Р Е Ш Е Н И Е
№ 51
Гр.Бяла, 10.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета
година,
Председател:
Пламен Дочев
при участието на секретаря Валентина
Великова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 994 по описа за 2019г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производство по чл.422 ГПК.
Ищецът моли съда да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че Г.М.Б. дължи и следва да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД,
представлявано от Б.Н. чрез юрик. А. Г., сумата от 664.65 лв., от които: 556.85
лв. - главница по предоставения кредит, 107.80
лв., претендирана със заявление
по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода
02.01.2019г. - 31.07.2019г., ведно със законната лихва върху претендираната
сума от датата на завеждането на заповедното производство до пълното погасяване
на дължимата сума. За вземането има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
831/2019г. на Районен съд Бяла.
Претендират се и съдебните разноски по
заповедното производство, както и по настоящото такова.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е депозирал
писмен отговор, с който излага възражения досежно процесното вземане.
В
открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител, но в писмено
становище поддържа молбата си.
Ответната
страна оспорва исковата молба, по съображенията в отговора.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 03.12.2018г., ищцовото дружество е сключил, в
качеството на кредитодател с ответника по делото, в качеството на
кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***. Договорът
е сключен при условията на ЗПФУР. Сключването на самия договор се извършило въз
основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес
били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние.
Съгласно същите, сключването на договора ставало след регистрация на ответника
в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с
общите условия”, с което кандидатът безусловно приемал същите. След това
кандидатът - ответник получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация
за условията на договора. Ако кандидатът
- ответник бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл договор и общите
условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването ставало по следния начин:
ответникът получавал чрез съобщение по телефон на предоставения от него
телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той получавал втори и-мейл, в
който се съдържало специален линк, като след отварянето му следвало да въведе
получения от него код. Преди извършване на паричния превод ответника получавал
обаждане на посочен от него телефонен номер, като разговора се записвал. По
този начин той отново потвърждавал сключването на договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние. При кандидатстване ответникът е посочил следния
телефонен номер: **** и следният имейл: *****.
Активиращият код бил ***.
По
този начин кредитополучателят сключвал договора за предоставяне на кредит от
разстояние, а кредитодателят му изпращал съобщение по телефон, с което го
уведомявал, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.
Ищецът
твърди, че до входирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
както и до входиране на исковата молба са постъпили плащания в размер на 110.00
лв. разпределени, както следва: 43.15 лв. главница, 19.80 лв. лихва, 27.05 лв.
неустойка, 20.00 лв., разходи за извънсъдебно събиране;
Гореописаната
процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат
кредит с главница в размер на 600.00 лв. /шестстотин лева/. Съгласно чл. 2, ал.
2 от Договора сумата е преведена на ответника по посочен от него начин, а
именно: по банков път по посочена от него банкова сметка *** „Райфазенбанк
(България)“ ЕАД с IBAN ***, BIC ***. По същата ответника е титуляр.
Доказателство за надлежно извършения превод е и предоставеното платежно нареждане от ищеца.
Твърди,
че съобразно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница е
разсрочено на 18 броя вноски за периода 02.01.2019г. - 26.05.2020г. От тях
вноската за главница за 02.01.2019г. е изцяло платена, като от вноската за
01.02.2019г. са платени 9.82 лв., като платената главница е в общ размер 43.15
лв. Размера на всяка отделна вноска за главница е 33.33 лв. Дължими оставали
вноските за периода от следните месеци: остатъкът от 01.02.2019г. -
26.05.2020г.. в размер на 556.85 лв. Твърди, че направили опит да уведомят
потребителя за обявяване на предсрочна изискуемост. При изплащане на вноските
по кредита ответникът трябвало да преведе освен дължимата главница, още и
договорна лихва, която е фиксирана и не търпяла изменения по време на договора.
Твърди, че съгласно чл. 2, ал.1, т.3 от него лихвения процент е в размер на 40.15 %. Погасена била лихва в размер на 19.80 лв.,
за периода 03.12.2018г. - 02.01.2019г. Дължима била лихвата за периода
02.01.2019г. - 31.07.2019г. в размер на 107.80 лв. Не претендира вземането за
неустойка с исковата молба.
При
така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
Предявени
са специални установителни искове с правно осн чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл.6, ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР) и чл.86 ЗЗД с предмет установяване съществуването на
вземането, заявено по реда на чл.410 ГПК в предходно заповедно производство.
По
допустимостта: Съдът, в изпълнение на задълженията си да осъществи
служебно самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални
предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по
т.10а от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК констатира, че е
налице издадена заповед за изпълнение на парично задължение именно за
вземането, предмет на настоящата искова молба. Ето защо претенцията в тази
част е допустима.
По
основателността:
Правният
режим на договора за кредит от разстояние е уреден, както в
специалния Закон за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), уреждащ
спецификите на договора с оглед начина на неговото сключване и доказването на
този факт, така и в общите правила на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
досежно договора за заем.
Анализът
на приложимото законодателство сочи, че от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация
от разстояние, като не е необходимо едновременното им физическо присъствие
(арг. чл.6,
вр. § 1, т.2 ДР
на ЗПФУР) – напр. електронни формуляри в интернет, разговори по
телефон, кореспонденция по имейл и др.
Ответната
страна не е предприела изрично оспорване на съществуваща договорна връзка. Безспорно
електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което
може да съдържа и несловесна информация, съгласно чл.2, ал.1 и 2 ЗЕДЕП, в прил.
ред. - ДВ, бр. 34/в сила от 7.10.2001 г. Същото може да бъде
възпроизведено и върху хартиен носител, което не променя характеристиките му.
Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, то се представя по делото именно
върху такъв носител, като препис, е приет по делото.
При
посочените доводи претенцията в частта, в която се иска установяване
дължимостта на сумата от 556,65 лева - главница, дължима по Договор за
кредит от разстояние №232038/03.12.2018г., искът е частично основателен.
При
това се налага извод за неоснователност и на акцесорните искове.
Допълнителни
аргументи в тази насока се извличат и от това, че досежно претенцията за
установяване дължимостта на суми за възнаградителна лихва кредиторът се е
задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент
по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния
процент на разходите по кредита/кои компоненти точно са включени в него и как
се формира посочения в договора ГПР от 48,3 %, което прави въпросните договорни
клаузи неравноправни, и на основание чл. 146, ал.
1 /ЗЗП същите са нищожни. В този смисъл е Решение №
4/2009г., по т. д. № 395/2008 г, Решение № 1270/2009г. по д. 5093/2007г.,
Определение № 877 по т.д.№ 662/2012г., Решение № 202/27.
02. 2015г. по д. 4123/2013г. и др. на ВКС.
Наред
с това договорената неустоечната клауза противоречи на добрите
нрави, в който смисъл съдът разполага с правото да осъществи служебна
проверка - Решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II
т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и
др., решение № 23 от 07.07.2016г. по т. д. № 3686/2014г.
на I т. о., Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. №
1739/2017г. на II т. о. на ВКС и др. В този смисъл е и трайната
практика на ВКС - Решение № 93 от 19.03.2012г. по гр. д. №
1057/2011г., II г. о., ВКС, Решение № 110/11.04.2014 г., гр.дело №
1237 по описа за 2013г., ВКС, ІV г.о., Решение № 384
от 02.11.2011г. по гр. д. № 1450/2010г., I г. о., ВКС, решение № 23
от 07.07.2016г. по т. д. № 3686/2014г. на I т.о., ВКС, Решение
№ 188 от 15.12.2017г. по т. д. № 2613/2016г. на II т.о.,
ВКС. В случая от съдържанието на чл.3, ал.1 от процесния договор е
видно, че заемателят се е задължил в 5-дневен срок от подписване на
договора да предостави обезпечения, но изискванията за вида и срока за
представянето им създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението
му до степен, то изцяло да се възпрепятства. От друга страна непредоставянето
на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би
следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и
риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед
на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
неустойката е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който
начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до
скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски,
неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл
би представлявала сигурна печалба за заемодателя.
Тези
клаузи са нищожни, включително и с оглед ориентировъчните критерии, заложени в
ТР № 1 от 15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Те противоречат
на добрите нрави, съставляват и неравноправни такива по смисъла на чл. 143 ал.1,
т.19 от Закона за защита на потребителите, респ. не е налице валидно неустоечно
съглашение и в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
претенцията за установяване дължимостта както на сумата от 107,80 лв. –
договорна лихва, неоснователна и като такава ще бъде оставена без уважение.
В
резултат на изложеното съдът стига до извода, че процесният договор за
кредит е нищожен като сключен в нарушение на добрите нрави. Когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
същия / чл. 23/ ЗПК/.
Връщането
на получената сума като главница по договора за кредит категорично се дължи от
лицето, което я е получило, като в случая се установява, че ответникът е
възстановил сумата от 43,15 лв. – част от главницата.
По
отговорността за разноски:
Съгласно указанията в т. 12
от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК съдът, който разглежда
иска по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед изхода
на делото и предвид направеното искане, на ищеца следва да се присъдят
разноски. Предвид разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. Уважената част от исковете възлиза на сумата от 556,85 лв., а
отхвърлената – на 107,80 лв. Направените в заповедното производство разноски
възлизат на сумата от 75 лв. /от които 25 лв. ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение/,
а в исковото производство – на сумата от 350 лв. /от които 50 лв. довнесена ДТ
и 300 лв. възнаграждение за юрисконсулт по исковото производство/. При тези
данни в тежест на ответника следва да се възложат разноски в размер на 62,84 лв.
по заповедното производство и 293.23 лв. по исковото производство.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.М.Б.,
ЕГН-********** *** от АК гр.Р., дължи на "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, ЕИК***,
с адрес: гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул."Балша" №
17, ап.1, представлявано от Б.И.Н. – управител, чрез юрисконсулт А.С.Г.,
сумата в размер на 556,85 лв. /петстотин петдесет и шест лева и осемдесет и пет
стотинки/ - главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние N° ****.,
ведно със законната лихва, считано от 15.08.2019 г. до изплащане на
вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 342 от 18.09.2019г. по ч. гр. д. 831/2019г.
по описа на БРС, на основание чл.422 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата над 556,85 лв. до пълния претендиран размер до 664,65 лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.М.Б., ЕГН-**********
*** от АК гр.Р., да заплати на "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, ЕИК****, с
адрес гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к.Иван Вазов, ул. "Балша" №
17, ап.1, представлявано от Б.И.Н. – управител, чрез юрисконсулт А.С.Г.,
сумата в размер на 62.84 лв. /шестдесет и два лева и осемдесет и четири
стотинки/ - разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА Г.М.Б., ЕГН-**********
*** от АК гр.Р., да заплати на "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, ЕИК****, с
адрес гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к.Иван Вазов, ул. "Балша" №
17, ап.1, представлявано от Б.И.Н. – управител, чрез юрисконсулт А.С.Г.,
сумата в размер на 293.23 лв. /двеста деветдесет и три лева и двадесет и три
стотинки/ - разноски по исковото производство.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия: /п/