№ 13088
гр. София, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110159517 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и следващите.
Образувано е по искова молба на Образувано е по искова молба от „...“ ЕАД с
ЕИК ..., адрес ... (ищец) чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт
И.... Ищецът твърди, че е доставял топлинна енергия спрямо топлоснабден имот с аб.
номер ... Поддържа, че ответницата е ползувала доставената топлинна енергия за
битови нужди през периода 01. 05. 2016 г. – 30. 04. 2019 г., но не я е заплатила.
Заявява, че е налице облигационно отношение с ответницата като собственик или
вещен ползувател на процесния имот въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Заявява, че съгласно
приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими
суми на интернет стрА.цата на ищцовото дружество. Като не е сторила това,
ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху
главниците в посочените в исковата молба размери. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ
разпределението на топлинна енергия между клиентите в сградата-етажна собственост
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 138б ЗЕ. Заявява, че в настоящия случай услугата
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата се извършва от „..“ ООД на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на
Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007 г. за топлоснабдяването. Иска от съда да признае за
установено по отношение на ответницата, че има следните задължения: сума в размер
на 797 лева и 49 стотинки, от които 703 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода 01. 05. 2016 г. – 30. 04. 2019 г., 83 лева и 22
стотинки – мораторна лихва за цената на топлинната енергия, начислена от 15. 09.
2017 г. до 20. 08. 2020 г., главница за дялово разпределение за периода 01. 01. 2018 г. –
30. 04. 2019 г. в размер на 9 лева и 69 стотинки, и 1 лев и 58 стотинки – лихва за забава
1
за стойността на услугата дялово разпределение, начислена за периода от 03. 03. 2018
г. до 20. 08. 2020 г., ведно със законовата лихва върху двете главници от 31. 08. 2020 г.
(датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното изплащане на сумите, за които суми била издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 41321 по описа на Софийския районен съд, III гражданско
отделение, 150-и състав, за 2020 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата В. М. Г., ЕГН **********, постоянен адрес ..., съдебен адрес ..., чрез
упълномощения процесуален представител адвокат А. В., член на КАК. Ответницата
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на паричните
задължения, които ищецът претендира за периода май 2016 г. – 31. 08. 2018 г., като
обосновава приложимостта на тригодишната погасителна давност. Заявява, че прави
признА.е на иска по чл. 237 ГПК за претендираната от дружеството топлинна енергия
за периода 01. 09. 2018 г. – 30. 04. 2019 г. Иска от съда да отхвърли исковете за
периода, в който вземА.ята са погасени по давност, и да постанови решение при
признА.е на иска по реда на чл. 237 ГПК за доставяна от ищеца топлинна енергия за
периода от 01. 05. 2016 г. до 31. 08. 2018 г. Претендира разноски. Възразява срещу
размера на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение.
По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „..“
ООД с ЕИК ..., седалище и адрес на управление ....
След като съобрази твърденията на стрА.те и събрА.те доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, придружена е с документ за внесена
държавна такса в необходимия размер и съответства на параметрите на издадената
заповед за изпълнение, поради което е процесуално допустима.
Процесуално недопустимо е въз основа на частично признА.е на който и да е от
предявените искове съдът да пристъпи към постановяването на решение при признА.е
на една част от исковете по чл. 237 ГПК с прекратяване на съдебното дирене, а да
продължи съдебното дирене и да постанови решение по общия ред за непризнатата
част от иска. Процесуалният закон не предвижда възможност производството по един
и същ иск да бъде разделено и да протече по две различни процедури. Затова и съдът
остави без уважение искането за постановяване на решение при частично признА.е на
исковете и вместо това разгледа делото по общия процесуален ред.
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК четири кумулативно
съединени иска за установяването на съществуването на парични задължения, свързА.
с доставянето на топлинна енергия. Първият иск за установяването на задължението за
стойността на доставената топлинна енергия е с правно основА.е чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 ЗЕ. В тежест на ищеца по този иск е да установи
при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно отношение
между него и ответницата, по силата на което през процесния период 01. 05. 2016 г. –
30. 04. 2019 г. реално й е доставил спрямо топлоснабдения недвижим имот ап. № 11,
находящ се в ... топлинна енергия на стойност 703 лева, както и настъпването на
изискуемостта на задължението. По втория иск, който също е с правно основА.е чл. 79,
ал. 1, предл. първо ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно
отношение за извършването на услугата дялово разпределение спрямо описА.я по-горе
топлоснабден имот, по силата на което през периода 01. 01. 2018 г. – 30. 04. 2019 г.
2
третото лице помагач реално е извършило услугата дялово разпределение спрямо
топлоснабдения имот, която услуга е на стойност 9 лева и 69 стотинки, както и че
задължението за заплащането й е станало изискуемо. По останалите два акцесорни иска
с правни основА.я чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване поставянето на ответницата в забава, периода на забавата и
размера на обезщетенията за забава.
Облигационното отношение по доставянето на топлинна енергия възниква било
автоматично по силата на закона – чрез придобИ.нето на правото на собственост или
вещно право на ползуване върху недвижим имот, находящ се в сграда-етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежда – било при условията на
пряко договаряне на облигационен ползувател на топлоснабдения имот с
топлопреносното предприятие и сключването на индивидуален договор за доставянето
на топлинна енергия. В разглеждА.я случай ищецът се домогва да докаже
възникването на облигационно отношение по доставянето на топлинна енергия с
ответницата автоматично по силата на закона. Във връзка с това пред първостепенния
съд бяха събрА. писмени доказателства, от които се установява, че през 1993 г. М.Г.Т.
и С.К.Т. (съпрузи) са придобили процесния недвижим имот, сключвайки договор за
продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти. С.К.Т.
починала през 2004 г., а след това през 2011 починал и М.Г.Т.. Така правото на
собственост върху процесния недвижим имот било наследено при равни квоти (по 1/2
идеална част) от двете им дъщери – ответницата и Д. М. К.. Д. М. К. починала през
2014 г., при което притежаваната от нея 1/2 идеална част от правото на собственост
била наследена от третото за исковото производство лице Р.З.К.. При това положение
се доказва възникването на облигационно отношение по доставянето на топлинна
енергия през процесния период и спрямо процесния топлоснабден имот с ответницата
(и третото за исковия процес лице Р.З.К.).
Ответницата не е оспорила изрично твърдението на ищеца, че е доставял реално
топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот през съответния период на съответната
стойност. Това обаче не освобождава ищеца от тежестта да докаже реалното
изпълнение на облигационното отношение по доставяне на топлинна енергия в
количествено и качествено отношение. Във връзка с реалното изпълнение на
задължението по облигационното отношение за доставяне на топлинна енергия пред
първостепенния съд бяха изготвени експертни заключения по съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза. От експертното заключение по съдебно-техническата
експертиза се установява, че отоплителните тела в процесния топлоснабден имот са
били демонтирА. преди процесния период, поради което топлинна енергия за
отопляването на имота не е била начислявана. Отчитана е топлинната енергия,
отдавана от сградната инсталация, както и топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване. Освен това вещото лице е констатирало и наличието на отоплително
тяло в общите части на сградата през процесния период, във връзка с което е била
начислявана и топлинна енергия за отопляване на общите части (която е била правилно
начислявана въз основа на инсталираната мощност на съответното отоплително тяло,
умножена по максималния специфичен разход на сградата). Вещото лице е
констатирало само едно отклонение при изчисляването на стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация: през част от процесния период, а именно
през 2017 г. – 2018 г., толпинната енергия, отдадена от сградната инсталация, не е била
правилно изчислена от третото лице помагач съобразно инсталираната мощност на
отоплителната инсталация, поради което изравнителната сметка за този период
3
неправилно е понижила стойността на доставената топлинна енергия с 3 лева и 56
стотинки. При правилно изчисляване на топлинната енергия съобразно експертното
заключение на вещото лице стойността на реално доставената топлинна енергия през
процесния период възлиза на общо 1 519 лева и 83 стотинки, от които 274 лева и 91
стотинки – стойност на реално доставената топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация – 49 лева и 36 стотинки – стойност на реално доставената топлинна
енергия за отопляването на общите части на сградата – и 1 199 лева и 11 стотинки –
стойността на реално доставената топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване.
Съдът кредитира изцяло данните от експертното заключение по съдебно-техническата
експертиза.
Доколкото ответницата е собственица на 1/2 идеална част от правото на
собственост върху топлоснабдения имот, то размера на задълженията й за реално
доставена топлинна енергия е половината от установената от вещото лице обща
стойност 1 519 лева и 83 стотинки, тоест 759 лева и 91 стотинки. Изискуемостта на
задълженията за доставянето на топлинна енергия настъпва съобразно общите условия
на ищеца за доставянето на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. с изтичането
на 45-дневен срок от края на периода, за който се отнасят месечната фактура,
съответно фактурата за отчетния период след дялово изравняване (чл. 32 и чл. 33).
Това означава, че изискуемостта на задълженията на ответницата за доставената
топлинна енергия е настъпила с изтичането на уговорените в общите условия срокове,
като нарочна покана не е необходима. От съответните моменти е започнала да тече и
погасителната давност, която е тригодишна (чл. 111, б. „в“ ЗЗД и Тълкувателно
решение № 3 от 2012 г. по тълк. дело № 3 от 2011 г. на ОСГК на ВКС). Доколкото
заявлението за издаването на заповедта за изпълнение е предявено на 31. 08. 2020 г.
(съответно на тази дата е било прекъснато течението на погасителната давност), то
покрити от погасителната давност би следвало да са задълженията на ответницата,
чиято изискуемост е настъпила преди 31. 08. 2017 г., за които и ответницата е
направила възражение за изтекла погасителна давност. Възражението за изтекла
погасителна давност на тези парични задължения въпреки това обаче следва да се
приеме от съда за неоснователно. Това е така, защото ищецът е представил заявление
от ответницата, според което „дължимите суми за периода от 06. 2015 до 08. 2018 ще
изплатя със споразумение до 30. 09. 2018 г.“ (л. 14 от исковото дело). Това изявление
съставлява извънсъдебно признА.е на задълженията на ответницата за интервала, за
който тя е направила възражение за погасителна давност, и то прекъсва течението на
погасителната давност на основА.е чл. 116, б. „а“ ЗЗД. То е подписано от ответницата с
дата 19. 09. 2018 г., от който момент тригодишната давност е била първоначално
прекъсната. Впоследствие тя отново е била прекъсната с предявяването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на 31. 08. 2020 г. При това положение нито едно
от процесните задължения не се е погасило по давност.
По отношение на втория иск за установяването на съществуването на
задължение за стойността на извършваната услуга дялово разпределени, съдът намира
следното. Облигационното отношение по извършването на услугата дялово
разпределение възниква, когато потребителите на топлинна енергия за битови нужди
от присъединената към топлопреносната мрежа сграда-етажна собственост изберат
лице, което да я осъществява (чл. 139б ЗЕ) и сключат договор с него. В дадения случай
съответните обстоятелства се доказват от представените с исковата молба заверени
преписи от протокол от общо събрА.е на етажната собственост от 07. 10. 2005 г. (което
е било председателствано от ответницата) и договор № 42/24. 10. 2005 г. между
4
третото лице помагач и етажната собственост с адрес град София, Зах. фабрика бл. 41.
Реалното извършване на услугата дялово разпределение през време на процесния
период се установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза,
което съдът обсъди по-горе, както и постъпилите данни от третото лице помагач (л. 64
и сл.). Що се отнася до стойността на услугата дялово разпределение, която е била
извършвана през процесния период, тя се установява в размер от 19 лева и 38 стотинки
от представените с исковата молба частни документи (л. 28) и експертното заключение
по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът също кредитира като обосновано и
професионално издържано. Предвид дела от съсобствеността на ответницата
дължимата от нея сума за извършената услуга дялово разпределение е в размер на 9
лева и 69 стотинки. За пълнота следва да бъде отбелязано, че активната
материалноправна легитимация тъкмо на ищеца по иска за стойността на услугата
дялово разпределение, а не на третото лице помагач, произтича от чл. 22, ал. 2 от
общите условия за доставяне на топлинна енергия. Не може да бъде споделена
изолираната съдебна практика на някои въззивни състави в противен смисъл.
Във връзка с иска за обезщетение за забава върху стойността на доставената
топлинна енергия съдът приема следното. Както беше вече изложено, изискуемостта за
тези задължения е настъпила съгласно приложимите към процесния период общи
условия за доставяне на топлинна енергия за битови нужди на потребители от град
София от 2016 г., с изтичането на 45-дневен срок от края на периода, за който
съответните фактури се отнасят (месечни суми и суми по т. нар. обща фактура след
извършеното от третото лице помагач дялово изравняване) – чл. 33, ал. 4. Отново
според общите условия обезщетение за забава се начислява единствено след
изтичането на 45-дневния срок от края на отчетния период, за който е издадена т. нар.
обща фактура след извършеното от третото лице помагач дялово изравняване. В
разглеждА.я случай процесният период се дели на три отчетни периода, в края на всеки
от които е било осъществявано дялово изравняване. Тогава предвид данните от
експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, обезщетението за забава
се начислява както следва – върху сумата 459 лева и 11 стотинки (за отчетния период
01. 05. 2016 г. – 30. 04. 2017 г.) от 15. 09. 2017 г. (изтичането на 45-дневния срок от
изготвянето на фактурата след дялово изравняване) до 31. 08. 2020 г. (датата на
предявяването на заявлението за издаване на заявление за изпълнение), което,
изчислено от съда чрез публично достъпния лихвен калкулатор на Националната
агенция за приходите, възлиза на 138 лева; върху сумата 500 лева и 15 стотинки (за
отчетния период 01. 05. 2017 г. – 30. 04. 2018 г.) от 15. 09. 2018 г. до 31. 08. 2020 г. в
размер на 99 лева и 62 стотинки; и върху сумата 564 лева и 12 стотинки (за отчетния
период 01. 05. 2018 г. – 30. 04. 2019 г.) от 15. 09. 2019 г. до 31. 08. 2020 г. в размер на
55 лева и 16 стотинки. Тоест общият размер на обезщетението за забава за стойността
на доставената топлинна енергия възлиза на 292 лева и 78 стотинки. Понеже
ответницата е собственица само на 1/2 от топлоснабдения имот, обезщетението за
нейната забава се начислява върху половината от стойността на реално доставената
топлинна енергия, тоест то е в размер на 146 лева и 39 стотинки.
Що се отнася до иска за обезщетение за забава върху стойността на извършената
услуга дялово разпределение, съдът констатира, че стрА.те не са уговорили срок за
изпълнението на това парично притезА.е с общите си условия (така както са го
сторили по отношение на паричните задължения за стойността на топлинната енергия).
При това положение важи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и изискуемостта
настъпва след отправянето на покана до ответницата. В дадения случай липсват данни
5
ищецът да е отправял покана до ответницата за заплащането на стойността на услугата
дялово разпределение преди предявяването на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение, поради което искът му за обезщетение за забава за по-ранен период следва
да бъде оставено без уважение, а съдът следва установи само съществуването на
задължението за заплащането на законовата лихва от предявяването на заявлението до
окончателното изплащане – законова последица от предявяването на иска (чл. 422, ал.
1 ГПК).
Според експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза през
периода 14. 09. 2018 г. – 22. 03. 2019 г. са постъпили частични плащА.я във връзка със
задълженията за процесния топлоснабден имот в размер на общо 240 лева и 62
стотинки (л. 84 от исковото дело). Освен това след предявяването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 22. 03. 2021 г. е било извършено частично
плащане на сума в размер на общо 1 039 лева и 33 стотинки (л. 86 от исковото дело).
Вещото лице е на мнение, че предявените искове са съобразени с така извършените
плащА.я и предлага варианти, от които е видно кои от процесните задължения са били
погасени чрез така сторените плащА.я и в какъв размер. Съдът кредитира
констатациите на вещото лице относно отразените в счетоводството на ищеца
плащА.я. Понеже няма данни за противното, сумата 240 лева и 62 стотинки следва да
се приеме, че е погасила частично задълженията за целия топлоснабден имот – тоест
както задълженията на ответницата, така и тези на третото за исковия процес лице
Росина Златкова К. (тоест погасителният ефект спрямо ответницата е за 120 лева и 31
стотинки). По същия начин стои въпросът с плащането на сумата в размер на 1 039
лева и 33 стотинки. По делото няма категорични данни то да е извършено за
погасяването на задълженията единствено на третото за исковия процес лице Росина
Златкова К. (спрямо което заповедта за изпълнение е влязла в сила) или да е направено
във връзка с провежданото принудително изпълнение. При това положение съдът
следва да приеме, че половината от тази сума, а именно 519 лева и 67 стотинки, е
погасила задълженията на ответницата като доброволно плащане. Тоест спрямо
ответницата са били погасени чрез доброволни плащА.я парични задължения на
стойност общо 639 лева и 98 стотинки.
Съдът обаче не може да кредитира експертното заключение в частта, в която
според вещото лице исковите претенции на ищеца са съобразени с направените
плащА.я. Това е така, защото счетоводното отразяване на погасителния ефект на
извършените плащА.я, което счетоводно отразяване е направено от самия ищец, може
да не съответства с поредността за погасяване на задълженията при частично плащане.
А тази поредност е правен въпрос. При частично плащане съгласно приложимите
общи условия (чл. 33, ал. 6, аналогичен текст на чл. 76, ал. 1 ЗЗД) клиентът може да
заяви кои задължения погасява; ако не е заявил това, погасява се най-обременителното
задължение; а при няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-
старото. В разглеждА.я случай ответницата има две главни парични задължения
(главници) спрямо ищеца – това за доставената топлинна енергия и това за стойността
на извършената услуга дялово разпределение. Между тях по-обременителното е
задължението за стойността на доставената топлинна енергия, защото върху него се
начислява по-голямо обезщетение/лихва за забава. Затова при липсата на доказателства
да е било заявено кое точно парично задължение на ответницата се погасява, следва да
се приеме, че частичните плащА.я са били насочени към погасяването на главното
задължение за доставянето на топлинната енергия. Към това главно задължение обаче
принадлежат и акцесорни задължения за обезщетение/лихва за забава, както и за
6
разноски (каквито към момента на последното плащане са били разноските, присъдени
в заповедното производство; няма доказателства по делото за наличието на други
разноски, които ищецът да е сторил за събирането на вземането за доставената
топлинна енергия към момента на последното извършено плащане). При това
положение съгласно текста на чл. 76, ал. 2 ЗЗД (а и предвид разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 2019 г. по тълк. дело № 3 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС)
първо са се погасили разноските за събирането на задължението за доставената
топлинна енергия, сторени в заповедното производство (които разноски
пропорционално на размера на конкретното задължение възлизат на 36 лева и 10
стотинки), сетне се е погасило изцяло обезщетението за забава за стойността на
доставената топлинна енергия (което съдът установи, че е в размер на 146 лева и 39
стотинки) и най-сетне с остатъка от плащА.ята (по отношение на ответницата 457 лева
и 49 стотинки) се е погасила частично и самата главница за доставена топлинна
енергия. По-точно главницата за стойността на доставената топлинна енергия се е
погасила за разликата от 759 лева и 91 стотинки до 302 лева и 42 стотинки.
Претенциите на ищеца за стойността на доставената топлинна енергия и за
обезщетението за забава, начислено върху нея, не са съобразени с така настъпилото
погасяване чрез плащане.
В обобщение, съдът намира, че следва да уважи частично иска за установяването
на съществуването на задължение за доставена топлинна енергия, да отхвърли изцяло
иска за установяването на съществуването на задължение за обезщетение/лихва за
забава за стойността на топлинната енергия, да уважи изцяло иска за установяването на
съществуването на задължение за стойността на услугата дялово разпределение и да
отхвърли изцяло иска за установяването на съществуването на задължение за
обезщетение/лихва за забава за стойността на услугата дялово разпределение. След
влизането в сила на настоящото решение съдебният изпълнител следва да прекрати
спряното изпълнително производство по отношение на онази част от задълженията на
ответницата, чието съществуване е отречено със сила на пресъдено нещо (чл. 422, ал. 3
ГПК).
Разноски. При този изход на спора на спора съдът следва да присъди
пропорционално сторените от стрА.те разноски.
В заповедното производство заявителят е сторил разноски по отношение на
длъжницата-ответница в исковия процес в размер на 40 лева и 95 стотинки. От тях 36
лева и 10 стотинки са били погасени чрез плащане (което съдът обсъди по-горе). За
остатъка 4 лева и 85 стотинки длъжницата-ответница е дала повод, защото последното
частично погасяване е било извършено след предявяването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, поради което тези разноски следва да бъдат присъдени на
ищеца-заявител.
Няма данни длъжницата да е сторила разноски в рамките на заповедното
производство.
В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер
на 175 лева, депозити за възнаграждения на вещите лица в размер на 550 лева и
юрисконсултско възнаграждение, което на основА.е чл. 78, ал. 8 ГПК и предвид
липсата на каквато и да е фактическа или правна сложност на делото съдът определя на
50 лева. Тези разноски следва да бъдат разпределени поравно спрямо всеки един от
четирите кумулативно съединени иска (по 193 лева и 75 стотинки). Тогава
пропорционално на изхода на първоинстанционното производство по отношение на
всеки един иск съдът следва присъди разноски в размер на 277 лева и 10 стотинки.
7
Ответницата претендира разноски за уговорено и реално заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева (съответните обстоятелства се
установяват от пълномощното на л. 53, което съдържа договор за правна защита и
съдействие). Това адвокатско възнаграждение също следва да се счита поравно
разпределено за всеки един от четирите кумулативно съединени иска. При това
положение пропорционално на изхода на първоинстанционното производство по
отношение на всеки един иск съдът следва присъди разноски в размер на 256 лева и 98
стотинки.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс искове с правни основА.я чл. 79, ал. 1, предл. първо
от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, че ответницата В. М. Г., ЕГН **********, постоянен адрес ..., дължи на
ищеца „...“ ЕАД с ЕИК ..., адрес ...:
сумата 302 лева и 42 стотинки, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия спрямо топлоснабдения недвижим имот ап. № 11, находящ се в
.., през периода 01. 05. 2016 г. – 30. 04. 2019 г., ведно със законовата лихва от 31.
08. 2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 302 лева и 42 стотинки до пълния претендиран размер от 703
лева като погасен чрез плащане;
и сумата 9 лева и 69 стотинки, представляваща цена на извършена услуга
дялово разпределение през периода 01. 01. 2018 г. – 30. 04. 2019 г. ведно със
законовата лихва от 31. 08. 2020 г. до окончателното изплащане на задължението,
за които задължения е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
41321 по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за
2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс искове с правно основА.е чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
за установяване, че ответницата В. М. Г., ЕГН **********, постоянен адрес ..., дължи
на ищеца „...“ ЕАД с ЕИК ..., адрес ...:
сумата 83 лева и 22 стотинки – мораторна лихва за цената на топлинната
енергия, начислена от 15. 09. 2017 г. до 20. 08. 2020 г., като погасен чрез
плащане;
и сумата 1 лев и 58 стотинки – лихва за забава за стойността на услугата дялово
разпределение, начислена за периода от 03. 03. 2018 г. до 20. 08. 2020 г., като
неоснователен.
8
ОСЪЖДА В. М. Г., ЕГН **********, да заплати в полза на „...“ ЕАД с ЕИК ...
сумата в размер на 4 лева и 85 стотинки, представляваща разноски в заповедното
производство, както и сумата в размер на 277 лева и 10 стотинки, представляваща
разноски в първоинстанционното исково производство.
ОСЪЖДА „...“ ЕАД с ЕИК ... да заплати на В. М. Г., ЕГН **********, сумата в
размер на 256 лева и 98 стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното
исково производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „..“ ООД с
ЕИК ..., седалище и адрес на управление ....
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9