Р Е Ш
Е Н И Е № 410
гр.Сливен, 01.04.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на шести
март през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова,
като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 4108 по описа за 2019г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Предмет на разглеждане са
предявени в условията на кумулативно обективно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на
вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която била връчена на длъжника по чл.47, ал.5 ГПК- правна
квалификация чл.422, вр.чл.415, ал.1, вр.чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.79, вр.чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 01.07.2017г. бил
сключен Договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт" АД, и "Файненшъл България" ЕООД, с
предишно наименование „Провидент Файненшъл България ООД, по силата на който
вземането по Договор за потребителски
кредит № *********/06.07.2016г., сключен между „Провидент Файненшъл
България" ООД и ответника И. било прехвърлено в
полза на „Изи Асет Мениджмънт АД.
Сочи, че на 01.03.2018г.
било подписано Приложение № 1 към Допълнително споразумение от 01.11.2017г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010г., сключен между "Изи
Асет Мениджмънт" АД и ищцовото дружество, по силата на което горното
вземане от ответницата било прехвърлено в полза на ищеца. Длъжникът бил
уведомен за извършените продажби на вземането от двамата последователни цеденти
с уведомителни писма, изпратени с известия за доставяне. Ищецът бил
упълномощен, в качеството си на цесионер по Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010г. да изпраща уведомления за извършената цесия, съгласно
изрично пълномощно от законният представител на "Изи Асет Мениджмънт"
АД. Така до ответника били изпратени едновременно уведомителни писма с изх.№
УПЦ-П-ИАМ-ФН/*********/07.03.2018г. и изх. №
ЛД-П-ИАМ-ФН/*********/07.03.2018г. за
двете цесии, върнати в цялост с
отбелязване, че пратката не била потърсена от получателя. Сочи, че на
02.07.2019г. ищцовото дружество изпратило повторно писмо до ответника, съдържащо
уведомителните две писма, като пратката отново била върната в цялост с
отбелязване, че на посочения адрес нямало такова лице. Счита, че тези писма са
връчени на ответника, ведно с исковата молба, тъй като били приложени към нея,
позовавайки се на съдебна практика на ВКС РБ.
Твърди, че на
06.07.2016г. ответникът, като кредитополучател
сключил договор за потребителски паричен кредит № ********* с „Провидент
Файненшъл България" ООД, при спазване на разпоредбите на ЗПК.
Кредитополучателят удостоверил, че преди сключването на договора за кредит
получил стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и, че му
бил предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация, относно
условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които
ответника се е съгласил, полагайки подписа си. Така на ответника бил
предоставен кредит за лични нужди в размер на 1 800 лв., като сумата била
предоставена от кредитен консултант в
брой по местоживеенето на кредитополучателя. Кредитополучателят потвърждавал,
че получил в пълен размер кредита с подписване на договора за кредит. Усвоената
парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявала с
договорна лихва с фиксиран размер за целия срок на договора и която се
начислява от датата на отпускане на кредита. Страните постигнали съгласие договорната лихва за
срока на договора да бъде в размер на 355.06 лв. Общата стойност на усвоената
главница и договорната лихва по кредита в размер на 2155.06лв., които се
заплащали на 60.00 бр. равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на
35.92 лв. Първата погасителна вноска била платима на 15.07.2016г., а последната
с падеж: 01.09.2017г. С подписването на договора за кредит, ответникът изразил
съгласие да заплати такса за оценка на кредитно досие в размер на 90 лв.
Страните постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните погасителни
вноски с цел улеснение на кредитополучателя. Така таксата за оценка на досие
била разделена на 60 бр. равни вноски, всяка в размер на 1.50 лв., които са
платими на падежните дати на погасителните вноски.
Твърди се още, че
кредитодателят се задължил да предоставя на кредитополучателя допълнителна
услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото
местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по
местоживеенето на кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у
дома". С подписването на договора за кредит, кредитополучателят
удостоверявал, че разбира, че 30% от таксата била равна на разходите, свързани
с организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома" и предоставянето
на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, както и че тази такса
била дължима при подписването на договора, но се заплащала на равни вноски през
периода на кредита за улеснение на кредитиполучателя. В конкретния случай
таксата „Кредит у дома" била в размер на 460,60 лв., разделена на 60 бр.
равни вноски, всяка в размер на 7,68 лв„ платими на падежните дати на
погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у дома", в размер
на 1074,73 лв. била свързана с разходите на кредитодателя за събиране на
седмичните вноски в дома на кредитополучателя и била дължима през срока на
кредита, като също била включена в седмичните вноски. Тази такса също била
разделена на 60 бр. равни вноски, всяка в размер на 17.92лв., платими на
падежните дати на погасителните вноски. Таксите „Кредит у дома" били
посочени като обща сума в буква „Д" на договора за кредит, а именно 1
535.33 лв. От таксата, предвидена за събиране на кредита по местоживеене,
съгл.чл.26 от договора кредитополучателя можел да се откаже по всяко време и
съответно да не я дължи, но дължима щяла да остане таксата за предоставения
кредит по местоживеене. Общата сума, която кредитополучателят се задължил да
върне по договора за кредит била в размер на 3 780.39 лв., която включвала:
главница 1800 лв., договорна лихва в
размер на 355.06 лв., такса за оценка на досие в размер на 90 лв., такса услуга
„Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер
на 460,60 лв. и такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните
вноски по местоживеене в размер на 1 074,73 лв. Съгласно клаузите на договора
за кредит общата дължима сума била платима на 60 бр. равни седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 63,01 лв., като в размера на вноската били включени:
вноска по кредита в размер на 35,92 лв., вноска по такса за оценка на досие в
размер на 1,50 лв., вноска по такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне
на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя 7,68 лв. и вноска по
такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по
местоживеене в размер на 17,92 лв. Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита бил на 01.09.2017г. /дата на последна погасителна вноска/
и вземанията не били обявявани за предсрочно изискуеми.
Ищецът начислил
обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за
забава, за периода от 24.09.2016г. до датата на входиране на заявлението в съда
- в размер на 218.06 лв. Сумата погасена
до момента от ответника била в размер на 1013 лв., с която били погасени: такса
услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене 76,80 лв., такса услуга
„Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене 184
лв.; такса за оценка на досие 15 лв.,
договорна лихва 355.06 лв., главница - 382,14 лв.
Иска се от съда
признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца по
договор за потребителски кредит № *********/06.07.2016г., сума в общ размер на:
2 985,46 лв., от която главница: 1 417.86 лв., такса за оценка на досие 75 лв.,
такса за услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита брой по местоживеене на кредитополучателя
383,80 лв.; такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните
вноски по местоживеене на кредитополучател 890,74 лв. и обезщетение за забава в
размер на 218,06 лв. за периода от 24.09.2016г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноски,
сторени в заповедното производство и тези в исковото, вкл. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 лв.
В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба е постъпил от назначен от съда особен
представител на ответника. С него се оспорват изцяло претенциите. Прави
възражение за
нищожност на сключения договор за предоставяне на потребителски кредит, поради
противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.
Твърди, че въпреки
изричната уговорка в чл.21 и чл.25 от договора, че с подписването му
ответницата заявила, че получила своевременно преддоговора информация за
вземане на информирано решение за сключването му, както и че разбира и се
съгласява, че услугата «Кредит у дома» била по желание на клиента това не
отговоряло на истината. Тези клаузи били нищожни, като противоречаща на
привилата визирани в чл.143, ал.1, т.9 , т.14 и т.18 от ЗЗП. Съгласно чл.8,
ал.2 - приложение 3 от ЗПК нужните сведения относно договора за кредит, се
предоставяли със стандартен европейски формуляр за информация, предварително-
преди сключването на договора за кредит и с цел кредитополучателят да има
възможност за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано
решение дали за него е подходящ конкретния договор за потребителски кредит.
Макар формално да получила такъв формуляр, ответницата на практика била лишена
от възможността да сравни предложенията на други кредитодатели и да направи
преценка кои предлагат най- благоприятни условия, а така също и да влияе
относно параметрите на договора, тъй като те били определени предварително от
кредитодателя.
Сочи, че в сключения
договор за кредит било посочено, че ответницата
избрала допълнително услугата „Кредит у дома", за която се задължила да заплати общо сумата 1 535.34лв.,
за да й бъде предоставена сумата по кредита в пълен размер от 1 800лв. в брой,
с една вноска по местоживеенето й и седмично домашно събиране на вноските по
кредита. Тази клауза от договора била неясна, включително за това, че не съдържала
информация, относно начина на формиране на посочената обща сума по
изпълнението, а също така и очевидно неравноправна, тъй като ответницата се
задължила да заплати сума почти равна на получения от нея кредит. Така
ответницата била поставена в крайно неизгодна позиция да бъде задължена да
заплаща непосилна по размер такса за „Кредит у дома".
Освен това се счита, че
главницата била неправилно изчислена, съобразно направените погасителни вноски
от ответницата. Последните надхвърляли посоченият в исковата молба остатък.
След усвояването на кредита ответницата направила погасителни вноски в размер
на 1 013лв. Така от нея се искало връщането на значително по- голяма от
неиздължената сума.
Клаузата за
възнаградителната лихва също била неравноправна, прекомерна по размер и поради
това нишожна, като накърняваща добрите нрави - чл.26. ал.1, ал.3 ЗЗД. Според
уговореното фиксираната лихва била в общ размер 355.06 лв. - 31.82% годишно. От
една страна не било ясно от договора как бил формиран този размер и от друга страна
той бил значително по-висок от банковите кредити в този период от време, така и
от кредитите, предоставяни от небанкови кредитодатели. Клаузата за заплащане на
такса „Кредит у дома" била неравноправна, прекомерна по размер и поради
това нищожна като накърняваща добрите нрави. Таксата била уговорена като обща
сума и не било ясно как се формира. Годишният процент на разходите по договора
за потребителски кредит възлизал на 48%. Не било посочено как е изчислен той и
какви плащания включва. Съгласно чл.10- а, ал.4 ЗЗП, таксите и разноските
трябвало да бъдат точно и ясно определени в договора. Таксата от 1 535.34лв.
която се начислявала за домашна доставка на заетата сума по кредита в брой по
местоживеене, както и за посещение в дома за събиране на ежеседмичните вноски,
не било посочено какво включва. Освен това не била предвидена възможност за
ответницата да прекрати тази клауза или възможност да заплаща вноските при
кредитодателя. Не било ясно как е формирана тази сума, при условие, че очевидно
събиране на такава по местоживеене не било осъществявано.
Освен това счита, че към
датата на предявяване на исковете, не била спазена законовата процедура за
уведомлението за осъществените цесии. Иска се отхвърляне на претенциите.
Съдът, след като
прецени събраните по делото писмени доказателства и писмени доказателствени
средства намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.07.2016г.
между „Провидент Файненшъл
България” ООД и ответницата И. бил сключен договор за потребителски кредит №
*********, по силата на който била
предоставена сума в размер на 1 800 лв. Срокът на договора бил 60 седмици, т.е
до 30.08.2017г., брой вноски 60, всяка в размер на 63.01 лв. Уговорена била
такса за оценка на досие в размер на 90 лв., платима при подписване на договора,
но нейното плащане било разсрочено, съответно включено в 60 бр.седмични вноски.
Размерът на договорната лихва по кредита е фиксиран 355.06 лв., 31.82% годишно
при 48% ГПР. Предвидена и уговорена между кредитодател
и ответника кредитополучател била и такса за услуга
„Кредит у дома”, представляваща предоставяне на сумата по кредита по
местоживеенето на ответника заемател, както и
посещение на адреса му всяка седмица за събиране на седмичната вноска по
кредита. Таксата за тази услуга е договорена в размер на 1535.34 лв. Договорът
за поребителски кредит бил сключен въз основа на
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити и формуляр за кандидатстване за кредит, надлежно подписани от
ответницата кредитополучател.
На 01.07.2017г.
между кредитодателя на ответницата и трето неучастващо в делото лице „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖЪМНТ” АД гр.София
бил сключен договор за цесия и видно от потвърждението на цедента
за станалата цесия, задължението на ответницата по договора за кредит било прехвърлено
към новия кредитор цесионер. Към дата 01.07.2017г.
остатъкът от задължението възлизал на 3215.40 лв.8л.76 от делото/. Цедентът кредитодател упълномощил
цесионера- нов кредитор да уведоми всички длъжници от
негово име за станалата цесия.
На 16.11.2010г.
между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖЪМНТ” АД гр.София
и ищцовото дружество бил сключен рамков договор за
цесия, въз основа на който били прехвърлени вземания на цедента,
а с допълнително споразумение към този договор, сключено на 01.11.2017г. били
прехвърлени и други вземания, между които и това от ответницата И., съобразно
Приложение /л.18 от делото/. Цедентът упълномощил цесионера и настоящ ищец от негово име да уведоми
длъжниците за станалата цесия. Две уведомителни писма до ответницата, ищецът
изпратил съответно на 07.03.2018г и на 02.07.2019г. на адреса й в страната, но
и двете били върнати в цялост, като неуспешно доставени.
На 01.04.2019г. ищцовото дружество депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК против ответницата с искане за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение. Било образувано ч.гр.д. №
1736/2019г. на СлРС и заповед била издадена за
исковите суми.
Заповедта за изпълнение
била връчена на длъжника и настоящ ответник по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
обусловило и депозиране на настоящата искова молба.
В хода на процеса е
допусната и изслушана съдебно икономическа експертиза. От заключението на
вещото лице се установява, че ответника кредитополучател не е изплатил изцяло
отпуснатия кредит. Платената от длъжника сума била в размер на 1013 лв., видно
от справките приложени към заключението и съобразно твърденията на ищеца, с
която били погасени 382.14 лв. главница, 355.06 лв., т.е. цялата
дължима договорна лихва, 15 лв. от
таксата за оценка на досие и 260.80 лв. от таксата за услуга «Кредит у дома».
Така оставащото задължение било 1417.86 лв. главница, 75 лв. такса оценка на
досие, 1274.54 лв. такса «Кредит удома» и начислената мораторна лихва в размер
на 218.06 лв. за периода на забавата от 24.09.2016г. до 01.04.2019г./ датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК/.
Целият кредит падежирал
на 30.08.2017г. и няма данни или твърдения да е бил обявяван за предсрочно
изискуем.
Горната фактическа
обстановка е несъмнена и се установява от приетите и кредитирани писмени
доказателства в процеса, както и от писменото доказателствено средство –
заключение на съдебно икономическа експертиза, което като неоспорено от
страните и изготвено от вещо лице, разполагащо с необходимите специфични знания
и опит в областта на икономиката, съдът кредитира изцяло.
Приетото за установено от фактическа страна,
обуславя следните правни изводи:
Предявените положителни установителни
искове с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК са
допустими, доколкото са предявени от лице, заявител, разполагащо с правен
интерес да установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта
на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е
връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Разгледани по същество
претенциите са частично основателни.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост
на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По
този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ наличие на вземането си да
установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост
спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите,
породили неговото вземане.
В конкретния казус се установи
наличието на договорни отношения по предоставен потребителски кредит между
ответницата и трето неучастващо по делото лице, което
обаче е цедирало вземането си от ответницата на друго лице - ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖЪМНТ” АД гр.София, а последното на
ищеца, т.е. установи се наличието на две последователни цесии, относно
конкретното вземане от ответницата.
Действително по делото не се
доказа уведомяване на длъжника-ответник за осъществената цесия – нито от
първоначалния кредитор заемодател /цедент по първия
договор за цесия/, нито от сегашния кредитор ищец / цесионер/,
доколкото двете уведомителни писма не са достигнали до знанието на ответницата,
а са били върнати в цялост.
В конкретния правен казус съдът
обаче следва да приеме, че уведомяването на длъжника е станало с връчването на
исковата молба и приложенията към нея, съдържащи и уведомления-писма за
станалата цесия, макар и връчени на назначен на ответника особен представител
адвокат. На осн. чл.47, ал.6 ГПК
при изпълнение на предпоставките по чл.47, ал.1-5 ГПК с оглед охрана интересите
на ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици /Решение № 198818.01.2019г. по
т.д. № 193/2018г. на І т.о. ВКС/. Освен това целта на уведомяването на длъжника за станалата цессия е
да го предпази от двойно плащане на едно и също задължение/ чл.99, ал.4 ЗЗД/.
То стабилизира правата на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно
другиму. Неизпълнението му /неуведомяването/ не се отразява на действителността
на договора за цесия, а води до неговата непротивопоставимост на длъжника само
тогава, когато съобщението за сключената цесия се предхожда от изпълнение на
длъжника, престирано на досегашния кредитор. Длъжникът може да възразява
успешно за липсата на уведомяване само, ако едновременно с това твърди, че вече
е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението. В настоящия случай
ответникът не е открит, представляван е от особен представител в процеса, който
не би могъл да твърди дали е било изпълнено вече на стария кредитор. По делото
обаче безспорно се установи посредством заключение на вещо лице, че
задължението на ответницата не е погасено и
съществува, поради което и при съобразяване на станалата цесия, това
задължение следва да се признае като вземане на цесионера - ищец / в този
см. Определение № 987/18.07.2011г. по гр.д. № 867/2011г. ІV г.о. ВКС РБ и
Решение № 173/15.04.2004г. по гр.д. № 788/2003г. ТК ВКС РБ/.
В конкретния правен казус
се касае за договор, сключен с потребител и съдът на основание чл.7, ал.3 ГПК е
длъжен да следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в такъв вид
договори.
Съдът
намира, че процесният договор за потребителски кредит е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като липсват нарушения на правилата на ЗПК. Посочена е главницата по
кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по
заема, начинът на усвояване, общият размер на всички плащания по договора,
условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, ден от седмицата за плащане на погасителните вноски и
размер на дължимата погасителна вноска, като още е предвидено правото на
потребителя да погаси предсрочно кредита (чл. 10) и да се откаже от договора
(чл. 14). Макар да няма отделен документ, наименуван погасителен план, в
съдържанието на договора е поместена цялата изисквана от чл. 11 ал. 1 ЗПК
информация.
Съдът намира, че
търсената от ищеца сума в размер
на 1417.86 лв., остатък по главницата е дължима от ответницата, тъй като се
установи, че сумата по кредита била усвоена, а падежът на последната
вноска изтекъл на 30.08.2017г., поради
което цялата неплатена главница е изискуема. Искът, относно главницата се явява основателен в пълен размер от 1417.86 лв.
Клаузата в договора
за потребителски кредит, касаеща услугата „Кредит у дома”, съдът намира за
неравноправна, респ.нищожна.
При главница
в размер на 1800 лв., уговорената такса е в размер на 1535.34 лв., т.е. почти колкото размера на
самата главница. Посочено е, че тази услуга се предоставя по избор на
клиента и се дължи за домашната доставка на заетата сума в брой по негово
местоживеене и седмично домашно събиране на вноските по кредита. В разпоредбите
на чл. 25 и чл. 26 от договорните условия е посочено, че тази такса се дължи,
макар и в намален размер от 30 %, дори и в случаите на пълно предсрочно
погасяване на кредита, както и при отказ от услугата.
Действително,
договорената такса за услугата „Кредит у дома”, доколкото е свързана с
извършването на плащанията по договора и е отделно уговорена, не е включена в размера на
годишния процент на разходите – чл. 19, ал. 3, т. 3 ЗПК, поради което за нея
принципно не намират приложение ограниченията на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК.
Според тези разпоредби нищожни са клаузите в договора за потребителския кредит,
в резултат на които годишният процент на разходите би надвишавал пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Това
обаче не означава, че клаузата, с която се уговаря такса, свързана с
извършването на плащанията, не може да бъде подложена на служебна проверка за
валидност. За тази клауза на общо основание /чл. 24 ЗПК/ ще се прилагат
правилата на чл. 143 – 148 ЗЗП.
Според чл.
143, т. 14 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправна и следователно нищожна ще е и
тази клауза в потребителски договор, която налага на потребителя да изпълни
своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите. По
тази причина съдът намира, че чл. 25 и чл. 26 от договорните разпоредби /с
характер на общи условия/, чието тълкуване налага извода, че таксата за
услугата „Кредит у дома” се дължи, дори и когато тя не е била предоставена на
клиента, съставляват неравноправни и следователно нищожни клаузи.
Няма спор, че
кредиторът има право да начислява и събира от длъжника и предвидените в
договора такси. Трябва обаче да се държи сметка за естеството на конкретното
вземане – то е именно възнаграждение за извършена от кредитора дейност или
услуга, която се дължи отделно от главницата, възнаградителната и мораторната
лихви по договора. Дължимостта на таксата обаче е обусловена от това дали
кредиторът е изпълнил задължението си да извърши дейността, респ. да предостави
услугата, за която се дължи тя. Таксата, за разлика от възнаградителната лихва,
не съставлява възнаграждение за кредитора и не следва да се превръща в основен
източник на печалба за него. В процеса не се ангажираха доказателства за
предоставянето на тази услуга на ответницата кредитополучател
– предоставяне на заемната сума по местоживеене, както и седмично събиране на
вноските по кредита. Ако задълженията по договора не са обявени за предсрочно
изискуеми или не са заплатени предсрочно от ответника, каквито твърдения
липсват, за кредитора е съществувало задължение всяка седмица да организира
посещения на негов служител на адреса, включително ако при тези посещения
кредитополучателят не е намерен или не е предал дължимата седмична вноска.
Нещо повече, цената на
тази услуга действително следва да е
пропорционална на отпуснатата с кредита сума, като трябва да покрива и разходите за тази услуга.
Същите обаче са предвидени в размер близък до стойността на отпуснатия кредит,
поради което липсва каквато и да е съразмерност и така таксата се явява средство за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
длъжника.
Съдът намира,
че таксата за услугата „Кредит у дома” на практика представлява втора, скрита
възнаградителна лихва, която в нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПК не е
включена в годишния процент на разходите. По тези съображения съдът намира, че
на ищеца не се дължи плащане на тази такса. Ако сумата беше включена в годишния
процент на разходите, то заедно с общия размер на фиксираната лихва, общият
размер на ГПР би надхвърлил размера по чл. 19, ал. 4 ЗПК и следователно
тази клауза би била нищожна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Ето защо искът за
такса за услуга „Кредит у дома” в размер на 1274.54 лв. бива отхвърлен, като неоснователен.
По отношение
на претенцията за такса за оценка на досие – същата е предвидена в чл. 3 от договора за кредит в размер на 90 лв., дължима при
сключване на договора, в случая разсрочена със седмичните вноски. Установи се,
че договора е сключен въз основа на предоставени от ответницата данни – лични
данни, вкл. и за местоработата й, както и надлежно попълнен и подписан от
ответницата формуляр за кандидатстване
за кредит и стандартен европейски формуляр. На база на тези данни и документи е преценено, че кредит
може да бъде отпуснат на ответницата при съответните условия -
главница, лихви, такси и т.н. При това положение въпросната такса се явява
дължима, защото услугата е предоставена от кредитора - той е проучил длъжника
на база събраната за него информация и е
приел, че същият отговаря на изискванията да му бъде предоставен паричен заем в
съответен размер.
Неоснователно е
възражението на ответника за неравноправност на
клаузата за договорна лихва, поради прекомерност и накърняваща добрите нрави.
Договорната лихва,
видно от договора за кредит е в размер на 355.06 лв. за периода от 13.07.2016г. до последната погасителна вноска 30.08.2017г.. По договора е предвиден
фиксиран годишен лихвен процент от 31.82 %. Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в
размер по-голям от законната лихва. В случая съдът намира, че уговорената
възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, до който извод достигна
след преценка на конкретните данни по производството - срока на договора,
размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на
кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, както и автономията на
волята. Размерът не
надвишава трикратния размер на законната лихва, в какъвто смисъл е съдебната
практика, нито пък ГПР надвишава нейният петкратен размер, съобразно чл.19,
ал.4 ЗПК.
В случая обаче
такава претенция не е заявена, а и се установи, че сумата за възнаградителна договорна лихва е била удържана/отнесена
като платена от направените от ответницата плащания.
Основателна е
претенцията за мораторна лихва за периода на
забавата, чийто размер се установи и от съдебно счетоводната експертиза по
делото и съответства на претендирания
такъв от 218.06 лв. за периода на забавата 24.09.2016г.- 01.04.2019г.
Предвид изложеното
по-горе и доколкото се установи, че ответницата не е погасила в цялост главницата,
такса за оценка на досие и мораторна лихва по договора, то претенцията в тези й части се явява
изцяло основателна, защото е налице валидно и изискуемо парично вземане, което
е останало дължимо и неплатено. Неоснователна е претенцията в размер на 1274.54 лв.,
такса дължима за услуга „Кредит у дома”, поради нищожност на тази клауза.
С оглед изхода на
правния спор, ответницата дължи на ищеца разноски, съобразно уважената част от
иска. Ищецът е направил разноски в общ размер на 1655.17 лв., съобразно
представен списък по чл.80 ГПК, от които 134.71 лв. в заповедното производство
по ч.гр.д. №173682019г. на СлРС и 1520.46 лв. в
исковия процес. Така съобразно уважената част на претенцията ответницата бива
осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 948.55 лв., деловодни разноски, от
която сума 77.20 лв. разноски в заповедното производство и 871.35 лв. в
настоящия исков процес.
Ответницата също има
право на разноски, съобразно отхвърлената част от претенцията, но няма
доказателства за сторени реално такива разноски, поради което съдът не следва
да се произнася с изричен диспозитив в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД в отношенията между страните, че М.Д.И., ЕГН: **********
*** ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД , ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър
Бориславов Бончев следните суми: 1 417.86 лв. /хиляда четиристотин и
седемнадесет лева и 0.86 ст./, главница, 75 лв. /седемдесет и пет лева/, такса за оценка на досие и 218.06 лв. / двеста и осемнадесет лева и
0.06 ст./, обезщетение за забавено изпълнение за периода 24.09.2016г. –
01.04.2019г., дължими по договор за потребителски
кредит № *********/06.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.04.2019г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ искът по чл.422 ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД за призанаване на установено, че ответницата дължи на ищеца такса
за услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита брой по местоживеене на кредитополучателя в
размер на 383,80 лв. / тридта осемдесет и три лева и 0.80 ст./, както и такса
за услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучател в размер на 890,74 лв. / осемстотин и
деветдесет лева и 0.74 ст./, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК М.Д.И., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД , ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, сума в размер на 948.55
лв. /деветстотин четиридесет и осем лева и 0.55 ст./, деловодни разноски,
съобразно уважената част на претенцията.
Решението подлежи на обжалване
пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: