Решение по дело №3874/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

 гр. Варна, 01.07.2019 год.

                  

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в публично заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА

 

При участието на секретаря Мариана Дончева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3874 по описа на ВРС за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба Д.М.А., ЕГН **********, с адрес *** срещу „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с която е предявен иск по чл.55 от ЗЗД за заплащане на сумата от 65.68 лева, представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 02.09.2017г. до 22.11.2017г. за обект, находящ се в с. ***,  ул. „***, абонатен № ***и клиентски № ***, дадена без основание, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се излага, че ищецът е потребител на ел. енергия за обект, находящ се в с. ***,  ул. „***, аб. № **********, кл. № ***. Твърди се, че ищецът е установил, че му е начислена сумата от 65.68 лева, след като служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД направили проверка, съставили констативен протокол и била извършена корекция на общо начисленото количество електрическа енергия. Ищецът твърди, че сумата е начислена неправомерно. Оспорва констативния протокол, както да е доставено и потребено посоченото количество ел. енергия. Твърди, че е заплатил сумата на 18.12.2017г., за да не му бъде прекъснато електроподаването.

По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен, за което излага подробни съображения. Не оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор продажба на ел. енергия. Твърди, че процесната сума  е стойността на реално потребено количество електрическа енергия, за което е извършена служебно коригиране на сметката на основание чл.50 от ПИКЕЕ.  Сочи се, че на 22.11.2017г. е извършена проверка в обекта на ищеца, за която е съставен констативен протокол, съгласно който била отчетена електроенергия в регистър 1.8.3 и 1.8.4.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.

Процесуалният представител на ответника поддържа отговора и оспорва иска.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото констативен протокол № 1104068/22.11.2017г. се установява, че на същата дата служители на „Енерго-Про Мрежи” АД са извършили техническа проверка на СТИ в обект с аб. № **********, кл. № ***, находящ се в с. ***,  ул. „***, при която е отразено, че е демонтиран електромер с фабр. № 1114021666909199 с посочени в протокола показания и е подменен с изправно СТИ.

Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 2341/05.12.2018г. на ГД „Мерки и измервателни уреди”, РО – Варна  при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера; наличие на преминала енергия на тарифа Т3 и Т4, която не са визуализирани на дисплея.

         Въз основа на констатациите от проверката и извършената техническа проверка от „Енерго-Про” АД е изготвено становище за начисление на електрическа енергия от 10.12.2018г., с което е одобрено да се начисли допълнително количество ел. енергия за с аб. № **********, кл. № ***, за периода от 02.09.2017г. до 22.11.2017г., като корекцията е извършена на основание чл.50 от ПИКЕЕ и софтуерно прочитане на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия.

         Издадена е фактура № **********/12.12.2018г., с издател „Енерго- Про Продажби” АД и получател Д.М.А. на стойност 65.68 лева, представляваща отчетена ел. енергия за обект с аб. № **********, кл. № ***, за периода от 02.09.2017г. до 22.11.2017г.

Представен по делото е констативен протокол № 1201808/01.09.2017г., видно от който след проверка в процесния обект е демонтиран електромер с показания в регистър 1.8.4 и е монтиран електромер с фабр. № 1114021666909199, като са отбелязани нулеви показания за всички тарифи.

Представен от ищеца по делото е касов бон, съгласно който сумата от 65.68 лева, представляваща стойността на консумирана ел. енергия за периода от 02.09.2017г. до 22.11.2017г. е заплатена в полза на ответното дружество.

От заключението на вещото лице по изготвената в хода на производство съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, и което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че елетромерът е от одобрен тип, преминал е метрологична проверка през 2016г. преди монтаж, като метрологичната му годност е 6 години - монофазен, налице е натрупано количество електроенергия в регистър 1.8.3 и 1.8.4, които не се визуализират, като СТИ е отчело това потребление, налице е софтуерно препрограмиране на СТИ, изчисленията по корекцията са математически точни.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иска е с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и е процесуално допустим.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие на облигационна обвързаност с ответника по силата на договор за доставка на ел. енергия, начисляване на процесната сума и плащане на същата. В тежест на ответника е да докаже, че е извършена проверка на електромера на ищеца, че с констативен протокол е констатирано, че е изразходвана енергия в регистър 1.8.3 и 1.8.4, че констативният протокол е изготвен съобразно Общите условия, че е извършена проверка съобразно Общите условия, че е извършена корекция съобразно Общите условия, че процесното количество електроенергия е доставено и потребено от абоната и че се дължи стойността на електроенергията в посочените размери.

Безспорно се установи, че процесната сума е заплатена от абоната в полза на ответното дружество.

В случая се касае за служебно начислено количество ел. енергия след извършена проверка и отчитане на количествата електроенергия в паметта на процесното СТИ по регистър 1.8.3 и 1.8.4.

Ответникът се позовава на правото си да извършва корекция на сметката на абоната при условията на чл.50 от ПИКЕЕ. Съгласно същата разпоредба операторът на съответната мрежа може да коригира количествата електрическа енергия в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия. В този случай корекцията се извършва за разликата между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. Обективно доказателствата по делото са такива, че налагат извод, че е налице неточно отчитане от СТИ на потребената електрическа енергия, което се дължи на софтуерна намеса. Въпреки това обаче следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ е неприложима, доколкото последната предвижда възможност за корекция при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика, какъвто не е настоящият случай. Това е така, защото процесният електромер не е „смарт”, тоест с дистанционен отчет, поради което и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва. Проверката чрез софтуерен продукт на практика лишава абоната от възможността да упражни контрол върху показанията. Констативният протокол на БИМ не посочва по какъв начин са визуализирани данните от скрит регистър, което поставя под съмнение проверката на това основание.

Следва да се отбележи още, че съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ средството за техническо измерване е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 от ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на измервателната система. Поради това задължението да поддържа измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищеца. Ето защо и при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя в негова тежест не следва да бъдат вменени последиците от установеното неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване.

Отделно от това, неясно остана по делото в кой часови диапазон са действително консумирани натрупаните в скрития регистър показатели. Неясно остана освен това дали енергията по тарифа 1.8.3 и 1.8.4 е потребена от ищеца - абонат за процесния период и дали изобщо е потребена от него, а не например от преходен абонат.

Не може да се възприеме и наличието на евентуално вземане на ответника за доставена електроенергия по редовен отчет. На първо място, самият ответник не твърди, че електроенергията е начислена като редовен отчет, а като корекция по чл.50 от ПИКЕЕ. Второ, редовният отчет следва да бъде ежемесечен. Трето, редовният отчет следва да отразява количеството електроенергия, изразходвано от битов абонат в съответния часови диапазон, като се остойностява по съответните тарифи за дневна и нощна електроенергия, което както се посочи по-горе е невъзможно в настоящия случай. Изчисляването на отразената в скрития регистър 1.8.3 и 1.8.4 електроенергия по технологични разходи не би могло да даде действителната цена на доставената електроенергия, както и не дава задължително по-ниска цена в сравнение с тарифирането по дневна/нощна тарифа.

По изложените съображения съдът намира, че процесната сума се явява платена без основание, с оглед на което искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

            С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 50.00 лева за платена държавна такса и банков превод и 360 лева за платено адвокатско възнаграждение с ДДС.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Е.П.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.М.А., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 65.68 лева, представляваща дадена без основание сума, начислена  като корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 02.09.2017г. до 22.11.2017г. за обект, находящ се в с. ***,  ул. „***, абонатен № ***и клиентски № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.03.2019г. до окончателното й изплащане, на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

 

ОСЪЖДА „Е.П.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.М.А., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 410 лева, представляваща направени в производството разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: