Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
5.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на първи юли през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Валентин Борисов
Нели Маринова
при участието на секретаря Надежда Масова,
като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 8219 по описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 13.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 36493/ 2019 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 157 състав, по предявен от И.И.И. /ЕГН **********/ срещу
"С.в." АД- *** /ЕИК ******/ установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.203 ЗВ вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД е признато
за установено, че
И.И.И. /ЕГН **********/ не
дължи на „С.В.” АД /ЕИК ******/ чрез
принудително изпълнение сумата 442.63 лв., представляваща цена на услуги за доставка на питейна
вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 03.02.2015 г.-
04.05.2016 г. по партида с клиентски № **********, поради погасяване по давност,
като искът е отхвърлен в останалата
част над сумата 442.63
лв. до пълния предявен размер от 1 240.75 лв., представляваща цена на
услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води
за периода м.06.2016 г.- м.05.2019 г. по партида с клиентски № **********. На
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът И.И. е осъден да заплати на ответника “С.в.” АД сумата 450 лв.- разноски по делото /за юриск.
възнаграждение и възнаграждение на вещо лице/.
С
определение от з.з. на 8.06.2020 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, е
оставена без уважение молба на ищеца И. за изменение на цитираното по- горе
решение в частта за разноските чрез разпределяне на отговорността за разноски,
съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от иска.
Постъпила
е въззивна жалба от И.И.И. /ищец
по делото/,
в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в отхвърлителната му част, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване
недължимостта на останалата част от процесната сума, с присъждане на разноски
по делото.
Подадена
е и частна жалба от ищеца И.И.И.- с
искане за отмяна на определението по чл.248 ГПК като неправилно.
Въззиваемата
страна „С.в.“ АД- *** /ответник по делото/
не изразява становище по повод подадените от ищеца въззивна жалба и частна
жалба.
Предявен е
отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК
и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в
обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявения от И.И. отрицателен
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за сумата 798.12 лв.- горница над сумата
442.63 лв. до пълния предявен размер от 1 240.75 лв., като неоснователен /чл.272 ГПК/.
При
отрицателния установителен иск нуждата от защита се поражда при неоснователно
претендирано от другата страна право, което ищецът по този иск отрича и то
препятства упражняването на неговите права. Ищецът, предявил отрицателния
установителен иск, е този, в чиято тежест е да докаже своите възражения срещу
вземането под формата на основания за недължимост на твърдяното от ответника
вземане, а ответникът следва да докаже факта, от който вземането му произтича.
Не
е спорно по делото, а се установява и от събраните доказателства /съставена от
ответника справка и експертно заключение на съдебно- техническа експертиза/, че
процесното вземане е начислено на името на ищеца И.И.И.- като абонат на
ответното водоснабдително дружество с клиентски № **********, за доставени през
периода м.06.2016 г.- м.05.2019 г. услуги по доставка на питейна вода и
отвеждане и пречистване на отпадни води в имот на ул.“******в гр. София, за
което са издадени от ответника 36 бр. фактури /цитирани в исковата молба и в
съставена от дружеството справка/, които не са представени като доказателства
по делото, но между страните не е спорно, че доставката на посочените услуги е
фактурирана по посочения начин от ответника на името на ищеца. За част от
процесния период- до м.06.2016 г., за който искът е уважен и същият не е
предмет на настоящото въззивно производство, ищецът се позовава на изтекла
погасителна давност, а за периода- предмет на въззивното производство, за който
искът му е отхвърлен, ищецът оспорва да е страна по материалното правоотношение
с ответника и потребител на доставените в имота ВиК- услуги.
Съгласно
чл.193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените
отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/,
при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/
услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени
и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от
имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и
селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и
експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на
пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т.2,
б.“а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК-
услуги“, това са юридически или физически лица- собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Получаването на тези
услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от
съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им в централен ежедневник.
При
съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в процеса
доказателства се налага извод, че
ответникът И.И. е имал качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1,
ал.1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ през исковия период, тъй като е имал
положението на ползвател на процесния имот, който в качеството на „клиент“ е
подписал съставения от ответника на 31.05.2019 г. „талон за пломбиране на
водомери“ в процесния имот, представен като доказателство по делото, чиято
автентичност не е оспорена от него. Освен това, посочвайки адреса на процесния
имот като свой адрес, е поискал да му бъде предоставена информация за
начислените за имота задължения към „С.в.“ АД.
Аргумент
в подкрепа на този извод е и процесуалното поведение на ищеца, който се
позовава на изтекла погасителна давност за част от процесните вземания, чието
проявление е предпоставено от признание за възникването им в неговата
имуществена сфера и за наличието на погасяващи правото на ответника факти и
обстоятелства, каквото представлява течението на давностния срок.
При
така събраните доказателства се налага приемането на извод, че ищецът И.И. е
титуляр на процесните задължения към ответника, възникнали през периода
м.06.2016 г.- м.05.2019 г., произтичащи от доставка на питейна вода и отвеждане
и пречистване на отпадъчни води в горепосочения недвижим имот, които не са
погасени нито по давност, нито чрез извършено от потребителя плащане.
При
тези съображения предявеният от ищеца отрицателен установителен иск по чл.124,
ал.1 ГПК с предмет- начислени от ответника за периода м.06.2016 г.- м.05.2019
г. вземания на обща стойност 798.12 лв., представляващи цена на предоставени в
процесния имот услуги по доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на
отпадъчни води, като неоснователен следва да бъде отхвърлен, а поради съвпадане
изводите на двете съдебни инстанции обжалваното решение като правилно следва в
обжалваната част да бъде потвърдено.
При този изход на спора съобразно чл.273 вр.
чл.78, ал.3 ГПК право на разноски за въззивното производство има въззиваемото
дружество, но искане за присъждането на разноски от същото не е заявено, поради
което и такива с настоящото решение не следва да му бъдат присъдени.
Частната жалба срещу определението
по чл.248 ГПК, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.275,
ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Правото на разноски е признато от закона имуществено право
за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуални действия и
за защита по иницииран от или срещу нея съдебен процес. По общите правила
за възлагане на разноските в исковото съдебно производство заплатените от ищеца
такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от ответника- чл.78, ал.1 ГПК. Ако, обаче, ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца- чл.78, ал.2 ГПК. В тежест на ищеца са и
разноските, направени от ответника съобразно отхвърлената част от иска- чл.78,
ал.3 ГПК. Разноските по делото следователно се понасят от страната, която с
неоснователните си фактически и/или правни твърдения, респ. незаконосъобразното
си поведение, е станала причина за завеждане на делото. Основателността на
фактическите и правни твърдения- като въпрос по съществото на спора се
установява с постановеното по делото решение, поради което и въпросът коя от
страните е станала причина за завеждане на делото се разрешава с оглед
резултата от разглеждането на спора по същество. Тълкуването на цитираните по- горе законови
разпоредби налага извод, че в случаите на разрешаване на спора по същество
правото на страните на разноски е предпоставено от основателността или
неоснователността на предизвикания от ответника спор, т.е. от извън-процесуалното
му поведение. Този извод се налага по аргумент, изведен от чл.78, ал.2 ГПК, с
оглед на обстоятелството, че и в такъв случай извънпроцесуалното поведение на
ответника е поводът за завеждане на делото и налага необходимостта от съдебна
намеса за разрешаване на спора.
Предвид горното, тъй като в случая
предявеният от ищеца И. отрицателен установителен иск е частично уважен, като
извън-процесуалното поведение на ответника /поддържа електронна и счетоводна
информация, според която ищецът дължи процесното погасено по давност вземане, в
какъвто смисъл е и предоставената по искане на ищеца справка за дължими суми/
съставлява повод за завеждане на делото, то отговорността за разноски между
страните следва да бъде разпределена по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, в
който случай ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
разноски, съразмерно на уважената част от иска, съответно възложените в тежест
на ищеца разноски, платими на ответника, следва да бъдат определени, съразмерно
на отхвърлената част от иска. Сторените от ищеца разноски са в размер на 50
лв.- за платена държ. такса, а разноските на ответника са в размер на 350 лв.,
от които: 100 лв.- за юриск. възнаграждение, и 250 лв.- за възнаграждение на
вещо лице.
При това положение с оглед изхода на
спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата 17.84 лв.- разноски по делото, а на основание чл.78, ал.3 ГПК
ищецът дължи да заплати на ответника сумата 225.14 лв.- разноски, в какъвто
смисъл следва да бъде постановеното от настоящия съд определение по чл.248 ГПК.
Предвид присъждането на сумата 450 лв.- разноски, дължими
от ищеца на ответника, с въззивното определение следва да бъде отхвърлена
претенцията за разноски на ответника за горницата над сумата 225.14 лв. до
присъдените 450 лв.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
13.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 36493/ 2019 г. на Софийски районен съд, І
ГО, 157 състав, в обжалваната част,
в която предявеният от И.И.И. /ЕГН **********/
срещу "С.в." АД- *** /ЕИК ******/ отрицателен установителен иск по
чл.124, ал.1 ГПК е отхвърлен за
сумата 798.12 лв.- горница над сумата 442.63 лв. до пълния предявен размер от 1 240.75 лв.,
представляваща цена на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води за периода м.06.2016 г.- м.05.2019 г. по партида
с клиентски № **********, открита за имот на ул.“******в гр. София.
ОТМЕНЯ Определение от з.з.
на 8.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 36493/ 2019 г. на Софийски районен съд,
І ГО, 157 състав, с което е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК на И.И.И.
/ЕГН **********/ за
изменение на постановеното на 13.12.2019 г. решение в
частта относно разноските, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на
основание чл.248 ГПК Решение от 13.12.2019 г., постановено по
гр.д.№ 36493/ 2019 г. на Софийски районен съд, І ГО, 157 състав, в частта
относно разноските, като:
ОСЪЖДА „С.в.“ АД- *** /ЕИК ******/ да заплати на И.И.И. /ЕГН **********/ сумата 17.84 лв. /седемнадесет лева и
84 ст./- разноски по делото, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ответника „С.в.“ АД- *** за
присъждането на разноски по чл.78, ал.2 ГПК за сумата 224.86 лв.,
представляваща горница над сумата 225.14 лв. до присъдените с
първоинстанционното решение 450 лв.- разноски.
Настоящото
въззивно решение не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.