РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. К., 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря Х.К.К.
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20215510103730 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове за отмяна на уволнение, за възстановяване на заемана
преди уволнението работа и за заплащане на обезщетение за оставане без
работа поради уволнението с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Ищецът твърди, че на 15.04.2019 г. e сключила с ответника трудов договор
№53 за длъжността „К.ф.“, с код по Националния класификатор на
професиите и длъжностите ********, при ОМВ *** лв. и допълнително
възнаграждение в размер на 21% или *** лв. С допълнително споразумение
№357/05.05.2020 г. към трудов договор №53/15.04.2019 г., е договорено
основното месечно възнаграждение в размер на *** лв. и допълнително
възнаграждение в размер на 24% или *** лв. Местоизпълнението на
трудовите задължения се осъществявало в Балнолечебен център към “ПРО“
ЕАД, клон П.. Трудовият договор бил за неопределено време, съобразно
чл.67, т.1 от КТ, с работно време -8 часа, по график. След епидемичната
обстановка в страната, с цел запазване на щатната численост, дружеството
било включено в програма 60/40 към МС и получавало допълнителни
средства. На 03.07.2020 г. й било връчено срещу подпис предизвестие
№79/03.07.2020 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл.326
от КТ, във връзка с чл.328, ал.1, т.6 от КТ, като причина за прекратяването
било посочено: служителят не притежава необходимата професионална
квалификация за изпълняваната работа - няма придобита специалност „р.“,
въведена като изискване в длъжностната характеристика за длъжността,
връчена му при постъпване на работа - на 19.04.2019 г. Заявява, че останала
изненадана, тъй като това обстоятелство било известно на работодателя при
1
сключване на трудовия договор - за липсата на придобита специалност „р.“,
като без да има промяна в длъжностната характеристика. Не бил спазен
едномесечния срок на предизвестието.На 04.07.2020 г. била връчена
Заповед №21/03.07.2020 г., с която на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ,
работодателят едностранно прекратил трудовото правоотношение, поради
това че не притежава необходимата професионална квалификация за
изпълняваната работа - няма придобита специалност „р.“, въведена като
изискване в длъжностната характеристика връчена му при постъпване на
работа - на 19.04.2019г. Счита Заповед №21/03.07.2020 г., за прекратяване на
трудовото правоотношение за незаконосъобразна, а уволнението за
незаконно. Към 15.04.2019 г. когато е сключен трудовия договор за заеманата
длъжност „К.ф.“ било известно на работодателя обстоятелството, че няма
придобита специалност „р.“, но въпреки това сключили трудов договор.
Когато изискването, на което работникът не отговарял, не е законно
установено, а е въведено от работодателя и последният е приел на работа
работник, за който е знаел, че не отговаря на същото и по този начин се е
съгласил работникът да започне да изпълнява трудовата си функция, въпреки
липсата на посоченото изискване, работодателят не може по-късно да уволни
работника на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, тъй като нормата била
приложима при промяна на изискванията за образование и квалификация,
настъпили след сключване на трудовия договор (определение
№390/18.04.2016 г. по гр.д.№1420/2016 г. на ВКС, III г.о). Уточнява, че
исковете са предявени срещу „ПРО“ ЕАД - клон П., булстат:********, с адрес
гр.П., ул.“О.“ №1, представлявано от директор Х.Г.Ч.. Съгласно §1, т.1 от КТ
„Работодател“ било всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство,
заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно
наемало работници или служители по трудово правоотношение, включително
за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за
изпълнение на работа в предприятие ползвател. Клонът не бил юридическо
лице /Определение №141/02.02.2010г. по ч.т.д.№49672009г. на ВКС, I т.о./.
От друга страна по смисъла на §1 от КТ подобно неперсонифицирано
образование (както клон на търговско дружество, така и негово поделение
/предприятие/, стига последното да може да наема самостоятелно работници
(да назначава и уволнява), придобива специална процесуална гражданска
правосубектност. В случая трудовото правоотношение и прекратяването му
било извършено от директора на „ПРО“ ЕАД - клон П.. От датата на
прекратяване на ТПО до месец април 2021 г. не е полагала труд и не е
получавала доходи от трудова дейност. След прекратяване на трудовото
правоотношение и поради пандемичната обстановка не е могла да си намери
нова работа, а била регистрирана като безработна в БТ-П.. Размерът на
последното брутно трудово възнаграждение за пълен работен месец-
м.06.2020 г. било *** лв. при брутно трудово възнаграждение ***.00 лв. за
един месец, а за 6 месеца е *** лева, а претендираната сума за един месец
след приспадане на удръжките е *** лв., а за 6 месеца 4 *** лева за периода
от 03.07.2020 г. до 02.01.2021 г. Моли съда да постанови решение, с което да
признае уволнението за незаконно и да отмени Заповед №21/03.07.2020 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 от
2
КТ, да бъде възстановена на заеманата преди уволнение длъжност „К.ф.“ в
Балнеолечебен център към „ПРО“ ЕАД клон П., ответникът да бъде осъден да
заплати 4*** лв. обезщетение за оставане без работа от 03.07.2020 г. до
02.01.2021 г. поради уволнението. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът
счита предявените искове за допустими, но неоснователни и ги оспорва. Не
оспорва наличието на трудово правоотношение и прекратяването му със
заповед на 04.07.2020 г. Твърди, че е действал добросъвестно и в рамките на
закона. Счита сочената съдебна практика за неотносима, с оглед
Тълкувателно решение №4 от 01.02.2021 г. по тълк.д.№4/2017 г. на ВКС,
ОСГК. В конкретния случай изискванията на образование и професионална
квалификация за длъжността „К.ф.“ били установени нормативно в Наредба
№30 от 19.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Физикална и
рехабилитационна медицина“, във връзка с изискванията на Наредба №04-14
от 9.10.2019 г. за условията и реда за сертифициране на „Балнеолечебен
(медикъл СПА) център“, „СПА център“, “Уелнес център“ и
“Таласотерапевтичен център“. Местоизпълнението на трудовите задължения
на ищцата бил „Балнеолечебен център“ към „ПРО“ ЕАД - клон П., който е
сертифициран по горепосочената наредба със сертификат №РС-20-25 на
Министерство на туризма. На основание чл.358, ал.1, т.2 от КТ прави
възражение за погасяване на исковете по давност като счита, че с оглед на
това срокът за предявяване на исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ
изтекъл на 04.09.2020 г.. Така исковете били предявени след
законоустановения давностен срок, поради което ищцата не е упражнила
правото си да оспорва прекратяването на трудовото си правоотношение пред
съда в установения за това в закона давностен срок. С изтичането на този срок
била погасена и възможността й да оспорва прекратяването на трудовия
договор по исков път. Моли съда да отхвърли главният и акцесорните искове
като погасени по давност. Претендира съдебни разноски.
От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното:
Безспорно, а и от приетото по делото дубликат на трудово досие по опис от
№1 до №44, се установява, че трудовото правоотношение между ЯНК. П. Д. и
„ПРО“ ЕАД-клон П. е възникнало по силата на трудов договор
№53/15.04.2019 г., сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ вр. с чл.70, ал.1
от КТ, за неопределено време и със срок на изпитване шест месеца, уговорен
в полза на работодателя, за длъжността „кинезетерапевт, физиотерапия“, с
работно място „Балнеолечебен център“, при пълно работно време 8 часа по
график, с ОМВ *** лв. и доп.възнаграждение за просл.време /клас/- *** лв.
Със заповед №107/18.06.2019 г. във връзка с организацията на работа във
сектор „Физиотерапия“-Балнеолечебен център, считано от 01.07.2019 г. ЯНК.
П. Д.- кинезетерапевт е възложено да изпълнява задълженията на отговорник
на сектор, включващ: „магнити“, „стимулации“ и „физиотерапия“. С
допълнително споразумение №165/07.04.2020 г. към трудов договор
№53/15.04.2019 г., на основание чл.119 от КТ във вр. с чл.67, ал.1, т.1 от КТ е
изменено трудовото правоотношение досежно работното време от 8 часа на
непълно работно време на 4 часа, ОМВ- на *** лв. и доп.възнаграждение
3
/клас/- на *** лв.
В раздел VI на длъжностната характеристика за длъжност „кинезетерапевт,
физиотерапевт“ /л.52 по делото /, връчена и подписана от ищцата на
19.04.2019 г. са посочени изискванията за длъжността в т.ч.. Вид и равнище
на образованието: съгласно която „упражняването на длъжността
„кинезетерапевт, физиотерапевт“ се осъществява от лица, които са завършили
висше медицинско училище и притежават съответната професионална
квалификация по специалността „р.“, вписани са в регистрите на съсловната
организация- Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи“.
Не е спорно, а и от диплома за завършено средно образование №000145 от
09.07.1986 г. /стр.53/ е видно, че ищцата ЯНК. П. Д. е завършила през 1986 г.
Единно средно политехническо училище –Институт за подготовка на здравни
кадри “Хр.Хранова“ в гр.С., с професионална квалификация по професия:
мед.сестра, специалност: общ профил. Видно от диплома за полувисше
образование ЯНК. П. Д. е завършила пълния курс за повишаване на
квалификацията в ПМИ гр.С. и се признава от 14.07.1994 г. полувисше
медицинско образование по специалността “медицинска сестра“. Със заповед
№76 от 01.07.2020 г. е отменена №107/18.06.2019 г. за задълженията на
ищцата като секторен отговорник. С предизвестие №79/03.07.2020 г.,
връчено на 03.07.2020 г. ищцата е уведомена, че на основание чл.326 от КТ
във вр. с чл.328, ал.1, т.6 от КТ трудовото правоотношение ще бъде
прекратено поради това, че не притежава необходимата професионална
квалификация за изпълняваната работа- придобита специалност „р.“,
въведена като изискване в длъжностната характеристика на длъжността,
връчена при постъпване на работа- на 19.04.2019 г.
Със Заповед №21/03.07.2020 г. трудовото правоотношение на ЯНК. П. Д., на
длъжност „кинезетерапевт, физиотерапия“, звено Балнеолечебен център, е
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, считано от 04.07.2020 г., с
посочени мотиви: служителят не притежава необходимата професионална
квалификация за изпълняваната работа/ заемана длъжност – няма придобита
специалност „р.“, въведена като изискване в длъжностната характеристика за
длъжността, връчена при постъпване на работа- на 19.04.2019 г. и е
разпоредено заплащане: на основание чл.224, ал.1 от КТ на обезщетение за 5
дни неползван платен отпуск за 2020 г.; и на основание чл.220, ал.1 от КТ
обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на брутно трудово
възнаграждение. Процесната заповед е връчена на ищцата на 03.07.2020 г.,
обстоятелство неоспорено.
Съгладно представеното удостоверение изх.№11-1/17.01.2022 г., неоспорено,
за м.06.2020 г. ищцата е получила при пълен отработен месец, брутно трудово
възнаграждение в размер на *** лв., респ.*** лв. чиста сума.
От служебна бележка изх.№60-09-05-344/07.01.2022 г. на АЗ, ДБТ-К. /л.27/ е
видно, че ЯНК. П. Д. е регистрирана като безработно лице от 06.07.2020 г. до
04.04.2021 г.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
По предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
Трудовото правоотношение е прекратено със заповед №21/03.07.2020 г. на
4
„ПРО“ ЕАД- клон П., който е работодателят на ищцата ЯНК. П. Д. – арг. §1,
т.1 от ДР на КТ. Съгласно §1, т.1 от ДР на КТ, качеството “работодател“ не
зависи от притежаването на юридическо лице, а от организационната,
икономическа обособеност на съответното структурно образование и
възможността да наеме самостоятелно работници или служители по трудово
правоотношение, като материалноправното положение, което работодателят
заема като страна по трудовото правоотношение с работника или служителя
обуславя и неговата правосубектност или възможността да бъде страна в
процеса по трудовия спор /решение №194/10.05.2001 г. по гр.д.№1239/2000 г.
на ВКС, III г.о./.
Трудовото правоотношение на ЯНК. П. Д. на длъжност “кинезетерапевт,
физиотерапия“, в звено Балнеолечебен център е прекратено на основание
чл.328, ал.1, т.6 от КТ по причини: не притежава необходимата
професионална квалификация– няма придобита специалност „р.“, въведена
като изискване в длъжностната характеристика за длъжността, връчена при
постъпване на работа- на 19.04.2019 г.
Разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ, визира две основания за
прекратяване на трудовия договор от работодателя: -липса на образование по
вид и степен;- липса на необходимата професионална квалификация. В чл.6,
ал.1 от ЗПОО професионалното обучение и професионалното образование се
осъществяват по професии и специалности, включени в Списъка на
професиите за придобиване на професионално обучение и образование.
Според легалните дефиниции, дадени в §1, т.1, т.4 и т.5 от ДР на ЗПОО
„професия” е вид трудова дейност, за която се организира професионално
образование и професионално обучение; „специалност” е самостоятелно
обособена трудова дейност в рамките на дадена професия, а „професионална
квалификация” е квалификация по професия или по част от професия, която
включва съвкупност от професионални компетенции и необходимите за
тяхното формиране общообразователни знания и умения“. От цитираните
разпоредби следва извода, че специалността е неразделна съставна част на
полученото образование. Това означава, че не може да се раздели
образование от специалност, а придобитото образование е за определена
специалност. Образованието не се характеризира само със степен-основно,
средно и висше, а най-вече с получената с него специалност. В случая
изискванията за образование и професионална квалификация на персонала в
Балнеолечебния център на ответника са определени в Наредба №30 от
19.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Физикална и
рехабилитационна медицина“ на МЗ, обн.ДВ, бр.85/28.09.2004 г., редакция
изм. и доп. бр.92/23.11.2010 г., издадена на основание чл.6, ал.1 от Закона за
лечебните заведения във връзка с Наредба №04-14 от 09.10.2019 г. за
условията и реда на сертифициране на „Балнеолечебен/медикъл СПА/ център,
„СПА център“, „Уелнес център“ и „Таласотерапевтичен център“, предвид
предмета на дейност на ответника. В §6 на Наредба № 30 от 19.07.2004 г.,
обн.ДВ, бр.85/28.09.2004 г., редакция бр.92/23.11.2010 г. и приложението към
нея са регламентирани обща характеристика на медицинската специалност
Физикална и рехабилитационна медицина, вида и характера на упражняване
на дейността, изискванията за структурата на ФТМ, основни направления,
персонал в т.ч. медицински специалисти, изисквания към персонала / лекари,
медицински специалисти, немедицински специалисти и помощен персонал/,
медицинска/лечебна дейност, критерии за качество и др. В раздел V, т.2 на
5
приложението към Наредба № 30 от 19.07.2004 г. е посочен стандарта за
образование за медицинските специалисти в т.ч. за р.и: образователно-
квалификационна степен „професионален бакалавър“ и приравнените й и
професионална квалификация „р.“ – за приложение методиките на електро-,
светлолечение, водо- и балнеолочение и кинезетарапия при пациенти-във
всички структури; за главният и старшият р.- образователно-
квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по специалността
„Управление на здравните грижи“. Не е спорно, а и от доказателствата се
установи, че ищцата ЯНК. П. Д. е с полувисше медицинско образование по
специалност- медицинска сестра, общ профил. Съгласно §5 от ПЗР на Закона
за висшето образование (ДВ, бр.112/1995 г.), дипломите за полувисше
образование дават права на завършили образователна степен „специалист
по...“, а съгласно §32, ал.2 и ал.3 от ПЗР на ЗВО (ДВ, бр.41/2007 г.) лицата,
придобили образователно-квалификационна степен „специалист по...“ до
влизането в сила на този закон и лицата по §5 от преходните и
заключителните разпоредби на закона имат правата на лицата, придобили
образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по чл.42, ал.1, т.1, б.“а“.
Следователно още на 14.04.2019 г.- датата на сключване на трудовия договор,
ищцата не е отговаряла на нормативно определените изискванията за заемане
на длъжността кинезетерапевт /р./ в звено Балнеолечебен център на
ответника. Съгласно т.1Б на Тълкувателно решение №4/01.02.2021 г. по
тълк.д.№4/2017 г. на ВКС, ОСГК налице е основанието за прекратяване на
трудовия договор по чл.328, ал. 1, т. 6 КТ, ако при сключването му
работникът или служителят не отговаря на въведените с нормативен акт
изисквания за образование или професионална квалификация за
изпълняваната работа. В мотивите към т.1Б е прието, че когато при
сключване на трудовия договор, работодателят се е съгласил, че
притежаваните от работника или служителя образование или професионална
квалификация са достатъчни за изпълняваната работа, но бъде установено, че
изискванията за заемане на съответната длъжност са нормативно установени,
което прави невъзможно запазването на трудовото правоотношение,
работодателят може да поиска трудовият договор да бъде обявен за
недействителен с иск по чл.74 от КТ. Докато не бъде обявена
недействителността на трудовия договор с влязло в сила решение на съда
съгласно чл.74, ал.2 КТ ще е налице действително правоотношение, което
може да бъде прекратено от работодателя на всяко едно от изчерпателно
изброените основания за прекратяването му. В този случай, не се изключва
възможността за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1,
т.6 КТ, тъй като при сключване на трудовия договор, за страните са
възникнали всички права и задължения, вкл. правото на работодателя да
прекрати трудовия договор с едностранно предизвестие. Поради това,
основанието за прекратяване по чл. 328, ал.1, т.6 КТ е приложимо и когато
трудовият договор е сключен в нарушение на нормативно установените
изисквания за заемане на съответната длъжност, тъй като до момента на
обявяване на недействителността от съда (който трябва да прецени дали
работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването,
съгласно чл.75, ал.1 КТ) ще е налице валидно трудово правоотношение, което
няма пречка да бъде прекратено при наличие на предвидените в закона
хипотези. С оглед на гореизложеното и установеното по делото съдът счита,
че трудовото правоотношение на ищцата, прекратено със заповед
№21/03.07.2020 г., е при наличие на законните предпоставки по чл.328, ал.6
6
от КТ, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Следва да се посочи, че искът е неоснователен и с оглед възражението на
ответника за предявяването му след изтичането срока по чл.358, ал.1, т.2 от
КТ. Съгласно чл.358, ал.1, т.2 от КТ исковете по трудови спорове за отмяна на
дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение“, изменение на
мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото
правоотношение се предявяват в 2-месечен срок. Според чл.358, ал.2 от КТ за
хипотезите на прекратяване на трудов договор, срокът започва да тече от деня
на прекратяването. Когато трудовият договор подлежи на прекратяване с
предизвестие, заповедта за уволнение поражда действие с изтичането на
предизвестието, а при неспазване на срока - с изтичането на съответната част
от него. Неспазването на срока на предизвестието означава, че някоя от
страните по трудовото правоотношение решава да не изчака неговото
изтичане, а то да бъде прекратено преди този момент. Ако страната в
трудовото правоотношение реши да се възползва от тази законова
възможност, то трудовият договор се прекратява в деня на изтичане на тази
част от срока на предизвестието, който страната, поискала прекратяването на
договора преди изтичане на срока на предизвестието, е посочила.
Следователно меродавен е моментът на прекратяването на трудовото
правоотношение, посочен от страната, която е поискала прекратяването му
чрез неспазване срока на предизвестието. В случай, че предизвестието по
силата на закона се дължи, но страната заяви, че не желае срокът да бъде
спазен изобщо, то трудовото правоотношение се прекратява в момента на
достигане на изявлението до другата страна, или в момента, който страната е
определила като дата на прекратяване на трудовото правоотношение /в т.см.
решение №873/18.01.2011 г. по гр.д.№1757/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение
№72/05.02.2010 г. по гр.д.№2356/2008 г. на ВКС, ІV г.о., решение №664 от
30.11.2010 г. по гр.д.№1896/2009 г. на ВКС, III г.о., Решение №275/07.11.2013
г. по гр.д.№2221/2013 г. на ВКС, III г.о./. В процесния случай трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, което
изисква отправяне на предизвестие. Ответникът е връчил на ищцата на
03.07.2020 г. предизвестие заедно с процесната заповед за уволнение, в която
е посочил, че трудовия договор се прекратява, считано от 04.07.2020 г. и
наредил изплащане на обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ. Следователно
правото на ищцата да оспори законността на уволнението е възникнало от
04.07.2020 г.- датата, която работодателят е определил за прекратяване на
трудовото правоотношение. Исковата молба е подадена на 30.09.2020 г. т.е.
след изтичане на предвидения в чл.358, ал.1, т.2 от КТ двумесечен срок на
04.09.2020 г. поради което претенцията по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е погасена
по давност.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ:
Конститутивният иск за възстановяване на заеманата преди уволнението
работа е обусловен от изхода на спора по иска с правно основание чл.344, ал.1
от КТ. След като съдът прие, че предявеният иск за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна е неоснователен, то и
обусловения иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ се явява неоснователен, поради
което следва да бъде отхвърлен.
7
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ:
Искът за заплащане на обезщетение в претендирания размер 4*** лв. за
времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението като
обусловен от главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, следва да бъде отхвърлен
като неоснователен, тъй като предпоставя незаконно уволнение, каквото в
настоящия случай не се установи.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.3 и чл.80 от ГПК ищцата
следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на
*** лв. с ДДС платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна
помощ и съдействие от 14.01.2022 г. и платежно нареждане към него.
Ищцата е освободена от заплащането на държавна такса съгласно чл.83, ал.1,
т.1 от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЯНК. П. Д., с ЕГН-********** от гр.П., обл.С.,
ул.“С.“ №2 срещу „ПРО“ ЕАД- клон П., с ЕИК:********, със седалище и
адрес на управление гр.П., обл.С., ул.“О.“ №1, иск за признаване на
уволнението със заповед №21/03.07.2020 г. за незаконно и неговата отмяна с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, иск за възстановяване на заеманата
преди уволнението работа- „К.ф.“, в Балнеолечебен център и иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на сумата
4*** лв. обезщетение за оставане шест месеца без работа поради уволнение
като неоснователни.
ОСЪЖДА ЯНК. П. Д., с ЕГН-********** от гр.П., обл.С., ул.“С.“ №2, да
заплати на „ПРО“ ЕАД- клон П., с ЕИК:******** със седалище и адрес на
управление гр.П., обл.С., ул.“О.“ №1, на основание чл.78, ал.3 от ГПК
направените по делото разноски в размер на *** лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок,
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8