№ 217
гр. Благоевград, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20221210200207 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „....“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление .... представлявано от Изпълнителен директор И.Р.Г. с
ЕГН **********, подадена чрез пълномощника си – адв.А.К. А., от САК
против Наказателно постановление № К-0052728 от 21.12.2021г., издадено от
Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр.София към Главна
дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите,
упълномощена със Заповед № 673 от 21.08.2019г. на Председателя на
Комисията за защита на потребителя, с което за нарушение по чл.10а ал.2 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК), на основание чл.45 ал.1 във връзка с
чл.10а ал.2 от Закона за потребителския кредит на дружеството-жалбоподател
е наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 (три хиляда) лева.
В жалбата се сочи, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, издадено при нарушение на материалния и процесуалния
закон, при фактическа обстановка, която не представлява нарушение на
закона и не обуславя последващо налагане на административно наказание.
Развиват се съображения, че съдържанието на АУАН и НП не са съобразени с
императивните изисквания, съответно на чл.42 т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от
ЗАНН, тъй като не посочват деянието с обективните му признаци, липсват
мотиви, обосноваващи извода, че се касае за административно нарушение.
Сочи се, че в следствие на тези процесуални пропуски, налице нарушение по
чл.57 ал.1 т.8 от ЗАНН, тъй като наказващият орган сам се е лишил от
1
възможността да обсъди и прецени смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства и други обстоятелства при налагане на имуществената санкция.
Твърди се също, че спорната сума от 220 лева, приета от наказващия орган
като такса свързана с усвояването и управлението на кредита, в същност е
разход за извършване на оценка на кредитоспособност на кандидата за
получаване на кредит и е свързана с дейност, предхождаща отпускането на
потребителския кредит. Иска се от съдът, да постанови съдебен акт, с който
да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно. Претендират се и направените в хода на
първоинстанционното съдебно производство разноски, включващи
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано,
представлява се от адв. А.К. А., който поддържа жалбата, ангажира
доказателства в подкрепа на тезата си и излага становище по същество, като
моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно и да присъди на доверителят му направените разноски по
нарочно представен списък. Представя и писмени бележки.
Административно-наказващият орган, редовно призовани, представлява
се от адв. Г.Ч., който оспорва жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на
наказателното постановление и излага становище по същество, като моли
съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно. Не претендира присъждането на разноски по делото, но
прави възражение за прекомерност на претенцията за разноски от страна на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, в случай, че съдът
отмени обжалвания санкционен акт.
Районна прокуратура - Благоевград, редовно призовани, не ангажират
представители и доказателства по делото, както и не излагат становище по
същество.
Съдът, след като съобрази събрания по делото доказателствен материал
и закона, прие за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с постъпила в Комисия за защита на потребителите жалба с
вх. № С-03-4478 от 25.08.2021 година и допълнение към същата с писмо с вх.
№ С-03-4478 от 03.09.2021г. от К.Г.В. (лист 57-68 от делото), служител на
Комисия за защита на потребителите – ЕЛ. Г. ГЮР. – главен инспектор РД –
София изискала необходимите документи от „....“ ЕАД и извършила проверка
по случая на 03.11.2021г. в офис Перник. При проверката по документи
установила, че „....“ ЕАД e изискала от жалбоподателя К.В. заплащането на
такса за действия, свързани с условията и управлението на кредита, в
нарушение на чл.10а ал.2 от ЗПК. Установило се, че потребителят К.В. по
свое искане (лист 65-67 от делото) е сключил с „....“ ЕАД Договор за
потребителски кредит № 4645655 от 30.06.2021г. (лист 48-56 от делото) за
кредит от 1720 лева, представляващи „чиста стойност на кредита“ – 1500 лева
и „такса за разглеждане на кредита“ – 220 лева. Съгласно предоставените от
2
„....“ ЕАД писма с изх. № 8493 от 19.08.2021г. (лист 46-47 от делото) и изх. №
11253 от 03.11.2021г. (лист 43 от делото), таксата от 220 лева за кредита по
Договор за потребителски кредит № 4645655 от 30.06.2021г. представлява
еднократна такса за администриране на кредита и включва разходи на
дружеството-жалбоподател, свързани с анализа и оценката на
кредитоспособността на клиента при кандидатстването му за кредит.
Събирането на такса за оценка на кредитоспособността на клиента
противоречи на разпоредбата на чл.16 от ЗПК, което вменява на кредитора
задължението да оцени кредитоспособността на потребителя преди
сключване на договора за кредит. В случая заплатената чрез кредит такса в
размер на 220 лева е свързана с процедурата по установяване на кредита и
касае действие по разглеждане на договора, риска и други подобни, поради
което се явява такса във връзка с усвояването и управлението на кредита и
противоречи на разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК. Установено е също, че
тази такса не се изисква от всички потребители, кандидатстващи за кредит, а
само от тези, на които е отпуснат кредит и е в зависимост от размера на
искания кредит, а не е такса за допълнителна услуга по тарифа за
допълнителни услуги. Прието е от проверяващата, че по този начин чрез
начисляване на такса за разглеждане на кредита в размер на 220 лева, по
Договор за потребителски кредит № 4645655 от 30.06.2021г. е извършено от
„....“ ЕАД нарушение по чл.10а ал.2 от ЗПК на същата дата – 30.06.2021г. За
така установеното при проверката, проверяващата ЕЛ. Г. ГЮР., в
присъствието на М.С.Р. – сътрудник в КЗП, съставила Констативен протокол
№ К-2719553 от 03.11.2021г. (лист 28-31 от делото), в който описала
фактическите си констатации, след което поканила представляващият
дружеството-жалбоподател за съставяне на акт. На 22.11.2021г. на поканата
се отзовал С.М.В. – упълномощено лице на дружеството-жалбоподател,
съгласно Пълномощно с нотариално заверени подписи на упълномощителите
с рег. № 1344 е рег. № 1345 от 30.03.2018г. на нотариус с рег. № 003 на
Нотариалната камара (лист 34-35 от делото) и Пълномощно от изпълнителния
директор на „....“ ЕАД, с нотариално заверени подписи с рег. № 2526 и рег. №
2627 от 29.03.2018г. на нотариус № 320 на нотариалната камара (лист 36-42
от делото), в присъствието на който, актосъставителя ЕЛ. Г. ГЮР., в
присъствието и на свидетелите при съставяне на акта К.О. Шереметиева и АТ.
П. К., въз основа на констатациите от извършената проверка по документи,
съставила Акт за установяване на административно нарушение № К-0052728
от 22.11.2021г. (лист 15-17 от делото) на „....“ ЕАД, в който квалифицирал
осъщественото на 30.06.2021г., като нарушение по чл.10а ал.2 от Закона за
потребителския кредит. Така съставения акт, заедно с Констативен протокол
№ К-2719553 от 03.11.2021г. били връчени срещу подпис на упълномощеното
лице С.М.В. на 22.11.2021 г., за което бил съставен Протокол за проверка на
документи № К-0125364 от 22.11.2021г. към Констативен протокол № К-
2719553 от 03.11.2021г. (лист 32-33 от делото). В акта упълномощеното лице
отразило, че ще направят възражения в установения от закона срок. В
3
законоустановеният срок, при Комисията за защита на потребителите, чрез
разписка по куриер „Спиди“ (лист 27 от делото) постъпили писмени
възражения срещу Акт № 0052728 от 22.11.2021г. с изх. № 12104 от
24.11.2021г., заведени под № С-03-6181 от 25.11.2021г. (лист 23-26 от
делото), с които се възразявало срещу направените от проверяващо лице
изводи и се сочи, че таксата за разглеждане на кредита в размер от 220 лева
включва: разходи за ИТ системи свързани с анализ, оценка и решения – 20
лева; разходи за заплати на Отдел Риск – 20 лева; разходи за проверки – 10
лева; разходи за поддръжка на агентска мрежа (от която основно зависи
получаването на документи за оценка) – 170 лева, като се отрича
извършването на нарушението. Въз основа на този акт на 21.12.2021г.,
Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр.София към Главна
дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите,
упълномощена със Заповед № 673 от 21.08.2019г. на Председателя на
Комисията за защита на потребителя е издал атакуваното Наказателно
постановление № К-0052728 от 21.12.2021г. (лист 13-14 от делото), с което на
„....“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ....
представлявано от Изпълнителен директор И.Р.Г. с ЕГН ********** за
нарушение по чл.10а ал.2 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), на
основание чл.45 ал.1 във връзка с чл.10а ал.2 от Закона за потребителския
кредит е наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 (три хиляда)
лева. Наказателното постановление е изпратено на дружеството-
жалбоподател с писмо № С-03-353 от 17.01.2022г. и е надлежно връчено,
видно от приложеното известие за доставяне на 19.01.2022г. (лист 14 от
делото). В законоустановения срок, на 02.02.2022г. е депозирана пред
административнонаказващият орган, разглежданата в настоящото
производство жалба, заведена с вх. № С-03-744 от 02.02.2022г. при Комисия
за защита на потребителите, РД – София (лист 4-12 от делото).
По делото е представена Заповед № 673 от 21.08.2019г. на Председателя
на Комисията за защита на потребителя (лист 69 от делото), с която е
оправомощена Елена Михайлова Гунчева – Директор на Регионална дирекция
за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със
седалище гр.София към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията
за защита на потребителите да налага административни наказания и да издава
наказателни постановления за нарушения по Закона за защита на
потребителите, закона за потребителския кредит и други, като същата
удостоверява материалната компетентност на издателя на обжалваното
наказателно постановление.
По делото е представена Заповед № 334 ЛС от 22.04.2015 г. на
Председателя на Комисията за защита на потребителя (лист 70 от делото), с
която е определено длъжностното лице ЕЛ. Г. ГЮР., което да има право да
съставя актове за установяване на нарушения на територията на областите
София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград за извършени
4
нарушения по законите и подзаконовите нормативни актове, контрол по
приложението на които е възложен на Комисията за защита на потребителите
или на председателя на комисията, като същата удостоверява материалната и
процесуална компетентност на актосъставителя.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните в хода на делото гласни и писмени
доказателства. По делото бяха разпитани в качеството на свидетели
актосъставителя ЕЛ. Г. ГЮР. и свидетеля по съставяне на акта К.О.
Шереметиева и АТ. П. К., които потвърдиха установеното при извършената
проверка нарушение и спазената процедура по съставянето и връчването на
АУАН. При преценка на тези гласни доказателства съдът не отчете
противоречивост и непоследователност, същите изцяло се подкрепят от
събраните писмени такива, поради което ги кредитира изцяло.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимираното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената
за това процедура и от компетентен орган /видно от Заповед № 673 от
21.08.2019г. на Председателя на Комисията за защита на потребителя/. Както
в акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на акт за установяване на
административно нарушение. В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са
посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно
Търговския закон - име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на
управление и представляващото го физическо лице. Наличието на тези
елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните
изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН (действащ
към момента на съставяне на акта), като се съобрази, че в казуса се касае за
констатирано административно нарушение, осъществено от ЕАД. При
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен
актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да
включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В
конкретния случай АУАН е съставен от ЕЛ. Г. ГЮР., главен инспектор в РД
„София“ при КЗП, която дава пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и всичките
събрани в хода на производството писмени доказателства, както и
показанията на свидетелите К.О. Шереметиева и АТ. П. К.. Чрез изпълнение
на изискванията на чл.42 от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна
индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото
5
на защита на дружеството-жалбоподател. Издадения в съответствие с
процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за
издаване на НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за
отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството,
поради което неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя в тази
насока.
При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва, се
налагат правни изводи от материлноправна страна, че изложените доводи от
страна на жалбоподателя, че въпросната такса в размер на 220 лева е дължима
на основание извършена от „....“ ЕАД услуга в качеството й на доставчик на
платежни услуги и не е свързана с управление на кредита, тъй като в този
случай тя би била дължима във всички случаи на разглеждане на искане за
отпускане на потребителски кредит. В случая съдът намира, че дружеството-
жалбоподател, като кредитна институция извършваща дейност по отпускане
на кредити има качеството „кредитор“ по смисъла на чл.9 ал.4 от ЗПК, като
страна по договора за потребителски кредит. Съгласно разпоредбата на чл.10а
ал.1 от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Допълнителни услуги според тази разпоредба са такива услуги, които са
свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към
насрещните престации на страните, например, издаването на различни
референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за
размера на текущото задължение и др. Дейностите по разглеждане на
искането и одобряване на кредита, включващи проверка в НАП, в БНБ
относно кредитното досие на лицето и др. са такива за които важи забраната
на чл.10а ал.2 от ЗПК, според който изрично се забранява събирането на такси
и комисиони за дейности, свързани с усвояване и управление на кредита. В
процесния договор за потребителски кредит е предвидена и допълнителна
такса „Такса за разглеждане на кредита: 220 лева“, като същата се прибавя
към главницата на отпуснатата „Чиста стойност на кредита: 1500 лева“.
Стойността на тази такса задължава потребителя да върне на кредитора „Общ
размер на кредита (главница): 1720 лева“. Въпросната такса именувана „Такса
за разглеждане на кредита: 220 лева“, правилно е преценена от
актосъставителя, че става въпрос именно за такса, свързана с усвояването и
управлението на кредита. Това е така, защото в самия договор е предвидено,
че за „услугата“ по разглеждане, респ. отпускане на кредита следва да се
заплатят 220 лева /чрез прибавянето им към получаваната в кредит сума -
главница/. Тази такса се заплащат със сключването на договора и изплаща
пропорционално с главницата по кредита и не подлежат на възстановяване,
като без заплащането й, не би могъл да се сключи договора и съответно - да
се усвои заемът. Затова по съществото си заплащането на тази допълнителна
такса представлява всъщност прикрита такса за усвояване на кредита. Както
6
правилно се отбелязва и от актосъставителя в констативния протокол,
съставен вследствие извършената проверка, в случая се касае именно за
заобикаляне на закона от административнонаказаното дружество, като с
позволени средства е постигнат непозволен резултат. Именно с тези си
действия, съдът приема, че дружеството-жалбоподател осъществило от
обективна страна нарушение, правилно квалифицирано по чл.10а ал.2 от ЗПК.
Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от ЕАД, чиято
отговорност по аргумента на чл.83 ал.1 от ЗАНН е невиновна, а обективна
такава деянието не следва да се изследва от субективна страна.
Неоснователни са възраженията изложени в жалбата, че предвидената в
договора услуга не е свързана с усвояване и управление на кредита. Следва
обаче да се има предвид, че естеството на събираната такса се извлича не от
нейното наименование, а от смисъла и предназначението, за които се събира.
В конкретния случай, както беше посочено, наименованието „Такса за
разглеждане на кредит“ в договора за потребителски кредит има за цел
единствено да прикрие, че става въпрос за такса за усвояване на кредита. Ето
защо и съдът намира, че от „....“ ЕАД е нарушен чл.10а ал.2 от ЗПК, поради
което и правилно, обосновано и законосъобразно
административнонаказващият орган е ангажирал
административнонаказателната отговорност на дружеството. От същото не са
представени доказателства и не са изложени аргументи, които да опровергаят
направените констатации от проверката или да омаловажат тежестта на
деянието. Не може да намери приложение и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
тъй като се касае за норма, която безспорно гарантира правата на
кредитополучателите. Нещо повече, в случая се касае за една трайно
наложила се практика в дейността на дружеството, целяща заобикалянето на
закона, и с която се нарушават правата на потребителите.
След като правилно е квалифицирал разглежданото нарушение по 10а
ал.2 от Закона за потребителския кредит, правилно наказващият орган е
ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател „....“ ЕАД, на основание чл.45 ал.1 във връзка с чл.10а ал.2 от
Закона за потребителския кредит. Санкционната норма на чл.45 ал.1 от
Закона за потребителския кредит предвижда, че „за нарушение на чл.10а на
виновните лица се налага глоба в размер на 700 до 2000 лева – за физическите
лица, и имуществена санкция в размер от 3000 до 8000 лева – за едноличните
търговци и юридическите лица“. Наложената санкция в случая е в размер на
3000 лева. При определяне размера на административното наказание по
отношение на извършеното нарушение, съдът намира, че
администратинонаказващият орган е определил размер на административното
наказание в предвидения от законодателя минимален размер и с оглед
липсата на данни за други нарушения е законосъобразно определено от
наказващия орган при спазване разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Този размер
на санкцията би изпълнил целите си – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства
7
възпитателно и предупредително върху останалите граждани така, както
визира чл.12 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът намира, че издаденото наказателно
постановление се явява законосъобразно издадено и като такова следва да се
потвърди.
Водим от горното и на основание чл.58д т.1 във връзка с чл.63 ал.2 т.5
от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-0052728 от
21.12.2021г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите
София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр.София
към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на
потребителите, упълномощена със Заповед № 673 от 21.08.2019г. на
Председателя на Комисията за защита на потребителя, с което на „....“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление .... представлявано от
Изпълнителен директор И.Р.Г. с ЕГН **********, за нарушение по чл.10а
ал.2 от Закона за потребителския кредит, на основание чл.45 ал.1 във връзка с
чл.10а ал.2 от Закона за потребителския кредит е наложена „имуществена
санкция” в размер на 3000 (три хиляда) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването
на страните пред Административен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8