Решение по дело №5460/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260105
Дата: 4 февруари 2021 г. (в сила от 24 февруари 2021 г.)
Съдия: Явор Петров Джамалов
Дело: 20201720105460
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

 РЕШЕНИЕ

№…………

гр. П., 04.02.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на втори февруари през две хиляди и деветнадесет и първа година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Антония Стоева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 05460 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                 По изложените в исковата молба обстоятелства, “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П.,  е поискала да бъде признато за установено по отношение на     С оглед на гореизложеното, моля да постановите решение, с което да признаете за установено, че ответниците - И.Н.Ц.-К. и Н.Й.Н., че дължат сумата в размер на 1 674,05 лв. /хиляда шестстотин седемдесет и четири лева и 05 ст./, която следва да заплатят РАЗДЕЛНО всеки съответната си идеалната част, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул. ’’И.” бл*вх*ап*от които главница в размер на 1 489,83 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 184,22 лв. за периода от 10.07.2018 г. до 09.03.2020 г; както и законната лихва върху главницата от 1 489,83 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата, а именно: И.Н.Ц.-К. следва да заплати сумата в размер на 837,03 лв., представляваща 1/2 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на 744,92 лв. за периода 01.05.2018г. до 30.04.2019г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 9**11 лв. за периода 10.07.2018г. до 09.03.2020г., както и законната лихва върху главницата от 744,92 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата а Н.Й.Н., следва да заплати сумата в размер на 837,02 лв., представляваща 1/2 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на 744,91 лв. за периода 01.05.2018г. до 30.04.2019г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 9**11 лв. за периода 10.07.2018г. до 09.03.2020г., както и законната лихва върху главницата от 744,91 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата, както се присъдят и направените разноски по делото.  

  Ответниците, чрез  процесуалните си представители са оспорили предявеният иск по основание и размер и молят да бъде отхвърлен като неоснователен.    

  Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК и чл.12 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира, че  за  периода 2009-2013г. за който се отнася задължението на ответника,  действа Закона за енергетиката влязъл в сила на 05.03.2004г. и отменящ ЗЕЕЕ/отм./. В чл.154 ал.1 от ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползуване в сграда етажна собственост – присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. В тежест на ищеца с оглед направеното оспорване изцяло на предявения иск е да докаже, че ответниците са собственици  или  титуляри на вещно право на ползуване в сграда етажна собственост, като такива доказателства в настоящето производство,  не са ангажирани. В тази връзка при извършения доклад по делото, по реда на чл.146 от ГПК, съдът е указал на ищцовата страна, че не сочи доказателства в тази насока. Ищцовата страна е представила фотокопие от нотариален акт №** том**дело №**г. на районния съдия Д.Х. и удостоверение за идентичност от които документи се установява, че собственик на жилището е бил И.А.Г.. Представена е декларация по реда на чл.14 от ЗМДТ от Д. Н. Г. и удостоверение за наследници на същата, видно от които имота е бил деклариран при различни идеални части между деклараторката и ответниците а именно ½ за деклараторката 3/8 за първата ответница и 1/8 за втория ответник. Следва да се подчертае, че декларираното доколкото не произтича от страна на ответниците, не може да се счита за извънсъдебно признание относно правото на собственост. Наред с горното е представено фотокопие от нотариален акт №** том**дело №**г. на  пернишки районен съдия , видно от който една от наследниците на Д. Н. Г., продава ¼ от жилището на сина на първата ответница. Доколкото този нотариален акт предхожда декларацията по чл.14 от ЗМДТ подадена на 30.03.1998г., съдът намира, че по делото не е доказана по категоричен начин съсобствеността и респективно идеалните части притежавани от ответниците по отношение на топлоснабденото жилище. Не става ясно жилището придобито ли е било в режим на СИО, ответниците наследници ли са на И.А.Г., налице ли са последващи и колко прехвърлителни сделки, относно собствеността върху жилището, за да може по категоричен начин да се установи съсобственост и при какви идеални части между ответниците.  

 Съгласно §42.  от ПЗР на ЗЕ  Потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

              Предвид изложеното съдът приема за недоказано, че ответника е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.154 ал.1 от ЗЕ, доколкото е налице друг собственик на топлоснабденото жилище.   

 Горните съображения налагат извод за неоснователност на установителните искове за дължимост на присъдените в полза на „Топлофикация – П. ” ЕАД суми за ползвана топлоенергия за процесния период, лихви и разноски, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.        

С оглед изхода на делото ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати направените разноски от ответниците за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева за всеки един по отделно.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

Р Е Ш И :

             ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Н.Ц.-К. ***, и Н.Й.Н. ***, че дължат сумата в размер на 1 674,05 лв. /хиляда шестстотин седемдесет и четири лева и 05 ст./, която следва да заплатят РАЗДЕЛНО всеки съответната си идеалната част, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул. ’’И.” бл*вх*ап*от които главница в размер на 1 489,83 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 184,22 лв. за периода от 10.07.2018 г. до 09.03.2020 г; както и законната лихва върху главницата от 1 489,83 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата, а именно: И.Н.Ц.-К. следва да заплати сумата в размер на 837,03 лв., представляваща 1/2 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на 744,92 лв. за периода 01.05.2018г. до 30.04.2019г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 9**11 лв. за периода 10.07.2018г. до 09.03.2020г., както и законната лихва върху главницата от 744,92 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата а Н.Й.Н., следва да заплати сумата в размер на 837,02 лв., представляваща 1/2 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на 744,91 лв. за периода 01.05.2018г. до 30.04.2019г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 9**11 лв. за периода 10.07.2018г. до 09.03.2020г., както и законната лихва върху главницата от 744,91 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни и недоказани. 

ОСЪЖДА “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, да заплати на И.Н.Ц.-К. ***,  направените разноски в настоящето производство в размер на 500.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение. 

ОСЪЖДА “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, да заплати на Н.Й.Н. ***, направените разноски в настоящето производство в размер на 500.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение. 

След влизане на решението в сила, частно гражданско дело №**г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

    РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                       

   Вярно с оригинала:С.Г.                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: