2017-2018г. в същото място, към момента на изготвяне на заключението е 6076.41 лв.;  

т.2. Подобренията, изразяващи се в почистване от саморасли дървета и храсти, поставяне на ограда с бетонови стълбчета и мрежа, поставяне па портална врата и построен метален навес в мястото, извършени в периода 2008-2009г., към момента на изготвяне на заключението повишават стойността на имота с 15500.00 лева, представляващи около 70% от стойността им след спадане на амортизацията/овехтяването.

Допълнителната част от навеса, изградена през 2017 - 2018г.. към момента на изготвяне на заключението повишава стойността на имота с 5150.00 лева. представляващи около 85% от стойността й след спадане на амортизацията/овехтяването.

Направените подобрения в ПИ с идентификатор 73626.503.83, находящ се в кв.Б. . гр.Търговище, към момента на изготвяне на заключението са увеличили стойността па имота с общо  20650.0лева.;

т.3.1. Общата стойност на направените подобрения към 2008-2009 година в процесния ПИ с идентификатор 73626.503.83 е 20415,54 лева., в това число:

-за почистване от саморасли дървета и храсти през 2008г.       447,65 лв.

-за поставяне на ограда с бетонови стълбчета и мрежа през 2008г.     690.56 лв.

-за поставяне на портална врата през 2008г.       95.47 лв.

-за построяване на метален навес в мястото през 2009г.           19181,86 лв.

На така получената стойност не се начислява амортизация, тьй като към 2008-2009 година, извършените СМР са новосъздадени и нямат овехтяване.;

3.2.      Стойността на земята на ПИ с идентификатор 73626.503.83 към 2008г. е 9200.0 лева

3.3.Общата стойност на земята и направените подобрения към 2008-2009 година в процесния ПИ с идентификатор 73626.503.83 е 29615,54 лева.

3.4.Стойността на втория навес, към момента на изграждането му през 2017 - 2018г. е 6467.78 лева и не е включена в стойността на имота посочена в т.3.3. тъй като е изграден много по-късно.;

4.1 .Стойността на навеса, почистване и ограда с врата, изградени през 2008 - 2009г. в ПИ с идентификатор 73626.503.83, находят се в кв.Б. , гр.Търговище  към момента на предявяване на насрещния иск - 21.09.2020г. е 23 777,52 лв.

4.2.      Стойността на навеса изграден 2017 - 2018г. в ПИ с идентификатор 73626.503.83. находящ се в кв.Б. , гр.Търговище, към момента на момента на предявяване на насрещния иск-21.09.2020г. е 7167,56 лв.

4.3.      Общата стойност на подобренията в ПИ е идентификатор 73626.503.83 към момента на предявяване на насрещния иск - 21.09.2020г. е 30945.08 лева.

4.4.      Процента на овехтяване/амортизация за навеса изграден през 2008 - 2009г. към момента на предявяване на насрещния иск 21.09.2020г, е 18.2%. а за навеса изграден през 2017-2018г. е 2,94%.

Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Първоначално предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС. За да е основателен ревандикационният иск – по чл.108 ЗС следва да са кумулативно налице три определени предпоставки: 1.  ищецът да е собственик на  спорния имот; 2. ответникът  да владее или държи  имота  и  3. това владение или държане да е без правно основание.  Обстоятелствата, които твърди ищецът в исковата молба, поддържа в писмените си бележки  и на които основава иска си са,  че:  той е собственик на имота от 1983г. по силата на съдебна спогодба  по дело за делба;   ответникът е държател на имота по силата на договор за наем, за който ответникът му заплащал наемна цена – конкретно – сумата от  50 лв.,  в брой  и     ответникът владее имота без правно основание.  Безспорно се доказа от писмените и гласните доказателства, събрани по делото, че ищецът е собственик на процесния имот от 1983 г. и  че ответникът е получил от него през 2008г.  фактическата власт върху същия имот.  От обясненията на ищеца, дадени по реда на чл.176 от ГПК и от показанията на посочените от него свидетели-Д.  и Василев, се установи, че ищецът е предал фактическата власт на ответника върху имота през 2008г. по гласна договорка за ползване срещу заплащане на наем.  От показанията на посочените от ответника свидетели – П.  и И. се установи, че те знаят, че от пролетта на 2008г. ответникът закупил въпросното място, с плащане на вноски. Покупката не е доказана, доколкото липсва нотариален акт като форма за действителност на сделката, но всъщност това обстоятелство е ирелевнтно в конкретния случай. Това, което е безспорен факт е,  че от пролетта на 2008г. ответникът е получил от ищеца и е започнал да упражнява фактическа власт върху имота. Още тогава в 2008г., въпреки уговорката между двамата за ползване на имота срещу наемна цена, ответникът е променил намерението, с което държи имота, а именно вместо да го държи за ищеца е започнал да го държи за себе си и да го свои. Ответникът никога не е заплащал наем на ищеца, нито една стотинка и това се установи, както от обясненията на ищеца по реда на чл.176 от ГПК, така и от показанията на св. Д.  и св. Василев.  Още в 2008г. ответникът е извършил следните  дейности - почистил имота, който до тогава е бил като селско бунище; премахнал е самораслите дървета и храсти, окосил е;  оградил е имота с  нова ограда с бетонови стълбчета и мрежа;  изградил  е нова голяма портална врата откъм улицата, за да влиза и излиза комбайна;  започнал  изграждането на навес /хале/   за комбайна – с бетонови основи, метални тръби, които са заварявани на място,  с ферми отгоре, с ламаринен покрив, който навес е завършен през 2009 до 2010г.  Тези предприети от ответника едностранни действия  са били извършвани в продължителен период от време, открито, явно, видимо за всички в кв. „Б. “  и спокойно и недвусмислено, като св. П.  и св. И. са участвали лично и са помагали на ответника в извършването им, ходили са редовно  там и продължават да ходят, доколкото св. П.  помага в ремонта на комбайна, а св. И. зарежда с гориво. Ответникът своил имота и като си оставил врата за свободно преминаване от собствения му имот, в който са заживели родителите му от 2008г. и  процесния имот. Ищецът никога от 2008г. и до момента не е ходил във въпросния имот; не е търсил ответника и не се е интересувал защо е извършвал  изброените по-горе действия; не е предприел за повече от десет години търсене на наема или освобождаване на имота от ответника, щом не му  заплаща наем.  Свидетелите, които редовно са ходили и продължават да ходят в имота не познават ищеца и знаят ответника за собственик на имота, а свидетелите, посочени от ищеца са категорични, че от 2012г. той не е стъпвал в имота и  едва когато дошло съобщение за неплатени данъци за имота  научили от ищеца, че имал уговорка с ответника да му плаща наем за ползване на имота. Плащането на данъците за имота само по себе си не установява (или отрича) намерението за своене като елемент на владението по  чл. 68, ал. 1 от ЗС. /Решение № 639 от 2.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 497/2008 г., III г. о./ Само по себе си не установява, но може да бъде индиция за своене плащането на данъците, която се  съпоставя с другите установени вече обстоятелства. И св. Д.  потърсила ответника, за да му каже, че  дължи 700 лв. за данъци за имота, които той платил /копие на оригиналната  приходна квитанция – л.46-48 по делото/. Така при наличие на  фактическата власт върху имота и явно демонстрираното намерение да свои за себе си, след изтичане на предвидената в закона 10-годишна давност от 2008г. до 2018г. ответникът въз основа на давностно владение  придобил собствеността  върху процесния имот и позовавайки се на давността е признат за собственик с нотариален акт, вписан от  14.05.2019г.  Ищецът не обори презумпцията по чл.69 ЗС, която е свързана с придобиване правото на собственост от ответника.

В изложения по-горе  смисъл съдът се придържа към константната практика на ВКС: Наличието на такива договори /напр.договор за наем, за заем, за послужване и др./ или други юридически актове не освобождава съда от задълженията  да провери дали вещта не се владее от лицето, упражняващо фактическата власт. За разкриване на обективната истина е необходимо съдилищата да изследват  дали чрез фактическата власт се упражнява  само субективното право, породено от тези договори или други юридически актове, или, излизайки извън рамките на това субективно право, лицето , което държи вещта, не е започнало да упражнява за себе си действия, за които е оправомощен носителят на правото на собственост или на ограниченото вещно право върху тази вещ. Тези действия трябва да бъдат изявени и  по отношение на собственика. /мотивите по т. I от ППВС № 6 от 27.12.1974г./ Дали лицето, което се намира в недвижим имот, е владелец или държател, зависи от установените по делото факти, доказващи наличието на обективния и субективния елемент на отношенията му по повод на имота /Решение № 1796 от 3.VI.1996 г. по гр. д. № 2657/95 г., IV г. о./. Владението е упражняване на фактическата власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез друго лице като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Разликата между владение и държане е именно в намерението. /Решение № 2760 от 23.II.1994 г. по адм. д. № 3199/1993 г., III г. о./. Владението представлява осъществяване на фактическа власт върху една вещ с намерението вещта да се държи като собствена. Тази фактическа власт се изразява не само в пряко ползване на вещта според нейното предназначение, но и в извършване на действия по опазване на вещта, по нейното поддържане в добро състояние, по извършване на поправки, а по отношение на недвижим имот и по извършване на довършителни и ремонтни работи и подобряване на същия /Решение № 108 от 10.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1063/2010 г., II г. о., ГК/.  Определянето на лицето, упражняващо фактическа власт на чужда вещ като владелец или държател се базира на субективния признак. Това е характеристика на едно субективно /лично/ поведение на владелеца - да се държи вещта като своя - animus, animus domini, animus rem sibi habendi. Да се държи вещта като своя е равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието, че той е собственик - титуляр на вещното право. Намерението е психическо, душевно, субективно състояние. За доказването, законодателят е установил законовата презумпцията на чл. 69 ЗС според която "предполага се, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго". Презумпцията е установена в полза на владелеца, тази презумпция е оборима и оборването е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че владелецът не държи вещта за себе си - т.е. презумпцията размества тежестта на доказване. Когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за владението, в т.ч. и за собственика на имота, владението е явно. /Решение № 106 от 28.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2687/2015 г., II г. о., ГК ;  Решение № 91 от 2.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 713/2009 г., II т. о., ТК, както и напр. Решение № 173 от 13.11.2019 г. на ОС - Търговище по в. гр. д. № 282/2019 г./ Практиката на ВКС е константна, че след като основанието, на което е придобита фактическата власт, признава правата на собственика, налице е не владение, а държане, при което, за да се придобие по давност правото на собственост, е необходимо да се предприемат едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да се демонстрира намерението да се придобие имота за себе си, като тези действия следва да са доведени до знанието на собственика. При такава хипотеза, за да промени държанието във владение като предпоставка за придобиване по давност на чужд имот, държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота /interversio possessionis/, която да е открито демонстрирана спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме действия за защита на правото си /Решение № 77 от 18.06.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 3229/2017 г.;   Решение № 1154 от 3.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5078/2007 г., V г. о./.

Съобразявайки изложеното по-горе, съдът счита, че ищецът не доказа наличието на двете предпоставки за основателност на  иска по чл.108 от ЗС, а именно не доказа, че към момента той е собственик на претендирания имот и че  ответникът владее имота без правно основание, поради което и предявеният от него иск следва да се отхвърли като неоснователен.  При неоснователност и отхвърляне на първоначално предявеният иск, съдът не дължи разглеждане и произнасяне на предявения в условие на евентуалност /при уважаване на главния иск/  насрещен иск по чл.74 ал.2 ЗС във вр. чл.72 ЗС.

С оглед изхода на спора, поради отхвърляне на първоначално предявения иск, ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 534 лв., от които 300 лв. за адвокатско възнаграждение и 234 лв. – депозит за вещо лице, на осн. чл.78 ал.3 ГПК.

Въз основа на изложените мотиви, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от  Х.Б.Х., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез пълномощника му – адв. Цв. И. *** против  В.Г.В., ЕГН **********, с адрес ***, иск за предаване на владението върху недвижим имот, представляващ: Поземлен имот с идентификатор 73626.503.82 по КК на гр. Търговище, с площ 1279 кв.м., с адрес гр. Търговище, кв. „Б. “, ул. „Д. “ № 3, с правно основание чл.108 от ЗС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

            ОСЪЖДА Х.Б.Х., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез пълномощника му – адв. Цв. И. ***  ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.В., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 534 лв., представляваща разноски по делото, на осн. чл.78 ал.3 ГПК.

 

            РЕШЕНИЕТО  подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването  му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.

 

 

                                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: