№ 541
гр. София , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана П.
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000500578 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба
вх.№307199/30.12.2020 г., подадена от С. Б. П., чрез адв. А.Г., срещу Решение
260969/04.11.2020 г., постановено по гр.д.№10415/2017 г. на СГС – I – 18 състав, с
което е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу „Дженерали
застраховане“АД, иск с правно основание чл.432, а.1 от КЗ, за осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата от 40 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди от травматични
увреждания, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 21.10.2016 г. от Б. Д. П., като
водач на автобус „Исузу“ с рег.№********, застрахован при ответника, като е осъдена
ищцата да заплати на ответника направените разноски по делото. Релевирани са
оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – неправилно е
прието от съда, че действията на водача на автобуса не са били противоправни. Съдът е
основал този свой извод само на изготвената по делото първоначална и повторна
САТЕ, като е отказал да цени останалите събрани по делото доказателства,
включително приетата по делото Съдебна компютърно-техническа експертиза и
показанията на свидетеля - очевидец. Същевременно съдът е вменил вина на ищцата за
настъпване на увреждането, като е приел, че е следвало да се държи или да седне,
каквито задължения пътниците в градския транспорт не са регламентирани. Изложени
са подробни съображения по съществото на спора, с анализ на събраните по делото
доказателства. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение, включително в
частта за разноските, и постановяване на ново решение по съществото на спора, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата обезщетение в претендирания
размер, заедно с дължимата лихва за забава, считана от датата на увреждането, до
окончателното плащане, като се заявява претенция за присъждане на разноските за
1
двете съдебни инстанции.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител. С Разпореждане от 25.09.2017 г. /на л.39 от делото на СГС/ ищцата е
била частично освободена на осн. чл.83, ал.2 от ГПК от задължението за внасяне на
държавна такса за сумата над 200 лв. до дължимия размер от 1600 лв. Жалбата е
процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е депозирала Отговор на въззивната жалба вх.№264880/15.01.2021
г., подаден от „Дженерали застраховане“АД, чрез гл. юрк. М. М.. Поддържа се
становище за неоснователност на въззивната жалба, и се настоява същата да се остави
без уважение, като се потвърди обжалваното решение. При постановяване на
решението съдът е съобразил свидетелските показания, заключението на съдебната
компютърно-техническа експертиза е подробно обсъдено в мотивите на съдебния акт,
САТЕ установява по категоричен начин скоростта на движение и начина на потегляне
и спиране на превозното средство, като изрично се посочва като причина за
произшествието поведението на ищцата. Заявява се искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и
не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция
нови доказателства не са събрани.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след
предявена пред застрахователя извънсъдебна застрахователна претенция по реда на
чл.380 от ГПК, поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е
ограничен от оплакванията във въззивната жалба.
На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
намира следното:
Ищцата е предявила пряк иск с правно основание чл.432, ал.1 от ГПК, срещу
застрахователя „Дженерали застраховане“ АД, за заплащане на обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди като пътничка в автобус на градския
транспорт от настъпило ПТП на 21.10.2016 г. в гр. Пловдив, на бул.“Шести
септември“.
Страните не спорят, че на 21.10.2021 г. е настъпило ПТП с участието на
застрахования при ответника автобус „Исузу“ с рег.№********, при което ищцата е
пострадала като пътник. Не се спори, че е налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, с покритие към датата на ПТП, по силата на което гражданската
отговорност на водача на автобуса е била застрахована при ответника. Спорни по
делото са въпросите за наличие на непозволено увреждане, извършено от водача на
автобуса – спори се по механизма на увреждането и наличието на противоправно
поведение на водача на автобуса, което да е в причинна връзка с претърпените от
2
ищцата неимуществени вреди. При условията на евентуалност се оспорва размерът на
справедливото обезщетение и наличието на принос на пострадалата за настъпване на
вредоносния резултат.
По спорните между страните обстоятелства, съдът намира следното:
За установяване механизма на ПТП по делото е представен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №907/21.10.2016 г. /на л.6/, от който се установява,
че на 21.10.2016 г. около 10.00 ч. в гр. Пловдив, на ул.“Шести септември“ в близост до
пешеходна пътека до кино „Фламинго“, е настъпило ПТП с участието на автобус
„Исузу“ с рег.№********, и С. Б. П., на 67 години – пътник в автобуса. В описаните
обстоятелства и причини за ПТП в протокола е отразено, че „Пътничката С.П., която е
била права в автобуса по време на движение, пада при спиране на автобуса на
пешеходна пътека“, при което същата е получила фрактура на дясна ръка.
По делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на св. Б. П. – водач
на автобуса. Същият твърди, че ищцата се качила на предходна спирка. След спирката
на сладкарница „Неделя“ автобусът потеглил, но след 200 метра имало пешеходна
пътека тип „зебра“, на която от дясно наляво пресичал пешеходец, заради което
водачът плавно намалил скоростта и спрял автобуса. Движел се бавно – с около 10
км/ч. Ищцата паднала при спряно положение на автобуса, тъй като се била облегнала в
близост до вратата на автобуса, ровела в чантата си и не се държала никъде като
игнорирала двукратното предупреждение на свидетеля да седне, за да не падне. Когато
жената паднала, свидетелят с помощта на пътниците я вдигнали и извикали Бърза
помощ, като жената била в съзнание. Казала, че водачът не е виновен, чула гръм,
сепнала се и паднала. По същото време в автобуса пътували общо петима пътници
/жени/.
От показанията на св. М. П. /очевидец/, се установява, че от спирката на
сладкарница „Неделя“ до пешеходната пътека автобусът се движел нормално, не с
бърза скорост, но при пешеходната пътека автобусът изведнъж спрял, тъй като
минавал възрастен човек. При спирането свидетелката се разклатила. Свидетелката
била седнала от дясната страна на вратата на първата седалка, като пред нея нямало
никой. Пътниците се качвали през предната врата на автобуса до шофьора, плащали
му, тъй като нямало кондуктор, и влизат назад в автобуса. Седалките на автобуса били
единични. Свидетелката не видяла къде точно зад нея е стояла жената, но когато
автобусът спрял пред пешеходната пътека, ищцата паднала на пода на автобуса, пред
свидетелката.
Приетите по делото съдебна авто-техническа експертиза вх.№149514/15.11.208 г.
/на л.126-132/ и Повторна автотехническа експертиза вх.№52434/17.04.2019 г. /на
л.143-150/ /изготвени от различни експерти/ въз основа на данните от GPS-
устройството на автобуса установяват, че на 21.10.2016 г. в гр. Пловдив, около 9,47 ч.
автобус „Исузу“ с рег.№******** е потеглил от спирката, намираща се срещу
сладкарница „Неделя“ на бул.“Шести септември“, като е изминал около 42,85 метра,
ускорявайки и достигайки до скорост от 28 км/ч. за около 10 секунди. След това
автобусът е започнал плавно да намалява скоростта, и да се движи със спирачно
закъснение от 1,28 м/сек., намалявайки скоростта си до 5 км/ч. за време от 5 секунди,
след което преустановява движението си след 1 сек. със спирачно закъснение 1, 40 м/с,
изминавайки разстояние 0,70 м. – т.е. водачът, с цел да избегне удар с неизвестен
3
пешеходец, в последния момент е увеличил натика върху спирачния педал. В същото
време ищцата е пътувала права в автобуса, без да седне или да се държи, под
въздействието на инерционните сили е загубила устойчивост и е паднала в автобуса,
при което е получила травматични увреждания. Поради липса на достатъчно данни за
точното местоположение на ищцата в автобуса, експертизата не е в състояние да
изчисли силите, въздействали върху тялото на ищцата. Максималната отчетена
стойност на спирачното закъснение на автобуса е по-ниска от стойността на
комфортното спиране, което означава, че автобусът е спрял плавно, без да създаде
предпоставки за залитане и падане на пътници. Пострадалата е могла да избегне
падането, в случай че е пътувала седнала, или се е държала за предвидените за тази цел
ръкохватки в автобуса.
По делото е прието и заключение на Съдебна Компютърно-техническа
експертиза вх.№265816/29.09.2020 г. /на л.197199/, от което се установява, че GPS-
устройството на автобуса регистрира скоростта му на движение, на базата на
периодични импулси до сателит, които устройството подава през интервал от 1
секунда. Съгласно приложените данни, намаляването на скоростта на автобуса от 28
км./ч. до 5 км/ч. е станало за времето от 5 секунди, през което време са били
обработени и калкулирани 5 импулса, като 2 от тях са отразени в записа. Технологично
е възможен вариант, при който намаляването на скоростта на автобуса от 28 км/ч. до 5
км/ч. да не се е развило равномерно във времевия период между два записа на GPS-
устройството. Отчитането на данните става от софтуера през определен интервал,
според настройките на уреда, който в случая е 5 секунди, като динамиката на
движението през този интервал не може да бъде проследена.
Съдът преценява показанията на свидетеля Б. П. при условията на чл.172 от
ГПК, като отчита личната му заинтересованост да избегне евентуална наказателна,
административна, дисциплинарна или имуществена отговорност за действията си като
водач на автобус от градския транспорт. Ето защо, съдът не кредитира показанията на
свидетеля в частта им, в която същият твърди да е предупредил ищцата, и то
неколкократно, за възможността да загуби равновесие и да падне, и да я е поканил
изрично да седне. В тази част показанията му не се подкрепят от показанията на св. П.
– пътувала в непосредствена близост до водача на автобуса, нито от други събрани по
делото доказателства. От друга страна, съдът кредитира показанията на св. П., като ги
намира да са обективни, логични, непротиворечиви, и кореспондиращи на показанията
на водача Б. П. в основната им част, както и на приетите по делото авто-технически
експертизи.
При така събраните по делото доказателства съдът намира да не се установява по
несъмнен начин да е налице противоправно поведение на водача на застрахования при
ответника автобус. Не се установява същият да е нарушил конкретно правило за
поведение на водача на МПС от системата на градския транспорт. От събраните авто-
технически експертизи /първоначална и повторна/ се установява, че намаляването на
скоростта на автобуса от 28 км/ч. до 5 км/ч. се е случило за период от 5 секунди, със
спирачно закъснение от 1,28 м/с, след което е намалил скоростта от 5 км/ч. до пълно
спиране в рамките на 1 секунда, със спирачно закъснение от 1,40 м./с., като и в двата
случая спирачното закъснение е било в рамките на комфортното спиране, и в случай,
че ищцата се е била хванала на предназначените за това места, дори да е била права, тя
не би загубила равновесие. Независимо, че от съдебната компютърно-техническа
експертиза се установява, че е възможно процеса на спиране да не е бил напълно
4
равномерен, а да се е осъществил на тласъци, не се установява по несъмнен начин в
конкретния случай това да се е случило. Свидетелката П. установява, че усетеният от
нея тласък при спирането на автобуса е бил само един – в последната фаза на спиране
на автобуса, и ищцата е паднала едва след пълното спиране на автобуса. Ето защо,
дори процесът на спиране да не е бил равномерен в предходните фази на спиране, това
не е станало причина за загубата на равновесие на ищцата. От своя страна поведението
на водача на автобуса е съобразено със задължението му по чл.116 от ЗДвП да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, както и в изпълнение на задължението му
по чл.119, ал.1 от ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре.
Съгласно дадените разяснения с ТР №1/23.12.2015 г. по тълк.д.№1/2014 г. на
ОСТК на ВКС, при задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователното събитие е самото непозволено увреждане, и без да са осъществени
всички елементи от фактическия състав на същото - извършено деяние /действие или
бездействие/, противоправност на деянието, настъпване на вреда, наличие на причинна
връзка между деянието и вредата, и наличието на вина – няма непозволено увреждане
и застрахователното събитие не е настъпило. Само последния елемент от фактическия
състав на деликтната отговорност /вината/ не се нуждае от доказване, тъй като за
наличие на този елемент е въведена в закона оборима презумпция. При непроведено
пълно главно доказване по отношение на един от елементите на деликтната
отговорност – противоправността на извършеното от водача на автобуса деяние, съдът
следва да приеме, че същият не е налице. При липса на един от елементите на
фактическия състав на деликтната отговорност на водача, не може да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя за причинените на ищцата вреди.
Предвид липсата на основание за ангажиране на отговорността на ответника за
причинените на ищцата вреди, съдът не следва да обсъжда спорните обстоятелства,
касаещи вида и характера на причинените на ищцата увреждания, обема на търпяните
от нея вреди, размера на справедливото обезщетение, и наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, първостепенния съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което ще следва да се потвърди.
При този изход от спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените от нея разноски за
въззивната инстанция. Същата е претендирала със списък по чл.80 от ГПК присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. Въззивникът е релевирал
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираните разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът намира за основателно. С оглед липсата
на фактическа и правна сложност на делото във въззивната инстанция, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., което следва ищцата да бъде
осъдена да заплати на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение 260969 от 04.11.2020 г., постановено по гр.д.
№10415 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд – I – 18 състав.
ОСЪЖДА С. Б. П., с ЕГН**********, с адрес: гр. ***, ул.“***“ №*, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на „Дженерали застраховане“АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул.“Княз
Ал. Дондуков“№68, сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6