Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
06.02.2024г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
Председател: Христинка Димитрова
Членове: Маргарита Стергиовска
Бистра Бойн
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор П. Вълчев при ШОП, като разгледа
докладваното от административен съдия Хр. Димитрова КАНД № 195 по описа за 2023г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба
на директор на Национално ТОЛ управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, депозирана чрез юрисконсулт С.С., против
Решение № 327/27.10.2023г., постановено по АНД № 20233630200395 по описа за
2023г. на Районен съд – Шумен. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно
постановление № BG20052022/4000/P8-571/14.11.2022г. на директора на Национално
тол управление към Агенция „Пътна структура“ - гр. София, с което на Д.Л.Д. ***,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева /хиляда и
осемстотин лева/ на основание чл. 179, ал.3а от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че в хода
на административно наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като деянието на лицето правилно е било квалифицирано
като несъобразено с изискването на чл.179, ал.3а от ЗДвП, която освен санкционна
се явява и материалноправна. Жалбоподателят обективира и становището за
безспорната установеност на приписаното на водача нарушение, с оглед на което
отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на НП. Претендира
присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява от
юрисконсулт С., който поддържа изложените съображения. Възразява по отношение
на прекомерността на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Ответната страна,
Д.Л.Д., не изразява становище
по жалбата, а в съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява
и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално
допустима, но неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 12.05.2022г. ППС с
рег. №РР0459ВК, представляващо влекач „......“ със закачено ремарке с обща
технически допустима максимална маса над 12 тона, общ брой оси 5, се движело по
път А-2, като около 05.49 часа в района на с. „Белокопитово“ на км 340+293 било
заснето от електронна система с устройство № 10061. Превозното средство било
оборудвано с бордово устройство, като между „Интелигентни трафик системи“ АД,
А1 България и „ВД Експрес Спедишън“ ЕООД бил сключен тристранен договор №
18912/12.03.2020г. за предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни
такси на база изминато разстояние, но в Приложението към договора посоченото
по-горе ППС с рег. №РР0459ВК било посочено, като камион повече от 12 тона с 2
оси. Било установено, че за посоченото ППС има тол декларация за сегмент номер
**********, но декларираните данни били за ППС с категория над 12 тона с 2 оси.
Същото превозно средство
на 20.05.2022г. било управлявано от Д.Л.Д., като се движило в направление от
територията на Република България в посока Дунав мост. В 15.13.30 часа на граничен
контролно-пропусквателен пункт Русе-Дунав мост след извършена проверка от
служители в отдел ПТРР, ТД „Митница Варна“ било установено, че превозното
средство било засечено от контролно устройство с идентификатор № 10061 /АПИ/ и
че за нарушението е генериран доказателствен запис в системата по чл.167а, ал.3
от ЗДвП с номер на нарушението DED4E3D051F454B0E053031F60AE4EF.
На водача бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение №BG20052022/4000/Р8-571 от
20.05.2022г. за това, че е управлявал пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е била дължима, но не е била
заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Актосъставителят посочил като
нарушена разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствие
на водача и подписан от него без да изложи възражения. Впоследствие не се възползвал
от законното си право и в срока по чл. 44 от ЗАНН не депозирал и допълнителни
писмени възражения.
Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административно наказателната
преписка било издадено и процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че управляваното от
санкционираното лице превозно средство представлява пътно превозно средство от
вида на посочените в чл.10б, ал.3 от ЗП, като в подкрепа на този извод съдът
съобразил представения като писмено доказателство по делото Запис от
електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с номер на нарушението
DED4E3D051F454B0E053031F60AE4EF. Превозното средство е било засечено на път
№А-2, км. 340+293, който е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за
движение по него се дължат такси по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, които зависят от
категорията на ППС и изминатото разстояние. Видно от представената по делото
справка за МПС ППС с рег. №РР0456ВК представлява влекач, модел „......“, с 2
оси, като по време на движението му по посочения пътен участък същото е било
със закачено за него ремарке, като в този случай съставът от ППС е бил общо с 5
оси. В същото време превозното средство е било оборудвано с бордово устройство,
като между „Интелигентни трафик системи“ АД, „А1 България“ и „ВД Експрес
Спедишън“ ЕООД бил сключен тристранен договор № 18912/12.03.2020г. за
предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни такси на база изминато
разстояние, но в Приложението към договора посоченото по-горе ППС с рег.
№РР0459ВК било посочено, като камион повече от 12 тона с 2 оси. Доколкото
подаваните данни са били за пътно превозно средство с 2 оси, а съгласно
приложените изображения във вид на снимков материал, съдържащи се в
Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, на
дата 12.05.2022г., в 05:49 часа е засечено движението на влекач с 2 оси и
прикачено към него ремарке с 3 оси, като общият брой оси на състава от пътни
превозни средства наброява 5 броя. С оглед некоректно подадените данни относно
типа на движещото се превозно средство и общия брой оси е била заплатена такса
само са ППС с 2 оси, вместо за такава с 5 оси. По тези съображения съдебният
състав приел, че се налага извода, че на 12.05.2022г. посоченото ППС се е
движело по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за него да е
била заплатена дължимата такса по чл.10, ал.2 от ЗП. Независимо от това,
въззивният състав констатирал, че по делото липсват доказателства, от които да
се направи извод, че именно привлеченото към отговорност физическо лице е
управлявало посоченото ППС в момента на извършване на нарушението. От страна на
наказващия орган, чиято е доказателствената тежест да докаже извършеното
нарушение и неговото авторство, липсват ангажирани както писмени, така и гласни
доказателства, от които да се установи че на 12.05.2022г. товарният автомобил е
бил управляван от лицето Д.Л.Д.. Съдът посочил, че от представения снимков
материал по чл.167а, ал.3 от ЗДвП се установяват единствено датата и часът на
записа, като само на една от снимките се вижда и регистрационният номер на ППС.
Констатирано е също, че процесното ППС е собственост на „ВД Експрес Спедишън“
ЕООД, с ЕИК203106021, представлявано от управителя Д.Д.. Единствено въз основа
на това обстоятелство обаче не може да се заключи с категоричност, че точно това
лице е било водач на товарния автомобил на 12.05.2022г. и че именно той е
извършил вмененото му нарушение, и то в качеството си на водач на посоченото
превозно средство. В тази връзка предходният съдебен състав счел, че обстоятелството,
че на 20.05.2022г. при преминаване през контролно-пропусквателен пункт
Русе-Дунав мост, посоченото ППС е било управлявано от ответника в касационното
производство, както и липсата на възражения от негова страна при съставяне на
акта за установяване на административно нарушение, по никакъв начин не променя
извода, че по делото липсват доказателства, че същото лице е управлявало
посоченото ППС и в момента на извършване на нарушението на 12.05.2022г. Воден
от това разбиране съставът на Районен съд – Шумен отменил атакувания пред него
правораздавателен акт.
При извършената служебна проверка в
съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
В хода на въззивното съдебно
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало делото да
бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Настоящият състав напълно споделя
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи относно липсата на предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника в настоящото производство поради недоказаност на
авторството на деянието.
Деянието, което се вменява на лицето,
се свежда до несъобразяване с изискването на чл.179, ал.3а от ЗДвП, въздигащо в
състав на административно нарушение управлението на МПС от категорията по
чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка
от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва,
или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство. Същата според настоящата инстанция освен санкционна, е и
материалноправна, доколкото разписва и правилото за поведение, с което водачът
следва да се съобразява. В аналогичен смисъл е и правилото на чл.139, ал.7 от ЗДвП,
според което „водачът на пътно превозно средство /ППС/ от категорията по
чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения
за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по
чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са
изпълнени от трето лице“. И двете разпоредби са въведени в ЗДвП с ДВ, бр.105 от
2018г., в сила от 16.08.2019г.
Решаващият състав на Административен
съд – Шумен се солидаризира със становището на предходната инстанция, че по
делото не е доказано с категоричност, че именно санкционираното лице е
осъществило приписаната му простъпка. Не е спорно, че в 15.13.30 часа на дата 20.05.2022г.
Д.Л.Д. управлявал посоченото в акта и в НП превозно средство „......“,
собственост на „ВД Експрес Спедишън“ ЕООД, със закачено ремарке с обща
технически допустима максимална маса над 12 тона, общ брой оси 5, на граничен
контролно-пропусквателен пункт Русе-Дунав мост, за което за което била дължима,
но не била заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като на 12.05.2022г. по
път А-2, като около 05.49 часа в района на с.„Белокопитово“, км 340+293 било
заснето от електронна система с устройство № 10061, като се установява, че за
посоченото ППС има тол декларация за сегмент номер **********, но декларираните
данни били за ППС с категория над 12 тона с 2 оси.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства обаче не се установява по категоричен начин, че на
12.05.2022г. в 05.49 часа товарният автомобил е бил управляван именно от Д.Л.Д..
От представения снимков материал по чл.167а, ал.3 ЗДвП се установяват
единствено датата и часът на записа, като само на една от снимките се вижда и
регистрационният номер на ППС. Констатирано е също, че процесното ППС е
собственост на „ВД Експрес Спедишън“ ЕООД, с управител Д.Д.. Единствено въз
основа на това обстоятелство не може да се заключи с категоричност, че
ответникът е бил водач на товарния автомобил на инкриминираната дата и че е допуснал
вмененото му нарушение. Тук е мястото да се посочи, че административнонаказателният
характер на производството изисква именно АНО да докаже по несъмнен начин, че
са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на конкретно лице за
реализирано от него правонарушение. По преписката обаче не се съдържат
доказателства, че е спазена процедурата по установяване на лицето, което в
действителност е управлявало ППС на сочената дата. Отговор на този въпрос би
могъл да бъде даден, ако от страна на АНО са представени доказателства дали е
ангажирана отговорността и на собственика на товарния автомобил, и подадена ли
е декларация, съдържаща данни на лицето, което е извършило нарушението, ведно с
копие от свидетелството му за управление на МПС. В този смисъл е правилото на
чл.187а, ал.4, във вр. с ал.2 от ЗДвП, съобразно което вписаният собственик,
съответно ползвател, се освобождава от административно-наказателна отговорност
по ал.1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл.179, ал. 3 – 3б, ако в
срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно
нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за
лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. Такива доказателства не са
представени.
На следващо място, липсват данни на 12.05.2022г.
товарният автомобил да е спиран за проверка от контролните органи на Агенция „Пътна
инфраструктура“ или установяването по друг начин на водача на автомобила на
тази дата. Наказващият орган, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал
категорични доказателства, установяващи по необходимия несъмнен начин, че
именно ответникът е управлявал ППС на инкриминираната дата. Обстоятелството, че
пред актосъставителя в последващ датата на извършване на нарушението не е
оспорил твърдението, че е управлявал ППС на сочената дата, е крайно
недостатъчно да бъде установено авторството на извършеното на тази дата
нарушение. Отразяването на конкретни писмени възражения в акта, съответно
възможността за депозирането им в последващ етап, е проявление на правото на
защита на лицето и отсъствието им само по себе си не налага извод за доказаност
на авторството на деятелността. Да се възприеме противното би имало за резултат
нарушение на основополагащия принцип, заложен в чл.116 от НПК. В обобщение на изложеното,
настоящият състав приема, че не е следвало да бъде ангажирана отговорността на ответника
съгласно разпоредбата на чл.179, ал.3а ЗДвП, поради което правилно процесното
НП е било отменено от въззивния съд.
С оглед изложените съображения
настоящият касационен състав намира, че не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора неоснователна
се явява претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 327/27.10.2023г., постановено
по АНД № 20233630200395 по описа за 2023г. на Районен съд – Шумен.
Разноски не се присъждат.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................