Решение по дело №309/2020 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 127
Дата: 24 август 2020 г. (в сила от 23 ноември 2020 г.)
Съдия: Иван Димитров Бедачев
Дело: 20205310200309
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                            № 127

                                     гр. Асеновград  24.08.2020 г.

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

       Асеновградският районен съд, ІІ-ри наказателен състав в публично заседание на тридесети юни   през две хиляди и двадесета   година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ

 

      При  участието на секретаря Ася И., като разгледа АНД  № 309/2020 г. по описа на Асеновградския  районен съд, за да се произнесе взе в предвид следното:

      Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

      Обжалвано е наказателно постановление № 15 от 11.03.2020 г., издадено от Директора на РИОСВ-Пловдив – инж. Десислава Красимирова Георгиева с което на Т.А.Т.  ЕГН **********, с  адрес ***, на основание чл. 200, ал.1, т.2 от Закона за водите е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на  2000 лв. за извършено нарушение по чл.46, ал.1, т.3, буква Б от Закона за водите.

       В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител – адв. К. се навеждат основания за незаконосъобразност на наказателното постановление, като от една страна се сочат допуснати нарушения на процесуалните правила в процедурата по издаването му, а от друга неправилно приложение на материалния закон, като се обосновава тезата, че извършването на нарушението не е установено по несъмнен начин. Алтернативно се предлага приложението на чл. 20 от ЗАНН.  Искането към съда е за пълната му отмяна.

        Въззиваемата страна, РИОСВ-Пловдив, редовно призована, се представлява от юрист Карамфилова, която моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.  

        Съдът на базата на доказателствата приема за установено следното от фактическа страна:

         На 12.11.2019 г. била  извършена съвместна проверка от служители РИОСВ- гр. Пловдив, сред които и актосъставителят В.Х.,*** и РЛ към ИАОС-Пловдив по повод постъпили сигнали за замърсяване на воден обект - язовир „Конуш“.  При огледа на водния обект се констатирало голямо  количество мъртва риба около и в язовира. При изследване на източника на замърсяването контролните органи извършили проверка и на обект „Кравеферма“ намираща се в стопанския двор на с. Конуш, стопанисван от Т.А.Т. , в качеството му на земеделски производител. При проверката се установило ,че формираните в резултат на дейността  на кравефермата отпадни води се изхвърлят в отводнителен канал в района на кравефермата, който пък се вливал в язовир „Конуш“. Самият отводнителен канал в района на кравефермата бил силно замърсен с отложена утайка от торова фракция, а на мястото били открити следи от положени тръби, чрез които от резервоар на краварника   в  който се събирала течната  фракция,  отпадните води с помпа се изпомпвали и се зауствали в канала. Самото замърсяване на канала с утайката от торова фракция започвало именно от кравефермата от мястото където били открити следите от маркучите. Установило се, че  земеделския производител Т.А.Т., който извършвал дейността в обекта  не притежава разрешително за ползване но воден обект с цел заустване на отпадъчни води, съгласно чл. 46 ал.1 т.3 буква Б от Закона за водите и фактически е ползвало водния обект без изискуемото по закон основание, каквото е съответното разрешително. За констатираното нарушение в последствие след допълнителна проверка в РИОСВ-Пловдив на 12.12.2019 г. бил съставен АУАН. Акта бил съставен в присъствието на нарушителя Т.Т. и му бил надлежно предявен и връчен за подпис, но същият отказал да го подпише, като отказът му бил удостоверен с подписите на двама нарочни свидетели.  Писмени възражения не били депозирани в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление № 15/11.03.2020г.

       При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна: Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и от надлежно легитимиран процесуален субект, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна.

         При проверка на процедурата съдът намери, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, в изискуемата от закона форма са и съдържат необходимите реквизити по ЗАНН и с тях надлежно е установено извършеното административно нарушение. Правилно описаното нарушение е квалифицирано по чл. 46, ал.1, т. 3, буква Б от ЗВ, която норма определя, че разрешително за ползване на воден обект се издава за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, за експлоатация на съществуващи обекти, каквато ситуация  е налице в конкретния случай. Нарушението е надлежно описано, като са посочени фактическите обстоятелства, които обуславят всички елементи от неговия състав. Правилно нарушението е съотнесено към приложимата санкционна разпоредба – чл. 200, ал.1, т.2 от Закона за водите, в която е предвидена санкцията. Същата предвижда, че се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000лв. до 10000 лв., който  ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание. В случая ползването на  воден обект без необходимото за това основание – надлежно разрешение е реализирано от жалбоподателя Т.А.Т., в качеството му на земеделски производител, който е извършвал и е ръководил дейността в обекта  и негово е задължението към държавата за снабдяване със съответното разрешително. Следователно правилно е определен субекта на административно-наказателната  отговорност и вида на наказанието -  глоба.

       При определяне размера на наложеното административно наказание – глоба, административно-наказващият орган е приложил прецизно  основния критерий при определяне на наказанието залегнал в  чл.27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. Наложената в конкретния случай глоба е в минималния  размер на предвидения в закона диапазон, поради което е безпредметно да се обсъжда възможността за нейната редукция. Съдът намира, че определеното спрямо жалбоподателя  наказание е в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН,  като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение.

       Ето защо Поради изложените съображения и като намери обжалваното НП за законосъобразно, обосновано и правилно на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                 Р    Е    Ш    И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА  наказателно постановление № 15 от 11.03.2020 г., издадено от Директора на РИОСВ-Пловдив – инж. Десислава Красимирова Георгиева, с което на Т.А.Т.  ЕГН **********, с  адрес ***, на основание чл. 200, ал.1, т.2 от Закона за водите е наложено административно наказание – ГЛОБА  в размер на 2000 лв. за извършено нарушение по чл.46, ал.1, т.3, буква Б от Закона за водите.

        Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Пловдив.

 

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: