Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260 024

 

         гр. Русе, 15.01.2021 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на  15 декември през 2020 година в състав:

 

                                       Председател:        АНЕТА ГЕОРГИЕВА

                                                Членове:        ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

       НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

 

при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията Н. ЧОКОЕВА в. гр. дело № 717 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази:

 

          Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

З.И.К. и З.И.К. са обжалвали решение № 389/04.03.2020 г. на Русенския районен съд по гр. д. № 7461/2018 г. в частта, с която е отхвърлен искът им за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради липса на основание. Излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

З.И.К. и З.И.К. са обжалвали и решение от 21.10.2020 г. на Русенския районен съд по гр. д. № 7461/2018 г., с което са отхвърлени и другите им искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот. Излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Молят да се отменят решенията на районния съд, да се уважат исковете им. Претендират разноски за двете инстанции.

Ответниците по жалбата считат същата за неоснователна. Претендират разноски.

Въззивният съд намира жалбите за допустими – подадени са от страна по спора, в законния срок и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. Разгледани по същество, те се явяват неоснователни.

При правилно установена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до обосновани и законосъобразни правни и фактически изводи, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на обжалваните решения.

По делото не е спорно, че процесният имот е оставен в наследство на страните от С. А. А., б. ж. на гр. Русе, починала на ***. (удостоверение за наследници № ***.) и оставила за свои наследници съпруг Й. С. С., б. ж. на гр. Русе, починал на ***. (удостоверение за наследници № *** син Е. Й. С., дъщеря З. Й. А., дъщеря Н. Й. Р. и син А. Й. С.

         От удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 1-565 от  02.10.2018 г. е видно, че З. И.К. и Е. Й. С. са имена на едно и също лице.

         От удостоверение за идентичност на лице с различни имена от 15.08.1991 г. се установява, че З. Й. А.  и З.И.К. са имена на едно и също лице.

         По делото няма спор, че Н. И. Р. и Н. Й. Р., както и че А. Й. С. и А. И.К. са имена на едно и също лице.

         С нотариален акт № 167/02.10.2000 г., Н. О. и З. О. продават на Б.З. дворно място, представляващо имот пл. № 3176 в кв.489 по плана на гр. Русе, заедно с построените в него къща, лятна кухня и дворищен клозет.

С нотариален акт дарение на недвижим имот № 19/10.11.2010 г., Б.З. е дарил на З. О. същия имот.

Сделката, с която е прехврълен недвижимият имот е действителна и поражда права и задължения между страните така, както това е уговорено. Нотариалният акт, обективиращ тази сделка, има значението на форма на действителност и е елемент от фактическия състав, от който възникват последиците на удостоверената правна сделка, като в това се изразява конститутивният ефект на този нотариален акт. Формата за действителност трябва да бъде запазена, предвид бъдещо реализиране на права, произтичащи от неизпълнението на валидния договор, който не е произвел транслативен ефект. Изложените изводи са съобразени с Тълк. реш. №3/ 29.11.2012г. по тълк. д. №3/2012г., ВКС ОСГК.

При това положение искът за прогласяване нищожност поради липса на основание на договора за продажба по нотариален акт № 167, том VI, рег. №4147, нот. дело №417 от 02.10.2000 г. на нотариус А.А. и на договора за дарение по нотариален акт № 19, том VI, рег. № 19105, дело № 870 от 10.11.2010 г. на нотариус Г. Г. следва да се отхвърли. Сделките по двата нотариални акта са каузални сделки и имат основание, причина. Предоставянето на имотна облага другиму винаги се извършва с определена цел, а не само по себе си. Тази непосредствена цел, която се преследва с предоставяне на имуществената облага се нарича причина на сделката: да се придобие едно право, респективно – да се надари.

По изложените съображения и като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди в обжалваната част. В другата част – като необжалвано, решението е влязло в сила.

Съгласно чл.26 ал.1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Противоречието със закона, като основание за нищожност на сделката има предвид не закона изобщо, а конкретна повелителна правна норма. Необходимо е да е налице противоречие между договора и закона. При това противоречието със закона не трябва да се идентифицира с правонарушение.

Договорът, обективиран в нотариален акт № 167/02.10.2000 г., е сключен е в предвидената от закона нотариална форма и съдържа волеизявленията на страните относно прехвърляне собствеността върху имота и за цената. В случая не се установява нарушение между договора и закона, нито е налице противоречие с правен принцип. Сделката не е и неморална,  тъй като не противоречи на конкретен морален принцип. По делото не е установено продажбата да е била насочена към увреждане на трети лица – такива доказателства липсват.

Нито договорът за продажба, нито сделката за дарение на процесния имот, са сключени в противоречие със закона и с добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 ЗЗД и те не са нищожни на посочените основания.

Основанието за нищожност на сделката по посочените два нотариални акта по чл.26 ал.2, предл. последно ЗЗД – привидност, също е неоснователно.

Привидна (симулативна) сделка е тази, волеизявлението по която се нуждае от приемане и със съгласие на другата страна не се желае нейното правно действие. При привидните сделки е налице съзнателно несъответствие между желаното и изразеното. В случая двете сделки, за които се твърди, че са симулативни, са двустранни договори - нотариална продажба и дарение, поради което частта от волеизявлението, отнасяща се до привидността, остава достояние само на страните. Привидността на договорите за продажба, респ. за дарение, не се установява от доказателствата по делото.

При това положение исковете за прогласяване на нищожност на изложените основания също са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Като е достигнал до тези изводи районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, поради което въззивната инстанция приема, че същото следва да бъде потвърдено.

          Мотивиран така, Окръжният съд

 

                                                Р       Е       Ш     И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 389 от 04.03.2020 г., постановено по гр. д. № 7461/2018 г. по описа на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът за нищожност поради липса на основание.

В останалата част решението, като необжалвано, е влязло в сила.

ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.10.2020 г., постановено по гр. д. № 7461/2018 г. по описа на Русенския районен съд.

         

          Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: