Решение по дело №8824/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1366
Дата: 16 март 2023 г.
Съдия: Нели Савчева Маринова
Дело: 20221100508824
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1366
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова

Гюлсевер Сали
при участието на секретаря В.ия Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20221100508824 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 7096/24.06.2022 г., постановено по гр. д. № 66797/21 г. по
описа на СРС, 126 състав, са отхвърлени предявените от В. И. В. срещу
„Е.Х.И.“ АД искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението,
извършено с предизвестие № 156/05.11.2021 г. и заповед № 641/04.11.2021 г.
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване
на заеманата до уволнението длъжност „търговски сътрудник ОМР“, отдел
„Осигуряване на материални ресурси“, сектор „Материални ресурси“ в
„Е.Х.И.“ АД, по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за
оставане без работа по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 6960,00 лв. в периода от
05.11.2021 г. до 03.05.2022 г. С решението В. И. В. е осъден да заплати на
„Е.Х.И.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 860,00 лв.,
представляваща разноски по делото.
Подадена е въззивна жалба от В. И. В. срещу решение №
7096/24.06.2022 г., постановено по гр. д. № 66797/21 г. по описа на СРС, 126
състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е
1
постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа, че
първоинстанционният съд правилно е установил релевантните фактически
обстоятелства по делото, но е направил неправилни правни изводи. Твърди, че
при разглеждането на делото са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, изразяващи се в нарушение на служебното
начало в гражданския процес. Посочва, че с определение от 21.02.2022 г.
първоинстанционният съд е задължил ответника на основание чл. 190 ГПК да
представи по делото заверени преписи от документите, посочени в
определението, като е указал, че при неизпълнение на дадените указания,
съдът може да приложи разпоредбата на чл. 160 ГПК и да приеме за доказано,
че към момента на уволнението не е извършено съкращение в щата, като в
изпълнение на дадените указания ответникът е представил част от изисканите
документи. Поддържа, че фиктивността при съкращаването в щата е винаги
самостоятелно основание за незаконност на уволнението, но в случая
първоинстанционният съд не се е произнесъл по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК по
посоченото основание, както и по отношение на частично представените
документи, касаещи обстоятелствата, посочени в определението от 21.02.2022
г. По този начин е било нарушено правото на защита на ищеца и това е довело
отхвърляне на иска, вместо до прилагане на санкционната последица на чл.
161 ГПК по отношение на реалното съкращаване на щата. Твърди, че
уволнението му е незаконосъобразно, тъй като заповед № 641 за
прекратяване на трудовото правоотношение е издадена на 04.11.2021 г., а
предизвестие № 156 за уволнение е с дата – 05.11.2021 г., като и двата
документа са връчени на ищеца на 05.11.2021 г. Поддържа, че решението
противоречи на закона и е необосновано в частта, касаеща подбора. Твърди,
че в исковата молба е налице оплакване, че не е извършен задължителния по
см. на чл. 329, ал. 1 КТ подбор, който довод съществува преди изтичането на
преклузивния срок. Посочва, че независимо от това първоинстанционният
съд е допуснал изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК чрез добавяне
на ново основание – че подборът не е извършен съобразно критериите по чл.
329, ал. 1 КТ. С оглед направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност съдът е приел, че давността е изтекла на 08.01.2022 г., а
искът за отмяна на уволнението поради липса на извършен подбор по
критериите по чл. 329, ал. 1 КТ е предявен след този срок, поради което
2
уволнението не може да бъде отменено само на това основание. Твърди, че
решаващите мотиви на съда в тази им част противоречат на закона и са
необосновани, тъй като лишават от смисъл института на изменение на иска,
като приетата от съда преклузия след 08.01.2022 г. обезсмисля ролята на
първото открито съдебно заседание във връзка със законоустановените
възможности за изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК. Поддържа, че
необосновано съдът е приел, че преценката на работодателя да прецени за
какъв срок от време да оцени срочността не подлежи на съдебен контрол,
доколкото не е очевидно кратък, за да може да се направи извод за
злоупотреба с право от негова страна. Твърди, че наличието на подобен
дискриминационен подход създава обективни пречки на комисията по подбор
и на работодателя да оцени добросъвестно, точно и обективно деловите
качества на конкуриращите се лица, изразяващи се в натрупан опит,
деловодитост и експедитивност. Поддържа, че посоченият незаконосъобразен
критерий на комисията по подбор е предопределил крайния резултат от
оценката. Твърди, че решението е неправилно и в частта, в която са
отхвърлени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 във вр. с чл.
225, ал. 1 КТ. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното решение като неправилно и вместо това да постанови друго
решение, с което да уважи исковете. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – „Е.Х.И.“ АД е подала отговор на въззивната
жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Счита, че е неоснователно оплакването, че работодателят не е
представил всички документи, които е бил задължен да представи, нито че от
представените щатни разписания не може да се направи извод за наличието
на реално съкращаване на щата. Поддържа, че не са налице основания за
прилагането на последиците от непредставянето на документ /чл. 161 ГПК/,
поради което първоинстанционното решение не е постановено при допуснати
от съда процесуални нарушения. Твърди, че извод за липсата на реално
съкращаване на щата не може да се направи от представените по делото
извлечения от щатните разписания на ответника преди и след съкращаването
на щатната бройка за длъжността „търговски сътрудник ОМР“. Поддържа, че
от представените извлечения от щатните разписания се установява, че
работодателят е извършил процедура по подбор по реда на чл. 329 КТ, за
която не е бил задължен, тъй като съкратената щатна бройка е била
3
единствена. Счита, че правилно съдът е приел, че ищецът не е въвел
своевременно и конкретно в предмета на спора като основание за незаконност
на уволнението липсата на реално съкращаване на щатната бройка, заемана от
ищеца, нито с исковата молба, нито в първото по делото открито съдебно
заседание, нито в молбите и становищата, депозирани в определените от съда
срокове. Посочва, че въпреки това съдът е изложил мотиви в тази връзка,
които са обосновани със събраните по делото доказателства. Твърди, че
изводите на съда, че предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,
не страдат от пороците, посочени в исковата молба, са правилни. Поддържа,
че процесното уволнение е извършено законосъобразно – на правното
основание, предвидено в КТ, при наличието на материално – правните
предпоставки, предвидени в чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, и при спазване на
процесуалните правила. Посочва, че изложените в исковата молба твърдения
за ненадлежно извършена процедура по съкращаване на щата, както и
твърденията за липса на извършен подбор, са неоснователни. Поддържа, че
правилно съдът е приел, че новото основание за незаконност на уволнението,
въведено в предмета на спора в откритото съдебно заседание на 24.03.2022 г.
и в допълнителната молба от 29.03.2022 г., е преклудирано, тъй като е
въведено извън срока по чл. 359, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1 КТ. Посочва, че
доколкото трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено, считано от
08.11.2021 г., то посоченото основание за отмяна на уволнението е следвало
да бъде заявено с исковата молба или най – късно до 08.01.2022 г. Независимо
от това съдът е разгледал по същество така заявеното основание за
незаконност на уволнението и правилно го е приел за неоснователно.
Посочва, че ищецът не оспорва процедурата по подбор, а единствено
въведения от работодателя критерий за оценка „Изпълнение на възложената
работа в определения срок за период от 30 дни назад преди извършване на
подбора“ с твърдения, че така въведения критерий е незаконосъобразен, респ.
че работодателят е следвало да вземе предвид целия период от време, през
който ищецът е работил при ответника /11 г. трудов стаж в ответното
дружество/, както и че ако е бил оценяван за целия период на трудовото
правоотношение, би получил по – висока оценка от служителя Т.Г..
Поддържа, че при използване на критерий „Изпълнение на възложената
работа в срок за период от 11 години назад“, колкото е трудовият стаж на
4
ищеца при ответника, би се стигнало до незаконосъобразно третиране на
останалите работници и служители, участвали в подбора, тъй като същите
имат различен стаж при работодателя, като стажът на ищеца е най – дълъг и
същите биха били поставени в ситуация на съпоставяне при изначално
различен критерий, което противоречи на разясненията, дадени с
Тълкувателното решение по тълк. дело № 3/11 г. на ОСГК на ВКС. Посочва,
че комисията не е определила самоволно критериите, а е оценила
работниците и служителите съобразно критериите, определени от
работодателя в заповед № 608/28.10.2021 г. Моли за потвърждаване на
решението. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищецът В. И. В. твърди, че е работил по трудово правоотношение с
ответника „Е.Х.И.“ АД, считано от 19.01.2010 г., по силата на което е
изпълнявал длъжността „търговски сътрудник ОМР“, отдел „Осигуряване на
материални ресурси“, сектор „Материални ресурси“. Твърди, че трудовото му
правоотношение е било прекратено с предизвестие № 156/05.11.2021 г. и
заповед № 641/04.11.2021 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради
съкращаване на щата, считано от 08.11.2021 г. Поддържа, че уволнението му е
незаконно на следните основания: не е спазен срока на предизвестие, липсват
реквизити в предизвестието и в заповедта, в т. ч. не са издадени от лице,
което притежава работодателска власт; заповедта не е мотивирана; към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение не е било взето
решение за съкращаване на щата; не е извършен подбор по чл. 329 КТ. Във
връзка с възражения, направени в първото открито съдебно заседание,
уточнени с молба на ищеца от 29.03.2022 г. и от 20.04.2022 г., с определение
от 03.05.2022 г. на основание чл. 214, ал. 1 ГПК съдът е допуснал изменение
на иска за отмяна на уволнението чрез добавяне на още едно основание за
незаконност – че подборът не е извършен съобразно критериите за подбор по
чл. 329, ал. 1 КТ. Твърди, че вследствие на незаконното уволнение е останал
без работа. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
5
незаконно и да отмени уволнението на ищеца, извършено с процесната
заповед № 641/04.11.2021 г., да възстанови ищеца на заеманата до
уволнението длъжност, както и да осъди ответника да заплати на ищеца
обезщетение за оставане без работа в размер на 6960 лв. за периода от
05.11.2021 г. до 03.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 24.11.2021 г. до окончателното
плащане. Претендира разноски.
Ответникът „Е.Х.И.“ АД оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че
уволнението на ищеца е извършено законосъобразно, тъй като е налице
валидно взето решение за съкращаване на щата, отразено в ново щатно
разписание, спазени са всички формални изисквания за прекратяване на
трудовото правоотношение, и въпреки че не са били налице изискванията за
извършване на подбор, то подбор е бил извършен съобразно критериите,
въведени в КТ. Във връзка с наведеното от ищеца ново основание на иска
ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства
по делото, се установява, че между страните е било налице безсрочно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е бил назначен на длъжността
„Търговски сътрудник ОМР“, отдел „Осигуряване на материални ресурси“,
сектор „Материални ресурси“, считано от 19.01.2010 г., както и че с
предизвестие с изх. № 156/05.11.2021 г. и заповед № 641/04.11.2021 г.,
връчени на ищеца на 05.11.2021 г., трудовото му правоотношение с
ответника е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ /съкращаване в
щата/, считано от 08.11.2021 г.
От Устава на „Е.Х.И.“ АД е видно, че същото е акционерно дружество с
едностепенна система на управление. От справката в Търговския регистър се
установява, че от 2020 г. изпълнителен член на Съвета на директорите на
дружеството е А.Ю.К..
От пълномощно № 61/15.09.2021 г. е видно, че А.Ю.К., в качеството му
на представляващ „Е.Х.И.“ АД, е упълномощил Е.Д.Г. – мениджър „Човешки
ресурси“ в ответното дружество, да представлява дружеството във връзка със
сключване на трудови договори и анекси към тях, утвърждаване на
длъжностни характеристики, подписване на заповеди за прекратяване на
6
трудови договори, щатни разписания, заповеди за определяне на работно
време и други заповеди, свързани със служителите на дружеството.
Със заповед № 607/28.10.2021 г., издадена от Е.Г., в качеството й на
пълномощник на „Е.Х.И.“ АД, е изменено щатното разписание на „Е.Х.И.“
АД, като е съкратена 1 щатна бройка за длъжността „Търговски сътрудник
ОМР“, и е утвърдено изменено щатно разписание на „Е.Х.И.“ АД,
съставляващо приложение № 1 към заповедта.
Видно от представеното извлечение от поименното щатно разписание на
служителите в ответното дружество, към 01.08.2021 г., в отдел „Основни
материални ресурси“ има 1 щатна бройка за длъжността „Търговски
сътрудник ОМР“, която е заета от ищеца.
Видно от представеното извлечение от поименното щатно разписание на
служителите в ответното дружество, към 28.10.2021 г., утвърдено със заповед
№ 607/28.10.2021 г., щатната бройка за длъжността „Търговски сътрудник
ОМР“ в отдел „Основни материални ресурси“ е премахната.
Със заповед № 608/28.10.2021 г., издадена от Е.Г., в качеството й на
пълномощник на „Е.Х.И.“ АД, е наредено да се извърши процедура по подбор
на служителите в „Е.Х.И.“ АД за длъжността „Експерт ОМР“, с код по НКПД
24226056, и за длъжността „Търговски сътрудник ОМР“, с код по НКПД
24226056, като в подбора по чл. 329, ал. 1 КТ да бъдат включени следните
служители: Д.М. – на длъжност „Експерт ОМР“, П.С. – на длъжност „Експерт
ОМР“, Т.Г. – на длъжност „Експерт ОМР“ и В. В. на длъжност „Търговски
сътрудник ОМР“, и е определен персоналния състав на комисията по подбор.
Със заповедта са одобрени и критерии за извършване на подбор съгласно
Приложение № 1 към заповедта.
В Приложение № 1 към заповедта от 28.10.2021 г. са посочените
показателите, включени в критериите за оценка на служителите при подбор
по чл. 329, ал. 1 КТ. В показателите за оценка на квалификацията са посочени
следните критерии: образователна степен; трудов стаж и/или професионален
опит при работодателя; общ трудов стаж и/или професионален опит, а в
показателите за ниво на изпълнение на работата са включени:
организационни умения; изпълнение на възложената работа в определения
срок за период от 30 дни назад преди извършване на подбора; екипна работа
и колегиалност; спазване на трудовата дисциплина. Указано е, че по всеки от
7
посочените критерии следва да се постави оценка по петобалната система от
0 до 5 или до 3, като 0 е най – ниската оценка, а 5/3 – най – високата оценка.,
както и че всеки работник следва да се оцени с обща оценка, равна на сбора
от оценките по отделните критерии.
От представения като доказателство по делото протокол от 01.11.2021 г.
за извършен подбор по реда на чл. 329 КТ на Комисията по подбор, назначена
със заповед № 608/28.10.2021 г., е видно, че комисията е пристъпила към
оценка на служителите, посочени в заповед № 608/28.10.2021 г., по
предварително изготвените и утвърдени критерии за извършване на подбор
въз основа на квалификацията и начина на изпълнение на задълженията, като
при извършване на оценката по посочените критерии са взети предвид
данните по документите, приложени в личните трудови досиета на
служителите, включени в подбора, длъжностните им характеристики,
документи, държани в архив на ответното дружество, и докладни записки на
служители. По отношение на всеки от служителите, участващи в подбора, е
изготвен формуляр за оценка, а обобщените резултати от подбора са отразени
в протокол за подбор. От протокола за подбор е видно, че В. В. на длъжност
„Търговски сътрудник ОМР“ е получил най – нисък сбор от точки – 17,
поради което комисията го е предложила за съкращаване.
От извършения оглед на оригинала на трудовата книжка на ищеца в
откритото съдебно заседание на 03.05.2022 г. се установява, че след
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с ответника липсва
вписване на последващо трудово правоотношение с друг работодател.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че
8
решението е валидно и допустимо. При постановяване на решението
първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни
материалноправни норми.
По отношение на доводите, изложени във въззивната жалба, във връзка
с правилността на решението, въззивният съд намира следното:
По делото не се спори между страните, а и от представените писмени
доказателства, се установява, че между страните е било налице безсрочно
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е бил назначен на
длъжността „Търговски сътрудник ОМР“, отдел „Осигуряване на материални
ресурси“, сектор „Материални ресурси“, считано от 19.01.2010 г., както и че с
предизвестие с изх. № 156/05.11.2021 г. и заповед № 641/04.11.2021 г.,
връчени на ищеца на 05.11.2021 г., трудовото му правоотношение с
ответника е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ /поради
съкращаване в щата/, считано от 08.11.2021 г.
Във въззивното производство не е спорно обстоятелството дали
решението за съкращаване в щата е взето от компетентен орган, както и дали
е взето от оправомощено от изпълнителния член на Съвета на директорите на
ответното дружество лице.
Спорно обстоятелство във въззивното производство е дали ищецът е
въвел своевременно като основание за незаконност на уволнението, че
съкращаването в щата на процесната длъжност не е реално.
Въззивният съд намира, че твърдения за липса на реално съкращаване в
щата не съдържат в исковата молба, както и в допълнително дадения срок за
становище по реда на чл. 144 ГПК. За първи път твърдение за липса на реално
съкращаване в щата се съдържа в молбата от 20.04.2022 г. от ищеца, която е
подадена след първото по делото открито съдебно заседание, проведено на
24.03.2022 г. Ето защо, въззивният съд счита, че първоинстанционният съд не
е извършил процесуално нарушение, като не е допуснал изменение на иска
чрез добавяне на ново основание по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, тъй като
посоченото основание за незаконност на уволнението е заявено извън срока
по чл. 214, ал. 1 ГПК.
Разгледано и по същество основанието за незаконност на уволнението
поради липса на реално съкращение в щата е неоснователно. Въззивният съд
счита, че за установяване на факта на реално съкращаване в щата е
9
достатъчно ответникът да представи извлечение от щатното разписание в
частта му, касаеща структурното звено, в което е била заеманата от ищеца
длъжност, а не щатното разписание на цялото предприятие. На следващо
място, от съпоставката на поименното щатно разписание, в сила от 01.08.2021
г., и на поименното щатно разписание, в сила от 28.10.2021 г., се установява,
че длъжността „Търговски сътрудник ОМР“, заемана от ищеца, е премахната,
като съкращаването на щатната бройка предшества датата на уволнението на
ищеца. Следователно налице е реално съкращаване на щата, което е резултат
не само на формалното премахване на длъжността на ищеца като щатна
бройка, но и от факта, че трудовата функция е престанала да съществува като
съществено и необходимо за работодателя съдържание на заеманата от ищеца
длъжност. Неоснователно е оплакването, че работодателят не е представил
всички документи, които е бил задължен да представи по реда на чл. 190 ГПК
/във въззивната жалба не е посочено и кой от изисканите по реда на чл. 190
ГПК документи не е представен/, поради което не е налице основание за
прилагане на последиците от непредставяне на документ по см. на чл. 161
ГПК.
На следващо място, въззивният съд намира за неоснователни доводите
за незаконност на уволнението, тъй като датата на заповедта за прекратяване
на процесното трудово правоотношение е от 04.11.2021 г., а на
предизвестието от 05.11.2021 г. Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 1 и ал.
2, т. 2 КТ трудовият договор се прекратява писмено, а при неспазване на
срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на
предизвестието. При прекратяването на трудовото правоотношение на
посоченото основание от значение е единствено датата на изтичане на срока
на предизвестието, а заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
има само констативен характер. Ирелевантно за законността на уволнението е
датата на издаване на предизвестието и на заповедта. За да е законно
уволнението на посоченото основание, следва да е отправено писмено
предизвестие, което е сторено. В случая предизвестието и заповедта са
връчени на ищеца на 05.11.2021 г., като в тях е посочено, че трудовото
правоотношение с ищеца се прекратява, считано от 08.11.2021 г.
Възможността работодателят да не спази срока на предизвестието е
предвидена в чл. 335, ал. 2 КТ, като последицата от това е възникването на
задължение за обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, а не – незаконност на
10
уволнението.
Въззивният съд намира за неоснователни и доводите за незаконност на
уволнението поради липса на извършен подбор. От представените като
доказателства по делото заповед № 608/28.10.2021 г. и протокол от 01.11.2021
г. за извършен подбор, ведно с 4 бр. формуляри за оценка, се установява, че
преди уволнението работодателят е упражнил правото си на подбор по чл.
329, ал. 1 КТ. Установява се, че комисията по подбор е извършила подбор
между ищеца, заемащ длъжността „Търговски сътрудник ОМР“, и трима
служители, заемащи длъжността „Експерт ОМР“ в същия отдел, като най –
ниската оценка при оценяването е поставена на ищеца.
Въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд, че в
исковата молба не се съдържат твърдения за незаконност на подбора, напр. че
няма извършен подбор по реда на чл. 329 КТ или съобразно критериите по чл.
329 КТ. За първи път твърдения за незаконосъобразно провеждане на подбора
са въведени от ищеца в първото открито съдебно заседание, поради което
правилно първоинстанционният съд е приел, че това основание е релевирано
в срока по чл. 214, ал. 1 ГПК и е допуснал изменение на иска чрез добавяне на
ново основание – че подборът не е извършен съобразно критериите по чл.
329, ал. 1 КТ. Впоследствие ищецът е уточнил, че възражението за подбора
касае само въведения от работодателя критерий срочност - именно –
„изпълнение на възложената работа в определения срок за период от 30 дни
назад преди извършване на подбора“.
Според разясненията, дадени в мотивите към Тълкувателно решение №
4/14.03.2016 г. по тълк. дело № 4/14 т. на ОСГК на ВКС, при допуснато от
съда изменение на иска чрез предявяване на ново основание се стига до
обективно съединяване на искове /предявяване на нов иск наред с
първоначалния/, поради което ответникът има право на нов срок, в който да
даде отговор на приетия за разглеждане нов иск и да посочи и ангажира
доказателства във връзка с него. Ето защо, правилно първоинстанционният
съд е дал 1 – месечен срок за отговор от ответника по отношение на
нововъведеното основание на иска, в който същият е направил своевременно
възражение за изтекла погасителна давност. Въззивният съд споделя изводите
на първоинстанционния съд, че възражението за изтекъл давностен срок по
см. на чл. 358, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1 КТ, е основателно. Това е така, тъй
11
като 2 – месечният срок за предявяване на иск за отмяна на уволнението
започва да тече от момента на прекратяване на трудовото правоотношение –
08.11.2021 г. и е изтекъл на 08.01.2022 г. Същевременно искът за отмяна на
уволнението поради липса на извършен подбор според критериите по чл. 329,
ал. 1 КТ е предявен след този срок. Следователно уволнението не може да
бъде отменено само на това основание.
Посоченото възражение, касаещо незаконосъобразността на подбора по
критерия срочност – „изпълнение на възложената работа в определения срок
за период от 30 дни назад преди извършване на подбора“, е неоснователно,
дори и да бъде разгледано по същество.
Подборът представлява материално субективно преобразуващо право на
работодателя, което може да се упражнява само в границите, установени в
закона, т. е. по законосъобразност. В основата му е преценката на критериите
за квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа /качество на
работата/. Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и
тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на
уволнение. По преценка на работодателя по отношение на критериите за
квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа /качество на
работата/ могат да се въведат подкритерии /както е сторено в случая по
отношение на двата критерия/. Подкритерият срочност на изпълнението на
задължението попада в допустимите от закона критерии, тъй като въз основа
на него може да се извърши преценка за нивото за изпълнение на
възложената работа, респ. за това кой от участващите в подбора служители
работи по – добре. Въпрос на работодателска преценка е да избере за какъв
период от време следва да се оцени работата на лицата, участващи в подбора,
по критерия „срочност“. Съдът намира, че период от 30 дни назад преди
извършване на подбора е достатъчен, за да може да се направи обективна
преценка на срочността на изпълнението на задълженията от всеки от
служителите, участващи в подбора. Същевременно следва да се отчете и
обстоятелството, че в случая всички служители, участващи в подбора, са
оценени за срочността при изпълнението на работата им за един и същи
период, който е максимално близък към момента на извършване на подбора.
Предвид липсата на други конкретни доводи за незаконосъобразност на
извършения подбор съдът приема, че извършеният подбор по реда на чл. 329,
12
ал. 1 КТ е законосъобразен.
Предвид изложеното по – горе, съдът счита, че уволнението на ищеца
поради съкращаване в щата е законосъобразно, поради което искът с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид неоснователността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ, следва да се отхвърлят като неоснователни и акцесорните искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225,
ал. 1 КТ.
Поради съвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 7096/24.06.2022 г., постановено по гр. д.
№ 66797/21 г. по описа на СРС, 126 състав, следва да бъде потвърдено като
правилно.
По разноските по делото:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата сумата от 1020 лв. с ДДС,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7096/24.06.2022 г., постановено по гр.
д. № 66797/21 г. по описа на СРС, 126 състав.
ОСЪЖДА В. И. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. *******
*******, да заплати на „Е.Х.И.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район *******, бул. ******* № 41, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 1020 лв. с ДДС, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1 – месечен срок от
връчването му на страните.

Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14