Р Е Ш Е Н И Е
№ 96
15.07.2019г.
Гр. Варна
в името на народа
Варненският
апелативен съд,
наказателно отделение, на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова
Ангелина Лазарова
секретар
Петранка Паскалева
прокурора
Владимир Чавдаров,
като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова
НДВ
№215 по описа за 2019 год.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производство
пред въззивната инстанция е по реда на чл.424 ал.1 НПК.
Образувано
е по искане от Ф.М.Е., осъдена по нохд № 436/2018г. по описа на РС-Търговище и внохд№38/19г. ТОС, за възобновяване
поради допуснати съществени нарушения на материалния закон.Твърди се липса на съставомерност по възведените обвинения както и
необоснованост, която сама по себе си не е основание за възобновяване, освен
ако не води до съществено нарушаване правата на страните. Това оплакване се
съдържа в твъдението, че изводът на
първоинстанционният съд, че от събраните по делото доказателства се установяват
приетите от него обстоятелства, като доказани по безспорен и категоричен начин
бил неправилен. Твърди се, че деянието е несъставомерно,
като се излагат съображения че се касаело до ксерокопиран,
а не до оригинален документ.
В съдебно заседание пред АС – Варна осъдената Е. се явява лично като поддържа направеното
искане за възобновяване.
Представителят
на АП-Варна, изразява становище, че молбата за възобновяване е допустима, но е неоснователна,
като излага аргументи в тази насока.
След
анализ на доказателствата по делото и постъпилото искане от осъдената Е., АС-
Варна прие за установено следното:
Подсъдимата Ф.М.Е. е била осъдена с
присъда № 9/06.02.19г. на РС-Търговище по НОХД № 436/2018г. за деяния по чл. 209
ал.1 и чл.54 от НК, като й е било наложено наказание лишаване от свобода за
срок от една година, при условията на чл.66 НК с изпитателен срок от три
години; и по чл.308 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 и чл.54 НК, с наказание от осем
месеца лишаване от свобода с приложение на чл.66 НК с три годишен изпитателен
срок. На основание чл.23 ал.1 НК й е било определено да изтърпи общо наказание
от една година лишаване от свобода при условията на чл.66 НК с три годишен
изпитателен срок. Осъдил я е да заплати направените по делото разноски.
С
решение № 31/10.05.2019г. по ВНОХД №38/2019 г. ОС-Търговище е потвърдил изцяло
обжалваната присъда.
Подадената молба за възобновяване на производство по ВНОХД № 318/2017г. по
описа на ТОС с аргумент за допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон, е допустима, но по същество е неоснователна, по следните съображения:
На първо място се твърди липса на съставомерност.
Твърди се, че липсва деяние по чл.209 НК, тъй
като осъдената не била извършвала никакви измамливи действия по отношение на
пострадалия. Имотът на пострадалия бил продаден по негово желание, а по-късно
той бил закупил от сина на осъденото лице по-малко жилище. Същата заявява, че и
до днес се грижи за пострадалия.
Твърди, по отношение деянието по чл.308 НК, че се
касае до ксерокопия, които не представлявали „документи“ по смисъла на закона,
както и че не било установено дали са били „употребени“, каквото било
изискването за съставомерност.
Тези оплаквания са били направени и с въззивната
жалба и на тях е отговорено с решението на въззивната инстанция.
По делото е било установено по несъмнен начин, че
пострадалия Ш. страда от лека умствена изостаналост, затруднен говор и намален
слух и поради това бил лесно манипулируем /имал
сериозни затруднения при усвояване базисни годности/.
Знаейки тези негови особености, както и, че има собствено жилище, Е. му
предложила да продаде това жилище и си закупи по-малко, като му останат
средства за съществуване. Придружавала го по институции за набавяне на
документи, търсила купувачи като предоставила телефонния си номер за връзка
като на 05.042017г. жилището било продадено за сумата от 65 000лв. До тук
в действията на Е. не би имало нищо нередно, ако не са били последващите
такива. По нейно настояване пострадалият превел на нейна сметка 20 000лв.
уж за закупуване на по-малко жилище. Е. показала на постр. Ш. едно нежилищно
помещение, без санитарен възел, от 14,55кв.м. Това помещение било закупено от
нея като законен представител на сина й през 2008г. Казала на пострадалия, че
това е новото му жилище.
Същата не извършила никакви действия по
прехвърляне на това помещение на името на постр. Ш., като и очевидно нямала
никакви намерения да стори това, възползвайки се от внушаемостта
му и липсата на социални умения, оставяйки го с убеждението, че е станал
собственик на въпросното помещение. Сумата от 20 000лв., естествено,
задържала.
За да го убеди, че действително е станал
собственик на имота съставила и неистинско копие на нотариален акт, което му
предоставила. За целта използвала копие от оригиналния нотариален акт, с който
била закупила имота като поправила датата на вписване от 02.04.2008г. – на
12.04.2017г., годината на делото – от 2008 – на 2017, датата на съставяне на
акта имената и ЕГН на купувача, заменяйки своите с тези на постр. Ш., вида на
имота – от нежилищно – в жилищно, както и квадратурата му – от 14,44 кв.м. – на
24,55 кв.м. продажната цена – от 4000лв. – на 7 000лв. чифром
и словом, данъчната оценка – от 3 894,20 – на 6,894, имената и подписа на
купувача, заменяйки собствените си с тези на Ш.. Няма спор, че преправянията са
изпълнени от Е.. Едва след намесата на брата на пострадалия, месец по-късно,
имота бил прехвърлен нотариално на постр. Ш..
С тези си действия Е. е осъществила от обективна
и субективна страна престъпния състав на чл.209 ал.1 НК, тъй като с цел да си
набави имуществена облага възбудила и
поддържала заблуждение у постр.Ш. и с това му
причинила имотна вреда в размер на 20 000лв. Заблуждението, както е
посочил и окръжния съд се състои в това,
да се убеди постр. Ш., че е станал собственик на жилищно помещение от
24,55кв.м. Е. не е имала никакво намерение да прехвърля имота и е била
принудена да стори това едва под угрозата, че измамата е разкрита.
Установено по безспорен начин е и другото деяние,
свързано с изготвяне на фактурата и приемо-предавателния протокол. Въззивната
инстанция е изложила достатъчно съображения защо приема, че е налице деяние по
чл.308 НК като е посочена и практика на ВКС в този смисъл. Както се посочва и
там от значение за правната им природа е това дали са породили своя правен
ефект. Копията са годен документ на документно престъпление тъй като носят
всички белези на документ по смисъла на НК. По отношение на нот.
акт, няма спор, че по същността си представлява официален документ. Що се
отнася до изготвените фактура и приемо-предавателен протокол, те са били
изготвени за да послужат пред съответните учреждения за удостоверяване, че е
отпусната помощ е била реализирана по предназначение, т.е. те са удостоверяващи
документи. Правилно съдът е посочил и че не се изисква и фактическото им
използване, а „съставянето им с цел да бъдат използвани“
Двете инстанции са положили всички усилия за
изясняване на фактическата обстановка, установили са правно релевантните факти
и са направили съответните изводи като са изложили своите подробни съображения
за това. Въззивният съд от своя страна се е постарал да отговори на всички
направени възражения на защитата, изложил е собствени стройни мотиви, които не
оставят никакво място за съмнение както относно обективната, така и относно
субективната страна на деянието и виновното поведение на подсъдимата.
Доколкото не се твърди явна несправедливост на
наложеното наказание, следва да се отбележи, че определеното такова е
съобразено със смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, както и с
обществената опасност на деянията и дееца.
В този смисъл съдът констатира, че релевираните
от молителя и пр. му представител нарушения на материалния закон не са
допуснати при разглеждане на наказателното производство, а още по – малко
същите да се явяват съществени по
смисъла на чл. 348 ал.1 т.1-3 НПК, по изложените
съображения.
Предвид гореизложеното съдът счита, че молбата на осъдената Ф.М.Е. за възобновяване на делото е
неоснователна, тъй като не са допуснати визираните в нея съществени
нарушения, поради което същата следва да бъде оставена без уважения
по горните съображения.
Водим от горното и на основание чл.424 ал.1 от НПК, АС-Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Ф.М.Е. за отмяна по реда за възобновяване
на наказателни дела на решение № 31/10.05.2019г., постановено по ВНОХД№38/19г.
по описа на Търговишкия окръжен съд, с което е потвърдена
изцяло присъдата по НОХД № 436/2018г. по описа на РС-Търговище.
Решението е окончателно и не подлежи на жалба и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.