Р Е Ш
Е Н И Е
№……
гр.София, 28,03,2022год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І Гражданско отделение, 14
състав в открито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
СЪДИЯ: Маргарита Апостолова
При участието на секретаря
Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело №9089
по описа за 2020год, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявен от Х. К. срещу В.П.Н., иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от
60000,00лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по повод публикуван
в електронен сайт www.novini.bg материал, чийто
автор е ответника на 23,05,2019г., ведно със законната лихва от 23,05,2019 г.
до окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на посочената дата е публикувана статия
със заглавие “Изгубените надежди на
българските граждани и частният съд на кипърския инвеститор Х.К., с автор В.Н..
Подзаглавието на статията е „Много
български граждани трябваше да се простят
с надеждите си за дом, след като
попаднаха в схема за източване на банки и
умело предизвикани фалити от кипърския „предприемач“ Х.К.“. Кипърецът К. работи по една и съща схема… поредица от съмнителни сделки
между различни дружества на К., в резултат на което три от фирмите му
фалират , като оставят неразплатени
задължения към банки и кредитори
в колосалния размер от 120милиона лева“. Тези заеми К. никога не връща , а
скоро дружествата му останали без средства-обявяват фалит! По тъжното е, че
десетки български семейства, вложили
спестяванията си и закупили апартаменти
от К. няма да могат да си ги получат“.
Навеждат се
доводи, че изложените от ответника твърдения са клеветнически и сочат на
неверни факти, създаващи общо внушение за реализиран криминален сюжет,
уронващ достойнството на ищеца. В
резултат на публикацията с множество коментари на читателите са отправени
заплахи и обиди. Честта и достойнството
му са дълбоко засегнати от
обидните квалификации и твърдения, с които
му се приписва извършване на
действия, несъвместими с честта и достойнството му, в това число и
престъпни действия или бездействия, сред
които организиране на схема за източване
на банки и предизвикване на фалити, участие в съмнителни сделки, като и и
недобросъвестна заблуда на граждани закупили недвижими имоти от ищеца.
Публикациите са станали достояние на
неограничен брой от хора, което увеличило интензитета от търпените от
него неимуществени вреди
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-В.П. Н. в указания законоустановен срок по реда на
чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на
исковата претенция. Излага съображения,
че ответникът е журналист на свободна практика, който се занимава с
разследвания и ги предлага на медии,
като се предполага, в случай, че е налице интерес съответната медия да извърши самостоятелна проверка на фактите, ако прецени за необходимо да извърши редакция и да публикува
материала във форма, стил и обем, които
намери за уместни. Т.е. трето лице издател „С.“ е публикувало по своя инициатива и преценка на тази основа статия
с преценено от ръководството съдържание.
В този смисъл е изложено становище авторът да не носи отговорност за
извършената публикация. Поддържа да не е налице в договорни правоотношения с
дружеството С..бг АД, не е ангажиран в качеството на журналист, репортер, автор,
експерт, нито е получавал хонорар или
каквото и да е друго възнаграждение от дружеството. Оспорва да е еднозначно
авторството по отношение на процесната статия, а
принципно авторството на клеветническо изявление не обосновава отговорност,
доколкото не е разпространено и станало достояние на широк кръг от хора. Сочи на липса на правен интерес, предвид предходно заведено
дело срещу издателя, по което е налице разпореждане с предмета на
спора, поради което настоящото производство е недопустимо. При условията
на евентуалност поддържа да е налице прекомерност на размера на обезщетението, който следва да
бъде съобразен с изплатените до момента обезщетения. Поддържа изложените
факти да са в резултат на
журналистическо проучване, на друга публикация, на документи, както
и на сведения на пострадали хора. Ищецът, в качеството си на публична личност се предполага, че следва
да има по-висок праг на търпимост към
обществена критика, а коментарите под
статията не могат да ангажират отговорността на ответника.
Съобразно
изложеното е заявено становище за
отхвърляне на исковата претенция. Претендира
разноски.
При така изложеното след като обсъди доказателствата
по делото съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
От изложеното в исковата молба, съдът намира
предмет на исковата претенция да е съдържанието на публикуван материал в
интернет сайт www.novini.bg, на 23,05,2019г., със заглавие “Изгубените надежди на българските граждани и частният съд на
кипърския инвеститор Х.К.“. Съдържанието на публикацията съдът намира за
установено с оглед приложен констативен протокол №166, том 1, рег.№2324/06,07,2020год. на нот. Е.Б., за
удостоверяване на съществуването и
съдържанието на съдържаща се на
цитираната уеб страница информация, както и разпечатване на хартиен носител,
възпроизвеждане на установената информация като съвкупност от текст и графични изображения. Във
възпроизведен на хартиен носител текст на статията се установява съдържание
съобразно изложеното в исковата молба, а именно: „Много
български граждани трябваше да се простят
с надеждите си за дом, след като
попаднаха в схема за източване на банки
и умело предизвикани фалити от кипърския „предприемач“ Х.К.“. Кипърецът К. работи по една и съща схема…, а публикация във в.Банкер от
27,07,2018год. хвърля бегла представа как става това. В материала е изнесена
информация за поредица от съмнителни
сделки между различни дружества на К., в резултат на което три от фирмите му
фалират , като оставят неразплатени
задължения към банки и кредитори
в колосалния размер от 120милиона лева“.
В следващия абзац
са изложени обстоятелства за
обвързаност между арбитражен съд „Сдружение на добрите адвокатски
практики“-гр.София и Х.К., довели до увреждане на реалните кредитори на
фалирало дружество, посредством фиктивни кредитори, легитимирани като такива по
силата на арбитражните решения.
Изложено е и
твърдение за предоставяни на ищеца заеми
от свързани с него юридически лица в огромни размери, за които е посочено, „Тези заеми К. никога не връща, а скоро
дружествата му останали без средства-обявяват фалит! По тъжното е, че
десетки български семейства, вложили
спестяванията си и закупили апартаменти
от К. няма да могат да си ги получат“.
Спорно между страните е авторството относно
статията. Съдът намира по делото да се
обосновава извод автор на публикацията да е именно ответника В. П.Н., което се установява от съвкупната
преценка на представените по делото доказателства. От една страна, с оглед т.3
от сключеното споразумение във връзка с
инициирано гр.д.№16730/2019, ГО, 1-20състав
по описа на СГС /което е инициирано срещу издателя на процесната
публикацията С..бг АД/, приемо-
предавателен протокол от 06,07,2020год., относно съдържанието на електронна
кореспонденция на издателя -http/www.mail.******.bg/ между В.Н. и лице М.П.от 22,05,2019год., в която
лице идентифициращо се с име В. е поискало оферта за заплащане на публикацията
за период от 24часа. В отговор на запитването е посочено публикацията да не е
платена като изрично лицето сочещо се като автор е посочено с имената В.Н..
Наред с това от събраните гласни доказателства, чрез показанията на св. К.Б.се
установи ответникът да е работил със С..бг и по други
публикации, освен процесната. От всички данни по
делото съдът обосновава извод за авторството относно статията.
Не е спорно съдържанието на статията, удостоверено
и с констативен протокол, който съдът намира за процесуално допустим способ за
отразяване на съдържанието на публикацията.
Съдържанието на статията не оставя съмнение,че
изложеното касае именно ищеца по делото, с оглед изричното посочване на името Х.К..
От показанията на св.К.Б.се установява, че процесната
статия е подготвяна от ответника по
сигнал на потърпевши и пострадали лица,
но от С..бг не
са търсили обратна връзка с ответника за получаване на съгласието му за
публикуване. Отделно от това се сочи самата медия да е длъжна да извърши
проверка на информацията, която се
публикува, но за цитираната статия не е известно дали е извършена
такава.
От изслушаните по делото гласни доказателства, чрез разпит на
свидетеля Р.Д.се установява, че публикациите в С..бг са
разстроили К., който би шокиран от изнесеното, тъй като не отговаряло на
истината. Споделял, че името му е вече опетнено, че търговската дейност, с
която се занимава е застрашена, с оглед оповестеното за измама на клиентите.
При така
изложената фактическа обстановка съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения
иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е необходимо да се
установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: противоправно деяние, /чрез разгласените
неистинни твърдения/, характера и размера на вредата, причинна
връзка между деянието и настъпилите вреди, вина на
делинквента.
На осн.чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца, пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването им.
За да се установи наличието на противоправно деяние е необходимо да се установи нарушение на нормативно установено задължение. С разпоредбите на чл. 39 – 41 от Конституцията на Република България се уреждат права и свободи на гражданите, всяко от които е конституционно гарантирано и се ползва с еднаква тежест спрямо останалите. Възможната колизия на прокламирани права - в случая между свободата на словото от една страна и засягане, чрез упражняването й на правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл.39, ал.2 и чл.41, ал.2 от Конституцията на Република България. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционно защитени ценности-каквито са правата и доброто име на гражданите. Прокламираната с чл.40, ал.1 от Конституцията на Република България свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по представляващи интерес въпроси. Въпреки това нейното съдържание не включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени ценности се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай. /В този смисъл съдебна практика на ВКС/. За преценка основателността на исковата претенция, съдът следва да съобрази доводите дадени с Решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС относно разграничение на изнесената информация като факт или мнение. При спор за причинени вреди от изнесена в публичното пространство информация, съдът е длъжен да съобрази, че на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, те могат да ангажират деликтната отговорност на разпространилото ги лице само ако са неверни и позорят адресата. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорност само ако представляват обида.
Разпространеното публично изявление на 23,05,2019год. безспорно касае личността на ищеца, факт безспорен между
страните, както и с оглед конкретното цитиране името на лицето „Х.К.“. Ето защо
налице е основание за преценка дали посочените изявления са противоправни.
По отношение изявленията, че „българските
граждани трябва да се простят с
надеждите си за дом, както и че десетки български семейства вложили
спестявания си и закупили апартаменти от
К. няма да могат да си ги получат“, включително в контекста на самото
заглавие „изгубените надежди на
българските граждани“, съдът намира да не подлежи на преценка за вярност,
доколкото съставлява мнение на автора относно възможността на частни лица да бъдат обезщетени от евентуално
договорно неизпълнение.
Що се отнася до изложеното, че гражданите попадат
в „схема
за източване на банки и умело предизвикани фалити от кипърски строителен
предприемач“, съдът намира да се касае до клеветническо твърдение, като изложените факти
съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест по смисъла на чл.154 от ГПК подлежат на
установяване от ответника.
При преценка на
баланса между свободата на изразяване на мнение и правото на добро име
следва да се извърши преценка съобразно ал.2 на чл.10 от ЕКЗПЧОС като ползването на тези свободи е съпроводено със
задължения и отговорности, включително може да бъде обусловено от процедури,
условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими
в едно демократично общество в интерес на националната и обществената
сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или на
престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на
правата на другите, за предотвратяване на изтичането на секретна информация или
за поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието.
В конкретната хипотеза наличието на нормативно установено основание
за търсене на наказателна отговорност при клевета е достатъчно основание, което
сочи на границата на упражняване на
свободата на мнение. При преценка налице ли е противоправно
деяние следва да бъде отчетено и изложението в
контекста на журналистическите разследвания, които имат за цел да
отразяват свободно в демократична държава всички въпроси от интерес за обществеността,
при условие че действат добросъвестно,
с
цел осигуряване на точна и надеждна информация в съответствие с журналистическата етика/ решението
по дело Бладет
Тромсо и Стенсаас срещу Норвегия (Bladet Tromsø and Stensaas v. Norway) [ГК], № 21980/93, § 65, ЕСПЧ 1999-III/. В конкретната
хипотеза изложеното в статията, съдът намира да касае информация относно защитим
законен интерес на обществеността,
доколкото засяга права на потребители в сектора на недвижими имоти.
От
друга страна статията несъмнено насочва към осъществено от ищеца престъпно
деяние, а именно така наречените „Престъпления против кредиторите“-раздел 1а от
НК. Същите са предвидени в чл. 227б-чл.227е от НК
като сред тях е предвидена отговорност, в качеството на субект на
престъплението за търговец, както и по
отношение на лицата, които управляват и представляват търговско дружество или кооперация. В хипотезата
на чл. 227в от НК е
предвидена наказателна отговорност по
отношение на търговец, който след откриване
на производство по несъстоятелност извърши
деяние по смисъла на т.1 до т.8 от НК, включително скрие, унищожи, повреди или отчужди безвъзмездно
пари, вещи, ценни книжа или
други ценности, които могат да
послужат за удовлетворяване на неговите кредитори, когато даденото значително надхвърля полученото и е извършено в противоречие с нормалното водене на стопанската
дейност, опрости или скрие свое
вземане, признае или поеме по
какъвто и да е начин или удовлетвори
несъществуващо задължение, вземе заем, като
знае, че не може да
го издължи, предостави в кредит принадлежащи му стоки, пари, вещи,
ценни книжа или други ценности
по начин, противоречащ на нормалното водене на стопанската дейност, противозаконно удовлетвори само един или няколко
кредитори или ги обезпечи във
вреда на останалите кредитори, унищожи, скрие или преправи
търговските си книги или документи
или ги води
в нарушение на закона по начин,
който затруднява установяването на активите и пасивите на неговото предприятие
или дейност. В чл.227д от НК са предвидени хипотезите на непредпазлив банкрут, наказуеми с лишаване от свобода до
две години.
Изявленията съдържащи се в статията относно схема
за източване на банки и умело предизвикани фалити, съдът приема да се съдържат
клеветническо твърдение за осъществено от ищеца престъпление по
смисъла на глава 6, раздел 1а от НК, което изявление, съдържащо твърдение
за осъществено деяние съставлява
твърдение за факт. Когато това твърдение
е невярно
или не е осъществен престъпен състав, то изявлението
е противоправно и като такова винаги позорящо доброто име на конкретно
лице, накърняващо честта и достойнството му. /Съдът намира
осъществяването на престъпно деяние да не е установимо
само с влязла в сила присъда, доколкото наличието на такава е обусловено от
волята на държавна институция, която би могла и да не се сезира/.
Поради изложеното публичното разпространяване
на такова клеветническо изявление, с което някому се
приписва престъпление, което той не
е извършил, винаги излиза извън границите
на добросъвестното упражняване на правото на изразяване
и разпространяване на мнение и на свободата
на словото, прокламирани в чл.39 от КРБ и
чл.10 от КЗПЧОС. Разпространеното клеветническо изявление,
само по себе
си е вредоносно (дори и да не
са установени други конкретни вреди от него),
тъй като разгласеното по този начин невярно
позорящо твърдение, приписващо на увреденото
лице извършването на престъпление, става публично достояние сред неограничен кръг лица, тъй като е
споделено, чрез печатно издание. Основание за ограничаване
на правото на свобода на
изразяване на мнения, са присъщите на личността чест,
достойнство, добро име, които могат
да са обект на посегателство
при нанасяне на обидата и клеветата. Като клевета следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или
приписване на престъпление. В
този смисъл ирелевантен е довода на ответната страна,
че информацията е получена от „пострадали
лица“.
При публично разгласяване на обидни и
клеветнически твърдения автора на изявленията е длъжен да провери истинността
им, да проведе добросъвестно журналистическо разследване преди извършване на
публикация. Неосъществяване на дължимото поведение от лицето, което извършва
деянието е от естество да ангажира отговорността на последното при наличие на
останалите предпоставки на деликтния състав.
Съдът намира за неоснователни доводите статията да е препратка от друг публикуван
материал-в.“Банкер от 27,07,2018год.“, тъй като в процесната
статия е изложено самостоятелно становище за извършеното деяние, включително в
абзац четвърти от статията се сочи на
нови обстоятелства, а именно свързани с фалита на още едно дружество на К. К.БГ“ ЕООД като се сочи изрично на очевидна
обвързаност между арбитражен съд и Х.К., довели до увреждане на реалните
кредитори на фалирало дружество. Подобна „схема“ се твърди да е реализирана и
по отношение на друго дружество Б.Р.И.Е.ООД в продължение на твърдението за „поредица от съмнителни сделки между
различни дружества на К., в резултат на
което остават неразплатени задължения към банки в колосалния размер от над 120 милиона лева“.
При доказване на истинността на изложените
твърдения следва да се има предвид
обстоятелството, че умишлен фалит подлежи на установяване трудно, както
и при спазване на принципа за конфиденциалност относно
журналистическите източници на информация, се обосновава извод за почти
невъзможно пряко доказване на твърденията. Въпреки това в тежест на автора
на статията е полагайки дължимата грижа
на добрата журналистическа практика да ангажира доказателства за всеобхватно,
добросъвестно проучване на информацията,
включително чрез отговор от страна на засегнатото лице. По делото ангажираните
доказателства сочат единствено на сигнал от „пострадали лица“, без да е ясно в
какви отношения са били същите с ищеца или представляваните от него дружества,
по какъв начин са засегнати, дали се
касае до единичен сигнал или са събрани
множество такива сигнали. Действително по делото са ангажирани доказателства за осъдително
решение на арбитражен съд при Сдружение
на добрите адвокатски практики, с което К.БГ“ ЕООД е осъдено да заплати на Б.Т.Л.значителна
парична сума, както и издаден въз основа на него ИЛ от 13,06,2017год. Представени са данни за
свързани с ищеца търговски дружества, в открито производство в несъстоятелност
/ Б.Р.Е.Е. ООД, К.БГ“ЕООД, Ю.Д.БГ ООД/, както и
договор за поръчка от 16,11,2005год. по силата на който Б.Р.Е.Е. ООД
възлага на ищеца инвестиране на средства срещу възнаграждение в размер на 30%.
Тези данни по делото не могат да
обосноват извод за истинност на изложените твърдения за предизвикани
фалити от страна на ищеца по отношение на представляваните от
него дружества, за наличие на „фиктивни кредитори“, увреждане на физически лица –потребители. Фактът, че Х.К.
е собственик на капитала на множество търговски дружество, както и представляващ много от тях /Видно от справка
в ТР/ не сочи на противоправност, с оглед принципа на
свободна стопанска инициатива и изразен
предприемачески интерес.
Съобразно изложеното, съдът намира
да е налице осъществено противоправно деяние, вследствие на което да се ангажира деликтната
отговорност на ответника. Неоснователно е възражението, че отговорността е на издателя,
а ответникът не е дал съгласие за публикацията. Авторът на статията би могъл да се освободи от
отговорност само при условие, че се установи
да се е противопоставил на публикуване на съдържанието на статията,
което в случая не се установява, напротив от данните по делото е видно
публикацията да е извършена по инициатива на
ответника.
Установи се от ищеца да са
претърпени неимуществени вреди доказани с изслушаните по делото показания на
свидетел. Установи се ищеца да се е почувствал публично злепоставен, професионално
засегнат, притеснен, напрегнат и затворен. Налице е връзка между деянието и
сочените неимуществени вреди.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените от увредения неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 3000.00лв. При определяне на същите, съдът съобрази характера на причинените увреждания, възрастта на пострадалото лице, негативното отражение на извършеното в психо-емоционален план резултат от извършения деликт, големия кръг от хора достояние на които е станала публикацията, продължителността на търпените вреди за период от публикацията 23,05,2019год. до м.08,2020год. /Установява се статията да е снета от сайта на С..бг като на 04,08,2020год. е публикувано и публично извинение спрямо ищеца/. Ето защо съдът приема това да е релевантния период на сочените неимуществени вреди, доколкото не се опровергава и от ангажираните гласни доказателства, чрез св.Д..
Същевременно при преценка на стойността на обезщетението, съдът съобрази обстоятелствата, които сочат на определяна на по-нисък размер на обезщетение. От една страна разпространените твърдения не се установи да са повлияли трайно негативно на професионалната кариера на ищеца. Следва да бъде съобразена и социално икономическата обстановка в страната и условията на живот за определяне на справедливо обезщетение, тъй като в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване, каквато не е целта на закона.
Съобразно горното исковата
претенция следва да бъде уважена в посочения размер и отхвърлена за разликата
като неоснователна.
Като законна последица от уважаване на иска се
дължи и законна лихва от датата на увреждането до изплащане на вземането.
По разноските:
Съобразно
изхода от спора на осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се
дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 270.00лв. от общо 5400.00лв., от които 2400.00лв.-държавна такса и 3000.00лв.-адв.възнаграждение.
На осн.чл.78,
ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от
иска, които съдът намира за доказани в размер на 2850.00лв. от общо 3000.00лв.-адвокатски хонорар.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.П.Н., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Х.К., гражданин на република Кипър, със статут на постоянно пребиваване в Република България,
ЛНЧ **********, със съд. адрес ***, офис №1 на осн.чл.45 от ЗЗД сума в размер на 3000,00лв., обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от материал, публикуван на 23,05,2019год. в интернет на адрес: www.novini.bg, със заглавие „Изгубените надежди на българските граждани и частният съд на кипърския
инвеститор Х.К.”, ведно със
законната лихва от 23.05.2019год. до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над 3000,00лв. до пълния предявен размер от 60000,00лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА В.П.Н., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Х.К., гражданин на република Кипър, със статут на постоянно пребиваване в Република България,
ЛНЧ **********, със съд. адрес ***, офис №1 на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер
на 270.00лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА Х.К., гражданин
на република Кипър, със статут на
постоянно пребиваване в Република България, ЛНЧ **********, със съд.
адрес ***, офис №1 да заплати на В.П.Н.,
с ЕГН **********, с адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 2850.00лв.-
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: