РЕШЕНИЕ
№ 17470
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛО.
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело №
20221110135818 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Производството по делото е образувано по искова молба на М. К. Ж., ЕГН
**********, срещу М. Н. П., ЕГН **********, и И. Н. П., ЕГН **********, в качеството им
на наследници на Н. И. П., починал на 16.10.2020 г., с която са предявени при условията на
пасивно субективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 60, ал. 1 ЗН, за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата по ½ от сума в
общ размер на 20 000 евро /по 10 000 евро всеки един поотделно/, представляваща
главница по неформален договор за заем от 16.01.2009 г., с падеж до 30.05.2018 г.,
предоговорен впоследствие до 30.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 06.06.2022 г., до окончателното плащане.
В исковата молба, уточнена с писмена молба от 10.10.2022 г., се твърди, че на
16.01.2009 г. наследодателят на ответниците Н. И. П. е получил от ищцата М. К. Ж. в заем
сумата от 20 000 евро, във връзка с техни облигационни отношения и уговорки, която се
задължил да върне в срок до 30 май 2018 г. и след прехвърляне на имот в село Л., област
П.. Предвид близките отношения между Н. П. и М. Ж. договорът за заем помежду им не бил
обективиран в писмена форма, а единствено Н. П. подписал разписка в присъствието на
свидетел – Р. А., която удостоверявала предаването на заетата сума. Ищцата твърди, че
многократно приживе Н. П. е потвърждавал получаването в заем на процесната сума и
е обещавал нейното връщане след прехвърляне на имот в село Л., област П.. Тъй като от
пролетта на 2009 г. ищцата не живеела в България, тя поддържала връзка с Н. П. чрез
мобилното приложение Whats Арр. През годините той неведнъж искал от нея продължаване
на срока за връщане на заема. В проведено по делото на 26.04.2023 г. открито съдебно
заседание ищцата уточнява, че разписката от 16.01.2009 г. е била съставена лично от нея,
вкл. че тя собственоръчно е изписала добавките в нея, касаещи падежа на задължението
/което обстоятелство се преповтаря и в съдебно заседание, проведено на 27.09.2023 г./.
Поддържа, че Н. П. поискал процесната сума в заем, за да я предостави на своя приятелка,
тъй като към онзи момент не бил могъл да разпорежда със средствата по банковата си
1
сметка, тъй като тя била обща със съпругата му, с която се намирал в процедура по развод.
Излага, че въпреки че имотът в село Л. бил прехвърлен на 17.07.2009 г., заемната сума не
е била върната. Твърди, че след смъртта на Н. П. е поканила неговите наследници да
върнат заемната сума, като покана за доброволно изпълнение им била връчена на 16.08.2021
г., но плащане не последвало. При тези фактически твърдения моли за уважаване на
исковете. Претендира сторените по делото съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали общ писмен отговор на
исковата молба, с който оспорват изцяло предявените искове. Поддържат, че представената
от ищцата разписка не е била написана и подписана от техния наследодател, освен това
същата била с множество добавки и дописвания, за които не ставало ясно кой и кога ги е
извършил. Твърдят, че ръкописният текст би изписан с почерк, близък до този на ищцата,
както и че частта от него, която е изписана след думата „евро“, е била добавена след
полагане на подписа. Поддържат, при условията на евентуалност, че дори и да се установи,
че процесната разписка е била подписана от наследодателя на ответниците, същата не
обективира договор за заем, който, като реален договор, се считал за сключен с предаване на
заемната сума. Липсвали доказателства за постигнато между страните съгласие за връщане
на заемната сума. Позовават се на забраната със свидетелски показания да се установяват
договори на стойност над 5 000 лева. Изразяват становище, че използваната в текста на
документа фраза „съм задължен да преведа“ не сочи на поемане на задължение за връщане,
нито представлявала изявление за получаване на суми. Поддържат, че в изпратената им
покана от ищцата като краен падеж била посочената датата 31.05.2021 г., а не 31.05.2022 г.
Навеждат твърдение, че между техния наследодател и ищцата са съществували
облигационни отношения, но не такива по повод на договор за заем, а такива във връзка с
покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който Н. И. П. е закупил от ищцата и
други лица недвижим имот, находящ се в село Л., област П.. В нотариалния акт,
обективиращ посочения договор за покупко-продажба, била посочена цената от 17 700 евро,
но в действителност Н. И. П. заплатил сумата от 54 000 евро, от които на ищцата се
следвала сумата в размер на 36 000 евро, а на останалите продавачи – 18 000 евро. Ищцата
изявила воля да надари останалите продавачи със сумата в размер на 12 000 евро, като
процесната разписка била съставена, за да отрази съгласието на наследодателя на
ответниците да заплати на ищцата и на останалите продавачи по договора действителната
продажна цена, уговорена между тях. Ищцата подписала декларация от 10.04.2010 г., в която
потвърдила, че е получила от Н. И. П. всички пари, уговорени по продажбата, и нямала
претенции за нищо. Отделно от горното се навеждат твърдения, към датата на съставяне на
разписката, Н. И. П. е разполагал със суми на срочен влог в размер на около 432 000 евро,
което обстоятелство опровергавало твърденията на ищцата, че последният се нуждаел от
заемната сума. Твърдят, при условията на евентуалност, че ако се установи автентичността
на процесната разписка, същата представлява привиден договор за заем, който е нищожен на
основание чл. 26 ал. 2, вр. чл. 17 ЗЗД. В проведеното на 26.04.2023 г. първо по делото
открито съдебно заседание навеждат възражение за погасяване на претендираните вземания
по давност. Молят да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират сторените по
делото съдебни разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представено и прието Удостоверение за наследници изх. № /24.04.2023
г., издадено от Столична община – район „О.“ /л. 58 СРС/, видно от което Н. И. П. е
починал на 16.10.2020 г., като е оставил за свои единствени наследници по закон своите
деца, както следва: М. Н. П., ЕГН **********, и И. Н. П., ЕГН ********** /ответници в
настоящото производство/.
По делото е представен в оригинал и приет като писмено доказателство документ от
16.01.2009 г. /л. 56/, в който е вписано, че Н. П., ЕГН **********, се задължава, след
прехвърляне на имота в с. Л., област П., да преведе на М. Ж., ЕГН: **********, сумата от 20
000 евро заем, които е получил от М. Ж до 30.05.2018 г., последно до 2022 г. - 30.05. В
документа е посочено, че свидетел за сключването на договора за заем е Р. А..
2
По делото е представен и приет като писмено доказателство договор от 16.01.2009 г.
/л. 34/, сключен между М. К. Ж. и Н. И. П., по силата на който всички съсобственици, сред
които и М. К. Ж., желаят да продадат на Н. И. П. следния свой недвижим имот: имот с пл.
№ , в кв. 42 по плана на село Л., област Пловдивска, ул. „Г. И.“ № , за който е отреден
парцел .-, който регулиран се състои от 790 кв. м., ведно със застроената в него масива
двуетажна жилищна сграда върху 140 кв. м., за окончателна и пълна сума от 54 000
евро. Съгласно договора, за прехвърлянето на собствеността върху гореописания имот М. Ж.
е следвало да получи сумата от 36 000 евро /27 000 евро за притежаваните от нея 3/6 идеални
части от сградата и терена и 9 000 евро за притежаваната от нея 1/6 идеална част от общата
част/, като с договора Ж. признава, че е получила въз основа на него сумата от 5 000 евро –
стоп-капаро, и изразява воля със същия договор от следващия се остатък от 31 000 евро да
дари на останалите продавачи, както следва: 1 000 евро на А. Ж., 1 000 евро на наследниците
на А. Ж., 10 000 евро за С. Ж., или дължима за нея да остане сумата от 19 000 евро. За
крайна дата за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на описания имот
страните определят 31.05.2009 г. Съгласно пункт 9 от договора стоп-капарото от 5 000 евро
се заплаща на М. Ж. в брой в деня на подписването му, като договорът има характер на
разписка за получаване на сумата. Договорът е саморъчно подписан за продавач от М. Ж. и
за купувач от Н. П., чиито подписи не се оспорват в настоящото производство.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № , том ., рег. № , дело № /2009 г. на нотариус В. Г., с рег. №
. в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – района на гр. П. /л. 31/,
съгласно който на 17.07.2009 г. М. К. Ж. – лично и като пълномощник на А. Д. Ж. и на Т. И.
Д.а, и Ч. И. Д. – лично, продават на Н. И. П. следния недвижим имот: УПИ в кв. 64 по
плана на село Л., област П., с площ от 836 кв. м. графично измерена, а по нотариален акт с
площ от 790 кв. м., ведно с построената в имота двуетажна масива жилищна сграда с
площ от 140 кв.м., за сумата от 17 700 лева, която продавачите заявяват, че са получили
изцяло от купувача преди подписване на договора. По делото не се оспорва наличието на
идентичност между имотите, описани в горепосочения писмен договор от 16.01.2009 г., и
имотите, предмет на разпоредителната сделка от 17.07.2009 г., поради което, а и с оглед на
тяхната индивидуализация в двата договора, съдът приема, че такава съществува.
По делото е приета като писмено доказателство декларация от 10.04.2010 г. .л. 29/,
носеща параф „М. Ж.“, неоспорена от ответницата, съгласно която М. Ж. удостоверява, че
всички пари, за които са се договорили с Н. П. по продажбата на вилата и мебелите, е
получена и няма никакви претенции към него. Посочено е още, че М. Ж. е получила от Н. П.
сумата от 1000 евро.
По делото е представена и приета декларация без дата /л. 38/, с която И. А. Д., Ч. И.
Д., Т. И. Д.а и А. Д. Ж. декларират, че след изпълнение на сделката за продажба на
идеалните части от общата ни собственост – недвижим имот с пл. № . в кв. 42 по плана на
село Л., обл. П., ул. „Г. И.“ № , са получили от Н. И. П. следните суми: от Ч. И. Д. и Т. И. Д.а
– 10 000 евро, от А. Д. Ж. – 10 000 евро.
По делото са представени и приети 3 броя договори за срочен влог с
капитализиране на лихвата, сключени между „Обединена българска банка“ АД и Н. И.
П., като вложител, както следва: 1./ от 15.02.2008 г. – с който Н. И. П. внася сумата в
размер на 400 000 евро за срок от 12 месеца; 2./ от 16.01.2009 г. – с който Н. И. П. внася
сумата в размер на 100 412.50 евро за срок от 1 месец; 3./ от 09.03.2009 г., изменен с анекс от
16.03.2009 г. – с който Н. И. П. внася сумата в размер на 331 180.49 евро за срок от 7 дни.
Представени са и банкови извлечения от сметката на Н. И. П. и М. С. П..
В производството пред настоящата съдебна инстанция е изслушано и прието
експертното заключение на вещото лице инж. С. Ц. по допуснатата съдебно-почеркова
експертиза /СПЕ/. Съгласно констатациите на вещото лице Ц. в оригинала на документа от
16.01.2009 г., находящ се на л. 56 от делото, се установяват поправки, както следва: 1./ на
цифрите от ЕГН: **********, които са повторени; 2./ повторение на буквите по думите „М.
…Н.…М.…30 май…Последно…заема…София „О.“; 3./ поправка на цифрата 8, която е
преправена на 6 – относно посочената за дата на изготвяне на документа; 4./ преправка в
датата 30 май 2010 г., като последната цифра от годината е преправена от 0 на 8 /като е
направено заключение, че първоначално посоченият падеж на задължението е бил 30
3
май 2010 г./; 5./ допълване на елементи и прерисуване на цели букви от името Р. А..
Според експертното заключение поредността на полагане на ръкописните буквени и
цифрови текстове след думите „заем, който Н. получи от М. Ж…“, е следната:
първоначално е изписан текстът „до 30 май 2010 г.“, думата „Подпис“ и е положен
параф, а на по-късен етап датата е преправена на „30 май 2018 г.“ и е изписан текстът
„Последно до 2022 г. – за май!“, който е подчертан – извод за последното обстоятелство се
прави с оглед на констатираното от експерта отлагане на синята химикална паста, с която е
бил изписан изразът „Последно до 2022 г.“, върху горния елемент на положения подпис и
точката на пресичане с цифрата „2“ от годината. Вещото лице Ц. посочва, че не може да
бъде даден отговор на въпроса по едно и също време ли е изписан текстът след думата
„евро“ с текста преди тази дума, тъй като криМ.листическата практика по техническо
изследване на документ не разполага с достоверна методика за определяне на времето на
изготвяне на документ по използваните за целта материали. Според заключението
подписите, положени за "Подпис" в разписката за превеждане на сумата от 20 000 евро на
М. Ж. от дата 16/18.1.2009 г., и на гърба на пощенски плик с изписан текст „от Н. И. П. от
София . вх. А М. Ж.", са изпълнени от Н. И. П.. Изслушано в открито съдебно заседание
вещото лице уточнява, че положеният в разписката параф има точка на пресичане с думата
„А.“, като поредността на полагане на цифри и букви е следната: първо е написан текстът
„30.05.2010 г.“, след това „свидетел Р. А.“ и накрая думата „Подпис“ и след нея е положен
параф.
В производството пред настоящата съдебна инстанция е изслушана и прието
заключението на вещото лице Д. Д. по допуснатата повторна съдебно-почеркова
експертиза. Съгласно заключението на вещото лице Д. подписът върху разписката от
16.01.2009 г. и подписите върху отвора на пощенския плик, в който е съхранявана
разписката, са положени от Н. И. П.. Изслушано в открито съдебно заседание, проведено на
13.12.2023 г., вещото лице допълва експертното си заключение, като заявява, че не
съществуват обективни признаци, въз основа на които да бъде даден категоричен отговор на
въпроса дали буквеният текст, изписан преди и след думата „евро“, е изпълнен по едно и
също време, вкл. дали текстът след думата „евро“ е изписан след полагането на параф.
Уточнява, че такъв отговор не може да бъде даден поради липсата на методика, чрез която
да бъде изследван поставеният въпрос и съответно да му бъде даден отговор.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелката
Б. В. Х.. От показанията на свидетелката се установява, че е познавала Н. И. П. още от 1998
г., тъй като той е бил неин свекър. Същата разказва пред съда, че е известно, че Н. П. е
познавал М. Ж. от много години. Доколкото знае, в началото отношенията им били
приятелски и Н. много помагал на М. – с ремонти на нейни имоти и пр. В някакъв момент Н.
разполагал с много пари и решил да купи вила. Много харесал къща, която Ж. притежавала в
село Л., близо до гр. П., тъй като била много голяма и имало място за цялата му фамилия.
Във връзка с покупката на имота отношенията между Н. и М. се влошили. Между двамата
възникнали проблеми във връзка с продажната цена, тъй като М. поискала цената да се
раздели по начин, че тя да получи повече и се наложило да запишат една сума в официалния
документ за продажбата на имота, а Н. да доплати друга немалка сума в евро.
Свидетелката Х. заявява пред съда, че е известно, че във връзка с продажбата на имота М.
Ж. и Н. П. са изготвили договор, че той ще й плати, извън онова, което е определено като
продажна цена, още 20 000 евро. Твърди, че лично е виждала подпис на Н. върху
споразумение за сумата от 20 000 евро, като посочва, че това е предявеният от съда в
съдебно заседание на 08.11.2023 г. договор от 16.01.2009 г., находящ се на л. 34 от делото, и
отрича да е виждала разписката от 16.01.2009 г. на л. 56 от делото. Споразумението
впоследствие било дописвано, задрасквано и изобщо не изглеждало като официален
документ. Свидетелката твърди, че не знае Н. П. да е взимал заем от М. Ж., като последното
много би я изненадало предвид завидното ми финансово положение. Заявява, че във времето
Н. много се бил разочаровал от М. и се отдръпнал от нея. Преценявайки показанията на
разпитаната свидетелка по вътрешно убеждение, след извършване на съпоставка между тях
и събраните по делото писмени доказателства и съобразявайки нормата на чл. 172 ГПК и
родствената връзка между Х. и страна по делото, настоящият съдебен състав счита, че
следва да се довери на показанията на свидетелката, като последователни, житейски логични
и добросъвестно дадени, с изключение на частта, в която се изнасят данни за непосредствено
4
формирани от нея впечатления за внесени корекции в споразумението от 16.01.2009 г.,
доколкото не кореспондират с последното, представено и прието като писмено
доказателство по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Софийски районен съд е сезиран с пасивно субективно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 60, ал. 1 ЗН.
Основателността на иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е обусловена от
кумулативното положително установяване на следните материални предпоставки от
фактическия състав на предявения иск: 1./ наличие на сключен валиден договор за заем с
посоченото в исковата молба съдържание; 2./ изпълнение на задължението по договора за
предоставяне на парична сума в уговорения размер на наследодателя на ответниците; 3./
настъпила изискуемост на вземането за връщане на заемната сума. Съобразно изричното
правило на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяването на посочените
обстоятелства носи ищцовата страна, за което съдът изрично е указал с доклада по делото,
приет за окончателен в проведеното на 26.04.2023 г. открито съдебно заседание. При
установяване на горните обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат конкретните си
възражения, своевременно наведените в срока по чл. 131 ГПК, както и че са погасили
задълженията си в срок.
Относно първата материалноправна предпоставка – наличие на валидно сключен
договор за заем, съдът намира следното:
За установяване съществуването на договорна връзка между ищцата М. К. Ж. и
наследодателя на ответниците – Н. И. П., с конкретно посоченото в исковата молба и
уточненията към нея съдържание, по делото е ангажиран като писмено доказателство
документ от 16.01.2009 г., обективиращ според ищцовата страна договор за паричен заем.
Видно от съдържанието на документа от 16.01.2009 г., със същия Н. П., ЕГН
**********, се задължава, след прехвърляне на имота в с. Л., област П., да преведе на М.
Ж., ЕГН: **********, сумата от 20 000 евро заем, който е получил от М. Ж до 30.05.2018
г., последно до 2022 г. - 30.05. В документа е посочено, че свидетел за сключването на
договора за заем е Р. А..
Обективираната в представения от ищцата документ от 16.01.2009 г. правна сделка –
договор за паричен заем, е своевременно оспорена от ответниците по делото – в отговора на
исковата молба по чл. 131 ГПК, с конкретно наведени възражения, че посоченият документ
не е съставен и подписан от техния наследодател, както и че в него са извършени множество
поправки и добавки, които накърняват формалната доказателствена сила на документа, т. е.
по същество ответниците оспорват между М. Ж. и Н. П. да е било постигнато съгласие за
сключване на твърдения договор за паричен заем за сумата от 20 000 евро, което да е било
удостоверено в документа от 16.01.2009 г.
По правилата за разпределянето на доказателствената тежест в гражданския процес
сключването на правната сделка, по която се претендира реално изпълнение на поето
договорно задължение, следва да се установи от страната, която навежда този положителен
факт - арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, чрез пълно и главно доказване. За да отблъснат претенцията на
ищеца, ответниците следва да проведат само обратно и непълно доказване, като разколебаят
доказателствената сила на представените от ищеца годни в гражданския процес
доказателства.
Въз основа на изслушаните и приети в настоящото производство експертни
заключения на вещите лица С. Ц. и Д. Д. по допуснатите съдебно – почеркови експертизи,
които в тази им част, като неоспорени от страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК,
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени, се установява, че парафът в
документа от 16.01.2009 г. е изпълнен от Н. И. П.. Настоящият съдебен състав кредитира
експертните заключения на вещите лица и в частта им относно конкретно установените
поправки и добавки в процесния документ от 16.01.2009 г. – изчерпателно посочени в
заключението на вещото лице С. Ц. и свеждащи се до следното: 1./ поправка на цифрите от
ЕГН **********, които са повторени; 2./ повторение на буквите по думите „М.…Н.…М.…
30 май…Последно…заема…София „О.“; 3./ поправка на цифрата 8, която е преправена на
5
6 – относно посочената за дата на изготвяне на документа; 4./ преправка в датата 30 май
2010 г., като последната цифра от годината е преправена от 0 на 8 /като е направено
заключение, че първоначално посоченият падеж на задължението е бил 30 май 2010 г./;
5./ допълване на елементи и прерисуване на цели букви от името Р. А., както и в частта, в
която приемат, че добавката на фразата „Последно до 2022 г. – 30 май“ е извършена след
полагане на парафа в документа. Последните обстоятелства са категорично установени и
от двете експертни заключения.
С оглед на изявленията на ищцата М. К. Ж., направени в открити съдебни заседания
пред СРС на 26.04.2023 г. и 27.09.2023 г. и преценени по реда на чл. 175 ГПК и съобразно
разпоредбата на чл. 153 ГПК, съдът намира за безспорен между страните по делото фактът
на съставяне на процесния документ от 16.01.2009 г. изцяло от ищцата, с изключение на
положения в него параф – за който, както се посочи по-горе, въз основа на СПЕ, се установи
по категоричен начин, че е изпълнен от Н. И. П.. С оглед на същите изявления на ищцата и
конкретно „Аз написах разписката...По телефона той непрекъснато продължаваше
срока...Аз написах добавката на последния падеж 30.05.2022 г., след като Н. ми се обади по
телефона преди 2020 г., Тогава ми каза да пиша последният падеж до 2022 г., но не си
спомням дали той ми каза да пиша 30.05. или аз съм го написала“, както и „Аз лично съм
написала тези добавки, които трябва да ги установява вещото лице...Той ми
продължаваше сроковете, които аз добавях. Аз съм го писала това, това е моят почерк
върху разписката...аз съм добавила датите“, съдебният състав намира, че по същество по
делото не съществува спор относно обстоятелството, че добавката в документа „Последно
до 2022 г. – 30 май“ е извършена след полагане на параф в документа от 16.01.2009 г. – в
какъвто смисъл са също и констатациите на двамата експерти. Кредитирайки експертното
заключение на вещото лице С. Ц., като обективно и прецизно изготвено, съдът приема, че
поправката в първоначално изписания падеж на задължението – от „30 май 2010 г.“ , на „30
май 2018 г.“, също е била извършена след полагането на парафа – обстоятелство, установимо
по експертен път при съобразяване на начина на отлагане на химикалните пасти, с които са
изпълнени цифрите „0“ и „8“, както и на химикалните пасти, с които са изпълнени чертата,
подчертаваща първоначално посочения падеж, и вертикалната черта на буквата „П“ от
думата „Подпис“. Последното обстоятелство по същество кореспондира и с признанията на
ищцата, че „Той ми продължаваше сроковете, които аз добавях“.
Спорният между страните в настоящото производство въпрос касае поредността на
полагане на параф в документа от 16.0.2009 г. и на текста, изписан след думата „евро“ в
същия. Според кореспондиращите си заключения на вещите лица по изслушаните СПЕ
категоричен отговор на този въпрос не би могъл да бъде даден, тъй като криМ.листическата
практика по техническо изследване на документи не разполага с достоверна методика за
определяне на времето на изготвяне на документ по използваните за целта материали. В
този смисъл обективни източници на данни за установяване на поредността на изписване на
буквения и цифровия текст в спорния документ са единствено констатираните пресичания
на щрихи, позволяващи преценка на поредността на отлагане на използваната при тяхното
изписване химикална паста. В конкретния случай, въз основа на процесния документ и с
оглед на констатациите на вещите лица, преценявани от съда съобразно разпоредбата на чл.
202 ГПК, могат да бъдат направени изводи за поредността на изписване в следните
участъци: 1./ на пресичане на буквата „П“ от думата „Подпис“ и линията, подчертаваща
датата 30 май 2010/18 г., като първо е изпълнена подчертаващата линия и след това е
изписана думата „Подпис“; 2./ на пресичане на положения параф и фразата „Последно до
2022 г. – 30 май“, в който при гореизложените съображения съдът прие, че първо е положен
парафът и след това е изписана фразата; 3./ на пресичане на елемента от буквата „Н“, част от
изпълнения параф, и буквата „и“ от фамилията „А.“, като първо е изписано фамилното име
на посочената свидетелка и след това е изпълнен парафът. Между думата „Подпис“ и парафа
лисват щрихи на пресичания, поради което настоящият съдебен състав счита, че
констатираните пресичания между думата „Подпис“ и подчертаващата линия на ред 8 не
свидетелстват по категоричен начин за наличието на последната към момента на полагане
на парафа. С оглед на това съдът не кредитира изслушаните експертни заключения в частта,
сочеща следната поредност на изписване на буквен и цифров текст в оспорения документ, а
именно, че първо е изписана датата 30 май 2010 г., след това думата „Подпис“, след това
свидетел: Р. А. и накрая е положен параф. В този смисъл, съобразявайки признанието на
6
ищцата по делото, че същата е извършвала добавки в съставения от нея документ, безспорно
носещ подписа на наследодателя на ответниците, констатираните от СПЕ конкретни добавки
и поправки в документа и липсата на нарочно отбелязване, че поправките и добавките са
извършени по общо съгласие на страните, настоящият състав счита, че следва да извърши
преценка за доказателственатата стойност на спорния документ съобразно разпоредбата на
чл. 178, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 178, ал. 2, изр. 1 ГПК „Съдът оценява доказателствената сила на
документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни
недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото.“. По приложението на
цитираната процесуална норма е налице трайна и непротиворечива практика на върховната
съдебна инстанция, обективирана в Решение № 19 от 12.02.2013 г. на ВКС по гр. д. №
864/2012 г., IV г. о., ГК, и др., според която „Ако в един писмен документ са направени
различни поправки: зачерквания, прибавяне на текст, поправяне на текст и пр., без изрична
уговорка от издателите, че това е извършено по общо съгласие, възниква несигурност
относно действителната им воля. Кога те са подписали документа – след нанасянето на
поправките или преди това, респективно дали са съгласни с тях или не, е фактически въпрос
за автентичността на документа, обуславящ неговата доказателствена сила, който следва да
бъде решен от съда. Неговото вътрешно убеждение се формира въз основа на всички
доказателства по делото, включително и свидетелски показания“. Съобразявайки цитираната
съдебна практика и отчитайки липсата на точка на пресичане между единствено положения
от наследодателя на ответниците параф върху документа от 16.01.2009 г. и предхождащия го
текст /извън фразата „Последно до 2022 г. – 30 май!“, за която по делото няма спор, че е
изписана след парафа/, съдът извърши анализ на съдържанието на положения текст и
останалите събрани по делото доказателства и в частност представените писмен договор от
16.01.2009 г. и декларация от 10.04.2010 г., носещи подпис на ответницата, неоспорени в
процеса, и счете, че е разколебана формалната доказателствена сила на спорния документ от
16.01.2018 г. по смисъла на чл. 180 ГПК – като частен документ, обективиращ
волеизявление на лицето, сочено за него издател. Мотивите му за това са следните:
На първо място, както се изложи по-горе, върху спорния документ се установяват по
категоричен начин добавки и поправки, за чието извършване липсва отбелязване нарочно
съгласие да е дал соченото за негов автор лице – Н. И. П..
На второ място, по делото не е спорно, че добавките в спорния документ, касаещи
неговия падеж, са извършени след полагане на парафа на Н. И. П. и без по делото да се
ангажират доказателства последният да е дал съгласие за тяхното извършване.
На трето място, видно от съдържанието на процесния документ от 16.01.2009 г., на
ред от 1-ви до 6-ти от него текстът е изписан в първо лице, а на спорния 7-ми ред, съдържащ
отбелязване на конкретно твърдяното от ищцата основание за предаване на сумата – в трето
лице, което съдът намира за индиция за начало на извършените от ищцата добавки в
документа.
На четвърто място, видно от спорния документ, при изписването на текста в него са
използвани различни химикални пасти и то при липса на последователност в тяхното
използване, което съдебният състав намира за житейски нелогично, а оттук – и за правно
необосновано, при удостоверяване на сключен договор за паричен заем в значителен размер
между физически лица – 20 000 евро. В конкретика следва да бъде изтъкнато като житейски
нелогично, в случай, че действително текстът, предхождащ полагането на процесния параф,
е бил изписан във време, непосредствено предхождащо полагането на парафа, на ред 7 и 8 от
него /при изпсване на буквата „Ж“ и годината на падежа, която видимо първоначално е била
2010 г./ да е използвана химикална паста в цвят, различен от използвания такъв за текста на
ред от 1 до 6, и от използвания за изписване на думата след него – „Подпис“, и за полагане
на парафа. В тази насока следва да се отбележи и установимото на пръв поглед разМ.ване в
използвания натиск на използване на пишещото средство при изписването на думи и фрази
в различни части на текста на документа, които съдът счита също за нелогично и цени като
индиция за последващо извършване на добавки в него – напр. в натиска на изписване на
„ЕГН – **********“, „обл. П.“, , вкл. пренасянето на цифра от последното ЕГН.
На пето място, спорният документ е съставен на датата, на която е изготвен и
посписан договорът от 16.01.2009 г., находящ се на л. 34 от делото, неоспорен от
7
ответницата и съдържащ уговорки между нея и наследодателя на ответниците във връзка с
прехвърлянето на имот в село Л., изрично посочен и в оспорения документ, което навежда
към извод на съда за връзка между двата документа. Според постигнатите с договора от
16.01.2009 г. договорки за Н. И. П. възниква задължение срещу прехвърлянето на
притежаваните от М. К. Ж. вещни права върху имота в село Л. да заплати по банков път
или в брой сума в размер на 19 000 евро. Така формулираното задължение, преценявано
съвкупно със съдържанието на оспорения документ в частта, касаеща основанието за
плащане на сумата от 20 000 евро, и конкретно използваната в него формулировка „съм
задължен...да преведа“, навеждат съдебния състав към съмнение относно времето на
изписване на 7-ми ред от същия – вкл. при съобразяване на признанията на ищцата за
извършени от нея добавки в процесния документ, и конкретно дали същият не е изцяло
добавен от ищцата след полагане на подпис от Н. П., респ. за извършено по този начин
едностранно изменение на основанието за задължаване на последния да „преведе“ сумата
от 20 000 евро. В този смисъл не е лишено от смисъл и възражението на ответната страна, че
използваната формулировка „съм задължен...да преведа“, тълкувана самостоятелно, не
установява по категоричен и еднозначен начин основанието за задължаване на лицето,
доколкото от израза „да преведа“ принципно не следва извод за връщане на нещо,
предварително получено от задълженото лице. От друга страна, съдът съобрази връзката
между посочените два документа и представената по делото и неоспорена от ищцата
декларация от 10.04.2010 г. /на л. 29-30/, изхождаща от нея и съдържаща неин подпис,
неоспорен в процеса, в която се съдържат изявления на М. К. Ж., че „всички пари, за които
сме се договорили със Н. П., по продажбата на вилата и мебелите съм получила и към него
нямам никави претенции за нищо“ – които според договора от 16.01.2009 г. възлизат на
19 000 евро, и „получих от Н. П. 1 000 евро“, т. е. при аритметична сметка декларацията
съдържа признание за получаване на сума в размер на 20 000 евро, съответстваща на сумата,
за която с оспорения документ се е задължил към нея наследодателя на ответниците – още
повече, че в последния изрично се съдържа формулировка „след прехвърляне на имота в село
Л.“, което разколбева тезата на ищцата, че задължението за предаване на сумата от 20 000
евро е поето във връзка с договор за заем, а не като част от продажната цена по покупко-
продажбата. Безспорната връзка между трите документа, обоснована в контекста на
посочените в тях данни за продажба от М. Ж. на Н. П. на вила в село Л., поето задължение
за плащане на продажна цена в общ размер на 54 000 евро, от която дължима на ищцата в
размер на 19 000 евро и допълнително получена от нея сума от 1 000 евро, преценявана
заедно и с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № , том , рег. № , дело № /2009 г.
на нотариус В. Г., с рег. № . в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие –
района на гр. П., обективиращ прехвърлянето на имота в село Л. срещу заплащане на
продажна цена в размер, значително по-нисък от уговорения по договора от 16.01.2009 г.,
разколебават съдебния състав относно действителното основание за предаване на сумата по
спорния документ от 16.01.2009 г. и внасянето на добавки в неговия текст в частта относно
последното съществено обстоятелство по собствено усмотрение на ищцата.
Предвид всичко изложено и като съобрази, че за писмено волеизявление на едно лице
се счита текстът, разположен преди подписа на това лице, а в разглеждания случай по
делото се констатират по категоричен начин извършени добавки в този текст, направени
след подписването му от наследодателя на ответниците и без обективирано по надлежен
начин върху документа съгласие за това от негова страна, настоящият състав счита, че при
съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства не се установява по несъмнен
начин, че обективираният в процесния документ от 16.01.2009 г. текст удостоверява поемане
на задължение по договор за паричен заем, респ. не се установява първата материална
предпоставка, включена във фактическия състав на иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
При горните съображения се налага изводът, че ищцата не доказа по реда на пълното
и главно доказване съществуването на договорно правоотношение по договор за паричен
заем с наследодателя на ответниците и в този смисъл следва да се приложат
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест и
да се приемат за ненастъпили тези правни последици, чиито юридически факт е останал
недоказан. Крайният съдебен акт не може да се основава на житейски предположения и да
бъде постановяван въз основа на недоказани фактически твърдения. Следователно, като
недоказани исковете за връщане на сумата в общ размер на 20 000 евро, предадени на
8
наследодателя на ответниците, по твърдение на ищцата по договор за паричен заем, следва
да се отхвърлят.
В допълнение, с оглед на направените в сезиращата съда искова молба
доказателствени искания за изслушване на свидетел за установяване на следните
обстоятелства: „получаване на 20000 евро“ и „подписване на приложената разписка“,
съдебният състав следва да отбележи, че предвид забраната, регламентирана в чл. 164, ал. 1,
т. 3 и т. 5 ГПК, във вр. с чл. 164, ал. 2 ГПК, за установяване със свидетелски показания на
сключването на договор на стойност, по-голяма от 5000 лв., респ. за установяване на
писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, процесуално
недопустим е разпитът на поискания свидетел за установяване на тези правнорелевантни
факти (изрично ответниците – в отговора на исковата молба, се е противопоставил тези
обстоятелства да се установяват със свидетелски показания). Идентични доказателствени
искания са направени и в третото по ред открито съдебно заседание, проведено на
27.09.2023 г., които освен процесуално недопустими, са и направени извън преклузивния
срок за това.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат
отхвърлени.
При формираните по-горе изводи за неоснователност на предявените искове, съдът не
дължи обсъждане на останалите правоизключващи и правопогасяващи възражения на
ответната страна.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ответниците. Същите са доказали
разноски в размер на общо 825 лева за изготвяне на съдебно-почеркови експертизи
(платежни нареждания на л. 80 и л. 124), като в полза на всеки един от тях следва да се
присъди по ½ от тази сума. Ответникът И. Н. П. е доказал разноски в размер на 2 200 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение (договор за правна защита и съдействие на л. 19).
Поради това, в полза на М. Н. П. следва да бъде присъдена сумата в размер на 412.50 лева, а
в полза на И. Н. П. – в размер на 2 612,50 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на М. К. Ж., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, бул. ,, ет.,
ап., срещу М. Н. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. , и срещу И. Н. П., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ул. , за осъждането им да заплатят, на основание чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 60, ал. 1 ЗН, при условията на разделност по ½ от сумата от общо 20 000
евро /по 10 000 евро всеки един поотделно/, представляваща главница по неформален
договор за заем от 16.01.2009 г., с падеж до 30.05.2018 г., предоговорен впоследствие до
30.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда -
06.06.2022 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М. К. Ж., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, бул. ,, ет., ап., да заплати
на М. Н. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата в размер на 412,50 лева – сторени разноски в производството по гр. д. № 35818/2022
г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
ОСЪЖДА М. К. Ж., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, бул. ,, ет., ап., да заплати
на И. Н. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
в размер на 2 612,50 лева – сторени разноски в производството по гр. д. № 35818/2022 г. по
описа на СРС, I ГО, 29 състав
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10