РЕШЕНИЕ
№ 260003/23.5.2024г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди и двадесет и четвърта година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯН НИКОЛОВ
при протоколист Ивелина Маркова, като разгледа гр.
дело №501/2020 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД от „Теленор България“ЕАД с ЕИК *********. Ищецът
твърди, че по повод на два броя договори сключени на
26.09.2016г.както следва : договор за мобилни услуги и договор за лизинг на
телефонен апарат , на ответника Д.М.Т., ЕГН ********** са предоставени мобилен
телефонен номер ********** и мобилен апарат на стойност , като според
лизинговия договор , ответника е дължал 23 бр. лизингови месечни вноски по
10.59 лв. всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните
сметки за ползваните мобилни услуги чрез номера.Ответникът не е изпълнил своите
парични задължения по 5 бр. фактури за периода м. декември 2016г. до м.април
2017г. с общ размер 325..61 лева.
Сочи, че съгласно чл.26 от
Общите условия на мобилния оператор „При ползване на услуги чрез индивидуален
договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура,
която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител-страна по договора бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми”. Ищецът твърди, че за отчетния период за потребление от м.декември
2016г. до м.април 2017г., по общо пет
броя фактури ответника
дължи сумата 325.61 лева представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги дължими и незаплатени
лизингови вноски за устройства и неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за услуги. Твърди се, че отв.Т.
като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор
„Теленор България“ ЕАД се е съгласил и е приел Общите Условия на оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Твърди, че
съгласно чл.49 от Общите Условия ищецът има право да получава в срок всички
плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното
място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор
цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т.27 от тези Общи условия, а
именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор (чл.75 от
ОУ) да прекрати едностранно индивидуалния договор на Д.Т..
При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или
в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или при условията на т.19б, в, да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“. Твърди
също, че индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. В чл.20 от Общите
условия е посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и
специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно
чл.23, б месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план (програма) пакет. По силата на чл.26 неполучаването на
фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата
сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви
допълнителни (извънредни) разходи, свързани със събирането на вземания, които
са присъдени по съдебен ред. Поради това, че отв.Д.М.Т.
не е извършил плащане на дължимите суми, ищецът предявил в РС Девня заявление
по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответника и е образувано ч. гр. дело №843/2019
г. Моли съда, да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 325.61 лева представляваща дължими
и неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за мобилен
номер и стойността на незаплатените лизингови вноски за мобилен апарат.Претендира
заплащане на направените разноски и адвокатски хонорар.
В
срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба.
Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност на представените
доказателства, направи следните фактически изводи:
Видно от общо два на брой договора за мобилни услуги и за лизинг на мобилно
устройство сключени 26.09.2016г. на ответника Д.М.Т., ЕГН ********** са
предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилен апарат на стойност ,
като според лизинговия договор , ответника е дължал 23 бр. лизингови месечни
вноски по 10.59 лв. всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с
месечните сметки за ползваните мобилни услуги чрез номера.Ответникът не е
изпълнил своите парични задължения по 5 бр. фактури за периода м. декември
2016г. до м.април 2017г. с общ размер 325.61 лева.
Представени са Общи условия на „Теленор България” ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги с последно
изменение от 30.04.2016 г.
Видно от представени пет бр.фактури е начислена сума за
плащане общо 325.61 лева представляваща незаплатени месечни такси по абонамент
и незаплатени лизингови вноски мобилни устройства , както и неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги.Неизпълнението на
горецитираните фактури в указания срок е ангажирало и договорната отговорност
на абоната по т.11 от процесния договор за услуги.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи :
По предявения положителен установителен иск:
Представените доказателства установяват наличието на
валидно сключен договор за предоставяне на мобилни услуги и наличие на задължения
по издадени фактури за процесния период. Констатацията за неположени от
ответника подписи в декларация – съгласие и в приложение – ценова листа не
опорочават валидността на сключените договори, а имат за последица неотносимост
на съответните общи условия и ценова листа за правоотношенията между страните.
Претенцията е отправена след изтичане срока на процесния договор и не се отнася
за вземане, основано на клауза от общите условия. Месечната такса за съответния
тарифен план и за съответните лицингови вноски за мобилни апарати е вписана в
договора и допълнителното споразумение, които са подписани от ответника, при
което неплатената цена за ползвани услуги и стоки е дължима. Ответната страна
не твърди наличие на извършени плащания по съответните фактури и не представя
доказателства в такава насока, при което следва да се приеме, че задълженията
по съответните фактури относно такси и вземания за предоставени мобилни услуги и
закупени на лизинг мобилни устройства на обща стойност 835.51лв. са изискуеми и предявеният установителен иск
следва да бъде уважен.
По предявените
осъдителни искове:
Доколкото всяка от претенциите за плащане на неустойка е
основана на настъпило основание за едностранно прекратяване на договора за
мобилни услуги и възникнала поради това предсрочна изискуемост на неустойка съгласно
общите условия (чл.75, вр. чл.19б, б.“в“, и чл.12, т.2), които ответникът не е
подписал и са неотносими между страните по процесния договор, всяка от
предявените претенции се явява неоснователна.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовата страна обезщетение за направените разноски, от
което 195.00 лв по исковото производство и 385.00 лв по заповедното
производство.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.М.Т., ЕГН ********** с адрес-*** ДЪЛЖИ на “Йеттел”
ЕАД гр. София, ЕИК *********, сумата: 325.61лв. (триста двадесет и пет лева
и шестдесет и една стотинки), представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги и незаплатени лизингови вноски за мобилен апарат за което
е издадена Заповед №585 от 12.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч. гр. дело №843/2019 г. на РС Девня, на основание чл.422, вр.
чл.415, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.М.Т., ЕГН ********** с
адрес-*** ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България” ЕАД гр. София, ЕИК *********, сумата 580 лв (петстотин
и осемдесет лева), представляваща обезщетение за сторени разноски, от които което 195.00 лв по исковото производство и 385.00
лв по заповедното производство на основание чл.79, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: