Решение по дело №5620/2018 на Софийски градски съд

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

6440/18.10.2018г.

гр.София, 18.10.2018г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

        СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  гражданско  отделение,  ІІ-Д въззивен състав в публично  заседание  на двадесет и осми септември  две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Мая Дамянова

                                                ЧЛЕНОВЕ:   Албена Александрова

                                                             Мл.с. Ива Нешева

 

при секретаря Илиян Коцева    и прокурора………………..като разгледа

докладваното от  съдия  Мая Дамянова    гр.д.№5620/2018г. за да постанови  решение, взе предвид следното:

 

                  Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

              С решение от 26.02.2018г., постановено по гр.д. № 34999/2016г. от СРС, 66 с-в. са отхвърлени  предявените от К.А.К. срещу Национална спортна академия „В.Л.“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на К.А.К., извършено със Заповед № 687 от 20.06.2016 г. на ректора на Национална спортна академия „В.Л.“, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност - „главен асистент“, катедра „Водни спортове“ и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер на 9 437,20 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа за периода 25.04.2016 г. -25.10.2016г. С решението К.А.К. е осъдена  да заплати на Национална спортна академия „В.Л.“, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 150 лева - разноски по делото.

           Срещу постановеното решение на СРС  е постъпила въззивна жалба от К.А.К.. Жалбоподателят счита, че решението на СРС  е неправилно, поради при нарушение на материалния и процесуален закон. Излага доводи, че първоинстнационния съд неправилно е приел в мотивите на решението си, че по отношение на процедурата за налагане на дисциплинарно наказание изискванията на закона за спазени /чл. 193, чл. 194 и чл. 195 от КТ/. Моли съда да отмени решението на СРС в и вместо него постанови друго, с което предявените от нея искове бъдат уважени. Претендира разноски.          

         Ответникът  по жалбата Национална спортна академия „В.Л. оспорва същата по съображение за писмен отговор. Моли решението на СРС  да бъде потвърдено. Претендира разноски.

         СРС е сезиран с обективно кумулативно съединени искове предявени  от К.А.К.  срещу Национална спортна академия „В.Л.“ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на К.А.К., извършено със Заповед № 687 от 20.06.2016 г. на ректора на Национална спортна академия „В.Л.“, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност - „главен асистент“, катедра „Водни спортове“ при ответника и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер на 9 437,20 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа за периода 25.04.2016 г. -25.10.2016г.

          Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на другата страна, намира за установено следното:  Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността  и по допустимостта му , като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като напълно споделя мотивите на СРС и на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях.  Не е спорво между страните, че ищцата е работила при ответника по трудов договор за неопределно време на  длъжността  „главен

асистент“ в катедра Водни спортове“. Който е бил прекратен със Заповед № ЗП-687/20.04.2016 г., на Ректора на Н.С.А., връчена на ищцата на  25.04.2016 г, с която на същата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради неявяването й на работа от 15.09.2015 г. до момента на издаване на заповедта. Съществен елемент от дисциплинарното производство е работодателят, преди налагане на дисциплинарното наказание, да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства, предвид разпоредбата на чл.193 ал.1 от КТ. Това задължение на субектът на дисциплинарна власт се свързва с възможността на работника или служителя да се защити срещу неправилно уволнение, както и работодателят да прецени отношението на работника или служителя към извършеното нарушение. Обясненията следва да бъдат дадени пред субекта на дисциплинарна власт, който следва да ги поиска в рамките на дисциплинарната процедура и по повод решаването на въпроса за дисциплинарното наказание. В този смисъл задължението по чл.193 ал.1 от КТ се свързва с това, изслушването на работника или служителя, респ. депозирането на писмени обяснения от същия, да се осъществи с оглед дисциплинарното наказание, в рамките на развиващото се дисциплинарно производство. В настоящия случай от събраните по делото доказателства – нотариална покана връчена на ищцата чрез Нотариус Теодора Вуцова рег.№033 в Нотариалната камера на 06.04.2016г./стр.138/по делото се установи, че работодателят е изпълнил вменените му по смисъла на чл.193 от КТ задължения, като е изискал от ищцата писмени обяснения. Обяснения по повод на дисциплинарните нарушения, за които е наложено дисциплинарно наказание са били депозирани от ищцата/стр.140/.

                   Съгласно разпоредбата на чл.195 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. Това са задължителните реквизити на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Липсата на който и да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на служителя, а от друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание, която съдът следва да извърши. Съдът не би могъл да разгледа спора по същество, ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол, поради което следва служебно да следи за наличието на задължителната форма по чл.195 ал.1 от КТ Особено съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране с всичките му обективни и субективни признаци на извършеното нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му. Когато мотивите са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговоря на изискванията начл.195 ал.1 от КТ в този е смисъл е съдебната практика на ВКС - решение от 28.06.2010 г. по гр. д. № 94/2009 г. III г. о. на ВКС, решение от 17.06.2010 г. по гр. д. № 465/2009 г. IIIг. о. на ВКС, решение от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г. IV г. о. на ВКС, решение от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г. IV г. о. на ВКС и решение от 12.10.2010 г. по гр. д. № 999/2009 г., IV г. о. ВКС, решение по гр. д. № 278/2011 на IV г. о., ВКС./.

                В случая, в атакуваната заповед дисциплинарните нарушения са индивидуализирани посредством съществените им признаци. Посочено е от кого са извършени, в какво се изразяват нарушенията на трудовата дисциплина, както и моментът на извършването им. При това положение съдът приема, че работодателят е спазил разпоредбата на чл.195 от КТ. Наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" е за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.190 ал.1, т.2 от КТ - за неявяване на работа в посочения в атакуваната заповед период - 15.09.2015г. до датата на издаване на заповедта. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че ищцата не се е явявала на работа за целия посочен период и за същия не е била в отпуск, тъй като липсва разрешение от работодателя за ползването на такъв по реда на чл.160 ал.1 от КТ. Посоченият текст предвижда  възможността с разрешение на работодателя да бъде ползван неплатен отпуск с неограничена продължителност, а на основание чл.160 ал.2 от КТ - до една година. Липсата на писмено разрешение за ползване на отпуск означава, че неявяването на работа на ищцата за посочения период представлява дисциплинарно нарушение по смисъла чл.190 ал.1, т.2 от КТ. Такова разрешение не е дадено от работодателят видно от направеното отбелязване на подаденото от ищцата заявление  от 20.02.2015г./стр.122/ за неплатен отпуск. Няма законова възможност за ползване на неплатен годишен отпуск без писмено разрешение от работодателя. Правната възможност уредена в Кодекса на труда за ползване на неплатен годишен отпуск се упражнява по воля на работника, който адресира писмено волеизявление на до работодателя, с което се отправя искане за ползване на отпуска и в което се посочват видът, размерът, календарният период от време за ползване на искания отпуск/каквото изявление на ищцата не се съдържа в посоченото заявление/, така и писмено волеизявление на насрещната страна по трудовото правоотношение /работодателя/, с което се разрешава отпускът. Ползването на отпуск без писмено разрешение от работодателя представлява нарушение на трудовата дисциплина, за което работникът или служителят носи дисциплинарна отговорност /решение №44/15.02.2012г. по гр.д.№532/2011г. на ВКС, ІІІ ГО/ Поради ди изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че описаните по-горе действия на ищеца - неявяване на работа за периода от15.09.2015г. до датата на издаване на заповедта, представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.1 от КТ - неявяване на работа в продължителен период от време.

               При налагането на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да прецени освен в какво се изразява конкретното нарушение, и при какви обстоятелства е извършено, какви са били подбудите на нарушителя, поведението и личността му, настъпили ли са вредни последици от деянието му. И само когато така индивидуализираното нарушение на трудовата дисциплина се оцени като тежко, работодателят може да наложи най-тежкото - дисциплинарно уволнение. При определяне на дисциплинарното наказание, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.1 от КТ работодателят е длъжен да съобрази наказанието с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, но съобразявайки всички тези обстоятелства с цялостното поведение на работника. Въззивният съд, като  обсъди вида на нарушението, намира, че наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" е съответно на тежестта на извършеното - неявяване на работа в течение на продължителен период от време, представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина. Това нарушение само с оглед своята тежест и значимостта на неизпълнените трудови задължения е достатъчно, за да обоснове наложеното от субекта на дисциплинарната власт наказание "уволнение".

                Въззивният съд намира за неоснователно възражението на ищцата, че в случая не е спазен преклузивния срокове по чл.194 от КТ за налагане на дисциплинарното наказание, тъй като нарушението е продължаващо, т.е. е продължило до момента на издаване за заповедта на уволнение

               С оглед на това настоящата съдебна инстанция намира, че уволнението на ищцата на посоченото основание е законосъобразно и като такова предявения на осн.чл.344 ал.1, т.1 от КТ иск  следва да се отхвърли като неоснователен. Като неоснователни следва да се отхвърлят и акцесорните искове с пр.осн.чл.344 ал.1, т.2 от КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ.

            Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

             На въззиваемата с оглед изхода на спора на осн.чл.78 ал.3 от ГПК на въззиваемия следва да се присъдят разноските по делото за процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 720лв., който размер не надхвърля минималния такъв посочен в чл.7 ал.1, т.1 от Наредба №1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

      Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

РЕШИ:

 

      ПОТВЪРЖДАВА решението от 26.02.2018г., постановено по гр.д. № 34999/2016г. от СРС, 66 с-в.

      ОСЪЖДА К.А.К., с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на Национална спортна академия „В.Л.“, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „******“, сумата 720 лв.-разноски на осн.чл.78 ал.3 от ГПК.

     Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.