Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 1226 01 октомври 2020 година
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, четиринадесети състав, в
открито заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Галина Радикова ЧЛЕНОВЕ:
1.Златина Бъчварова
2.
Атанаска Атанасова
Секретар С.
Х.
Прокурор Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от съдия Златина
Бъчварова
касационно административнонаказателно дело номер 1470 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното
Производството е по реда на с чл.63,
ал.1 ЗАНН във връзка чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на Д.Я.В. ***, против решение № 693 от 25.06.2020 г.,
постановено по административнонаказателно дело № 1720/2020 г. по описа на
Районен съд Бургас, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба,
серия К №3233768, издаден от ОД МВР Бургас, с което за нарушение по чл.21, ал.1
от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/, на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП, на касатора е наложена глоба в размер на
400.00/четиристотин/ лева.
Касаторът, редовно уведомен, не се
явява и не се представлява. В жалбата твърди, че неправилно районният съд е
потвърдил издадения електронен фиш. Излага подробни съображения. Иска да се
отмени решението и потвърдения с него електронен фиш.
Ответникът, редовно уведомен, не се
представлява и не е взел становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба,
подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.
210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна, при следните съображения:
Районен съд Бургас, с решение № 693
от 25.06.2020 г., постановено по административнонаказателно дело № 1720/2020 г.,
е потвърдил електронен фиш за налагане на глоба, серия К №3233768, издаден от
ОД МВР Бургас, с което за нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движението по
пътищата/ЗДвП/, на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП, на
касатора е наложена глоба в размер на 400.00/четиристотин/ лева.
За да постанови оспореното решение
районният съд е приел, че при издаване на електронния фиш не са допуснати
нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Счел е, че същият е
издаден съответно на законоустановените изисквания, като скоростта на
автомобила е засечена с мобилна система за контрол, и съдържа всички изискуеми от чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити. Обосновал е извод, че нарушението е безспорно установено от
събраните по делото доказателства, вкл. и
4 бр.снимки, снети от системата. Приел е, че отговорността на Д.В. е
правилно ангажирана на основание чл.182,
ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата, за неспазване на забраната,
установена в чл.21, ал.1 ЗДвП.
Санкцията е наложена на Д.В. с електронния
фиш за това, че на 10.12.2019 г., в 08.32 часа, в гр.Бургас, ПП І-6, на км.495,
в посока от КПП-1 към кв.Пети километър, при максимално разрешена скорост за
движение в населено място до 50 км./ч., е заснет собствения й лек автомобил
марка „Пежо 208“, с рег.№А3740ММ, движещ се със скорост 87 км./ч., установена с
автоматизирано техническо средство №TFR1-М 644, след приспаднат толеранс от
3% в полза на водача.
Касаторът твърди допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на електронния фиш.
Счита, че електронен фиш може да се издаде само
при нарушение по ЗДвП, установено или заснето със стационарно
автоматизирано техническо средство или система, а не както е в конкретния
случай, чрез мобилна система за видеоконтрол. Сочи, че не е отразена дата на
издаване на електронния фиш и че не е спазен тримесечния срок, установен в
чл.34, ал.1 ЗАНН. Отделно от това са
изложени доводи, че липсват доказателства за измерването на скоростта със
средство от одобрен тип, преминало проверка по надлежния ред; че не е
установено по какъв начин е въведено ограничение за скоростта от 50 км.ч в
процесния участък от пътя и че там е наличен пътен знак В-26 с ограничение до 90 км.ч. Навеждат се и твърдения за
маловажност на случая и за наличие на предпоставките на чл.28 ЗАНН.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Възраженията пред настоящата инстанция са изложени от В.
и пред районния съд, като настоящият
касационен състав изцяло споделя обстойните мотивите на оспореното решение, с
които те са приети за неоснователни, а електронния фиш - потвърден.
Въз основа на правилно установена
фактическа обстановка, съдът е формирал правните си изводи в съответствие с
материалния закон и процесуалните правила.
Електронният фиш съдържа всички
изискуеми реквизити по чл.189, ал. 4 ЗДвП, а именно данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
плащане. В него не е посочена дата на издаване, но тя не е изискуем реквизит от
цитираната норма.
Неоснователно касаторът се позовава на нормата на
чл.34, ал.1 ЗАНН, като възразява, че тъй като електронният фиш не съдържа дата
на издаване и липсват доказателства това да е станало на дата, предхождаща
датата на изпращането му на 15.04.2020 г., то същият е издаден след изтичане на
тримесечния срок, считано от откриване на нарушителя - 10.12.2019 г. Съгласно
чл. 189, ал. 14 ЗДвП, в производството по издаване на електронен фиш се
прилагат специалните правила, регламентирани в ЗДвП, а ЗАНН се прилага само за
неуредените случаи.
С оглед настъпилите законодателни промени в
ЗДвП/обн.ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г./ и приемането на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата/обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г./, издаването на
електронен фиш за налагане на административни санкции е възможно за
установяване на нарушения по ЗДвП и в частност тези по чл.21, ал.1 и 2 с.з.,
когато нарушенията бъдат установени и
заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, функциониращи
автоматично, какъвто е конкретният случай.
Неоснователни са и възраженията относно годността на
техническото средство, с което е заснета скоростта. В случая по делото са
представени достатъчно доказателства, от които се установява по безспорен
начин, че техническото средство е било одобрено и проверено, съгласно Закона за
измерванията. Удостоверението за одобрен тип средство за измерване няма как да
съдържа идентификационния номер на конкретното техническо средство, с което в
случая е заснето превишението на скоростта. Този документ удостоверява
единствено, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение от вида на процесната - TFR1-М е одобрен тип средство за
измерване от Българския институт по метрология, вписано в регистъра на
одобрените за използване типове средства под номер 4835.
Неоснователно е и възражението за недоказаност на
нарушението, тъй като липсват доказателства и не става ясно на какво основание
е въведено ограничение в процесния участък за движение със скорост над 50 км.ч.
Видно от приложената по делото справка от община Бургас, Път П І-6, „Бургас - София”, в участъка
„КПП-Пети километър”, км.495, се намира в урбанизирана територия на гр.Бургас и
не е сигнализиран с допълнителен знак
В-26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената, указващ друга
разрешена скорост. Поради това за този участък /за населено място/ е действаща
забраната, установена в чл.21, ал.1 ЗДвП за движение със скорост над 50 км.ч.
В случая не са налице предпоставки за приложение на
чл.28 ЗАНН. Разглежданият случай не е маловажен, тъй като не са налице смекчаващи
обстоятелства, които да го отличават с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновени случаи на административни нарушения от сочения вид.
Изтъкнатото от касатора наличие на две ленти за движение в двете посоки на пътя
и на разделяща ги мантинела, както и фактът, че там не е разрешено пресичането
на пешеходци, не са обстоятелства от сочената категория и не биха могли да
доведат до отпадане на административнонаказателната отговорност на касатора,
тъй като независимо от тях, процесният участък е обявен за част от населеното
място, за което е действаща посочената по -горе и установена от закона забрана
за превишение на скоростта.
По тези съображения и при липса
на касационни основания за отмяна, решението на районния съд следва да се
остави в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен
съд Бургас, четиринадесети състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 693 от 25.06.2020 г., постановено по
административнонаказателно дело № 1720/2020 г. по описа на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: