Решение по дело №283/2021 на Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

 

                                                                                                                                                      № 291

 

гр. Русе, 11.11.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	ЙЪЛДЪЗ АГУШ
	ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА

 

 

при секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН дело № 283 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от В.А.В., против Решение № 260206 от 20.04.2021 г., постановено по АНД № 2102/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 266-33 от 01.09.2020 г. на директора на ОДМВР - Русе, с което на В.В., за нарушение на чл. 209а ал. 1 Закона за здравето, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 (триста) лева.

В жалбата се навеждат касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Претенцията е да се отмени решението на РС - Русе и да се реши спора по същество, като се отмени издаденото наказателно постановление. Претендират се и разноски пред двете инстанции.

Ответникът по касация – ОД на МВР - Русе, чрез процесуален представител, в представено писмено възражение на касационната жалба, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С обжалваното в касационното производство решение РС - Русе е потвърдил оспореното пред него НП, като е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. По съществото на спора въззивният съд е счел, че административното нарушение е правилно установено и доказано, а наложеното наказание е правилно индивидуализирано. Изложени са мотиви по всички наведените от жалбоподателя възражения, както и относно липсата на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Решението на РС - Русе е неправилно.

След като е анализирал събраните по делото писмени доказателства, районният съд е установил следната фактическа обстановка: При извършена полицейска проверка на 22.04.2020 г., около 15.00ч., по бул.“Липник“, в близост до МОЛ – Русе, полицейските служители Т.И. и Ст.В. забелязали на една пейка две лица, едното от които касатора В., без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо устата и носа му.

Към този момент, във връзка с обявеното извънредно положение в страната по повод на пендемията от COVID 19, е действала заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, с която е допълнена заповед № РД-01-124/13.03.2020г., като е създадена т.9 : „Всички лица, които се намират в закрити или на открити обществени места /в т.ч……..улици….и др./ са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство , покриващо носа и устата. Съгласно т.2 е предвидено заповедта да е в сила от 12.04.2020г. до 26.04.2020г.

 С оглед на цитираната заповед и предвид така установеното от полицейските служители, на касатора бил е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 266-33 от 22.04.2020 г. за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, който е подписан от нарушителя без възражения.

С оспореното пред районния съд наказателно постановление административнонаказващият орган е приел, че е налице нарушение на забраната, установена с посочената заповед на министъра на здравеопазването, поради което и на основание  чл. 209а, ал. 1 ЗЗ е наложил на В. глоба в размер на 300 лв.

При така изяснената в пълнота фактическа обстановка, въззивният съд е стигнал до неправилни изводи, които са довели и до неправилно приложение на материалния закон.

Касационният състав счита, че са налице предпоставките за приложението на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Цитираната правна норма регламентира, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Посочената норма е израз на основен принцип на наказателното (чл. 2, ал. 2 НК) и административнонаказателното право за приложение на по-благоприятния за дееца закон.

Според чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, в редакцията, действаща към датата на деянието, който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000 лв. Санкцията на нормата е относително определена, а нейната диспозиция е от категорията на бланкетните, като за попълването й със съдържание и определяне на признаците на нарушението от обективна страна се отпраща към акт на министъра на здравеопазването или директор на РЗИ, с който следва да са определени неизпълнените или нарушени противоепидемични мерки. Тези актове на министъра на здравеопазването, първоначално в съдебната практика на ВАС, а впоследствие и в самия закон – чл. 63, ал. 11 ЗЗ, са обявени за общи административни такива. Възможността за определяне на конкретните състави на нарушенията със заповед, която няма характеристиките на нормативен акт, както беше посочено, е изрично уредена в чл. 2, ал. 2 от ЗАНН. За целта е необходимо санкционната норма да се съдържа в закон или подзаконов нормативен акт (указ) и визираното в нея административно наказание да е определено по вид и размер, което изискване в случая е изпълнено – чл. 209а, ал. 1 ЗЗ.

Съставът на конкретното нарушение, изразяващо се в нарушение на противоепидемичните мерки, е определен със заповед на член на правителството, какъвто е и министърът на здравеопазването, която заповед съставлява общ административен акт и създава забрана за осъществяване на конкретното описано в нея поведение (посещения на паркове и градини). Налице е и изискуемото от чл. 2, ал. 2 ЗАНН овластяване на министъра на здравеопазването със закон – чл. 63, ал. 1 ЗЗ, в приложимата редакция на текста към датата на издаване на административния акт. Бланкетните наказателноправни норми могат да бъдат конкретизирани и с ненормативни правила, стига задължението за тяхното спазване да е предвидено в нормативен акт. В този смисъл е решение № 622/09.03.2004 г. на ВКС по н.д.№ 476/2003 г.

Посредством овластяването на министъра на здравеопазването да определя видовете противоепидемични мерки и препращането в диспозицията на нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ към актовете, с които той е определил такива мерки тяхното неизпълнение или нарушение става част от обективния състав на административното нарушение, съгласно принципа на законоустановеност на административното нарушение – чл. 2, ал. 1 от ЗАНН.

Касационният състав приема, че след като заповедта е действала до 26.04.2020 г. включително, и в последващи заповеди на същия орган, включително и тази, действаща към настоящия момент, не е възпроизведена обсъжданата забрана за всички лица, които се намират на открити обществени места /в т.ч……..улици….и др./ - да са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, то следва да се приеме, че преди издаването на наказателното постановление, описаното поведение вече не съставлява административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, доколкото липсва акт, с който да бъде попълнена диспозицията на тази норма.

От изложеното следва правният извод, че са налице предпоставките на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като наказателното постановление не е влязло в сила, по арг. от чл.64, б.“в“ от ЗАНН, налице е по-благоприятен за касатора закон, който не обявява извършеното деяние за нарушение, респ. липсва установен от закона състав на административно нарушение, който да е идентичен със състава на нарушение, за който касаторът е наказан.

Като е приел, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно районният съд е приложил неправилно материалния закон и е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено като вместо това се постанови друго, с което наказателното постановление да бъде отменено.

За пълнота на изложението:

Следва да се обърне внимание на АНО, че в случаи, в които едно административно-наказателно производство е било прекратено и изпратено на прокуратурата, а след това преписката върната за налагане на административно наказание по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, АНО не следва да се позовава в наказателното постановление на съставения АУАН, тъй като той е бил дал началото на вече прекратено административно-наказателно производство, а само и единствено на постановлението на съответната прокуратура. То е акта, даващ възможност за ангажиране на отговорността на лицето, извършило административно нарушение и съответно за издаване на санкционния акт, а не АУАН.

В противен случай допуска нарушение на административно-производствените правила.

С оглед изхода на делото и предвид своевременно направеното искане, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН във вр. с чл. 143 ал. 1 АПК, в полза на касационния жалбоподател следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. (300 лв. за въззивната инстанция и 300 лв. за касационната инстанция). Процесуалният представител на касационния ответник е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но съдът намира същото за неоснователни, тъй като и за двете съдебни инстанции възнаграждението е определено в минимума, съгласно разпоредбата на чл. 18 ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Русе

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 260206 от 20.04.2021 г., постановено по АНД № 2102/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 266-33 от 01.09.2020 г. на директора на ОДМВР - Русе, и вместо него

ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 266-33 от 01.09.2020 г. на директора на ОДМВР - Русе, с което на В.А.В., за нарушение на чл. 209а ал. 1 Закона за здравето, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 (триста) лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр.Русе, бул."Генерал Скобелев" № 49, представлявана от директора, да заплати на В.А.В., ЕГН: **********,***, сумата от 300.00 (триста) лева, представляваща разноски по делото.

         Решението е окончателно.

 

     

                                                    

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                             

 

                                                                              2.