РЕШЕНИЕ
№ 430
гр. Перник 22.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на 22.10.2019
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Методи Величков
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Ковачев
Роман Николов
като разгледа докладваното от съдия Ковачев в. гр. д.
№ 596 по описа на ОС-Перник за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение №
37/29.03.2019 г., постановено по гр.д. № 872/2016 г. по описа на Районен съд –
гр. Радомир първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от Й.С.П., с ЕГН: **********
против В.В.М., с ЕГН: **********, Т.В.О., с ЕГН: **********, Т.М.Т., с ЕГН: **********,
Ж.М.М., с ЕГН: **********, Р.М.Б., с ЕГН: ********** и К.И.М., с ЕГН: ********** положителен установителен иск за признаване
за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по силата наследствено
правоприемство от своя дядо и своя баща и изтекла в тяхна и негова ползва
придобивна давност на 1/8 идеална част от недвижим имот, с площ от 1,460 дка,
находящ се в землището на с. *** (бивше с. ***), в местността „***“ и при
граници: изток – собствен имот на наследници на П.С.Г., запад – имот на
наследници на Д.С.Г., север – имот на братя Д., П. и Д. Г., който имот (заключен
по буквите АБВГД на скицата към приетото на 05.02.2018 г. заключение на вещите
лица инж. С. Г., инж. Л. В. и инж. Д. М. по тричленната съдебно техническа
експертиза) неправилно е бил възстановен на ответниците по реда на ЗСПЗЗ като
част от имот с N. 032010 с площ 3,1 дка.
С въззивната
жалба първоинстанционното решение се оспорва изцяло.
Навеждат се
доводи, че решението е неправилно и необосновено, постановено в нарушение на
процесуалните правила и на материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е
възприел изложените в исковата молба основания на претенцията на жалбоподателя,
като такава основаваща се само на придобивна давност текла в негова полза,
което е довело до погрешен анализ и оценка на събраните по делото доказателства
съответно до необосновани правни изводи. Подробно се разяснява фактическата
обстановка по спора. Акцентира се върху обстоятелството, че жалбоподателят
заедно с брат си А. П. е придобил правото на собственост върху процесния имот
по силата на наследство и давностно владение, доколкото имотът е бил собствен
на наследодателите им П.Г. и С.Г., а в последствие и на тях самите като те са
го и вледеели. По тези съображения се поддържа, че като е изследвал единствено
въпроса за твърдяното осъществено лично от жалбоподателя владение, съдът е
подходил незаконосъобразно, доколкото въобще не е взел предвид посоченото
наследствено правоприемство и присъединяването на давността на наследодателите
към тази на наследниците.
На следващо
място се поддържа, че поземлената комисия, впоследствие Общинска служба по
земеделие с. Ковачевци, незаконосъобразно е възстановила на ответниците чужд
имот, собственост на ищеца.
Имота не бил
земеделски, а със установен селищен характер. В тази връзка се твърди, че съдът
е следвало да осъществи косвен съдебен контрол върху процесното решение на ПК
като провери дали правомерно от гл.т. на обем е възстановено правото на
собственост на ответниците върху имот с № 032010, съответно на ищеца – върху
имот с № 032011. С тези съображения се поддържа, че решаващият състав е
следвало да прогласи нищожността на реституционното решение в частта, с която
на ответниците е възстановен имот с № 032010 с площ от 3010 кв.м вместо с площ
от 1500 кв.м., колкото същите реално притежават.
В жалбата се
излагат доводи за неправилна интерпретация от страна на съда и на събраните по
делото гласни доказателства. В тази връзка се твърди, че претенцията на
жалбоподателя се доказвала безспорно от показанията на ангажираните от него
свидетели – В.З. и В.Х., но същите били изследвани повърхностно от решаващия
състав. Същевременно се обръща внимание на обстоятелството, че показанията на
ангажираните от ответниците свидетели били неясни, противоречиви и
недостоверни, дори неотносими, но въпреки това били кредитирани с доверие при
формиране на изводите по делото.
На следващо място
се излагат подробни доводи, че жалбоподателят е осъществявал владение върху
процесния имот в продължение на повече от 10 години. Оспорват се изводите на
съда за запустялост и изоставеност на имота като се обръща внимание на
обстоятелството, че жалбоподателят е на 80 години и вече не е в състояние да
поддържа имота, но като е бил по-млад е предприемал съответните действия в тази
насока.
Оспорва се и
заключението по приетата от районния съд съдебно техническа експертиза,
изготвена от вещото лице Р. И., като се твърди, че същото е некомпетентно и
неправилно.
С тези
аргументи се иска обжалваното решение да бъде отменено като вместо него бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендират се
разноски и пред двете инстанции.
В законоустановения
срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК от ответниците по делото не е постъпил писмен
отговор.
При
извършената по реда на чл. 269 ГПК служебна проверка, ПОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо. По
отношение неговата правилност ПОС е ограничен до оплакванията в жалбата.
След преценка на твърденията и възраженията на страните с
оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства и експертизи ПОС
намира обжалваното решение за правилно като краен резултат макар и по
различни съображения.
Последователно както в
исковата молба, така и във всяка следваща уточнителна молба (вх. номера –
5638/11.11.2016г.; 1584/24.03.2017г.; 5603/03.11.2017г.; 3574/03.07.2018г. - с
приложена поправена ИМ; 3972/30.07.2018г. - с приложена поправена ИМ;
4275/21.08.2018г. (включително след
въззивен контрол на постановени от РРС прекратителни определения), а също и в
съдебни заседания на РРС от 29.11.2017г. ; 05.02.2018г. ищецът е твърдял, че
неговият дядо П.Г. до смъртта си през *** година е бил собственик на имот от
четири декара в същата местност застроен с жилищна сграда и стопански постройки
като процесния имот от 1460 кв.м. е бил част от тези четири декара и не е бил
със земеделски характер.
Също така последователно
е твърдял, че имота от четири декара е бил отчужден също през 1968г. за
изграждане на язовир „Пелина“, но имота продължил да се ползва от неговия баща С.Г.,
а след смъртта на баща му през *** - от него и брат му А. П..
Това е отразено и в изменения
(вследствие на въззивното определение по в.ч.гр.д. 601/2018г. на ПОС) доклад на
РРС с определението от 14.01.2019г., обявен за окончателен в ОСЗ от 18.03.2019г.
Извършено отчуждаване се
установява и от показанията на ищцовите свидетели В.З. и В.Х. в ОСЗ от
04.10.2017г., както и от показанията на свидетеля Р.Я. дадени в ОСЗ от
18.03.2019г.
За извършено отчуждаване
е дало отговор и вещото лице по единичната СТЕ при изслушването му в ОСЗ от
20.11.2017г.
От свидетелските
показания (установяващи трайни белези на имота –бунар, къща на границата,
констатирани и от СТЕ), преценени съвкупно с изслушаната и приета тройна СТЕ и
представената по делото извадка от протокол за оценка на имоти се установява,
че част от имота от 4 дка, който ищецът твърди да е бил собствен на дядо му се
припокрива с имот N. 032010 с площ 3,1 дка възстановен на ответниците по реда на
ЗСПЗЗ. Припокриването според тройна СТЕ е в размер от 1, 46 дка между точките
АБВГД на скицата подписана от вещите лица на л. 187 от делото на РРС.
Предвид така установените
факти ПОС приема, че П.Г.-дядо на ищеца е притежавал застроено дворно място с
площ около 4 декара в м. „***“ на бившото село *** (сега ***), който имот е бил
отчужден за държавна нужда- изграждане на язовир „Пчелина“ и че част от този
имот в размер на 1460 кв.м. е била включена в имот N. 032010 с площ 3,1 дка-възстановен на
ответниците по ЗСПЗЗ.
При така установеното от
фактическа страна предявения полижителен установителен иск за признаване право
на собственост върху 1/8 идеална част от имота е неоснователен.
Установява се по делото,
че имота който П.Г. е имал е бил отчужден. С
факта на отчуждаването П.Г. - дядо на ищеца е загубил собствеността при което
тя не би могла да премине по силата на универсалното правоприемство у неговите
наследници един от които е бащата на ищеца С.Г., а следователно право на
собственост не е възникнало по наследствено правоприемство и у ищеца.
По делото няма твърдения,
нито доказателства ищеца или някой друг от наследниците на П.Г. да е искал
отмяна на отчуждаването по реда на Закона
за възстановяване
собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно
устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за
благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за
собствеността, който няма ex lege реституционен ефект, а е необходимо да е
извършена административна процедура по отмяна на отчуждаването, която да е
поискана в сроковете посочени в закона.
Не
е твърдяно отчуждаване „не по установения законов ред“, за да е приложим прекия
реституционен ефект на чл. 2, ал. 2 от Закона за възстановяване
собствеността върху одържавени недвижими имоти.
При
това положение собственост у ищеца не е възникнала по силата на наследяване.
От
друга страна съгласно чл. 86 от Закона за собствеността не може да се
придобиват по давност държавни или общински имоти до изменението на закона през
1996г., а след него имоти публична държавна или общинска собственост, като по
отношение на имотите частна държавна или общинска собственост давността е
спирана чрез поредица изменения на параграф 1 от Закона за допълнение на ЗС ДВ бр. 46/2006г. и е спряна до 31.12.2022г. Язовира
е публична собственост
Следователно
ищецът не може поради изричната законова забрана да осъществява давностно
владение и да придобие имота по давност като е без значение дали е осъществявал
фактическа власт върху имота независимо чрез какви действия и до чие знание са
били доведени тези действия.
Без
значение е също така обстоятелството, че неправилно на ответниците е
възстановявана част от имота.
Щом
като не е отменено отчуждаването ищецът не доказал да е собственик на имота и
иска се явява неоснователен поради което решението на РРС е правилно по своя
резултат и следва да се потвърди.
При
този изход на делото ищецът няма право на разноски, а ответниците не са
поискали такива.
Предвид изложеното Пернишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 37/29.03.2019 г., постановено по гр.д. № 872/2016
г. по описа на Районен съд – гр. Радомир.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.