№ 968
гр. Велико Търново, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:А. ДИМОВА
при участието на секретаря КРИСТИНА ЯНК. ЛАЛОВА
като разгледа докладваното от А. ДИМОВА Гражданско дело №
20244110100604 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена от Д. Н. И., чрез адв. Хр.
Х.-Й. – ВТАК, срещу „Водоснабдяване и Канализация Йовковци“ ООД – град Велико
Търново искова молба. Процесуалният представител на ищцата развива съображения,
че последната е дългогодишен служител на ответното дружество, като е изпълнявала
длъжността „Организатор, обработка на производствена информация”. Посочва, че
през месец ноември 2023г. с Определение по адм. д. № 2039/2023г. по описа на
Административен съд - Бургас ищцата е назначена за вещо лице по допусната от съда
СТЕ. Твърди, че след като е била уведомена за назначаването й като вещо лице, ищцата
депозирала по ел. поща до работодателя си „ВиК Йовковци” ООД заявление, че желае
да ползва отпуск по чл. 157, ал.1, т. 4 КТ поради необходимост от изпълнение на
задължения в качеството й на вещо лице за периода от 27.11.2023г. до 01.12.2023г.,
като приложила Определение № 2922 от 16.11.2023г. по адм. д. № 2039/2023г. по описа
на Административен съд – Бургас и съдебно удостоверение с изх. № 2255/20.11.2023г.
Посочва, че работодателят издал Заповед № 2023/2450 от 30.11.2023г. за ползване на
отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 4 КТ. Твърди, че срокът за представяне на заключението бил
01.12.2023г., но с оглед обема и сложността на възложената експертиза, както и
времето, необходимо за извършването й, вещите лица депозирали молба до съда за
удължаване на срока за представяне на експертизата до 05.12.2023г. Така подадената
молбата била уважена, а делото - отложено за разглеждане за 07.12.2023г. Посочва, че
още в първия работен ден след отлагането на делото - 04.12.2023г., ищцата
1
информирала работодателя си, че се налага удължаване на срока на отсъствието й, като
изпратила на работодателя си по ел. поща съдебно удостоверение с изх. №
24.10/01.12.2023г., в което е посочен срокът за изготвяне на СТЕ и датата, на която
вещото лице следва задължително да присъства в съдебно заседание. Твърди, че
ищцата се е явила в открито съдено заседание на 07.12.2023г. за изслушване на
изготвеното заключение по СТЕ, но по искане на страните разглеждането на делото е
отложено за 11.12.2023г. В тази връзка ищцата отново информирала работодателя си,
че ангажиментът й като вещо лице е продължен до дата 11.12.2023г., като е
предоставила и съдебно удостоверение. Посочва, че след завръщането си на 12.12.2023
година ищцата се явила на работа, посетила отдел „Личен състав” на дружеството, от
където й отговорили, че не са необходими допълнителни документи, предвид
представените от нея официални такива. Въпреки това, от фиша си за работна заплата
ищцата установила, че през месец декември 2023г. има оформени два дни самоотлъчка
от работа /неоснователно отсъствие от работа/ - 07.12.2023г. и 11.12.2023г. Посочва, че
е образувано дисциплинарно производство, поискано е даване на писмени обяснения
от нейна страна, в изпълнение на което ищцата е дала такива. Твърди, че със Заповед
№ 43/17.01.2024г. на Управителя на „ВиК Йовковци” ООД на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „Забележка”, която й е връчена на 17.01.2024г. Навежда
доводи, че заповедта е незаконосъобразна, доколкото не е спазена процедурата по чл.
193, ал. 1 КТ, а самата заповед противоречи на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, а и на
духа на закона. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде
отменена Заповед № 43/17.01.2024г. на Управителя на „ВиК Йовковци” ООД, с която
на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „Забележка” като незаконосъобразна.
Направено е искане да бъдат присъдени направените от ищцата разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Процесуалният представител на ответното дружество оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан. Развива подробни съображения във връзка със
законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание. Посочва, че на
04.12.2023 година и на 08.12.2023 година ищцата е изпратила на ел. поща съответните
съдебни удостоверения, но не и писмени молби, в които ищцата да е посочила
причините и времето, през което ще ползва отпуск по чл. 157 КТ. Навежда доводи, че
работодателят е изпълнил и изискванията във връзка с производството по налагане на
дисциплинарното наказание. Направено е искане предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Претендира да бъдат присъдени направените от
дружеството разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, а и от представените по делото доказателства безспорно се
установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, като
2
ищцата е заемал длъжността „Организатор, обработка на производствена информация”
при ответника, както и че въз основа на подадено от нея Заявление за ползване на
отпуск от 24.11.2023г. /л. 7/, със Заповед № 2023/2450 от 30.11.2023г. /л. 14/ на
управителя на ответното дружество, на същата е разрешено ползването на отпуск по
реда на чл. 157, ал. 1, т. 4 КТ за периода от 27.11.2023 година до 01.12.2023 година в
размер на 5 дни.
По делото са приложени заверени копия на Удостоверения, изх. № 2410 от
01.12.2023 година и № 2459 от 08.12.2023 година на Административен съд – Бургас /л.
23 и 33/, които са издадени на Д. Н. И., в качеството й на вещо лице по адм. дело №
2039/2023 година по описа на съда и да послужат пред работодателя й „ВиК
Йовковци“ ООД – град Велико Търново, в уверение на това, че ще работи по
допуснатата съдебно-техническа експертиза по посоченото дело до 14.00 часа на
05.12.2023 година, като на 07.12.2023 година е насрочено съдебно заседание по делото,
на което вещото лице следва да присъства задължително, респективно – на 11.12.2023
година е насрочено съдебно заседание по делото, на което вещото лице следва да
присъства задължително.
Не е спорно по делото и че така изготвените съдебни удостоверения са
изпратени от ищцата и получени от ответното дружество по имейл.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която задължително се посочва нарушението с
индивидуализиращите го признаци от обективна и субективна страна и времето на
извършването му. Само при конкретното описание на горепосочените обстоятелства
съдът може да извърши проверка за спазване на императивните изисквания на чл. 193
КТ и чл. 194 КТ, както и преценка по същество за наличието на виновно неизпълнение
на трудовите задължения и за правилното прилагане на критериите за определяне на
наказанието. При проверка законосъобразността на заповедта за дисциплинарно
наказание се установява, че е издадена от компетентен орган в срока по чл. 194, ал. 1
КТ, отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ и е редовно връчена на служителя. В
заповедта подробно са описани както извършените от служителя нарушения на
трудовата дисциплина и времето на извършването им. Преди да наложи
дисциплинарното наказание, работодателят е спазил и процедурата по чл. 193 КТ като
от съдържанието на обясненията на ищцата се установява, че тя е била наясно за
неизпълнението на кои негови трудови задължения те се искат.
Действително в цитираните в отговора на исковата молба съдебни актове ВКС
приема, че с разпоредбата на чл. 157 КТ е уредено ползването на отпуск извън
платения годишен, наложен от обстоятелства, свързани с личния живот на работника
(встъпване в брак, бременност, смърт на близък), както и с изпълнението на
граждански и обществени задължения (кръводаряване, призоваване пред съд или друг
3
орган на съдебната власт, участие в заседания на държавен орган или като съдебен
заседател, обучение и участие в доброволните формирования за реагиране при кризи).
Текстът урежда правото на работника да ползва отпуск при възникване на изброените
обстоятелства, без да определя ред за разрешаване на ползването му, различен от
установения за ползването на платен годишен отпуск. Прието е още, че независимо, че
отпускът по чл. 157 КТ е с кратък период на продължителност в рамките на няколко
работни дни или само за определени часове, изискването този отпуск да бъде ползван
след писмено разрешение на работодателя не отпада – обстоятелствата, поради които
се разрешава ползването му и продължителността на отпуска нямат отношение към
изискването за ползването му след писмено разрешаване, което предполага работникът
да е отправил писмена молба, в която изрично да е посочил причините и времето, през
които ще ползва отпуск по чл. 157 КТ, както и да е удостоверил необходимостта от
ползването му със съответен документ в зависимост от основанието, което налага
ползването на отпуска.
Следва да се има предвид, че при наличието на посочените обстоятелства,
удостоверени с надлежните за това документи, работодателят не разполага с
възможността да извършва преценка дали да разреши или не ползването на този вид
отпуск. В разпоредбата на чл. 157, ал. 1 КТ законодателят изрично е предвидил, че
работодателят е длъжен да освободи от работа работника или служителя при
наличието на изброените обстоятелства. В случая по делото настоящият съдебен
състав приема, че работникът е бил добросъвестен, като своевременно е уведомил
работодателя си за необходимостта от отсъствие от работа, поради участието му в
качеството на вещо лице по адм. дело № 2039/2023 година на Административен съд –
Велико Търново за конкретните дати, като е удостоверил необходимостта от
ползването на този вид допълнителен отпуск със съответни документи – съдебни
удостоверения. Нещо повече, в случая следва да бъде съобразено и обстоятелството, че
при възникване на необходимостта от ползването на отпуска по чл. 157, ал. 1, т. 4 КТ,
работникът е подал заявление за това до работодателя, като последният е разрешил
ползването му. Отсъствието на работника от работа в последствие за дните, за които
му е наложено дисциплинарно наказание, се явява продължение на възложената му в
качеството на вещо лице задача, при което работникът е бил в друго населено място. В
този смисъл настоящият съдебен състав приема, че работникът не е имал виновно
поведение, доколкото е уведомил писмено и своевременно работодателя си за това
продължаване на възложената му задача, както и за конкретните дати, като е
удостоверил необходимостта от отсъствието му от работа с надлежни официални
документи. Работодателят не оспорва, че е получил посочените имейли, респективно –
съдебните удостоверения, издадени да послужат именно пред работодателя, поради
което същият е бил надлежно уведомен за необходимостта от ползването на отпуск по
чл. 157 КТ за посочените дати. В този смисъл съдът, в настоящия му състав приема, че
4
ищцата не е извършила нарушение на трудовата дисциплина, поради което наложеното
дисциплинарно наказание е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че дори да се приеме, че
извършеното от ищцата представлява нарушение на трудовата дисциплина, то тежестта
му не оправдава налагането на каквото и да е дисциплинарно наказание, включително
най-лекото „забележка“.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на
ищеца за присъждане на разноски се явява основателна, поради което ответникът
следва да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 750.00 лв., представляваща
направените от него разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд - Велико Търново сумата в размер на 50.00 лева ДТ за производството по
делото.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наложеното на Д. Н. И. от ***, с ЕГН ********** със Заповед №
43/17.01.2024г. на Управителя на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
ЙОВКОВЦИ“ ООД, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. „
П. Яворов“ № 30, с ЕИК ********* дисциплинарно наказание „Забележка“.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ“ ООД,
със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. „ П. Яворов“ № 30, с
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Д. Н. И. от ***. с ЕГН ********** сумата в размер
на 750.00 лв. /седемстотин и петдесет лева/, представляваща направените от нея
разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ“ ООД,
със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. „ П. Яворов“ № 30, с
ЕИК ********* да заплати по сметка на Районен съд - Велико Търново сумата в
размер на 50.00 лв. /петдесет лева/, представляваща държавна такса за
производството по делото, както и 5.00 лева /пет лева/, в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Препис от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5
6