Решение по дело №188/2025 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 232
Дата: 25 юни 2025 г. (в сила от 25 юни 2025 г.)
Съдия: Величка Цанова
Дело: 20251000600188
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на прокурора Димитър С. Стоянов и
като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно
дело № 20251000600188 по описа за 2025 година
Производството е по гл.ХХІ от НПК.
С определение от 15.01.2025 год. по НЧД № 7774/24 год. на СГС,НО,1 състав,на основание
чл.68,ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от две години лишаване от
свобода,наложено на осъдения Т. З. Х. по НОХД № 520/14 год. на СпНС,като е постановил
отделното изтърпяване на това наказание при първоначален строг режим,определен на
основание чл.57,ал.1,б.“в“ от ЗИНЗС.
На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК е зачел времето,през което Х. е бил предварително
задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“,считано от 21.04.2011 год. до
16.10.2011 год. и с мярка за неотклонение „Домашен арест“,считано от 17.10.2011 год. до
12.03.2012 год.,както и задържането по ЗМВР по НОХД № 520/14 год. по описа на СпНС.
На основание чл.25,ал.1 във вр. с чл.23,ал.1 от НК на осъдения Х. е определено едно общо
най-тежко наказание по осъжданията му по НОХД № 7313/24 год. по описа на СГС и по
НОХД № 2238/19 год. на РС-Шумен в размер на една година лишаване от свобода,към което
на основание чл.23,ал.3 от НК е присъединено наказанието „Глоба“ в размер на 200 лв.На
основание чл.23,ал.2 от НК е присъединено и наказанието „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от десет месеца.
На основание чл.59,ал.4 от НК е приспаднато времето,през което Х. е бил лишен от това
право по административен път.
1
На основание чл.24 от НК съдът е увеличил общото наказание с шест месеца и е определил
наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца при първоначален
строг режим на изтърпяване,определен на основание чл.57,ал.1,б.“в“ от ЗИНЗС.
На основание чл.25,ал.2 от НК е приспаднато времето,през което Х. е търпял
наказание,наложено по някое от групираните производства.
На основание чл.59,ал.1 и ал.2 от НК е зачетено времето,през което е бил предварително
задържан по НПК и ЗМВР по групираните наказателни производства.
Срещу така постановеното определение е постъпил въззивен протест от СГП в частта
относно определения режим на приведеното в изпълнение наказание,в която насока са
изложени съображения,че същият следва да бъде определен на общ по реда на чл.57,ал.1,т.3
от НК.В този смисъл е и отправеното искане.
Постъпила е и въззивна жалба от осъдения,чрез защитникът му,с която също се възразява
срещу така определения режим на приведеното в изпълнение наказание.Възразява се и
срещу приложението на чл.24 от НК,в която насока защитникът счита,че е налице
злоупотреба със закона,тъй като е несправедливо и несъответно на
престъпленията,включени в съвкупността и освен това противоречи на чл.24 от НК,според
която определеното по този ред наказание не може да надвишава сбора на отделните
наказания,който в този случай е една година и три месеца лишаване от свобода,а не една
година и шест месеца,както е приел СГС.Моли за отмяна на съдебния акт.
Представителят на САС не поддържа протеста относно режима на изтърпяване на
приведеното в изпълнение наказание,като счита,че същият е определен правилно,но споделя
доводите на въззивния жалбоподател,че неправилно е приложен чл.24 от НК,тъй като
определеното на осъдения общо наказание надвишава сбора на отделните наказания с три
месеца.
Защитникът на подсъдимия поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея
съображения.
В последната си дума осъдения Х. иска правилно разглеждане на делото.
Съдът,като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото приема за
установено следното:
За да постанови проверявания съдебен акт,от справката за съдимост СГС е взел предвид
осъжданията на Х.,както следва:
1.Със споразумение по НОХД №520/14 год. на СпНС,в сила от 13.06.2014 год.,за
деяния,извършени в периода юни 2010 год.-19.04.2011 год., на основание чл.321,ал.3,пр.2 и
3 ,т.2 във вр. с ал.2 от НК ,по чл.243,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с чл.18,ал.1 от НК и по
чл.246,ал.3 във вр. с чл.20,ал.2 от НК му е наложено едно общо най-тежко наказание от две
години лишаване от свобода,изтърпяването на което е отложено на основание чл.66,ал.1 от
НК за срок от три години.
2.Със споразумение по НОХД № 2238/2019 год. на РС-Шумен,в сила от 25.10.2019 год.,за
2
деяние ,извършено на 12.10.2019 год.,на основание чл.343б,ал.1 от НК е осъден на три
месеца лишаване от свобода,изпълнението на което е отложено на основание чл.66,ал.1 от
НК за срок от три години.Наложено му е и наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване
от правоуправление за срок от десет месеца.
3.Със споразумение по НОХД № 7313/24 год. на СГС,в сила от 28.11.2024 год.,за
деяния,извършени в периода от началото на февруари 2015 год. до 22.04.2016 год., на
основание чл.321,ал.3 и ал.6 от НК,по чл.246,ал.3 във вр. с чл.20,ал.4 във вр. с чл.18,ал.1 от
НК ,на Х. е определено едно общо най-тежко наказание от една година лишаване от свобода
при първоначален общ режим на изтърпяване.
Като е съобразил горното съдът е намерил,че са налице основанията на чл.68,ал.1 от НК за
привеждане в изпълнение на наложеното на Х. наказание по НОХД № 520/14 год. на СпНС
лишаване от свобода за срок от две години,тъй като деянията по НОХД №7313/24 год. на
СГС са извършени в изпитателния срок по НОХД № 520/ 14 год. на СпНС и на основание
чл.57,ал.1,т.2 от ЗИНЗС е определил първоначален строг режим на изтърпяването му.
На следващо място съдът е приел,че са налице условията на чл.25,ал.1 във вр. с чл.23,ал.1 от
НК за определяне на общо наказание по осъжданията на Х. по НОХД № 7313/24 год. на СГС
и НОХД № 2238/19 год. на Районен съд-Шумен,тъй като деянията по тези дела се намират в
реална съвкупност,като са извършени преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила
присъда.
Съдът е мотивирал становището си,че режимът на изтърпяване както на приведеното в
изпълнение наказание,така и на общото такова,следва да бъде строг на основание
чл.57,ал.1,т.2,б.“в“ от ЗИНЗС,тъй като сборът от наказанията по НОХД № 520/14 год. на
СпНС,за което е налице основанието на чл.68,ал.1 от НК и определеното общо най-тежко
наказание по цитираните две дела,надвишава две години.
Съдът е уважил искането на представителя на държавното обвинение и е приложил
разпоредбата на чл.24 от НК,като е увеличил общото наказание с шест месеца по
съображения,че Х. е осъждан три пъти,като по две от делата се касае за престъпления от
един и същи вид,последните са много на брой и с изключително висока степен на
обществена опасност,извършвани са в един продължителен период от време и въпреки
първоначалното му условно осъждане,същият не е оценил дадената му възможност да се
поправи,а е продължил престъпната си дейност в изпитателния срок.
Приложените по делото данни дават основание на САС да приеме,че както привеждането в
изпълнение на наказанието по НОХД № 520/14 год. на СпНС по реда на чл.68,ал.1 от
НК,така и групирането на наказанията по НОХД № 2238/19 год. на Районен съд-Шумен и
НОХД № 7313/24 год. на СГС на основание чл.25,ал.1 във вр. с чл.23,ал.1 от НК са в
съответствие с материалния закон.
Неоснователно е искането на защитата на осъдения Х. и изложено във въззивния протест
/неподдържано от представителя на САП/ за определяне на общ режим на приведеното в
изпълнение наказание по реда на чл.68,ал.1 от НК.
3
По силата на чл. 57. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) (1) Съдът определя
първоначалния режим за изтърпяване на наказанието, както следва:
1. специален режим - на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна;
2. строг режим на осъдените на лишаване от свобода:
а) за повече от 5 години за умишлени престъпления;
б) за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на
предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на
основание чл. 66 от Наказателния кодекс, независимо от реабилитацията;
в) за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за
което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете
наказания надвишава две години;
3. общ режим - във всички останали случаи.
В конкретния случай сборът от приведеното в изпълнение наказание по НОХД № 520/14
год. на СпНС-две години лишаване от свобода и определеното общо наказание по НОХД №
2238/19 год. на Районен съд-Шумен и НОХД № 7313/24 год. на СГС –една година лишаване
от свобода,надвишава две години,поради което и СГС е приложил правилно разпоредбата
на чл.57,ал.1,т.2,б.“в“ от ЗИНЗС и е определил строг режим на изтърпяване на приведеното
в изпълнение наказание.
Принципно САС споделя и преценката на СГС за увеличаване, по реда на чл.24 от НК ,на
общото наказание от една година лишаване от свобода,но срокът на това увеличение не е
съобразен с нормата на чл.24 от НК,по силата на която увеличеното наказание не може да
надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за
съответния вид наказание.
Видно е ,че наказанието по НОХД № 2238/19 год. на Районен съд-Шумен е в размер на три
месеца лишаване от свобода,а това по НОХД № 7313/24 год. на СГС е една година лишаване
от свобода,т.е. сборът на тези две наказания е една година и три месеца,поради което и е
допустимо увеличаване на същото до този размер.
Аргументите на първоинстанционния съд,че за постигане на целите на наказателната
репресия е необходимо общото наказание на Х. да бъде увеличено, са в съответствие с
трайната съдебна практика,според която съдът прилага разпоредбата на чл.24 от НК само
ако приеме,че общо определеното наказание е несправедливо и несъответно на съвкупността
от престъпните деяния и че със същото това наказание не могат да се постигнат целите на
наказателната репресия,в която връзка значение имат броят,видът,характерът и
обществената опасност на извършените престъпления,както и обществената опасност на
самия деец.
В конкретния случай правилно са преценени спецификите на извършваната от Х. престъпна
дейност,отличаваща се с висока степен на обществена опасност,извършвана в един
продължителен период от време и в изпитателния срок по предходно осъждане,поради което
4
и са налице основанията на чл.24 от НК за увеличаване на общото наказание,но това
увеличаване следва да се ограничи за срок от три месеца,в която насока
първоинстанционния съдебен акт следва да бъде изменен.
Правилно са приложени правилата на чл.23,ал.2 и ал.3 от НК,на чл.59 и чл.25,ал.2 от НК
,поради което и при извършената цялостна служебна проверка на атакувания съдебен
акт,САС не намери основания да го ревизира в посочените части.
По изложените съображения Софийски апелативен съд
РЕШИ:
Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА определение на СГС,постановено на 15.01.2025 год. по НЧД № 7774/24 год. на
СГС ,НО,1 състав В ЧАСТТА,с която на основание чл.24 от НК е увеличено с шест месеца
определеното общо наказание на Т. З. Х. в размер на една година лишаване от свобода по
НОХД № 2238/19 год. на Районен съд-Шумен и НОХД № 7313/24 год. на СГС,като го
намалява на три месеца.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5