ОПРEДЕЛЕНИЕ
№………../…..02.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдията Стоянова
в.търг. дело №
1651 по описа за 2018г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Постъпила е молба с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК
от Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуалния си представител за изменение
в частта за разноските на постановеното решение №16/04.01.2019г. по въззивно
търговско дело №1651/2018г. по описа на ВОС, като съдът не присъжда на „Евроинс“ АД, ЕИК
********* адвокатско възнаграждение в размер на 422.00лв. за въззивна
инстанция.
В молбата се излага, че по делото липсват доказателства
за реално плащане на адвокатското възнаграждение, като представеното платежно
нареждане за кредитен превод, съобразно посоченото в горната част представлява
заявка, вместо одобрен и осчетоводен превод. Поради липса и на подпис върху
документа, същият не удостоверява реално плащане, а само заявена за плащане
сума от 422.00лв. По изложените съображения се претендира съдът да постанови
акт, съобразно посоченото в молбата.
Ответникът по молбата „Евроинс“ АД е взел становище по
направеното искане, като излага, че същото е неоснователно. Сочи се, че представеното
платежно нареждане удостоверява извършена платежна услуга по смисъла на т.33 от
ДР на Закона за платежните услуги и платежните системи. Допълнително се
представя извлечение от банковата сметка на адв. Д. – П. за получаване на
сумата от 422.00лв. По изложените моли съдът да отхвърли молбата с правно
основание чл.248, ал.1 от ГПК.
Съдът след запознаване с доказателствата по делото, констатира
следното:
С решение
№16/04.01.2019г. по въззивно търговско дело №1651/2018г. по описа на ВОС е
потвърдено решение №3536/26.07.2018г., постановено по гр. дело №3363/2018г. по
описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения от Д.И.Д. срещу „Евроинс“ АД иск с
правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 2341.00лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от настъпил застрахователен
риск. С въззивното решение, съдът е присъдил разноски на въззиваемата страна, ответник
по предявения иск в размер на 422.00лв., адвокатско възнаграждение
възнаграждение.
Искането
е направено своевременно, в преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК и има
характера на искане за изменение на решението в частта за разноските,
разгледано по същество се явява неоснователно.
В
производството пред въззивната инстанция, въззиваемата страна е била
представлявана от адвокат, същият е депозирал отговор и е участвал в откритото
съдебно заседание. Съобразно изходът от спора, изразяващ се потвърждаване на
първоинстанционното решение, с което е отхвърлен изцяло предявеният иск, на
въззиваемата страна по правилата на чл.78 от ГПК са се следвали разноски,
посочени в списък по чл.80 от ГПК, а именно адвокатско възнаграждение.
За
неоснователни настоящата инстанция, намира аргументите на молителя, че не са
представени доказателства за реалното плащането на адвокатското възнаграждение.
Съгласно
представения договор за правна защита и съдействие №41/09.10.2018г. е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 422.00лв., което следвало да бъде платено
по банков път. За удостоверяване на плащането е представено преводно нареждане
за кредитен превод до банка „Пиреос България“ АД с дата на изпълнение
19.10.2018г. с платец „Евроинс“ АД и получател адв. П.П. – Д. с посочено
основание договор №41/09.10.2018г.
Представеното
доказателство съдът намира за годно да удостовери реалното плащане на
адвокатското възнаграждение.
Безспорно
доказателствата сочат, че е извършена платежна услуга чрез доставчик/банка по
смисъла на чл.4, т.3 от Закона за платежните услуги и платежните системи.
Налице е изрично нареждане на платеца за изпълнение на платежната операция,
съгласно чл.70, ал.1 от цитирания нормативен акт от 19.10.2018г. Очевидно е
получено от доставчика на платежни услуги на платеца - „Банка Пиреос България“
АД, следователно е не може да бъде отменена операцията по аргумент от чл.85,
ал.1 от закона. В тази връзка за доставчика на платежната услуга е възникнало
задължението да преведе в пълен размер сумата по платежната операция на
доставчика на платежни услуги на получателя, а той на последния. Доказателства,
че това задължение е изпълнено е представеното извлечение от сметката на адв. П.
– Д.. Това обуславя извода, че сумата е реално преведена, поради което същата се
следва на въззиваемата страна като разноски.
С оглед
горните мотиви, молбата по чл.248 от ГПК следва да бъде отхвърлена.
Предвид изложеното на основание чл.248, ал.1 от ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молба с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК от Д.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуалния си представител за изменение в
частта за разноските на постановеното решение №16/04.01.2019г. по въззивно
търговско дело №1651/2018г. по описа на ВОС,
като съдът не присъжда на „Евроинс“ АД, ЕИК ********* адвокатско
възнаграждение в размер на 422.00лв. за въззивна инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.