№ 396
гр. Пазарджик, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20215220100829 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.109 ЗС.
Ищците Й. П. Г. с ЕГН ** и Р В Г. с ЕГН ********** и двамата от гр.Б,
ул. „Родопи“ №7, твърдят, че са собственици на застроен поземлен имот с
идентификатор 0352.502.670 по КККР на гр.Б, одобрени със заповед №РД-18-
34/20.05.2011г., с площ 579 кв.м., за който е отреден УПИ ХІІ-670 в кв.45 по
действащия регулационен план на гр.Б, с административен адрес: гр.Б, ул. „Р“
*. Твърдят, че ответниците Л. Н. М. с ЕГН **********, Ц. СТ. З. с ЕГН
********** и двете от гр.Б, общ Пазарджик, ул. „Р“ . и З. СТ. Л. с ЕГН
********** от с.М, общ.Б, обл.Пазарджик, * са собственици на съседния от
запад поземлен имот с идентификатор 0352.502.671 по КККР на гр.Б,
одобрени със заповед №РД-18-34/20.05.2011г., с площ 672 кв.м., за който е
отреден парцел ХІІІ – 671, кв.45 по действащия регулационен план на гр.Б, с
адрес на имота: гр.Б, ул. „Р“ ., както и на построените в имота сгради на
основното и на допълващото застрояване. Ищците твърдят още, че сградата с
идентификатор 05392.502.671.3, представлява гараж с площ 28 кв. м. е
построена без строителни книжа, в отклонение от строителните правила и
норми и се намира на границата между двата съседни имота, а една чест от
1
нея навлиза в техния имот с около 20 см. Освен това източната стена на
гаража се руши и части от нея падат в имота на ищците, където се оттичат и
дъждовните води от неговия покрив, който няма улуци. Поддържат, че този
гараж засенчва, замърсява и загрозява техния имот, поради което им пречи да
упражняват своето право на собственост. Искат от съда да осъди ответниците
да премахнат гаража, а ако тази претенция се приеме за неоснователна, да ги
осъди да го укрепят и да му поставят улуци, които да отвеждат дъждовните
води от неговия покрив в техния имот.
На следващо място, ищците твърдят, че ответниците са изградили в
имота си асмалък, който е висок над три метра и достига до оградата между
имотите по цялото й протежение от улицата до гаража. Поддържат, че през
лятото сянката от лозите засенчва прозорците на къщата им, а целогодишно в
имота им падат много листа, съчки и плодове, които ежедневно го
замърсяват. Това също им пречи да упражняват своето право на собственост.
Затова искат от съда да осъди ответниците да намалят височината на
асмалъка. Претендират и присъждане на съдебни разноски.
Ответниците оспорват исковете при твърдение, че гаражът не подлежи
на премахване, тъй като е построен преди 1987г. в съответствие с
предвижданията на плана, строителните правила и норми и е търпим строеж
по смисъла на §16 ПР на ЗУТ. Отричат, че част от него попада в имота на
ищците, но евентуално твърдят, че ищците са длъжни да търпят това
фактическо положение по силата на правото на строеж, което ответниците са
придобили чрез давностно владение на сградата в продължение на повече от
десет години. Оспорват твърдението на ищците, че водите от покрива на
гаража попадат в техния имот – твърдят, че наклонът му е в обратна посока.
Признават, че външната мазилка на стената откъм имота на ищците се руши,
но твърдят, че това се дължи на поведението на ищците, които постоянно я
мокрят при поливането на растенията в двора си. Твърдят, че лошия
естетически вид на сграда в съседен имот не представлява пречещо
неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС. Оспорват твърдението на
ищците, че асмалъкът целогодишно замърсява с растителни отпадъци техния
имот, тъй като през част от сезоните вегетацията на лозите е прекъсната.
Поддържат, че попадането на листа в съседния имот зависи главно от силата
и посоката на вятъра и представлява нормално въздействие върху него,
представляващо съседски сервитут – чл.50 ЗС. Твърдят, че намаляването на
2
височината на асмалъка няма да прекрати този процес. Молят съда да
отхвърли исковете и да им присъди съдебни разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са допустими. С тях ищците целят защита на
правото си на собственост срещу действията на ответниците, които смущава
упражняването на това права. Искът по чл.109, ал.1 ЗС предоставя защита на
собственика срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на собствеността, което може
и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното
предназначение. Функцията на иска е да предотврати неоснователните
действия, поведение и състояния, поддържани от ответника, както и
премахване на последиците от тях. Неговото уважаване зависи от наличието
на следните кумулативни предпоставки: ищецът да е собственик на имота –
обект на въздействие, да са налице конкретни действия от страна на
ответника, които са предприети от него противоправно, без законово
основание и които създават действителни пречки и затруднения на
собственика да упражнява правата си върху имота в пълен обем.
От представения с исковата молба нот. акт №18 от 24.01.2008г., том І,
рег. №561, нот. дело №14/2008г. по регистъра на Веселина Гагова – нотариус
с рег. №071 в НК се установява, че ищците са съсобственици на поземлен
имот с идентификатор 0352.502.670 по КККР на гр.Б, одобрени със заповед
№РД-18-34/20.05.2011г., с площ 579 кв.м., за който е отреден УПИ ХІІ-670 в
кв.45 по действащия регулационен план на гр.Б, с административен адрес:
гр.Б, ул. „Р“ *, както и на построената в него жилищна сграда.
Видно от представения от ответниците договор за покупко-продажба на
общински имот по чл.35, ал.3 ЗС, ответниците са собственици на поземлен
имот с идентификатор 0352.502.671 по КККР на гр.Б, одобрени със заповед
№РД-18-34/20.05.2011г., с площ 672 кв.м., за който е отреден парцел ХІІІ –
671, кв.45 по действащия регулационен план на гр.Б, с адрес на имота: гр.Б,
ул. „Р“ .. Преди да закупят имота, ответниците за построили в него жилищна
сграда въз основа на отстъпено право на строеж върху държавна земя с
договор №2520/24.16.1964г., както и други постройки на допълващото
3
застрояване, които не са включени в договора.
По иска за премахването на гаража:
От представената скица №15-623229/31.08.2018г. на СГКК –
гр.Пазарджик е видно, че двата имота са съседни, както и че в дъното на
имота на ответниците е построен гараж, разположен на имотната граница с
имота на ищците /според приетата СТЕ неговият източен зид е върху самата
граница/. Страните не спорят, че гаражът е построен от ответниците през
1979г. без строително разрешение и одобрен проект. За него ответниците са
представили удостоверение за търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 ЗУТ,
който не подлежи на премахване и забрана за ползване.
Поради повдигнатия от ищците спор за търпимостта на постройката,
съдът намира за необходимо да извърши инцидентен контрол за
законосъобразност на въпросното удостоверение за търпимост.
Според §6, ал.1 от ДР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987 г., за
които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Гаражът е
построен през 1979г. при действието на НАРЕДБА № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство /обн., ДВ, бр. 69 от 2.09.1977 г./.
Съгласно чл.8, ал.2 от същата, при свободно, а не свързано застрояването,
сградите в парцелите се разполагат на определено разстояние от
регулационните линии към съседните парцели, както и на северни
регулационни линии при тесни парцели по улици с посока север-юг и
полупосоките до 45 градуса, а в комплексите - на определено разстояние една
от друга. Отстоянието от регулационната линия при сгради с височина до 8
м., като процесната, е определено в чл.10, ал.1, т.1 от същата наредба и то е
най-малко 3 метра. В случая то трябва да е спазено, тъй като сградата не е на
северната регулационна линия, когато се допуска изключение. Изводът е, че
гаражът в имота на ответниците не е бил допустима постройка по
действащите към момента на неговото построяването правила и нормативи.
Включването му в кварталната разработка, одобрена през 1981г. не променя
този извод, тъй като §6, ал.1 от ДР на ЗУТ изисква допустимостта на строежа
по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
4
нормативите да е съществувала към момента на неговото извършване. Освен
това, след като постройката не е била допустима по правилата и нормативите,
нейното предвиждане в плана не може да я направи търпим строеж, тъй като
двете предпоставки по §6, ал.1 от ДР на ЗУТ са кумулативни трябва да са
налице едновременно.
Аналогично стоят нещата и по действащите в момента правила и
нормативи. Съгласно чл.42, ал.3 ЗУТ, при свободно разполагане постройките
на допълващото застрояване са с височина до 3,6 м и на разстояние от
вътрешните граници на урегулирания поземлен имот най-малко 3 м.
Изключение е предвидено в чл.42, ал.2 изр. 2, според който постройки на
допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на
урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни
стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран
поземлен имот, или плътни огради. Понеже в случая фактическия състав на
изключението липсва, доколкото в имота на ищцата няма свързана постройка
на допълващото застрояване с тази на ответника, то последната е изпълнена в
отклонение от превилото за минимално отстояние.
Оказва се, че гаражът, построен от ответниците, не е бил допустим нито
по правилата и нормативите, действали по време на неговото построяване,
нито съгласно сега действащия ЗУТ. Затова по отношение на същия не може
да намери приложение §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и той не представлява търпим
строеж, неподлежащ на премахване. Съгласно утвърдената съдебната
практика, незаконният характер на постройката е достатъчно основание да се
приеме, че тя смущава правото на собственост върху поземления имот и
пречи на притежателя му да го упражнява в пълен обем – в случая поради
замърсяването на имота и оттичането на дъждовните води, което се
установява от заключението на СТЕ. Ето защо искът за премахването на
гаража е основателен и следва да се уважи.
По иска за намалят височината на асмалъка:
От заключението на СТЕ се установява, че в имота на ответниците по
протежение на границата с имота на ищците и на разстояние около 0.3 м. от
нея са засадени лози. Същите се развиват върху конструкция от метални
тръби и тел, отстояща на около 0.4 - 0.5 м. от оградата между имотите.
Имотът на ищците стои по-ниско от този на ответниците, като разликата в
5
нивата е около 0,6 м. По тази причина височината на конструкцията измерена
от нивото на всеки имот е различна. Откъм страната на ответниците тя е
между 2.4 м. и 2.6 м., а от страната на ищците е между 3.05 м. и 3.4 м.
Общата дължина на конструкцията е 30 м. Оградата между имотите е плътна
с отделни ажурни участъци, висока е 2.2 м. и е разположена изцяло в имота на
ищците.
От показанията на свидетеля П С Г. се установява, че по време на
растеж филизите на лозите надвисват през оградата над имота на ищците, а
наесен от тях в него падат много листа и необрани плодове, които го
замърсяват. Освен това, затрудняват преминаването в близост до оградата,
тъй като висят по-ниско от човешки ръст.
Съдът намира, че разпростирането на лозите на ответниците над имота
на ищците е състояние, което смущава тяхното правото на собственост и
пречи да го упражняват в пълен обем. Причина за преминаването на филизите
в съседния имот е фактът, че конструкцията, върху която те се развиват, е по-
висока от оградата между имотите. Същата е изградена и се поддържа в това
състояние от ответниците неоснователно, тъй като не се установяват
обстоятелства, които им дават право да отглеждат растения с такава височина
в непосредствена близост до границата. Напротив, озеленяването на имота по
описания начин е изпълнено в отклонение от изискванията на чл.94, ал.2 от
Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони, който въвежда
препоръчителни най-малки разстояния на декоративни и овощни насаждения
до границите на съседните имоти. Разстоянията са препоръчителни и
следователно от тях са възможни отклонения, но те трябва да водят до
неблагоприятни въздействия върху съседните имоти. В случая лозите на
ответниците за засадени на по-малко разстояние от указаното в наредбата, но
тяхната височина зависи от тази на конструкцията, върху която се развиват.
Затова същественото в конкретната ситуация е не отстоянието от оградата, а
височината, тъй като именно тя позволява на растението да премине в
съседния имот.
За да се преустанови това неоснователно въздействие върху правото на
собственост на ищците ответниците следва да бъдат осъдени да намалят
височината на асмалъка, така че неговият източен край да не е над плътната
6
ограда между имотите. По този начин лозите няма да преминават в съседния
имот и да пречат на ищците. Ето защо искът за намаляване височината на
асмалъка е основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода на делото, ответниците следва да заплатят на ищците
направените от тях съдебни разноски, които съгласно представените
доказателства за разноски и списъка по чл.80 ГПК са в размер на 751.84 лв., в
т.ч. 400лв. - заплатено възнаграждение за един адвокат, 101.84лв. - внесена
държавна такса, 100 лв. – заплатено за възнаграждение на ВЛ и 150лв. –
заплатено възнаграждение за особен представител на ответника Ц.З..
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. №
4/2015 г., ОСГК, цената на иска по чл.109 ЗС, ако е за осъждане на ответника
да извърши определени заместими действия, е равна на паричната оценка на
разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията.
Видно от заключението на СТЕ, разходите за премахване на гаража са
1341.56лв., а разходите за намаляване височината на асмалъка са 226лв.
Следователно дължимата държавната такса по чл.1 Тарифа ГПК за
разглеждане на първия иск е 53.66лв., а таксата за разглеждане на втория иск
е 50лв. Ищецът е внесъл държавна такса за двата иска в размер на 100лв.
Разликата от 3.66лв. следва да се присъди в тежест на отвениците на
основание чл.77 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
По изложените съображения съд
РЕШИ:
По искове на Й. П. Г. с ЕГН ** и Р В Г. с ЕГН ********** и двамата от
гр.Б, ул. „Родопи“ №7 ОСЪЖДА на основание чл.109 ЗС ответниците Л. Н.
М. с ЕГН **********, Ц. СТ. З. с ЕГН ********** и двете от гр.Б, общ.
Пазарджик, ул. „Р“ . и З. СТ. Л. с ЕГН ********** от с.М, общ.Б,
обл.Пазарджик, *, да премахнат построената сградата с идентификатор
05392.502.671.3, представляваща гараж с площ 28 кв. м., находяща се в
поземлен имот с идентификатор 0352.502.671 по КККР на гр.Б, одобрени със
заповед №РД-18-34/20.05.2011г., с площ 672 кв.м., за който е отреден парцел
ХІІІ – 671, кв.45 по действащия регулационен план на гр.Б, с адрес на имота:
гр.Б, ул. „Р“ ., както и да намалят височината на изградения в същия поземлен
имот асмалък по такъв начин, че неговия източен край да не превишава в нито
7
един участък височината на плътната ограда със съседния поземлен имот на
ищците, който е с идентификатор 0352.502.670 по КККР на гр.Б, одобрени със
заповед №РД-18-34/20.05.2011г., с площ 579 кв.м., за който е отреден УПИ
ХІІ-670 в кв.45 по действащия регулационен план на гр.Б, с административен
адрес: гр.Б, ул. „Р“ *.
ОСЪЖДА ответниците Л. Н. М. с ЕГН **********, Ц. СТ. З. с ЕГН
********** и двете от гр.Б, общ. Пазарджик, ул. „Р“ . и З. СТ. Л. с ЕГН
********** от с.М, общ.Б, обл.Пазарджик, * да заплатят на ищците Й. П. Г. с
ЕГН ** и Р В Г. с ЕГН ********** и двамата от гр.Б, ул. „Родопи“ №7
съдебни разноски в размер на 751.84лв.
ОСЪЖДА ответниците Л. Н. М. с ЕГН **********, Ц. СТ. З. с ЕГН
********** и двете от гр.Б, общ. Пазарджик, ул. „Р“ . и З. СТ. Л. с ЕГН
********** от с.М, общ.Б, обл.Пазарджик, * да заплатят по сметка на
Районен съд – Пазарджик на основание чл.77 ГПК държавна такса в размер на
3.66лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд
в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8