Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 07.01.2022г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в
публичното заседание на девети декември две хиляди двадесет и първа година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр.дело №7218/2018год. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявени са обективно
съединени искове
с правно основание чл. 226 КЗ (отм.) и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Ж.Р.Ж. излага в исковата молба, че на 08.07.2016г. около 13.20ч. в гр.Силистра на
кръстовището с общински път, свързващ ул. „Харалампи Джамджиев“ с Републикански
път III-213/срещу „Силома“ АД/ е реализирано ПТП, при което пострадал,
управлявайки т.а. „Мицубиши Л200“, рег. № ******. Поддържа, че вина за ПТП имал
водачът на л.а. „Шкода Октавия“, рег. № ******, който не спазил правилата за
движение. Съставен
е констативен протокол за ПТП с пострадали лица, образувано е ДП №6518/ЗМ/2016г.
на ОД МВР Силистра и пр.пр.№907/2016г. на РП-Силистра. Заявява, че в резултат на ПТП са му причинени
посочените телесни повреди, от които търпял
болки и страдания. Поддържа, че към момента на ПТП водачът В. Л.П.притежавал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена при
ответника. Сочи, че е
предявил претенциите си пред ответника, който отказал да му заплати
обезщетение. Претендира 40 000 лева -
обезщетение за претърпените от ПТП неимуществени вреди и законната лихва върху
сумата, считано от 08.07.2016 г. до окончателното й изплащане. Претендира направените разноски по делото.
Ответникът "ЗДИ-О.З."АД в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на исковете. Счита същите за
неоснователни. Оспорва механизма на ПТП. Заявява, че не е налице виновно и
противоправно поведение на водача на лекия автомобил. Твърди, че ударът е бил
непредотвратим за водача на лекия автомоби, като вината
за ПТП е изцяло на ищеца. Евентуално прави възражение за изключителен принос от
страна на пострадалия ищец. Заявява, че твърдените телесни увреждания не са
доказани. Оспорва претендираното обезщетение като прекомерно.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна
следното:
С определение от 24.04.2019г. е прието за безспорно
обстоятелството, че за л.а. „Шкода Октавия“, рег. № ******, към момента на ПТП,
има сключена застраховка „ГО“ при ответника.
За установяване механизма на ПТП е представен
констативен протокол за ПТП, досъдебното производство и пр.преписка, образувани
във връзка с процесното ПТП.
Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на
свидетеля Б.Ж., който е очевидец на ПТП. При настъпване на ПТП се намирал в
закусвалнята на 20.м. от кръстовището. Ж. се движел по пътя срещу него, а
"Шкодата" идвала от пътя, който бил от дясната му страна, след което
автомобилът "Мицибиши" на Ж. застанал като стена на пътя на другия
автомобил, който се блъснал в него на кръстовището. Двете коли се движели направо,
не видял някой от тях да дава мигач да завива.
Ж. бил навлязъл в кръстовището и той нямал видимост на страни, тъй като
имало много храсти, които са изрязани след катастрофата. Колата на Ж. била ударена в предната лява
гума и вратата на шофьора, а другият автомобил се ударил челно. Кръстовището,
според свидетеля не е регулирано. Не знае с каква скорост са се движели
колите. Ударът станал в пътната лента на
„Шкодата“, тъй като в лентата на другия автомобил имало големи дупки, които
после били оправени. Според свидетеля
автомобилът "Мицубиши" бил навлязъл в лентата на "Шкодата",
в противен случай не би настъпило ПТП. Двата автомобила се засекли точно на
кръстовището. Свидетелят се притекъл на помощ на участниците в ПТП, водачът на
"Шкодата" вече бил излязъл от нея, но тя се движела на заден ход и
свидетелят я оставил на скорост, същото направил с автомобила на Ж.. Не изчакал да дойде линейка, а го закарали с
колата.
Приета е авто-техническа експертиза, изготвена от
в.л. П., по която са дадени следните отговори на поставените въпроси:
- Според вещото лице механизмът на настъпване на ПТП
е съобразно посоченото в констативния протокол за ПТП, като водачът на товарния
автомобил "Мицубиши" навлиза в
кръстовището за извършване на маневра завой наляво, при което навлязъл в
лентата за движение на лек автомобил "Шкода".
-Според вещото лице причините за настъпване на ПТП са
изцяло от субективен характер.
-Нито един от водачите не е имал възможност да
предотврати ПТП чрез спиране.
-При движение на т.а. "Мицубиши", съгласно
установените норми, не би настъпило пресичане коридорите за движение на двете
превозни средства.
-Произшествието е настъпило на регулирано кръстовище
като т.а. "Мицубиши" е бил дясностоящ.
Приета е повторна авто-техническа експертиза,
изготвена от в.л. И., по което е направено заключение, че с оглед установения механизъм от събраните
доказателства на настъпване на ПТП, следва да се направи извод, че
л.а."Шкода " се е движел с 40
м.ч., а т.а."Мицубиши" с около 22 км.ч.
-Водачът на лек автомобил."Шкода" е имал
възможност да предотврати удара, ако е съобразил поведението си с останалите
участници в движението и осигурил
безопасно преминаване през кръстовище на навлизащия в него от дясната страна товарен автомобил.
-Според вещото лице водачът на товарния
автомобил е бил дясностоящ в района на
нерегулирано кръстовище и няма вина за настъпване на ПТП и не е имал възможност да го предотврати.
-Причина за настъпване на ПТП са действията на водача
на л.а."Шкода", който преминавайки на нерегулирано кръстовище не е пропуснал
преминаващия от дясната му страна
автомобил, като е отнел предимството на т.а."Мицубиши" за преминаване
през кръстовището.
За установяване на неимуществените вреди е приета
съдебно- медицинска експертиза, по която е направено следното заключение:
-Получени от ищеца травми, съгласно представените
документи, са контузия на гръден кош, контузия на коремна стена, контузия на
лакътя, счупване на долния край хумеруса, закрито вдясно.
-Проведено е консервативно лечение с поставяне на
гипсова имобилизация на дясна лакътна става на ищеца и инфузионно лечение с
вливане на обезболяващи, противооточни медикаменти, антибиотици и
противосъсирващи медикаменти.
-При прегледа, извършен на 28.10.2019г., е установен
ограничен обем на движения в дясна лакътна става -непълно изправяне-дефицит от
15 градуса при изправяне. Ограничен обем
движения при въртене на китката навън от 40 градуса, при норма 60 градуса,
които имат траен характер.
-От документите по делото е установено, че в
епикризата е посочена диагноза счупване на дясна мишнична кост, а при
консултация с ортопед е посочено тежко навяхване. При направената рентгенова
снимка е посочено съмнителни данни за счупване. Трябвало е да се направи втора
рентгенова снимка без гипс, която не е направена. При извършен контролен преглед на 07.03.2017г. е направено разчитане на
рентгеновите снимки с описание наличие на
счупване на дясна мишнична кост.
-От анализа на описаните лабораторни резултати не
може да се направи извод за наличие на травматичен шок при ищеца.
Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелката С.Ж., дъщеря на ищеца, която видяла баща си на следващия ден след
ПТП в болницата, бил в реанимация. Изглеждал в ужасно физическо състояние, бил
блед и изплашен. Трябвало да лежи, дясната му ръка не можела да се използва.
Лекарите казали, че е преживял травматичен шок, поради което бил в болница
около седмица. Не можел да се обслужва, бил в тежко състояние. След изписването
му от болница продължил да не може да се придвижва сам. Майка й се грижела за
него. Имал нужда от помощ, тъй като използва главно дясната си ръка, а сега тя
не била използваема. Приемал болкоуспокояващи, от болка не можел да спи. Ходил
и на рехабилитация. Сега също има оплаквания и болката не е изчезнала. Не може
да държи дясната си ръка в определени позиции. Това му пречи да изпълнява
ежедневни дейности като работа с машини, не може да пренася тежки предмети и да
поправя машини, което му се случвало често в работата. Променил се в
емоционален аспект след катастрофата,
сънувал кошмари, обзела го тревога, не искал да шофира, а преди това бил ведър
и жизнен. Сега работи като управител на
аграрна арендаторска фирма и работи всичко, включително и физическа дейност,
работа с машини и съоръжения. Налага му се да обикаля и да товари нещо, поради което
си натоварва ръката и сега ползва чужда
помощ, тъй като не може да се справя сам.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя. Не е спорно между страните, че
ответното дружество е имало сключен договор за застраховка Гражданска
отговорност със собственика на л.а. „Шкода Октавия“, рег. № ******.
Установява се, че при управление на същия и
поради неспазване на правилата за движение по пътищата от водача е настъпило
процесното ПТП. Съдът прави извод, кредитирайки
заключението на вещото лице по повторната АТЕ, което приема, че причина за
настъпване на ПТП е поведението на водача на този автомобил, който при
навлизане в нерегулирано кръстовище не е спазил предимство на десностоящия
товарен автомобил, управляван от ищеца, и не му е предоставил възможност да
довърши започнатата маневра завой наляво.
Предвид изложеното по делото се
установява пасивната материално-правна легитимация на ответното дружество,
което дължи обезщетение за вредите, причинени на ищеца. Съгласно чл. 45 вр.
с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. За установяване на неимуществените вреди са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели и е приета съдебно- медицинска експертиза.
Заключението на вещото
лице по съдебно-медицинската експертиза се основава на личен преглед на ищеца и
анализ на събраните по делото писмени доказателства, относно настъпилите от ПТП
телесни увреждания, начинът и продължителността на лечението им, поради което съдът
я кредитира като обективна и обоснована.
От същата се установява, че в
резултат от ПТП ищецът е получил
контузия на гръден кош, контузия на коремна стена, контузия на лакът, счупване на долния край хумеруса, закрито
вдясно.
От писмените доказателства се установява, че ищецът е
хоспитализиран за периода от 08.07.2016г. до 10.07.2016г., след което е
препоръчана имобилизация на лакътна става до 21 дни. Проведено е консервативно
лечение с поставяне на гипсова имобилизация
на дясна лакътна става на ищеца и инфузионно лечение с вливане на обезболяващи,
противооточни медикаменти, антибиотици и противосъсирващи медикаменти.
При прегледа, извършен на 28.10.2019г., вещото лице
установява ограничен обем на движения в дясна лакътна става -непълно
изправяне-дефицит от 15 градуса при
изправяне. Ограничен обем движения при въртене
на китката навън от 40 градуса,
при норма 60 градуса, които имат траен характер. Според вещото лице от анализа
на описаните лабораторни резултати не може да се направи извод за наличие на
травматичен шок при ищеца.
От показанията на свидетелката Ж., дъщеря на ищеца,
се установява, че баща й изпитвал болки и страдания по време на престоя си в болница,
след изписването му болките продължили.
Той се нуждаел от чужда помощ, тъй като използвал главно дясната си ръка, а
сега тя не била използваема. Приемал болкоуспокояващи, от болка не можел да
спи. Сега също има оплаквания и болката не е изчезнала. Не може да държи
дясната си ръка в определени позиции.Това му пречи да изпълнява ежедневни
дейности свързани с работата му, при която се нуждае също от помощ за
изпълнение на задача, свързани с натоварване на ръката.
Показанията на свидетелката следва да се преценяват
по реда на чл.172 от ГПК и да се кредитират, тъй като съответстват на останалите
събрани по делото доказателства.
В задължителните за съдилищата
указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК
е прието, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
причинени неимуществени вреди следва да се вземе предвид характера на
увреждането и последиците от него, посочени по-горе, продължителността на
възстановителния процес и обстоятелството, че при ищеца не е настъпило пълно възстановяване на ръката. Следва
да се вземат предвид и последиците за
психиката на ищеца, който се страхувал
да шофира, сънувал кошмари и бил разтревожен, които са напълно житейски
обосновани.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен
състав приема, че справедливото обезщетение за установените неимуществени вреди
е в размер на 10 000,00лева, като искът следва да се отхвърли до пълния
предявен размер.
Направено
е възражение за съпричиняване с твърдения, че ищцата е била
без обезопасителен колан. При преценка основателността на възражението за съпричиняване следва да се
вземе предвид задължителната практика на ВКС – решение № 206 от 12.03.2010г. по
т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. №
596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г.
на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о. решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о.
и решение № 92 ог 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о.,
постановени по реда на чл.290 ГПК, според която, за да бъде намалено на
основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва
да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на
пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава
на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване
на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства,
че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на
произшествието пострадалият не е извършил нарушение в правилата
за движение по пътищата.
Намаляване на обезщетението за вреди
на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства,
че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на
произшествието пострадалият не е извършил нарушение в правилата за движение по
пътищата. Както е посочено по горе, от събраните доказателства не се установява
противоправно поведение на ищеца, с което да е допринесъл за настъпване на
вредите, поради което предявеният иск следва да се уважи за сумата от 10
000лева и да се отхвърли до пълния предявен размер от 40 000лева.
Отговорността на застрахователя
произтича от застрахователния договор, поради което съгласно чл. 271, ал.5 от КЗ/отм/ Увреденото лице има право на законната лихва за забава
върху размера на обезщетението, която се начислява от датата на изтичането на
срока по ал. 1
на чл.271 от КЗ според която срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
не може да бъде по-дълъг от три месеца от нейното предявяване пред
застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
По делото се установява, че
ищецът е подал уведомление до ответното дружество за определяне размера и
изплащане на застрахователно обезщетение на 14.06.2017г., като е постановен
отказ за изплащането му на 14.07.2017г., поради което ответникът е изпаднал в
забава за заплащане на процесното обезщетение от датата на постановения
отказ-14.07.2017г.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски съобразно с уважената част от исковете.
Представени са доказателства за направени разноски в размер на в размер на 2950,00лева, от които следва да се присъдят 737,50лева.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените разноски,
съобразно с отхвърлената част от иска. Представени са доказателства за
направени разноски в размер на 750,00лева, от които 450,00лева юрисконсултско
възнаграждение, от които следва да се присъдят 562,50лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
"ДЗИ-О.З." АД с ЕИК ******да заплати на Жечко Р. Жечев с ЕГН **********
на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/,
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000лева, настъпили вследствие
телесните увреждания, причинени от ПТП от 08.07.2016г., ведно със законната
лихва от 14.07.2017г. до окончателното й плащане, както и на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК направените разноски, съобразно с уважената част от исковете, в размер на 737,50лева, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 10
000,00лева до 40 000,00лева.
ОСЪЖДА
Жечко Р. Жечев с ЕГН ********** да заплати на "ДЗИ-О.З." АД с ЕИК ******на
основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски, съобразно с отхвърлената
част от иска, в размер на 562,50лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ
: