РЕШЕНИЕ
№919
гр. Пловдив, 05 юни, 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на деветнадесети май, две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня
Петкова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура - Пловдив Анелия
Трифонова, като разгледа докладваното от съдия Св.Методиева касационно
административно-наказателно дело № 598 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател ТД на НАП - Пловдив обжалва
Решение № 2308 от 16.12.2019 г., постановено по АНД № 4338/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив, IV наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление № 439461-F463508/29.05.2019
г. на Заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на „Пик – Пловдив“ ООД с
ЕИК ***са наложени три имуществени санкции от по 500 лева на основание чл.185,
ал.2, вр. с ал.1 от ДДС за три нарушения по чл.59б,
ал.1, вр. с чл.59а, ал.1 и ал.2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.10 от ЗДДС.
С касационната жалба, депозирана чрез процесуалния
представител юрисконсулт П., се прави искане за отмяна на обжалваното решение
на Районен съд - Пловдив, като се изразява подробно становище за това, че
същото е постановено в нарушение на закона, предвид неправилната оценка на
съда, че са били налице установени съществени нарушения на процесуалните
правила. Моли се за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от 300 лева, като се прави възражение за прекомерност на размера
на адвокатското възнаграждение, претендирано от
другата страна. В съдебно заседание, редовно призован, касационният
жалбоподател не е изпратил представител.
Ответникът по жалбата „ПИК - Пловдив“ ООД, чрез
пълномощника му адв.К., е депозирал молба, с която
излага становище за неоснователност на жалбата и моли да се остави в сила
решението на районния съд, както и да се присъдят на ответника направените
разноски по приложен договор за правна защита и съдействие.
Окръжна прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Трифонова,
прави искане касационната жалба да се уважи и обжалваното решение на Районен
съд - Пловдив да бъде отменено.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното
съдебно решение по реда на чл.218 от АПК и във връзка с касационните основания
по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок
и от страна по първоинстанционното производство, за
която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след
като е провел пълно и всестранно съдебно следствие по делото чрез събиране на
относими писмени доказателства, макар да не е изложил възприетата от
него фактическа обстановка и да е съсредоточил усилията си преди всичко към
посочване и коментар на установени от него нарушения на процесуални правила,
които са станали и основание за отмяна на наказателното постановление, на
практика все пак е формирал и отразил в мотивите на решението и извод относно
това, че дружеството - ответник по касационната жалба е реализирало от
обективна страна описаните в АУАН и наказателното постановление нарушения. Този
краен извод, макар и да не е изрично мотивиран от първоинстанционния
съд се възприема и от настоящия съдебен състав, доколкото е съответстващ на
събрания в хода на производството пред ПРС доказателствен
материал.
Съдът, постановил обжалваното решение е счел, че са
налице основания за отмяна на наказателното постановление, изразяващи се в
несъответствие между фактическото описание на броя на осъществените нарушения и
тяхното правно отражение, с което според съда е бил нарушен чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН при описание на нарушенията в АУАН. В тази връзка и първоинстанционният
съд подробно е коментирал и направените
отбелязвания с молив върху екземпляра от АУАН, приложен по преписката. Във
връзка с тези мотиви според настоящия съдебен състав, в конкретния случай
оценката на районния съд относно това, че е налице съществено по своя характер
нарушение не може да бъде споделена като правилна. За да е налице съществено
нарушение на процесуалните правила е нужно то да е от такъв характер, че пряко
да се отразява върху адекватното упражняване правото на защита на
санкционираното лице. В случая, очевидно е от съдържанието на АУАН, че в същия
са описани три отделни случая на административни нарушения, доколкото същите са
и разграничени в отделни точки, към всяка от които и отделно в съответни по
номера точки е посочено от кои доказателства се установява конкретното
нарушение. Вярно е, че е посочена общо правна квалификация по чл.59б, ал.1, вр. с чл.59а, ал.1 и ал.2 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ,
във вр. с чл.118, ал.10 от ЗДДС, но това според съда
не е довело до невъзможност за лицето, чиято отговорност се ангажира с акта за
установяване на административно нарушение, да разбере, че вменените му
нарушения са три, което произтича и от самия им характер на нарушено задължение
за подаване на ЕДД за всяка доставка на гориво. Впрочем, видно е от
възражението срещу АУАН, че такова затруднение за дружеството да разбере какво
му се вменява не е съществувало. В тази връзка и липсата на посочена правна
квалификация под текстовото описание на всяко от трите нарушения поотделно и
посочване общо на същата в АУАН, като се има предвид и че нарушенията са
еднотипни, не може да се счете, че съставлява неизпълнение на изискването
относно реквизитите на АУАН по чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН. Нещо повече, видно е
от съдържанието на наказателното постановление, че там вече е налице изрична
конкретизация относно това, че сочените нарушени разпоредби касаят всяко от
трите описани нарушения. Обсъждането на направеното отбелязване с молив върху
АУАН е било напълно безпредметно, като се има предвид, че то не е било
подписано, поради което и това отбелязване и по начина, по който е направено,
не може да бъде счетено за такова, което допълва съдържанието на акта, както е
прието от съда, постановил обжалваното решение, за да се обсъжда дали и кога е
направено и дали е допустимо. В тази насока и без основание са сочените в
касационната жалба възражения относно това, че районният съд не бил изследвал
въпроса как била поставена бележката с молив, включително и чрез разпит на
свидетели.
Районен съд – Пловдив е отчел обаче в решението си и
неправилността на извода на актосъставителя и на
наказващия орган, че всяко нарушение от трите описани е извършено на 08.10.2018
г. Следва да се има предвид, че когато се касае до възложено задължение, което
следва да се изпълни в законоустановен срок, то
неизпълнение, съставляващо нарушение на правната норма, установила
задължението, ще е налице при установено действително бездействие на задължения
субект в рамките на нормативно установения срок и нарушението ще е довършено в
края на деня, в който е установеният край на срока. В случая за всяка от
установените доставки на гориво ЕДД е следвало да се подаде на датата на данъчното събитие. Следователно и при установено бездействие на тази дата
от страна на задължения да подаде електронния документ субект, нарушение по чл.59б, ал.1, вр.
с чл.59а, ал.1 и ал.2 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, във вр.
с чл.118, ал.10 от ЗДДС ще е налице, защото то е такова на формално извършване
и същото ще е и довършено на тази дата. Последвалата дата на подаване на ЕДД в
никакъв случай не може да се определи като дата на довършване на нарушението,
защото със самото подаване на ЕДД не се осъществява елемент от състава на
нарушението, а напротив, законовото задължение бива изпълнено макари със
закъснение, като така впрочем се отстраняват и последиците на извършеното
нарушение. В тази насока съдът не споделя разсъжденията на касационния
жалбоподател, доколкото същите не са съобразени с правната природа и
характеристики на този вид нарушения, като цитираната съдебна практика на ВКС е
неотносима към случая и неправилно са интерпретирани
изводите в цитираното в жалбата решение на ВКС, доколкото то касае определяне
на началния момент за изчисляване давността за преследване на продължените
престъпления и впрочем, видно е, че в същото моментът на довършване на
продълженото престъпление, което е свързано с неизпълнение на определено
задължение в законоустановен срок и съответно
началният момент за изчисляване на давностния срок е
определен именно като датата, на която е изтекъл законоустановеният
срок за изпълнение на задължението.
При това положение и съдът намира, че посочената дата на
извършване на всяко от трите нарушения не е съответна на доказателствата по
делото, като се установява, че нарушенията не са извършени на 08.10.2018 г., а
в края на 14.09.2018 г. Ето защо и предвид това, че на санкционираното
дружество са наложени имуществени санкции за нарушения, които се твърди да са
извършени на 08.10.2018 г., а датата на нарушенията се установява да е
различна, то наказателното постановление се явява незаконосъобразно на това
основание, доколкото извършване на административни нарушения на посочената в
наказателното постановление дати не е доказано. Ето защо и наказателното
постановление се явява незаконосъобразно издадено и затова и подлежащо на
отмяна. Доколкото на практика, макар и по по-различни съображения районният съд
е стигнал до същия краен извод, то решението му ще следва да бъде оставено в
сила.
С оглед направеното искане за присъждане
на разноски за ответника по
касационната жалба, установи се, че същият е заплатил адвокатско възнаграждение
за оказване на правна защита и съдействие пред настоящия съд от 335 лева, видно
от приложения договор на л.19 от делото. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение не е основателно, защото е видно, че същото е
определено в минималния размер, предвиден в относимата
разпоредба на чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията към момента на сключване на договора/, вр.
с чл.36, ал.2 от ЗА. Ето защо и ще следва съобразно с нормата на чл.63, ал.3 от ЗАНН да се осъди страната ТД на НАП - Пловдив да заплати на ответното дружество
разноските, направени от него по делото в размер на 335 лева.
Воден от горното, на
основание чл.221, ал.2, предл. първо от
АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр.2 от ЗАНН и чл.63, ал.3 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2308 от 16.12.2019 г., постановено по АНД № 4338/2019 г. на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА ТД на НАП Пловдив да заплати на „Пик – Пловдив“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.“Г.Кондолов“ ***, сумата от 335 лв./триста тридесет и пет лева/, съставляващи направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.