Р Е Ш Е Н И Е
№ 26.04.2021 г. гр. ...
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Трети граждански състав
На 10 март
2021 г.
В публично заседание
в следния състав:
Председател:
ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: ДИАНА
СТОЯНОВА
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 474
по описа за 2020 година
Предявен
е иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Ищцата В.К.К. твърди в исковата си молба, че с решение от 21.08.2009 год.
по гр. дело № 1510/2005 год. по описа на Районен съд ... и решение № 76 от
21.04.2010 год. по в. гр. дело № 576/2009 год. по описа на ОС - ... била
осъдена да заплати на П.С.К. обезщетение за лишаване от право на ползване на
3771.50/17543 ид. части от недвижим имот - апартамент № 9, находящ се в гр. ...,
ул. "..., за периода от 02.08.2005 год. до 03.02.2009 год. в размер на
2268 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на претенцията-03.02.2009 год. По горните решения бил издаден
изпълнителен лист от 12.12.2011 год. по гр. дело № 1510/2005 год. по описа на
Районен съд, гр. ... за тази сума, въз основа на който П.С.К. образувал срещу
нея изпълнително дело № 20138700400585 по описа на ЧСИ Иван Стръмски, с peг. № 870 и район на действие ОС - .... Делото било образувано с молба с вх. №
8217 от 16.10.2013 год., която била единствената молба от страна на взискателя по
изпълнителното производство. Последното изпълнително действие по това
изпълнително дело било извършено на 16.10.2013 год., като с разпореждането за
образуване на делото от същата дата била наложена възбрана върху недвижим имот.
Взискателят не поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на
повече от две години, поради което поискала прекратяване на изпълнителното
производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С постановление от 28.10.2019
год. поради това, че изпълнителни действия не били искани и извършвани повече
от две години, производството по делото за горното вземане било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Постановлението влязло в сила на
07.11.2019 год. Горепосоченото вземане, представляващо обезщетение за лишаване
от право на ползване, било погасено по давност, тъй като с разпореждането за
образуване на делото от 16.10.2013 год. била наложена възбрана върху собствения
й апартамент, находящ се в гр. ..., ул. "..." ...и след това не били
искани от взискателя и предприемани от ЧСИ други изпълнителни действия.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "в" от ЗЗД давността се
прекъсвала с предприемане на действия за принудително изпълнение. От прекъсване
на давността започвала да тече нова давност /чл. 117, ал. 1 от ЗЗД/. Тъй като
вземането било установено със съдебно решение, срокът на новата давност бил
всякога пет години. От последното изпълнително действие и от последната молба на
взискателя по делото минали повече от пет години, следователно вземането било
погасено по давност. / т. 10 от ТР от 26.06.2015 год. по т. дело № 2/2013 год.
на ОСГТК/.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не
дължи на П.С.К. обезщетение за лишаване от право на ползване на 3771.50/17543
ид. части от недвижим имот-апартамент № 9, находящ се в гр. ..., ул. "...,
за периода от 02.08.2005 год. до 03.02.2009 год. в размер на 2268 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
претенцията-03.02.2009 год. поради изтекла погасителна давност, за която сума е
издаден изпълнителен лист от 12.12.2011 година по гр. дело № 1510/2005 година
по описа на Районен съд .... Моли да й бъдат присъдени направените по
настоящото производство съдебно- деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П.С.К., в
който счита предявения иск за изцяло неоснователен. Между страните по делото
нямало спор по фактите, с изключение на обстоятелството, че изпълнителен лист
от 12.12.2011г. бил обезсилен частично въз основа на съдебен акт на Районен съд
... постановен по гр.д.№3212/2014 г. по описа на същия съд, в частта относно
сумата от сумата от 15372.00 лева, като поради висящност на спора относно дължимостта на тази
сума изпълнение по изпълнителен лист от 12.12.2011г. на практика не било
осъществявано след 2014г. В момента бил издаден нов изпълнителен лист в негова
полза от 19.01.2016г. на РС-..., който бил за изнасяне на недвижим имот на публична поради
обезсилване на предходното решение за възлагане на имота на ищеца по настоящото
производство. Налице бил спор относно правото. Според част от съдебните състави
на ВКС отмяната на ППВС №3/1980 г., прогласена с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, нямала обратно действие и в този смисъл давността върху вземания,
предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., не течала (така Решение № 170/17.09.2018 г.
ио гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, Четвърто ГО, и Решение № 51/21.02.2019 г. но
гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, Четвърто ГО),
като тези съдебни решения били постановени по дела, по
които обжалваните въззивни решения били допуснати до касационен контрол именно
по въпроса: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г.,
извършена с т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.“ В момента на производство пред ВКС било тълк.дело №3/2020г. на ОСГТК на
ВКС по посочения по-горе въпрос, предмет на спор по настоящото производство.
Ето защо счита, че давност по отношение на вземането му не е текла и не била
изтекла, тъй като изпълнителното дело за вземането му е образувано преди
влизане в сила на ТP №2/26.05.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК, на което се позовавала ищцата в настоящото
производство. Моли съда да отхвърли иска изцяло като неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, намери за установено следното:
Предявен е иск по чл.439 от ГПК за установяване несъществуването на
вземането на взискателя по изпълнителното дело. Касае се за специален
отрицателен установителен иск, чрез който се реализира защитата на длъжника
срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Съгласно
разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК този иск може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
Видно от материалите по приложеното изпълнително дело № 585/2013 по
описа на ЧСИ Иван Стръмски, същото е образувано въз основа на изпълнителен лист
от 12.12.2011 г. по гр.д. № 1510/2005 г. по описа на РС .... По отношение на
сумата от 2268 лв., изпълнително дело № 585/2013 г. по описа на ЧСИ Иван
Стръмски, делото е прекратено на основание чл. 433, ал.1 т. 8 от ГПК
/перенция/с постановление от 28 октомври 2019 г., влязло в сила на 7.11.2019 г.
Доводите на ищцата за материална незаконосъобразност на принудителното
изпълнение са свързани с погасяване по давност на вземането по изпълнителния
лист. В случая вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, поради
което според чл.117, ал.2 от ЗЗД давностният срок е петгодишен. Ответникът
поддържа, че давност
по отношение на вземането му не е текла и не била изтекла, тъй като
изпълнителното дело за вземането му е образувано преди влизане в сила на ТP №2/26.05.2015г.
по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК, на което се позовава ищцата в настоящото
производство.
Съдът приема за установено следното:
Към момента на образуване на изпълнителното производство е действало Постановление
№ 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. на
Пленума на ВС, съдържащо задължително тълкуване на чл.116, ал.1, б.”в” ЗЗД и предвиждащо прекъсване на погасителната давност с образуване на
производство за принудително изпълнение. С оглед на това теченето на
погасителната давност е било прекъснато на 16.10.2013 г. и без значение в тази
насока е дали са искани и предприемани отделни изпълнителни действия във
висящото изпълнително производство.
С т.11 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК посоченото Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС е обявено за изгубило сила.
Прието е, че прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Според това тълкувателно
решение не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
По въпроса от кой момент поражда действие извършената с т. 10 на ТР 2-2015 г. на ОСГТК отмяна на ППВС №
3/1980 г. Върховният касационен съд се е произнесъл в свое решение № 170 от
17.09.2018 по гр.д.№ 2382/2017 г., IV г.о. Съгласно това решение, доколкото
тълкувателните ППВС и ТР не съществуват самостоятелно и могат да бъдат
прилагани само въз връзка с прилагането на тълкуваната от тях правна норма,
когато се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР, те имат обратно
действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е
влязла в сила, като в този случай се счита, че тя още тогава е имала съдържанието,
което впоследствие е било посочено в тези актове. При постановяване обаче на
последващ тълкувателен акт, с който е изоставено дадено в предшестващ го акт
тълкуване и се възприема ново такова, последващият тълкувателен акт няма
подобно на първоначалния обратно действие и започва да се прилага от момента, в
който е постановен и обявен по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателният
акт, се състои от две части. С първата се дава новото тълкуване на правната
норма, а с втората се обявява за загубил сила предшестващият го тълкувателен
акт. Втората част поражда действие от момента на постановяването на новото ТР и
от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. В тези
случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са
от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването
им. Иначе би се придало същинско обратно действие на новото ТР, което е
недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по изключение, и то въз
основа на изрична разпоредба. В някои случаи прилагането на новото тълкуване би
довело и до настъпване на неблагоприятни за някоя от страните последици, които
не биха настъпили в случаите, когато се прилага тълкуването, дадено с
предшестващото ТР. Поради това даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР
тълкуване на правната норма следва да се прилага и след отмяната му, когато
спорът се отнася до последиците от същата норма, които са били реализирани за
периода преди отмяната му, а новото ТР ще се прилага от този момент за в
бъдеще. Същото разбиране е възприето в решение от 06.11.2019 г. по в.т.д.№
1305/2019 г. по описа на ОС – ... и решение от 16.07.2020 г. по в.т.д.№
1043/2020 г. по описа на ОС – ....
С оглед изложеното съдът намира, че новото тълкуване на чл.116, ал.1,
б.”в” ЗЗД действа занапред, поради което теченето на погасителната давност
следва да се счита за възобновено на 26.06.2015 г., откогато на основание
чл.117, ал.1 ЗЗД е започнала да тече нова давност.
След този момент по изпълнително дело № 585/2013 по описа на ЧСИ Иван
Стръмски не са били предприемани изпълнителни действия, поради което
изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК с
постановление на съдебния изпълнител от 28.10.2019 г.
При така установените обстоятелства съдът намира, че петгодишният
давностен срок за погасяване на вземането на ответника по изпълнителния лист от
12.12.2011 г. не е изтекъл към датата на
приключване на устните състезания. Както бе посочено по-горе, давността е била
прекъсната на 16.10.2013 г. с образуване на изпълнително производство. Нова давност
е започнала да тече на 08.11.2019 г. /датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на изп.дело № 585/2013 г. на ЧСИ Стръмски/,
откогато самото наличие на изпълнително производство не е достатъчно за
прекъсването, а е необходимо предприемането на конкретни изпълнителни действия.
По тези съображения съдът намира, че предявеният
иск по чл.439 ГПК за установяване недължимостта на сумата 2268 лв.,
представляваща обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС за ползата, от която е лишен П.С.К.,
като собственик на 3771.50/17543 ид.ч. от апартамент № 9, находящ се в гр. ...,
ул. „Господин Михайловски“ № 62, на пети терасовиден етаж, със застроена площ
от 67.93 кв.м., състоящ се от антре, дневна-трапезария, кухненска ниша,
кабинет, родителска спалня, балкон и баня-клозет, заедно с мазе № 9 за периода 2.08.2005
г. до 3.02.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.02.2009
г. до окончателното й изплащане, е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от В.К.К., ЕГН ********** *** против П.С.К., ЕГН ********** *** иск за установяване недължимостта на сумата от 2268 лева, представляваща обезщетение по чл. 31, ал.2 от
ЗС за ползата, от която е лишен П.С.К., като собственик на 3771.50/17543 ид.ч.
от апартамент № 9, находящ се в гр. ..., ***, на пети терасовиден етаж, със
застроена площ от 67.93 кв.м., състоящ се от антре, дневна-трапезария,
кухненска ниша, кабинет, родителска спалня, балкон и баня-клозет, заедно с мазе
№ 9 за периода 2.08.225 г. до 3.02.2009 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 03.02.2009 г. до окончателното й изплащане, за която сума
е издаден изпълнителен лист от 12.12.2011 г. по гр.д. № 1510/2005 г. по описа
на РС ..., предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 585/2013
г. по описа на ЧСИ Иван Стръмски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: