РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, IV- ти НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
МОТИВИ
към РЕШЕНИЕ от 23.12.2018г. по АНД № 8245/2018г.
Производството се развива по реда на
УБДХ.
Образувано
е по акт за констатиране проява на дребно хулиганство, внесен от 01- во
РУ при ОД на МВР- гр. Пловдив, съставен на К.Д.С., ЕГН **********, за това че на
23.12.2018г., около 00.45ч. преди с.
Марково, общ. Родопи, в близост до хотел „Марково“ е отправил неприличен жест-
„среден пръст“ и е демонстрирал неуважително и подигравателно поведение към Я.В.Г.и
Г.Н.А..
Районна
прокуратура- Пловдив, редовно призована, не изпраща представител.
Нарушителят,
доведен от служители към 01- во РУ при ОД на МВР- гр. Пловдив, явява се лично.
Изрично запитан, заявява че не желае да бъде защитаван от адвокат.
В
рамките на даденото му право на лична защита, нарушителят изразява съжаление за
стореното. Признава изцяло изложеното в обстоятелствената част на акта за
установяване проява на дребно хулиганство. Сочи, че е извършил проявите под
въздействието на алкохол.
В своята
последна дума, моли съда да му наложи административно наказание „глоба“ в по-
нисък размер.
По фактите:
Съдът,
след като се запозна с доказателствата по делото, счита за установено следното:
К.Д.С. е
роден на *** ***, ****, ****, български гражданин, със средно образование,
работещ, неженен, осъждан, ЕГН **********.
На 22.12.2018г.
срещу 23.12.2018г., нарушителят С. употребил значително количество алкохол.
Около 00.45ч. на 23.12.2018г., св. К. Т.отишъл до сервиз „***“ в гр. Пловдив с
личния си автомобил, за да прибере нарушителя С., тъй като употребеното от
последния количество алкохол не му повлияло добре. Още с влизането в
автомобила, св. Т. забелязал, че С. е във видимо нетрезво състояние. С. седнал
на предната дясна седалка на автомобила и двамата със св. Т. се насочили към с.
Марково. По пътя към с. „Марково“, в близост до хотел „Марково“, св. Т.
предприел маневра- „изпреварване“ на полицейски патрулен автомобил, марка и
модел „Опел Астра“, син на цвят. Докато управляваният от св. Т.автомобил и
служебният автомобил се разминавали, нарушителят С., свалил прозореца на
автомобила, в който се намирал, започнал да ръкомаха и неколкократно отправил
неприличен жест- „среден пръст“ към намиращите се в патрулния автомобил
служители към 01- во РУ при ОД на МВР- гр. Пловдив ( св. Г. и св. А.).
Служителите при ОД на МВР- гр. Пловдив, незабавно подали звуков и светлинен
сигнал и спрели за проверка св. Т. и нарушителя С.. Впоследствие, по отношение
на С. бил съставен Акт за констатиране проява на дребно хулиганство № 28 от
23.12.2018г.
По
доказателствата:
Гореописаната фактическа обстановка
съдът счита за установена по несъмнен начин от приложените по делото писмени
доказателства: обясненията на свидетеля очевидец- К. Т. и докладна записка от Я.
Г. и Г. А.. В посочените информационни източници не се съдържат противоречия, същите
еднопосочно, последователно и безпротиворечиво установяват фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на Акта за установяване на дребно
хулиганство, поради което и по аргумент на противното от чл. 305, ал. 3 НПК, не
се налага по-детайлното им обсъждане.
Трайно
установено в съдебна практика е положението, че обясненията на подсъдимия /в
случая обясненията на нарушителя/ имат двойствена правна природа- те са
едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, чиято
доказателствена стойност не може да бъде „априори“ игнорирана при формиране
фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи на
внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна
безпротиворечивост и житейска
издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен
материал. Едва след извършването на всички тези процесуални действия, съдът
следва да прецени дали да ги кредитира
или не. В процесния случай, обясненията на нарушителя не са в колизия с
изложеното от свидетелите. Дори напротив- в проведеното по делото открито
съдебно заседание, нарушителят признава изцяло обективираното в
обстоятелствената част на Акта. Съдът счита, че обясненията н нарушителя са
правдиви и като такива следва да бъдат ценени.
От
правна страна:
При така
установеното от фактическа страна, то съдът счита, че случилото се на 23.12.2018г.
около 00.45ч., в пълнота осъществява от обективна и субективна страна съставомерните
признаци на дребно хулиганство по смисъла на УБДХ. На посочената дата,
нарушителят С., още в момента, в който възприел служебния автомобил, в който са
се намирали Г. и А., е имал ясното намерение да се конфронтира с тях. Значителното
количество употребен алкохол от нарушителя му е повлияло неблагоприятно,
занижило е прага му на самоконтрол и е отключило проява на агресивно поведение,
която се е изразила в неколкократно отправяне на неприличен жест- „среден
пръст“ към намиращите се в патрулния автомобил служители към 01- во РУ при ОД
на МВР- гр. Пловдив. Спецификите на извършеното сочат за една упоритост в действията
на извършителя, който не се е задоволил с еднократно отправяне на неприличния
жест, а е продължил негативната си линия на поведение ( размахване на ръка и
продължаващо показване на неприличния жест) и след като длъжностните лица са го
забелязали.
В
демонстрираното от нарушителя поведение, описано по- горе, се наблюдава дързост
и явно незачитане на установените в обществото порядки и правила на общуване и
зачитане правата на останалите правни субекти. Всичко изложено дотук,
води до категоричния извод, че нарушителят безпричинно е инициирал пререкание
със служителите на МВР. Това му поведение, разглеждано в светлината на обстоятелството,
че е извършено на публично място и без да е налице поведение от страна на органите
на реда, което да продиктува и провокира такава реакция у нарушителя, ясно
свидетелства за вече нескритото намерение на дееца да наруши установения обществен
ред и спокойствие, и да оскърби намиращите се около него лица.
Доколкото
реализираните на 23.12.2018г. около 00.45ч. прояви, са извършени на публично
място ( на път, отворен за обществено ползване, до хотел „Марково и в присъствието
на три лица- Г., А. и Т.), представляват
непристойно поведение и са израз на оскърбително отношение към гражданите, като
в същото време обществената им опасност е по-малка от типичния случай на
престъпление по чл. 325 НК, то те съставляват акт на дребно хулиганство, по
смисъла на чл. 1, ал. 2 УБДХ, за което следва да се наложи санкция по същия
нормативен акт.
По
наказанието:
При
определяне на вида и размера на административното наказание, съдът отчете
насочеността на хулиганските действия, а именно, че те са упражнени по
отношение на две лица, изпълняващи служебните си задължения по Закона за
министерството на вътрешни работи, както и че деянието е извършено в пияно
състояние.
На
следващо място, като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът взема
предвид факта, че липсват предходни регистрации на дееца за извършени от него
прояви по смисъла на УБДХ, както и обстоятелството, че той признава изцяло
вината си и изразява съжаление за стореното.
С оглед
гореизложеното, съдът счита, че целите на административно-наказателната
отговорност биха се постигнали с налагане на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 УБДХ,
на административно наказание „глоба“ в размер от 200 / двеста / лева. Съдът
счита, че този размер на наказанието в максимална степен ще спомогне за
превъзпитанието на нарушителя, като в същото време се спазва и принципът за
пропорционалност между обществената опасност на деянието и интензитета на
използваната репресия.
Така
мотивиран, съдът постанови решението си:
Районен
съдия:/П.
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА.
Т.К.
