РЕШЕНИЕ
№ 796
гр. Плевен , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430100110 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Производството по делото е образувано по ИМ от ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от и***, чрез *** против ХР. АНГ. АНГ., ЕГН
**********, от гр.***, за признаване за установено спрямо ответника на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че същият дължи на ищеца сумата от 849,34 лева главница,
съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,01,2018 г. –
30,04,2020 г., и сумата от 38,12 лева, представляваща лихва за забава за периода
02,03,2018 г. – 18,06,2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 29,06,2020 г., до
окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №2643/2020 г. по описа на ПлРС,
по което има издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК. Твърди се, че сумите за топлинна енергия за процесния период, са
начислявани от ищеца въз основа на изготвяни от *** отчети, на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът, находящ се в гр.***, е с
абонатен №15195. В с.з. проц.представител на ищеца поддържа ИМ, като сочи, че по
делото не са налице плащания.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. В с.з., за
което е редовно призован, ответникът не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
1
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК. Налице е спор между страните относно
дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№2643/2020 г. на ПлРС.
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт
/несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника
в установения двуседмичен срок /или заповедта е връчена по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК/, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира
правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
С определението за насрочване на делото съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните, като на ищеца е указано, че следва
да установи наличието на валидно възникнало вземане срещу ответниците в
размера на претендираните суми, че ответниците имат качеството на
потребител през процесния период, да докаже, че е доставил твърдяното
количество топлоенергия, както и нейната стойност; да докаже, че
ответниците са изпаднали в забава - нейния начален момент, както и размера
на дължимите лихви за забава. Визираните по- горе обстоятелства следва да
бъдат установени по делото чрез пълно и главно доказване.
От представените към ИМ фактури се установява, че за потребителски
№15195, по 16 бр. фактури – за периода 01,01,2018 г. – 30,04,2020 г., е
посочен като абонат лицето ХР. АНГ. АНГ..
От представената справка от Служба по вписванията-Плевен от
21,12,2020 г. е видно, че за ЕГН на ответника не са налични извършени
вписвания.
От представеното копие от удостоверение за наследници на *** А., поч.
на 14,06,2012 г., се установява, че същият е оставил за наследници ответника
ХР. АНГ. АНГ. и *** А.а ***.
Представен е договор между топлинен счетоводител и ЕС на адрес ***от
23,10,2002 г.
От представения Споразумителен протокол №3/923 от 23,10,2002 г.,
сключен между ищцовото дружество и топлинния счетоводител се
установява, че е договорено разпределение на ТЕ в абонатна станция №923
/***/, считано от 01,11,2002 г.
От представеното приложение към Споразумителен протокол №3/923
между ищцовото дружество и дружеството-топлинен счетоводител се
установява, че липсващи са договорите за четири абоната – един от които е
процесния аб.№***, за който е отбелязано, че не е осигурен достъп и
2
радиаторите са пломбирани.
От представеното копие от списък на етажните собственици /приложен
към протокол от проведено на 20,09,2002 г. ОС на етажните собственици
на адрес ***/ се установява, че за титуляр на партидата на ап.16 / номера на
апартамента е изписан пред поредния номер на лицето/, е посочено лицето
***.
От представената справка от Община Плевен, Отдел „ПМДТ“ с изх.№ от
30,03,2021 г. се установява, че на името на ответника няма декларирано
недвижимо имущество.
От изисканата и постъпила справка от „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД Плевен се установява, че в инф.система на дружеството за процесния
адрес се води партида на името на *** А., открита преди 01,01,2000 г.
От изисканата и постъпила справка от СГКК - Плевен се установява, че в
СГКК-Плевен нямат данни относно собствеността на апартамент №16,
находящ се в ***.
От изисканата и постъпила справка от *** се установява, че лицето ХР.
АНГ. АНГ. не е страна по договор за продажба на ел.енергия.
От представеното писмо от Служба по вписванията-Плевен се
установява, че справки се правят по партида на ФЛ или ЮЛ, не и по имот.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
В хода на съдебното дирене ищецът не е представил никакви
доказателства, от които да се установява, че ответникът притежава
качеството потребител по смисъла на по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и
на основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че потребител на
топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното
право на ползване на топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред
императивно е установено кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
В конкретния случай няма данни, че ответникът е собственик или
носител на правото на ползване или суперфиция върху процесния недвижим
имот в гр.***. Вписването на ХР. АНГ. АНГ. като титуляр на партида в
ищцовото дружество не доказва собствеността му върху процесния имот,
респективно учредено право на ползване на имота.
Съобразно волята на законодателя и изчерпателното изброяване на
субектите, които са клиенти – ползватели на топлинна енергия, следва при
всяко едно производство по чл.422 от ГПК да бъде установяван първо
3
основния факт – има ли лицето, срещу което се води искът, качеството на
собственик или ползвател на имота. При недоказване на такова качество по
отношение на конкретния имот, за който се претендира заплащане на
топлоенергия и за конкретния период /защото е възможно собствеността
да е придобита/прехвърлена преди, по време или след изтичане на
периода/, съдът няма как да приложи относимата в случая разпоредба на
чл.153, ал.1 от ЗЕ. След като няма изричен договор с ***, след като няма
изрично подадена от ответника молба за топлоснабдяване на имота и на
последно място, след като няма доказателства да е собственик на имота,
ответникът няма качеството на клиент – ползвател на топлинна енергия
и следователно не дължи нейното заплащане. Това, че в *** е открита
партида на негово име, не може да бъде противопоставено на изискването
на закона – лицето от което се претендира заплащането на цена на
топлинна енергия да е или собственик или ползвател. Дори и ответникът
да упражнява фактическото държане върху имота / за което също няма
данни по делото/, това не го поставя сред лицата, които следва да
заплащат топлинна енергия.
В заключение може да се обобщи, че не се установи вземане на ищеца
против ответника за процесните суми, поради което предявените
установителни искове се явяват изцяло неоснователни и недоказани и следва
да се отхвърлят.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения
от ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от и***, чрез ***
против ХР. АНГ. АНГ. , ЕГН **********, от гр.***, иск с правно основание чл.422
вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за
установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същият дължи на
ищеца сумата от 849,34 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода 01,01,2018 г. – 30,04,2020 г., и сумата от 38,12 лева,
представляваща лихва за забава за периода 02,03,2018 г. – 18,06,2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда - 29,06,2020 г., до окончателното изплащане на сумите, за които
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2643/2020 г. на РС Плевен.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4