№ 5095
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четИ.десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110209425 по описа за 2022
година
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от В. Д. Е., ЕГН **********
чрез адв. И. М. срещу електронен фиш серия К № 5968456, издаден от СДВР,
с който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 4 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш и се иска неговата отмяна. Твърди се, че в електронния фиш
не е посочено по коя от изброените в чл. 182, ал.4 от ЗДвП хипотези е
извършено повторно нарушението, което ограничавало правото на защита на
жалбоподателя, тъй като същият не може да разбере в извършването на какво
е обвинен. Посочва се, че не е ясно коя законова разпоредба е прието, че
жалбоподателят е нарушил, за да бъде определена санкцията в конкретния
размер. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят В. Д. Е., редовно призована не се
явява и не се представлява.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. В постъпили по делото писмени бележки от юрк. Б. се
1
аргументира законосъобразността на издадения електронен фиш и се прави
искане същият да бъде потвърден. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото писмени доказателства прие за установено следното от
фактическа страна
На 06.07.2018 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология под
номер В-46 била вписана видео-радарна система за наблюдение и регистрация
на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon М2 със срок на валидност до 06.07.2028 г. На
15.03.2022 г. средство за измерване от типа на горепосочения с фабричен
номер MD 1192 преминало последваща периодична проверка за техническа
изправност, за което бил съставен протокол от проверка № 05-СГ-
ИСИС/15.03.2022 г.
На 03.06.2022 г. в 20:37 часа в гр. София, по бул. „Ген. Данаил
Николаев” с посока на движение от пл. „Сточна гара“ към ул. „Злетово” се
движело моторно превозно средство марка „****”, модел „***” с ДК №
******* собственост на жалбоподателя В. Д. Е.. Непосредствено до № 10 на
бул. „Ген. Данаил Николаев” горепосоченото техническо средство - видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 с
фабричен номер MD 1192 заснела цитираното моторно превозно средство,
като отчела скоростта на движение на същото, а именно 70 км/ч., при
ограничение на скоростта от 50 км/ч., валидно за населено място. Системата
за контрол на скоростта била позиционирана на пътното платно на бул. „Ген.
Данаил Николаев” до № 10, за което бил съставен протокол, като същата била
в стационарен режим на измерване и заснемала приближаващите се МПС.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка в централна база КАТ по
регистрационен номер на автомобила и бил установен неговия собственик –
В. Д. Е., ЕГН **********. Въз основа на горното бил издаден процесният
електронен фиш серия К № 5968456, с който на собственика на лекия
автомобил, с който било извършено нарушението – жалбоподателя В. Д. Е.
било наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева. В
електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била
50 км/ч., а установената скорост на автомобила - 67 км/ч., т.е. допуснато било
превишение на разрешената скорост с 17 км/ч. Електронният фиш бил връчен
на жалбоподателя на 20.06.2022 г.
Жалбоподателят В. Д. Е. не депозирала декларация по чл.189, ал.5 от
ЗДвП и не посочила лицето, което е управлявало гореописания автомобил на
процесните дата и час, а депозирала жалба срещу електронния фиш.
Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото
писмени доказателства, а именно: справка за собственост на МПС,
извлечение от регистъра на БИМ за одобрените типове средства за измерване,
ведно с протокол за последваща проверка № 05-СГ-ИСИС/15.03.2022 г.,
протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
2
скоростта от 03.06.2022 г., заповед за одобряване образец на електронен фиш,
справка „Картон на водача” за жалбоподателя, както и веществените
доказателства - фотоснимки.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по
делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото извлечение от регистъра на БИМ за
одобрен тип средство за измерване и протокол № 05-СГ-ИСИС/15.03.2022 г.
за проверка на средството за измерване се установи, че процесната видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2
представлява одобрен тип средство за измерване, като конкретното
техническо средство, с което е установено нарушението /с фабричен № MD
1192/ е технически изправно, преминало е последваща проверка, като
допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3
км./час при измерена скорост до 100 км./час. Вещественото доказателство по
делото – фотоснимка, приложена на л. 7 от делото установява, че на
процесната дата и място лек автомобил марка „****”, модел „***” с ДК №
******* се е движил в заснетия участък със скорост над максимално
допустимата. На гърба на фотоснимката, представяща заснетото МПС е
посочено и мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол;
същото се установява и от представения по делото протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 03.06.2022 г.
Видно от приетата справка за собственост към инкриминираната дата
автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение е бил
собственост на жалбоподателят В. Д. Е..
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
направи следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от легитимирано лице (наказаното физическо лице),
депозирана е в преклузивния срок по чл. 189, ал.8 от ЗДвП (електронният
фиш е връчен на жалбоподателя 20.06.2022 г., а жалбата е подадена на
01.07.2022 г. ) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който
смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалвания
акт по чл. 58д от ЗАНН т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на
движение в населено място на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава скорост от 50 км/час /с изключение на водачите на
ППС от категория М и самоходни машини, за които скоростта е 45 и
съответно 40 км./час/. В случая извършването на нарушението е установено
от видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon
М2, представляваща одобрен тип средство за измерване, което отговаря на
3
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. От
доказателствата по делото е установено и че същото е било технически
изправно към датата на установяване на нарушнието.
Видно от представената фотоснимка измерената скорост на движение на
автомобила, собственост на жалбоподателя е била 70 км/ч., в който случай
допустимата грешка при измерването е +/- 3 км/ч, поради което правилно във
фиша е отразена скорост от 17 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана
при преценка дали е превишена максимално разрешената такава, като във
фиша е отразено констатираното превишение от 17 км./час., а не 20 км./час.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 било
заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 70 км./ч. (преди
отчитане на толеранс от 3 км./час) при ограничение от 50 км./ч., валидна за
населено място, с което съдът намира, че от обективна страна е нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗДвП.
Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Видно от справката за собственост автомобилът, с който е
било извършено нарушението е собственост на жалбоподателя В. Д. Е.. След
получаване на електронния фиш в съответната структура на СДВР не е
представена декларация от последния в качеството му на собственик на
заснетото МПС с посочване на лицето, което на процесната дата е
управлявало заснетия автомобил. Член 188, ал.1 от ЗДвП предвижда изрично
отговорност за собственика /дори и в хипотеза, в която не е управлявал лично
МПС, с което е извършено нарушение,/, ако не посочи кой е управлявал
автомобила. След като жалбоподателят не е посочил лицето, на което е
предоставил автомобила, то съдът намира, че именно той като собственик на
МПС, с което е извършено нарушение в принципен план е лицето, което е
отговорно за извършеното нарушение.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП / в т.ч.
и тези на чл. 21, ал.1 от ЗДвП/ да се санкционират освен с наказателно
постановление и с електронен фиш, като по този начин се гарантира бързина
на процеса по установяване на административни нарушения и налагане на
административните наказанията.
Данните, които следва да се съдържат в електронния фиш са посочени в
чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Съгласно цитираната по- горе правна норма електронният
фиш следва да съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
4
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Съдът намира, че обжалваният електронен фиш
не съдържа ясно и точно посочване на нарушените разпоредби и следва да
бъде отменен, тъй като това нарушение на процесуалните правила
съществено е ограничило правото на защита на жалбоподателя да разбере
защо е бил наказан именно с определения в електронния фиш размер на
глобата.
На жалбоподателя В. Е. е наложена глоба в размер на 100 лева на
основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП. /Цитираният в електронния фиш чл. 189, ал. 4
ЗДВП урежда възможността за издаване на електронен фиш вместо
наказателно постановление./ Посочената разпоредба предвижда налагане на
по – тежки административни наказания, в хипотеза на нарушение, извършено
при условията на повторност. Съгласно чл. 182, ал.4 ЗДвП „когато
нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок три месеца”. В електронния фиш обаче не е посочено кое
точно нарушение, на кой законов текст е извършено повторно, за да може да
се определи глобата в двоен размер. Това нарушава правото на защита на
наказаното лице да разбере за какво точно нарушение му е наложена тази
глоба, а също така препятства съда да прецени дали на жалбоподателя е
наложен правилният размер на административното наказание тоест с колко е
превишена максимално допустимата скорост, какво наказание се предвижда
за това нарушение и едва ако то е извършено повторно по смисъла на
параграф 6, т. 33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП дали наложената
глоба от 100 лева представлява двойният размер на предвидената за
съответното нарушение глоба. Посоченият алгоритъм при проверка на
законосъобразността на електронния фиш не може да бъде спазен, тъй като в
електронния фиш не е отразено дали извършеното нарушение попада в
хипотезите на ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 на чл. 182 ЗДвП, а оттук – и
дали законът изобщо допуска за повторното му извършване да се налага по –
тежко административно наказание. Значението на посочения процесуален
порок на електронния фиш изпъква още повече и предвид обстоятелството, че
не се установи процесното нарушение да е извършено при условията на
повторност – не се доказа жалбоподателят да е бил наказван за същото по вид
нарушение в едногодишен срок преди датата на настоящото такова 03.06.2022
г. Към преписката е представено копие от електронен фиш серия К №
3272725, с който жалбоподателят на основание чл. 182, ал. 1 т. 3 от ЗДвП е
наказан с глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП. В представеното копие е вписан ръкописен текст „Получих В.
Е.“ и е положен подпис. Не е посочена обаче датата, на която е получен
електронния фиш /за което не са представени други доказателства/. Ето защо
посоченият електронен фиш серия К № 3272725 не може да обоснове извод,
че процесното нарушение е извършено в условията на повторност.
Изложените по – горе нарушения на процесуалните правила, изискващи
ясно и конкретно посочване на нарушените разпоредби съществено са
накърнили правото на защита на наказаното лице, поради което въпреки
5
достигнатият извод за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП
обжалваният електронен фиш следва да се отмени като незаконосъобразен.
При този изход от делото в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 300 /триста/ лева, за извършването на които са представени надлежни
доказателства – договор за правна защита и съдействие от 01.07.2022 г.,
съдържаща разписка за получаване на уговореното адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал.2 т. 1 вр. ал. 3 т. 2
от ЗАНН Софийски районен съд, 108 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 5968456, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 4 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя В. Д. Е., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да заплати
на В. Д. Е., ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
сторените от В. Е. разноски за адвокатско възнаграждение в производството.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6