Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.
Тополовград, 28.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Тополовградският районен съд в публично заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: А.А.
Като разгледа
докладваното от съдия Ив.Христов гр.д. №
300 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
редовна и допустима искова молба от В.М.П. с ЕГН ********** ***, чрез
пълномощника си адв.С.Т. ***, със съдебен адрес:***, **** против С.М.М. с ЕГН **********
с адрес ***, с правно основание чл.59 от ЗЗД, с цена на иска 9010 лв.
Ищцата
твърди, че по силата и при условията на нотариален акт № 74, том ХІ, дело №
1634/2006 г. на Нотариус № 451 – Костадин Костадинов, с район на действие
съдебния район на РС – Елхово, в нейна полза е учредено пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху недвижим имот: дворно място с площ 112
кв.м., съставляващ ПИ № 607, в кв.116 по плана на гр.*******, ведно с
построената в имота едноетажна жилищна сграда представляваща самостоятелно
жилище със застроена площ от 46 кв.м., както и другите подобрения, построени в
това дворно място, при граници на имота: улица”*****”; ПИ № 604 и ПИ № 606.
Непосредствено след изповядване на сделката и вписване на нотариалния акт, ищцата
е влязла във владение на имота, като се е установила да живее в него и си е
направила регистрация по постоянен адрес. През 2010 г. ответницата С.М.М.,
която е сестра на ищцата изявила желание да се върне в гр.Елхово от гр.Дупница,
където живеела тогава, заедно със сина си, който страдал от психично
заболяване. Помолила ищцата и сина й – Г.И.И.
да й позволят да изгради дървена постройка в двора на имота, където да
се настани със своя син. Тя се съгласила и синът й сключил договор с
фирма-изпълнител, а ответницата изплатила на сестра си сумата за изпълнението.
През
2012 г. ответницата продала жилището си в гр.Д. с намерение да се премести в гр.Е. Междувременно се
разболяла и постъпила в болница в гр.-******л. След изписването й от болницата,
ответницата била в тежко състояние и ищцата решила да я прибере в дома си,
описаният по-горе имот. Ищцата се настанила в дървената постройка в двора на
имота, а на ответницата и племенника си предоставила жилищната сграда, като се
съгласила те да живеят там временно, тъй като жилищната площ била ограничена и
пространството не достигало за тримата. Ответницата и нейният син се настанили
в имота и заживели там. С течение на времето здравословното й състояние се
подобрило и въпреки оздравяването тя отказала да освободи дома на ищцата. На
10.05.2016 г. ищцата изпратила покана до ответницата да освободи жилището
доброволно в срок до 15 дни. Поканата била редовно връчена на 11.05.2016 г., но
тя не предприела никакви действия да освободи имота или да заплаща обезщетение
в съответствие с отправената покана.
На
22.06.2016 г. ищцата предявила искова претенция пред компетентния съд, която
била образувана в гр.д.№282/2017 г. по описа на РС – Сливен. С влязло в сила
Решение № 1132/22.12.2017 г. постановено по делото, били уважени предявените от
ищцата искове с правно основание чл.108 от ЗС, като на основание чл.111 във вр.
с чл.108 от ЗС във вр.чл.56 от ЗС, съдът признал за установено по отношение на
ответницата, че ищцата е титуляр на вещното право на ползване на процесния имот
и осъдил ответницата да й предаде владението върху него. Със същото решение,
съдът постановил на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД ответницата да заплати на
ищцата парично обезщетение за лишаването й от ползване на имота в периода от
27.05.2016 г. до 22.06.2016 г. в размер на 260 лв., т.е. по 10 лв. на ден,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 22.06.2016 г. до окончателно изплащане на сумата.
На
10.12.2018 г. ответницата предала на ищцата владението върху имота и изнесла
своите вещи от него, за което бил съставен протокол за извършен въвод във
владение по изпълнително дело № 20188780401837 по описа на ЧСИ Ирина Христова.
Твърди
се, че ответницата е продължила да живее в процесния имот за времето от
23.06.2016 г. до 10.12.2018 г.За този период от 901 календарни дни тя не е
заплащала на ищцата каквото и да е било обезщетение за ползването на имота,
въпреки че изрично е била поканена да стори това с връчената й покана на 11.05.2016
г.
Предвид
на гореизложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което ответницата
С.М.М. да бъде осъдена да заплати на ищцата В.М.П. парична сума в общ размер на
9010 лв., съставляваща обезщетение от по десет лева на ден, дължимо за времевия
период от 23.06.2016 г. до 10.12.2018 г. включително, ведно със законната лихва
до окончателното събиране на вземането, за това, че ответницата е лишила ищцата
от правото да ползва недвижим имот описан в горепосочения нотариален акт, по
отношение на който имот ищцата е титуляр на вещното право на ползване.
Претендира се и ответницата да заплати адвокатско възнаграждение, в
съответствие с Наредбата за определяне на минималните размери на адвокатските
възнаграждения и разноски за такси в общ размер на 88,80 лв.
За
правна квалификация на иска съдът приема тази по чл.59 ал.1 от ЗЗД, съгласно
който всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да
му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Препис
от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответницата на
20.06.2019 г. В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата е подала писмен отговор на
исковата молба, с който изрично е поискала отвод на съдебния състав по делото и
на всички съдии от РС – Е.. Делото е изпратено в ОС-Ямбол за определяне на
компетентен съд. С писмо изх.№2473 от 14.08.2019 г. делото е изпратено на РС –
Я., където съдиите са се отвели от разглеждане на делото и с писмо изх.№ 6542
от 10.10.2019 г. делото е върнато в ОС – Ямбол за определяне на друг равен по
степен съд и с писмо изх.№ 2921 от 16.10.2019 г. е изпратено за разглеждане на
РС – Тополовград.
Ищцата
– редовно призована не се явява, вместо нея се явява пълномощникът й адв.С.Т.,
който поддържа иска и моли съда да постанови решение, с което да бъде осъдена
ответницата на основание чл.59 от ЗЗД да заплати претендираната сума.
Ответницата
– редовно призована, не се явява. Не се явява и пълномощникът й по делото.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от представения по делото нотариален акт № 74, том ХІ, дело № 1634/2006 г. на Нотариус № 451 –
Костадин Костадинов, с район на действие съдебния район на РС – Е., в полза на ищцата В.М.П. е учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху недвижим
имот: дворно място с площ 112 кв.м., съставляващ ПИ № 607, в кв.116 по плана на
гр.Елхово, ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда представляваща
самостоятелно жилище със застроена площ от 46 кв.м., както и другите
подобрения, построени в това дворно място, при граници на имота: улица”********”; ПИ № 604 и ПИ № 606. Непосредствено след
изповядване на сделката и вписване на нотариалния акт, ищцата е влязла във
владение на имота, като се е установила да живее в него и си е направила
регистрация по постоянен адрес. През 2012 г. ответницата, която е сестра на ищцата,
продала жилището си в гр.Д. и се върнала в Е., като междувременно се разболяла.
Ищцата решила да я прибере в дома си /описания по-горе имот/, докато оздравее.
Но след подобряване на състоянието й, ответницата отказала да освободи дома на
ищцата.
На
10.05.2016 г. ищцата изпратила покана до
ответницата да освободи жилището доброволно
в срок до 15 дни и ако не стори
това, да заплаща обезщетение на ищцата в размер на 10 лв.дневно. Поканата била
връчена на ответницата на 11.05.2016 г., но тя не предприела никакви действия
за да освободи имота или да заплаща обезщетение.
С
влязло в сила съдебно решение № 1132/22.12.2017 г. постановено по гр.д. №
282/2017 г. на РС – Сливен, съдът е признал за установено по отношение на
ответницата, че ищцата е титуляр на вещното право на ползване на процесния имот
и осъдил ответницата да й предаде владението върху него. Със същото решение,
съдът на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД осъдил ответницата да заплати на ищцата
парично обезщетение за лишаването й от ползване на имота в периода от
27.05.20176 г. до 22.06.2016 г. в размер на 260 лв. – по 10 лв. на ден, ведно
със законната лихва върху тази сума.
Видно
от представения по делото Протокол за извършване на въвод във владение на
недвижим имот от 10.12.2018 г. по ИД № 20188780401837 по описа на ЧСИ Ирина
Христова, ответницата предала на ищцата владението върху имота.
По
делото е разпитан като свидетел Г.И.И., който е син на ищцата и племенник на
ответницата. От свидетелските показания на същия се установява, че той е
собственик на имота, за който се претендира обезщетение, а майка му – ищцата е
ползвател. Многократно е посещавал имота. През 2010 г. леля му – ответницата се
е разболяла, била е в тежко здравословно състояние и той е поел грижите за нея,
а също така и грижите за нейния син, докато тя е била в болницата. Майка му я е приела в жилището си докато се
възстанови, с уговорката, че не е за постоянно и трябва да си намери жилище. След
като се възстановила, тя отказала да напусне жилището, а ищцата се наложило да
живее в дървена постройка в двора на имота до момента на въвода във владение от
ЧСИ. Заявява, че майка му от 2016 г. до момента на въвода през 2018 г. не е
ползвала къщата.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля, като ги намира за последователни,
непротиворечащи с останалия доказателствен материал.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като
са документи издадени в съответната форма и ред, съдът достигна до следните
правни изводи:
С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.59 ЗЗД, разпоредбата на който урежда общия състав на неоснователното обогатяване,
включващ следните елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка,
обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване, отсъствие на
основание за обогатяването и липса на възможност за защита на обеднелия чрез
друг иск. В тежест на ищеца е да установи доказване наличието на разместване на
имуществени блага между него и ответника, изразяващо се в ползването от последния
на процесния имот за релевирания период, което е довело от своя страна до
собственото му обедняване и обогатяване на последния.
С нотариална покана от 10.05.2016 г. ищцата е поканила
ответницата да освободи имота й доброволно и да изнесе багажа си в 15 дневен
срок, като в случай, че не стори това, дължи обезщетение в размер на 10 лв. на
ден. Ответницата не предприела никакви действия да освободи имота или да
заплаща обезщетение.
От влязло в сила решение, постановено по приложеното по
делото гр.д.282/2017 г. на РС – Сливен е видно, че са уважени предявените от
ищцата искове с правно основание чл.108 ЗС , като на основание чл.111, вр с
чл.108 ЗС във вр.чл.56 ЗС, като съдът е признал за установено по отношение на
ответницата М., че ищцата е титуляр на
вещното право на ползване на процесния имот и я е осъдил да предаде владението
върху него. Със същото решение съдът на основание чл.59 ЗЗД е осъдил
ответницата да заплати на ищцата парично обезщетение за лишаване от ползване на
имота в периода от 27.05.2016 г. до 22.06.2016 г. в размер на 260 лв., т.е. по
10 лв. на ден, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 22.06.2016 г. Поради това, че ответницата не е
предала доброволно имота, нито е заплащала обезщетение за ползването му, на
10.12.2018 г. е бил проведен въвод във владение от ЧСИ Ирина Христова и
ответницата е освободила имота. От доказателствата по делото е видно, че
ответницата е продължила да живее в процесния имот за времето от 23.06.2016 г.
до 10.12.2018 г. За този период тя не е заплащала на ищцата каквото и да било
обезщетение за ползването на имота, въпреки че е била поканена да стори това с
връчената и на 11.05.2016 г. покана.
Съдът приема, след преценка на приложените по делото доказателства,
че ищцата, в качеството си на титуляр на ограничено вещно право на ползване е
била лишена за времето от 23.06.2016 г. до 10.12.2018 г. от неговото ползване,
като през този период процесния имот е ползван от ответницата без основание.
Следователно, от 23.06.2016 г., когато е изтекъл срока предоставен й с
връчената й нотариална покана, ответницата е била длъжна да предаде процесния
имот на ищцата. Като не го е направила, лишавайки ищцата като титуляр от
ползването на процесния имот, се е обогатила без основание за нейна сметка.
Съдът приема, че ползването от ответницата от 23.06.2016 г. до 10.12.2018 г. е
осъществено без правно основание, поради което ответницата дължи обезщетение за
ползата, от която ищцата е лишена в размер от по 10 лв. на ден или 9010 лв. за
целия период от 901 дни, ведно със законната лихва до окончателното събиране на
вземането.
В
случая, с оглед изхода по делото, тъй като ищцата е освободена от разноски на
основание чл.83 ал.3, вр.чл.83, ал.2 от ГПК, съгласно чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата, адвокатът който е оказал безплатна помощ има право на адвокатско
възнаграждение, което следва да бъде определено от съда. В случая, съдът
определя възнаграждението в размер на 780,50 лв. и ответницата следва да бъде
осъдена да го заплати. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати и
направените по настоящото дело разноски за такси, съгласно списък на
разноските, претендирани от ищцата в размер на 88,80 лв.
Ответницата
следва да бъде осъдена да заплати и държавна такса по сметка на ТгРС - бюджета
на съдебната власт в размер на 360,40 лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД С.М.М. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на В.М.П. с ЕГН **********
*** сумата от 9010 лева /девет хиляди и
десет лева/, представляваща обезщетение за лишаването й от ползване в
периода от 23.06.2016 г. до 10.12.2018 г. на недвижим имот: дворно място с площ 112 кв.м., съставляващ ПИ № 607, в
кв.116 по плана на гр.Е., ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда
представляваща самостоятелно жилище със застроена площ от 46 кв.м., както и
другите подобрения, построени в това дворно място, при граници на имота: улица”********”;
ПИ № 604 и ПИ № 606, за което в нейна полза е учредено пожизнено и безвъзмездно
право на ползване с нотариален акт № 74, том ХІ, дело № 1634/2006 г. на
Нотариус № 451 – Костадин Костадинов, с район на действие съдебния район на РС
– Е., ведно със законната лихва до окончателното събиране на вземането.
ОСЪЖДА С.М.М. ДА ЗАПЛАТИ на адв.С.А.Т. ***,
със съдебен адрес:***, кантора № 17 адвокатско възнаграждение в размер на
780,50 лв. /седемстотин и осемдесет лв. и 50 ст./
ОСЪЖДА С.М.М. ДА ЗАПЛАТИ на В.М.П. направени разноски по делото
в размер на 88,80 лв. /осемдесет и осем лв. и 80 ст./
ОСЪЖДА С.М.М. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
РС – Тополовград – бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 360,40
лв. /триста и шестдесет лв. и 40 ст./
Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок
от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: