№ 22052
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110115721 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
04.12.2024 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
тридесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №15721 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Правната квалификация е по чл.124, ал.1, вр. чл.439 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от П. П. И., чрез адв.П. М. от САК, срещу ....,
1
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от .... - Изп. директори,
за признаване за установена недължимост на парични суми за главница за топлинна енергия
за ап.80 в гр......, в размер на 3 863,89 лв., както за и обезщетение за забава от 775,26 лв.,
съгласно Изпълнителен лист от 06.01.2011г., издаден по ч.гр.д. №6085/2010г. на СРС, 81
състав, по който е образувано изп. д. №.... по описа на ЧСИ ..., рег. №...., район на действие:
СГС. Изложени са твърдения за погасяването по давност на процесното вземане с общата
погасителна давност. Посочва се, че не са извършвани годни изп. действия, които да
прекъснат теченето на погасителната давност за процесното вземане. Претендират се
сторените разноски.
С отговор на искова молба, подаден в срок от ответния топл. доставчик, се оспорва
основателността на предявената искова претенция по изложени съображения за извършвани
изп. действия до м.09.2015г., след което изп. производство е било спряно във връзка с
образувано гр.д. №12658/2013г. на СРС, 81 състав. Претендират се сторените разноски.
С определение от 10.04.2024г. е допусната обезпечителна мярка: Спиране на
изпълнението по изп. д. №.... по описа на ЧСИ ..., рег. №..., район на действие: СГС.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
неоснователен, поради следните съображения:
Изискани са за послужване ч.гр.д. №6085/2010г. на СРС, 81 състав, по което е издаден
на 06.01.2011г. изпълнителен лист на осн. влязла в сила по реда на чл.47 от ГПК заповед за
изпълнение, като с определение от 13.06.2013г. по ч.гр.д. №15923/2011г. на СГС, Г.О., II- б
състав, е прието възражение по чл.423 от ГПК от длъжника П. И., спряно е изпълнението на
издадената заповед за изпълнение и е върнато делото на СРС за изпълнение на процедурата
по чл.415, ал.1 от ГПК. С Решение от 31.03.2014г. по гр.д. №12658/2013г. на СРС, 81 състав,
е призната дължимостта на исковата сума, като за разликата до размера на сумите по
заповедта за изпълнение исковите претенции са отхвърлени като погасени по давност. С
решение от 21.03.2015г. по в.гр.д. №14201/2014г. на СГС, II- Д въззивен състав, влязло в
законна сила на 23.07.2015г., е обезсилено постановеното решение в частта, с която е
призната дължимостта на горепосочените парични суми и е прекратено производството по
делото, поради липсата на пр. интерес за ищеца от съд. производство.
Видно от служебно изискан препис, горното изп.д. е образувано на 04.02.2011г. по
издадения изп. лист от СРС, 81 състав. Връчена е ПДИ на длъжника, с обратна разписка, на
08.10.2011г. На 12.12.2011г. е изпратено запорно съобщение до Столично управление
„Социално осигуряване“ за запор на получавана пенсия, като е върнато съобщение за
наложена удръжка от 70,84 лв. месечно, считано от 01.01.2012г., на осн. чл.446 от ГПК. Със
съобщение от 17.04.2012г. от НОИ е уведомен съд. изпълнител, че се преустановява
изпълнението върху пенсия, тъй като от 01.05.2012г. е под размера на МРЗ за страната. На
20.05.2013г. е наложен повторно запор на получавана пенсия, като е върнато съобщение за
наложена удръжка от 106 лв. месечно, считано от 01.01.2012г., на осн. чл.446 от ГПК. Със
съобщение от 28.11.2013г. на НОИ е уведомен съд. изпълнител, че се преустановява
изпълнението върху пенсия, тъй като от 01.01.2014г. е под размера на МРЗ за страната. На
08.09.2015г. са наложени запори по банков сметки в ... Данни за успешно изпълнение по
наложените запори върху вземания по сметки не са налице по изп.д. На 18.01.2024г.
взискателят прави искане за извършване на изп. действия, като е наложен на 07.02.2024г.
запор върху вземане по банкова сметка.
Правните изводи на съда са следните:
На основание чл.439 от ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване несъществуването на
задължението, основавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предметът на предявен
2
отрицателен установителен иск за дължимостта на суми, за които е издаден изпълнителен
лист, са сумите по съотв. изп. лист, независимо от акцесорния или самостоятелния им
характер. Защитата на длъжника по този ред може да се основава само на конкретни факти,
които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Пр. интерес за длъжника по изпълнението да оспори
по исков ред изпълнението е наличието на висящ изпълнителен процес срещу него за
събиране на вземане по изпълнителния лист. Надлежен ответник по иска е кредиторът по
изпълнителния лист, респ. лицето, което е встъпило в правата му.
Прекъсването на давността представлява юридически факт, с чието настъпване започва
да тече нова давност. Основанията за прекъсване на давността са изчерпателно изборени в
императивната разпоредбата на чл.116 от ЗЗД. Съгласно чл.116, б. „в“ от ЗЗД давността се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Такива действия
представляват пряко насочените към събиране на вземането действия, искането за които е
адресирано до съдебния изпълнител с цел удовлетворяване на съдебно признатото право на
взискателя. Давността се прекъсва с подаването на молба от кредитора до съдебния
изпълнител за събиране на вземането по принудителен ред. При вече образувано
изпълнително производство теченето на давността се прекъсва с предприемането на
действия на същинско принудително изпълнение, като същите са посочени в ТР №2/2013г.
на ОСГТК на ВКС, т.10. В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно- с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва само с
предприемането на действие за принудително изпълнение. Нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие.
В настоящия случай следва да се приеме, че е изтекла приложимата 3- годишна
погасителна давност за процесното вземане за главница и лихви, доколкото
първоинстанционното съд. решение в частта му, с която е уважена частично исковата
претенция е обезсилено от въззивния съд и е прекратено производството, поради липса на
възражение от длъжника в тази му част след упешно проведено производство по чл.423 от
ГПК. С оглед на това в случая не е налице влязло в законна сила съд. решение, с което да се
признава дължимостта на определени парични суми в полза на отв. топлинен доставчик по
делото, поради което следва да се прилага кратката 3- годишна погасителна давност за
вземането, с оглед на неговия периодичен характер и по аргумент от противното от чл.117,
ал.2 от ЗЗД. В производството по чл.423 от ГПК въззивният съд е спрял изпълнението, с
оглед на прието в срок възражение от длъжника, с което е възстановена висящността на
спора. Делото е приключили с влязъл в законна сила съд. акт на 23.07.2015г., след което
отпада основанието за спиране на изпълнението по образуваното изп.д. До 07.02.2024г. по
изп. дело не са правени искания за извършване на изп. действия и няма данни да са
извършвани такива, поради което искът се явява основателен, като е налице както настъпила
перемпция на изп. лист на 24.07.2017г. и прекратяване по реда на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
така е и налице погасяване по давност на претендираното вземане за топлинна енергия на
24.07.2018г. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“
настъпва по силата на закона, като съдебният изпълнител прогласява в постановление вече
настъпилото прекратяване. Същото е настъпило преди обявяване на извънредното
положение в страната, поради пандеммия, поради което разпоредбите на специалния закон
за спиране теченето на погасителната давност, не намират приложение в случая. С оглед на
горното исковата претенция се явява основателна.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
3
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. В полза на ищеца следва да се присъдят на следните
суми: сума от 185,57 лв.- държавна такса в производството и адв. възнаграждение от 800 лв.
по представен договор за правна защита и съдействие Допълнително изисканата от ищеца
държ. такса от 173,84 лв. подлежи на връщане на ищеца при писменото й поискване в 1- год.
срок от влизане в сила на краен съд. акт. Разноски за заплатен банков превод не се
присъждат в тежест на насрещната страна.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на oтветника ...., ЕИК ...., със седалище
и адрес на управление: гр......, представлявано от .... - Изп. директори, че ищецът П. П. И.,,
ЕГН:**********, не дължи на ответника, следните суми: сума от 3 863,89 /три хиляди
осемстотин шестдесет и три лева и осемдесет и девет стотинки/ лв., представляваща
главница за незаплатена топлинна енергия и сума от 775,26 /седемстотин седемдесет и пет
лева и двадесет и шест стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, съгласно
изпълнителен лист по ч.гр.д. №6085/2010г. на СРС, 81 състав, за които суми е издаден на
06.01.2011г. Изпълнителен лист по ч.гр.д. №6085/2010г. на СРС, 81 състав, поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от
.... - Изп. директори, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на П. П. И.,,
ЕГН:**********, сума в размер общо на 985,57 /деветстотин осемдесет и пет лева и
петдесет и седем стотинки/ лв., представляваща сторени съдебн0- деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4