Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………
гр.Варна,
17.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети октомври през две хиляди
и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА
ДАВИДОВА
при участието
на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 9244 по описа
за 2019г., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 КЗ.
В
исковата молба ищецът Т.Б.Д., чрез процесуалния си представител, излага, че на
06.06.2018г., около 15.30ч., в гр. Варна, на ул.
„Девня“, е настъпило пътнотранспортно произшествие, причинено от водача на лек
автомобил „Рено Сценик“, с рег. № В 3498 ВР, в резултат
на което на собствения му лек автомобил „Пежо Партнер“
са причинени щети. За настъпилото пътнотранспортно произшествие се излага при
ответното дружество да е образувана щета, по която на му е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 845.13 лева Твърди се, че тъй като
изплатеното застрахователно обезщетение не е покривало необходимата стойност за
отстраняване на вредите, с влязло в сила решение по гр.д. № 17205/2018г.
ответното дружество е осъдено да заплати сумата от 2986.71 лева, представляваща
разлика между дължимото и доброволно заплатено обезщетение, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на обезщетението. Твърди се, че ответното дружество дължи обезщетение
за забавено плащане на застрахователното обезщетение в размер на законната
лихва, считано от датата на уведомяването – 06.06.2018г.
до неговото изплащане. Поради това и сезира съда с искане за осъждане на
ответното дружество да му заплати сумата от 50.00 лева, частичен иск от общо
дължимата 133.58 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
застрахователното обезщетение от 2986.71 лева, начислено за периода от 06.06.2018г. до 13.11.2018г. Претендира сторените по делото
разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК, ответната страна ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, депозира отговор на исковата
молба, в който признава дължимостта на лихва за
забава върху присъданото застрахователно обезщетение, като твърди на 26.07.2019г. да е превело на
ищеца дължимата такава в размер на 133.58 лева. Счита, че не е
станало повод за иницииране на настоящото производство, поради което и разноски
в полза на ищеца не следва да се присъждат. Претендира присъждане на разноски, в
това число юрисконсултско възнаграждение.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Фактическият
състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 497 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД. За да бъде уважен искът и предвид правилата
за разпределянето на доказателствената тежест по
настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и главно
доказване, наличие на главен дълг, настъпил падеж на задължението за плащане на
застрахователно обезщетение и размер на лихвата за забава.
Ангажирани са
писмени доказателства, от които се установява, че: С влязло в сила решение № 1564/15.04.2019г.
по гр.д. № 17205/2018г. по описа на ВРС, ответникът е бил осъден да заплати на
ищеца застрахователно обезщетение в размер на 2986.71 лева, частичен иск от целия
в размер на 3028.59 лева за увреждане на собствения му лек автомобил „Пежо Партнер“, рег. № В 2857 ВК, причинени в резултат на
реализирано пътнотранспортно произшествие 06.06.2018г.
по вина на водача на лек автомобил „Рено Сценик“,
рег. № В 3498 ВР, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 14.11.2018г. до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът е уведомил
ответното дружество като застраховател по полица Гражданска отговорност на
виновния водач, за настъпилото застрахователно събитие на 06.06.2017г., на която дата е извършен оглед и опис по
образуваната пред застрахователя щета. На 12.06.2018г. на ищеца е било
преведено застрахователно обезщетение в размер на 845.13 лева, размера на което
Т.Д. е оспорил пред застрахователя с молба от 11.07.2018г.
В
случая, застрахователният договор по застраховка „Гражданска отговорност“ е
сключен при действието на КЗ /Обн., ДВ, бр. 102 от
29.12.2015г., в сила от 1.01.2016г./. В хипотезата на непозволено увреждане
началният момент на обезщетението за забава е разпореден
от законодателя с нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, като лихвите имат компенсаторен
характер и по силата на закона вземането към деликвента
става изискуемо и без покана - от деня на настъпилото увреждане. В този случай лихвите се явяват компенсаторни, а не
мораторни и се дължат като допълнение на
обезщетението от деня на увреждането, поради което същите са част от
обезщетението за обезвреда. Затова и се дължат като
допълнение на обезщетението от деня на увреждането. Забавата на делинквента е в пряка и непосредствена причинна връзка с
поведението му до датата на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на
прекия иск срещу последния за присъждане на застрахователно обезщетение по
изричната разпоредба на чл. 429, ал. 2 и ал. 3 КЗ, регламентиращи компонентите
на застрахователното обезщетение, вкл. в него и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря пред увредения за тях в рамките на лимита на
отговорността. Затова и следва да се приеме, че разрешението на чл. 429 КЗ има
отношение единствено относно вътрешните отношения между застрахован и
застраховател по повод застраховка „Гражданска отговорност“. В разпоредбата на
чл. 497, ал. 1 КЗ пък е регламентирана дължимостта от застрахователя на законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по- ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Тази норма касае собствената забава на застрахователя по повод определяне и
изплащане на застрахователното обезщетение и тя не е свързана със забава на
застрахования. Следователно, регламентацията на отговорността на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“, като договорна и функционално
обусловена от деликтната отговорност на причинителя
на вредата по чл. 45 ЗЗД, е възприета и в КЗ от 2016г./така решение по т.д. №
3717/2014г. на ВКС, Първо ТО/.
Затова и следва да се приеме, че обезщетението за мораторна лихва се дължи от застрахователя от датата на
увреждане, така както би отговарял делинквента. Изчислено
по размер от съда с помощта на програмен продукт Апис
финанси, дължимото обезщетение за забава върху главницата от 2986.71 лева
за периода 06.06.2018г. до 13.11.2018г.,
включително, възлиза в размер на сумата от 133.57 лева.
Доказателствената тежест за установяване факта на
плащане на посочената сума е върху ответника, който представя преводно
нареждане от 26.07.2019г., установяващо подлежащия на доказване факт. С оглед
последното и предявената претенция следва да бъде отхвърлена
Ищецът е отправил искане за присъждане на сторените
по делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение,
като ответното дружество е възразило срещу дължимостта
на разноски с оглед изхода на спора.
В чл. 78, ал. 2 ГПК е залегнал водещият принцип за възлагане на ответника на разноските в
процеса – с извънпроцесуалното си поведение той да е
станал повод за образуването на делото. Аналогично е разрешението и на чл. 78,
ал. 6 ГПК. Ето защо във всички случаи ответникът следва да понесе разноските в
процеса, ако преди предявяване на иска той не е погасил изискуемото си
задължение доброволно. На още по-силно основание изложеното е валидно за спорни
парични задължения, чието неизпълнение е довело до изпадане в забава на
ответника – поради падежиране, покана или друг
юридически факт. Защото в тези случаи неправомерното и санкционирано по силата
на закона (чл. 429, ал.
2, т
2 ЗК, вр. чл. 84, ал.
3 ЗЗД) поведение на ответника преди делото, несъмнено е обусловило съдебното
производство.
Ответното дружество е погасило паричното си задължение в хода на
процеса, поради което и съдът приема, че с това си поведение е дало повод за
завеждане на делото, поради което и дължи на ищеца реализираните от него разноски
за заплатена държавна такса от 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
360 лева с ДДС.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Б.Д., ЕГН **********,***4,
срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“, № 5, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50.00 лева, частичен иск от общо дължимата 133.58 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на застрахователното обезщетение
от 2986.71 лева за причинени имуществени вреди на собствения на ищеца лек
автомобил „Пежо Партнер“, рег. № В 2857 ВК, в
резултат на реализирано пътнотранспортно произшествие 06.06.2018г.
по вина на водача на лек автомобил „Рено Сценик“,
рег. № В 3498 ВР, начислено за периода от 06.06.2018г.
до 13.11.2018г., включително.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“, № 5, да
заплати на Т.Б.Д., ЕГН **********,***4, сумата от 410.00 лева /четиристотин и десет лева/, представляваща сторените
по делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от връчване препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: