Р Е Ш Е Н И Е
№111 18.06.2020 година
гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд Първо
гражданско отделение
в публичното заседание
на втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
Окръжен съдия: Десислава Динкова
секретар Станка Чавдарова
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията Динкова
гр.дело № 1603 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от С.М.Л.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Яна Даскалова, АК-София, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Марко Балабанов“ №4А, против Прокуратура на
Република България с административен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, с
искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми,
представляващи неимуществени и имуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал.1, вр. чл. 93, т. 20 от НК,
чл. 214, ал. 2, т.1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т.З, вр. ал. 2,
т.1, предложение 1-во и т.2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, чл. 142, ал.2., т.1 и т.2,
вр. с ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК и чл. 131, ал.1, т.5, вр. чл. 130, ал.1,
вр. чл. 20, ал. 3 от НК, за което е образувано досъдебно производство № ЗМ
37/2009 г. по описа на ОД МВР - гр. Бургас, ДП №178/2009 г., пр. пр. №566/2009
г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас, по-късно - ДП № 7/2014 на Окръжна
следствена служба - Ямбол и пр.пр. №1950/2013 на
Окръжна прокуратура – Ямбол, и пр.пр. №10044/2011 г.
на Софийската градска прокуратура, които били прекратени, както следва:
- сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от деня на деликта -
24.10.2014 г. - дата на окончателно прекратяване на воденото срещу ищеца
наказателно производство до изплащане на сумата;
- сумата от 68 250 лв.
(равностойност на 35 000 щатски долара) обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на общо заплатени адвокатски хонорари на различни адвокати и
адвокатски кантори в САЩ, от които: 10 000 щатски долара (с левова
равностойност от 19 500 лв.) заплатен на 03.05.2011 г. хонорар на адвокатска
кантора Ришельо за представителство и защита в процедурата по възстановяване на
документа за самоличност на ищеца, задържан от полицията в Санта Луша и по д. №********** на Службата за митнически и
граничен контрол на САЩ; 5 000 щатски долара (с левова равностойност от 9750
лв.) заплатен на 30.08.2012 г. хонорар на адвокатска кантора Самис (Sammis law
firm) за защита и представителство в процедурата по
възстановяване на отнетото от Щатската полиция на Илинойс право на ищеца да
притежава оръжие (карта FOID); 10 000 щатски долара (с левова равностойност от
18 817 лв.) заплатен на 01.05.2013 г. хонорар на адвокатска кантора Естлунд (адвокат Мишел Естлунд)
за защита и представителство в производството, образувано от компетентните
власти на САЩ по искането на българските власти за временното задържане на
основание издадената срещу ищеца международна заповед за арест; 10 000 щатски
долара (с левова равностойност от 19 500 лв.) заплатен на 01.10.2013 г. хонорар
на адвокат Дъглас МакНАб за представителство и защита
в процедурата по отмяна на статута на ищеца на издирвано с червена бюлетина на
Интерпол лице, както и законната лихва върху главницата от 68 250 лв., считано
от деня на деликта - 24.10.2014 г. - датата на
окончателно прекратяване на воденото наказателно производство до изплащане на
сумата;
- сумата от 8 819 лв. (равностойност
на 4 523 щатски долара), представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди вследствие неосъществена планирана екскурзия, в периода 5-10 март 2011
г., в размер на заплатената от ищеца в полза на агенция Мурингс
цена за същата, както и законната лихва върху главницата от 68 250 лв., считано
от деня на деликта - 24.10.2014 г. - датата на
окончателно прекратяване на воденото наказателно производство до изплащане на
сумата;
- сумата от 352 000 лв.,
представляваща неполучени в периода от 01.01.2011 г.
до 01.01.2015 г. приходи от стопанска и управленска
дейност, от дивиденти и др., със средно годишно възнаграждение в размер на 88
000 лв., определено на база получени в България през периода 2007-2010 г.,
нетни доходи, ведно със законната лихва от датата на деликта.
Ищецът твърди, че на 25.06.2010 г., с постановление по
досъдебно производство № ЗМ 37/2009 г. по описа на ОД МВР - гр. Бургас, ДП
№178/2009 г., пр. пр. №566/2009 г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас,
по-късно - ДП № 7/2014 на Окръжна следствена служба - Ямбол и пр.пр. № 1950/2013 на Окръжна прокуратура - Ямбол, му било
повдигнато обвинение за образуването и ръководенето на организирана престъпна
група, създадена с цел извършването на престъпления против финансовата и
данъчната система в страната, както и в извършването и подбуждането към
извършване на множество престъпления срещу личността на различни лица - по чл.
321, ал.1, вр. чл. 93, т. 20 от НК, чл. 214, ал. 2, т.1 и т. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 213а, ал. 3, т.З, вр. ал. 2, т.1, предложение 1-во и т.2 вр. чл. 26, ал. 1
от НК, чл. 142, ал.2., т.1 и т.2, вр. с ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК и чл.
131, ал.1, т.5, вр. чл. 130, ал.1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК. Обвинението е
предявено при условията на чл. 269, ал.З, т.4, б.„а"от НПК. Заявява, че
материалите във връзка с обвиненията по чл. 142 НК и чл. 131 НК били отделени и
изпратени през 2012 г. на Софийската градска прокуратура, която с постановление
от 31.03.2014 г. по пр.пр. №10044/2011 г. прекратила
наказателното производство. На 26.06.2010 г., в дома му в гр. Созопол, в присъствието на сина му С.Л.,***
извършили претърсване и иззели вещи на
ищеца, съпругата и сина им, включително и собствени на С.пари, които му били
върнати едва през октомври 2012 г. и януари 2013 г.
Твърди се още,
че към момента на предявяване на обвинението ищецът и съпругата му пребивавали постоянно на законно
основание в САЩ. Сочи, че процедурата по получаване на право на пребиваване,
т.нар. „зелена карта“ е продължителна и преди отпътуването им от страната (м.
май същата година) не били търсени от органите на МВР, следствието и
прокуратурата. Повдигнатите срещу ищеца и съпругата му обвинения били широко
отразени в медиите въз основа на подадено от ОД МВР - Бургас прессъобщение от 28.06.2010 г.
Сочи още, че на
7.07.2010 г. като обвиняем по пр.пр. N9566/2009 на ОП
- Бургас ищецът бил обявен за общодържавно издирване, а на 5.10.2010 г. била
издадена и европейска заповед за арест. По предложение от 15.11.2010 г. на
заместник-окръжния прокурор на ОП Бургас на 02.12.2010 г. с постановление на
Върховната касационна прокуратура бил обявен за международно издирване. На 04.04.2011 г., на основание чл. 11 от Договора за екстрадиция
между правителството на Република България и правителството на Съединените
Американски щати, ВКП поискала чрез Международната организация на криминалната
полиция (Интерпол) временното задържане на ищеца от Департамента по правосъдие
на Съединените щати.
Ищецът твърди,
че през м. април 2014 г. се върнал в България и веднага се явил доброволно пред
органите на досъдебното производство за извършването на необходимите
процесуално-следствени действия. С постановление от 24.10.2014 г. по пр.пр. №1950/2013 г. на ОП - Ямбол воденото срещу ищеца ДП
№37/2009 г. на ОД МВР - Бургас (ДП №178/2009 г. и пр.пр.
№566/2009 по описа на ОП - Бургас) за престъпления по чл. 321, ал.1, вр. чл.
93, т. 20 от НК, чл. 214, ал. 2, т.1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3,
т.3, вр. ал. 2, т.1, предложение 1-во и т.2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, било
прекратено изцяло, на основание чл. 243, ал.1, т. 1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 и
чл. 199 от НК, поради липса на данни за извършени престъпления. При извършена
служебна проверка за законосъобразност по реда на чл. 243, ал. 9, вр. чл. 46,
ал. 3 от НПК, с постановление от 21.03.2015 г. на заместник-апелативния
прокурор при АП -Бургас (пр. вх. №СН-177/2009 г. на АП - Бургас)
постановлението било потвърдено като законосъобразно и обосновано. Сочи се, че
воденото срещу ищеца наказателно производство било широко отразено в медиите. Ищецът
бил злепоставен и отритнат от обществото, опозорено било доброто му име на
гражданин и професионалист. Приятелите и бизнес партньорите му се страхували да
общуват с него от страх да не ги сполети същата участ, а много и до ден-днешен го смятат за престъпник,
независимо от безпочвените обвинения. Дълбоко били накърнени честта и
достойнството на ищеца, който бил принуден непрестанно да обяснява, че не е
извършвал престъпление. Прекомерната продължителност на досъдебно производство
за деяния, които не е извършил, го лишила от възможността своевременно да
възстанови доброто си име в обществото. Непрестанно мислел единствено за
наказателното производство и опасенията за бъдещето му не го напускали. Това
довело до сериозно влошаване на здравословното му състояние - психическо и
физическо, ищецът станал потиснат и крайно раздразнителен, не можел да спи и
сънувал кошмари.
През цялото
време бил изключително разстроен не само заради себе си, но и заради
семейството си. Притеснявал се за това как широкото медийно оповестяване на
наказателното преследване се отразява на близките му и най - вече на съпругата
и синовете му, които тежко възприемали случващото се с него. Всичко това се
отразило крайно неблагоприятно и на авторитета и доброто име на ищеца в САЩ,
където живеел по това време с намерение да развие бизнеса си. Вследствие
неоснователните обвинения срещу ищеца и обявяването му за международно
издирване от Интерпол това на практика се оказало невъзможно, като той със
семейството си не можел да се върне в България, нито да заживее и работи в САЩ.
Когато се налагало да пътува извън САЩ, ищецът имал сериозни проблеми с
граничните служби. Отнето било разрешителното за закупуване и притежание на
огнестрелно /ловно/ оръжие, незаконно било ограничено правото му на свободно
придвижване.
Твърди се, че
на 4.03.2011 г. на летището в Санта Луша след
паспортна проверка ищецът бил задържан от полицията без никакви обяснения.
Впоследствие разбрал от адвоката си, че задържането му било именно по повод
издирването му от Интерпол и издадената заповед за арест. Бил разпитван в
продължение на часове и едва на следващата сутрин бил освободен, но
полицейските служители задържали всичките му документи. Ищецът ангажирал
адвокат, който да защити правата му и едва няколко дни по-късно полицейските
служители му върнали паспорта и успял да замине за САЩ, където на летището в
Маями веднага бил отново задържан от полицията и разпитван над десет часа. Твърди
се, че през следващите няколко години ищецът не смеел да пътува никъде, а
ограничението в придвижването сериозно затруднило работата му на предприемач.
Сочи се, че
въпреки завръщането през пролетта на 2014 г. в България и оказаното съдействие
на властите лично или чрез упълномощени адвокати, издадената срещу ищеца
незаконна заповед за арест така и не била отменена и продължавал да е със
статут на издирвано с червена бюлетина от Интерпол лице. Поради това ищецът и
съпругата му били неоснователно задържани отново на 25.01.2015 г. в Рим и на
25.11.2015 г. в Мексико и разпитвани в продължение на часове, което било
унизително и им причинило огромно напрежение. От привличането на ищеца като
обвиняем до прекратяването на наказателното производство изминали четири години
и четири месеца. Живеел в непрестанни
ежедневни притеснения за съдбата си, за семейството и професионалната си
дейност. Претърпял огорчение, болки и страдания от неоснователните обвинения,
които следва да бъдат обезщетени на основание чл. 2, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ.
Претърпял и имуществени вреди – загуби и пропуснати ползи.
В съдебното заседание ищецът поддържа
претенцията си чрез упълномощен адвокат. Ангажира доказателства.
В
дадения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
чрез прокурор от Окръжна прокуратура Бургас, с който претенциите се оспорват по
основание и размер. Заявява, че постановленията, с които е прекратено
наказателното производство, доказват исковите претенции по основание, при
условие, че същите са влезли в сила, доказателства за което не са приложени по
делото. Сочи се, че такъв извод не може да се направи за постановлението на
Ямболска окръжна прокуратура по пр.пр. 1950/2014 г., а
постановлението по пр.пр. № 10044/2011 г. на Софийска
градска прокуратура изобщо не е приложено по делото.
Счита, че наличието на действително търпени вреди,
техният вид, размер и наличието на пряка причинно-следствена връзка между претендираните вреди и незаконното обвинение са елемент
фактическия състав на отговорността по чл. 2 от ЗОДОВ, като тежестта за тяхното
доказване е за ищеца.
Посочва, че не са представени никакви доказателства, за
опозоряването на доброто име на ищеца в страната и САЩ, за отказа на приятели
да общуват с него, в резултат на твърдяното широко медийно отразяване, за
влошаването на здравословното му състояние. Неподкрепени с доказателства са и
твърденията за намеренията за бизнес в САЩ и осуетяването им в следствие на
неоснователното привличане като обвиняем.
Посочва, че болшинството от прессъобщенията,
изхождат от МВР и други институции, и в много малка част присъстват изявления
на наблюдаващия прокурор или говорител на Окръжна прокуратура – Бургас и
последната не може да отговаря за вреди, причинени от действия на други органи
и институции.
Счита, че ищецът със собственото си процесуално поведение
е допринесъл за предприемането спрямо него мерки за издирване чрез европейска
заповед за арест и Интерпол. От изложеното в исковата молба и доказателствата
към нея се налага извода, че ищецът е знаел за инициираното разследване още
през 2010 г., но се върнал в страната едва през пролетта на 2014 г. Счита
претенцията за неимуществени вреди за силно завишена и несъобразена с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, с трайната съдебна практика и икономическите
условия в страната. Позовава се на ППВС № 4/1968 год.
Излага редица съображения относно претенциите за
имуществени вреди в размер на общо 68 250 лв. На първо място посочва по
отношение на сумата от 10 000 щатски долара – заплатен на 03.05.2011 г.
хонорар на адвокатска кантора Ришельо за представителство и защита в процедура
по възстановяване на документ за самоличност, задържан в полицията в Санта Луша, че в приложените към исковата молба копия на документи
не присъстват такива в подкрепа на твърдението на ищеца, че задържането му е
било именно във връзка с издирването му като обвиняем по посоченото наказателно
производство.
По отношение на сумата от 5000 щатски долара, заплатен на
30.08.2012 г. хонорар на адвокатска кантора Самис за
защита и представителство в процедура по възстановяване на отнето от Щатската
полиция право да притежава оръжие, се заявява, че също липсват доказателства наложените мерки да
са във връзка с воденото в България дело.
Същите съображения се излагат и за сумата от 10 000
щатски долара, заплатен на 01.05.2013 г. хонорар на адвокатска кантора Естлунд за защита и представителство в производство пред
властите на САЩ за временно задържане на ищеца по издадена международна заповед
за арест. Ответникът се позовава на писмо от 19.02.2013 г., от което е видно,
че в НЕБДС няма данни за приложени
спрямо Л. принудителни административни мерки и санкции по ЗБДС. Твърди се, че от
представените документи не може да се направи извод за действително извършена адвокатска услуга, за която е
представен платежен документ.
Относно сумата от 10 000 щатски долара, заплатен на
01.10.2013 г. адвокатски хонорар на адвокат Дъглас Макнаб
за представителство и защита в процедура по отмяна на статут на издирване лице
с червена бюлетина на Интерпол, сочи, че от представените документи не може да
се направи извод за действително извършване на адвокатската услуга.
По отношение на претендираната
сума в размер на 8819 лв. за платената от ищеца в полза на агенция „Муърингс“ цена на планирана, но неосъществена екскурзия,
твърди, че не са представени доказателства за неосъществяването ѝ именно по
причина воденото против ищеца наказателно производство в Р. България.
Ответникът счита исковете за имуществени вреди за
недоказани по основание и размер. Сочи, че на обезщетяване подлежи вреда –
претърпяна загуба или пропусната полза, когато тя е определена или определяема.
Оспорва дължимостта на обезщетение за вреда,
изразяваща се в неполучено възнаграждение, на база средното възнаграждение за съответния вид труд, тъй като не може да
се приеме, че приходите от стопанска и управленска дейност имат сигурен
характер.
Счита, че лихвата за забава се дължи най-рано от
влизането в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство.
В съдебно заседание оспорването се поддържа от
ответника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните,
че ищецът е бил привлечен като обвиняем с постановление от 25.06.2010 год. за
престъпления по по чл.
321, ал.1, вр. чл. 93, т. 20 от НК, чл. 214, ал. 2, т.1 и т. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 213а, ал. 3, т.3, вр. ал. 2, т.1, предложение 1-во и т.2 вр. чл. 26, ал. 1
от НК, чл. 142, ал.2., т.1 и т.2, вр. с ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК и чл.
131, ал.1, т.5, вр. чл. 130, ал.1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК от разследващ
полицай при ОД МВР Бургас по ДП №37/2009 год. на ОД МВР Бургас, ДП №178/2009
год. на ОП Бургас. Няма спор също, че материалите за част от обвиненията са
били отделени и изпратени на СГП, образувани под №10044/2011 год., но те не са
предмет на настоящото производство, тъй като с молба от 25.02.2020 год. ищецът
изрично е заявил, че от прекратената пр.пр.№10044/2011
год. на СГП вреди не се претендират. С постановление от 24.10.2014 год. на
прокурор в ОП Ямбол, по ДП №7/2014 год. на ОП Ямбол, ДП №37/2009 год. на ОД МВР
Бургас, наказателното производство против ищеца е прекратено по обвиненията по
чл.321 ал.1, вр.чл.93 т.20 от НК и по чл.214 ал.2 т.1
и т.2, вр. чл. 213а, ал. 3, т.3, вр. ал. 2, т.1, предложение 1-во и т.2 вр. чл.
26, ал. 1 от НК. Горното постановление е
било потвърдено в частта, касаеща ищеца, с постановление на прокурор от АП
Бургас от 21.03.2015 год. по пр.вх.№СН-177/2009 год. на АП Бргас. Въпреки твърдението на ответника, че това не
е крайния акт за прекратяване на наказателното производство, доказателства за
по-нататъшни действия не са представени.
В резултат на безспорните
факти, изложени по-горе, следва да се приеме, че се е осъществил фактическия
състав на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ - по
отношение на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление и
наказателното производство е прекратено, с което е ангажирана отговорността на
ответника за репарация на търпените от Л. неимуществени и имуществени вреди от деликта.
На обезщетяване подлежат
неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният
размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда,
както и от тежестта на уврежданията. Неимуществените
вреди включват всички телесни и
психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в
своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето,
намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в
определен период от време (така решение № 391 от 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 2899/2015 г., IV г. о., ГК ВКС).
Ищецът е бил привлечен като
обвиняем с постановление за привличане на обвиняем от 25.06.2010г. в негово
отсъствие, по реда на чл.269 ал.3 т.4 б.“а“ от НПК. По негови твърдения към
момента на привличането му като обвиняем се е намирал легално в САЩ и този факт
не се оспорва от ответника, а и се установява от съдържанието на предложението
на Окръжна прокуратура за обявяването му за международно издирване от
15.11.2010 год. В постановлението се коментира информация, че Л.са получили
емигрантски визи и са заминали за САЩ за дълъг период. На 06.10.2010 год. е
издадена европейска заповед за арест на ищеца, а на 15.11.2010 год. е направено
посоченото вече предложение за обявяването му за международно издирване. Не се
оспорва от ответника, че ищецът действително е бил обявен за международно
издирване чрез Интерпол, както и че ВКП е поискала, на основание чл.11 от
Договора за екстрадиция между правителството на Република България и
правителството на САЩ, временното му задържане от Департамента по правосъдие на
Съединените щати.
Ответникът не оспорва, че
ищецът към момента на повдигане на обвиненията е бил съдружник и управител на
множество дружества, включително посочените в уточнението му от 25.02.2020 год.
„Кондор травел“ ООД и „Биосет
комерс“ ООД.
Не се оспорва, че на
26.06.2010 год. и 28.06.2010 год. са били извършени обиски в офиси на
дружествата. На 28.06.2010 год. е било разгласено съобщение на ОД МВР Бургас за
повдигнатите обвинения на ищеца за създаването и участието в организирана
престъпна група.
От показанията на св.Л.се
установява, че със съпруга ѝ заминали за САЩ на 12.05.2010 год. с
намерение да проучат има ли възможност за бизнес. Смятали да останат там 5-6
месеца. Установили се в дома на нейния брат. Около 40 дни след пристигането, се
обадил синът ѝ и съобщил, че в дома на семейството в България се извършва
обиск. Според свидетелката, ищецът бил шокиран от новината. Опитал се да се
свърже с приятели, за да разбере какво става. На следващия ден узнали от полицейската
сводка в какво са обвинени. По настояване на съпругата на домакина, напуснали
дома на брата на свидетелката и се установили в дома на брата на ищеца в
Чикаго. През следващата седмица се извършили обиски в офисите на фирмите на
ищеца. В медийното пространство бил представен като престъпник. Той се
почувствал унищожен, тъй като се намирал в чужда държава, без да познава
законите и без възможност да получи средства от държавата, в която е работил,
тъй като всички сметки били запорирани. Според
показанията на свидетелката, ищецът се опитал да започне работа два-три пъти по
специалността си, но не успял, тъй като имало издадена заповед за издирването
му. Можел да работи само свободна професия. През 2011 год. бил поканен на
пътуване с ветроходна яхта. При пристигането му в Санта Луша
бил арестуван. Престоял една седмица в ареста и брат му отишъл при него, за да
го подкрепи. Намерили адвокат по телефон и той поел ангажимент да се погрижи за
случая. След като го качили на самолета, отново го задържали за три часа. След
този случай ищецът решил повече да не напуска Америка. През 2012 год. отнели
разрешителното на ищеца за носене на оръжие. Отново наели адвокат, но след това
разбрали, че трябва сами да кореспондират с Интерпол, за да разберат за какво е
издадена заповедта. Наели втора адвокатска кантора и след приключване на
кореспонденцията ищецът и свидетелката вече не фигурирали като като заподозрени
и издирвани.
Свидетелката сочи, че за
около година и нещо ищецът се променил, получил сърдечни пристъпи, наложило се
да приема лекарства постоянно, гордостта му била пречупена. Свидетелката
съобщава за два случая, при които са били задържани и двамата в чужбина,
въпреки, че наказателното производство вече било прекратено. Според нея,
дружествата им прекратили съществуването си, били с блокирани сметки, без
възможност да плащат на персонал и контрагенти. Двамата продали дружествените
си дялове, тъй като било ясно, че в този си вид дружествата не могат да
функционират. След този случай, ищецът
вече нямал бизнес и бизнес-партньори, дори избягвал да си казва името.
Свидетелката заявява, че до
този случай репутацията на ищеца била неопетнена, той имал съдружие във фирми,
погасявал редовно кредитите си, имал данъчни проверки, но нямало нещо, което да
го уличи, че е лош платец.
Свидетелят С., който бил
обвиняем по същото производство, заявява, че обвинението се отразило зле на
ищеца. Станал раздразнителен, неспокоен, кръгът от хора около него започнал да
го отбягва, след като се върнал от Щатите. Твърди, че всичките им познати и
приятели до ден-днешен са отдръпнати. В първите дни след повдигането на
обвиненията ищецът се свързал по телефон със свидетеля, не можел да повярва, че
това се случва. Обвинението се отразило на здравето на ищеца. Свидетелят
съобщава за същия случай на задържане на остров Санта Луша.
Със свидетеля се свързала майката на свидетелката Л.и от нея научил, че се
наложило да правят превод на международната
заповед за арест. Свидетелят съобщава, че ищецът преди това бил уважаван
човек и бизнесмен. Една-две години преди обвиненията бил награден за личност на
годината на гр.Бургас.
От свидетелските показания и
от писмените доказателства се установява, че ищецът действително е претърпял
сочените неимуществени вреди – злепоставяне в обществото, опозоряване на
доброто му име, накърняване на честта и достойнството му, притеснения и страх
за изхода на воденото производство. Опозоряването на доброто му име и злепоставянето му в
обществото в България, в което преди това се е ползвал с уважение, е резултат
именно от повдигнатите обвинения, а медийното им отразяване е само вторична
последица. Същевременно, не се събраха доказателства, че доброто име на ищеца в
САЩ е било уронено по причина на
незаконното обвинение. Както се установява от показанията на св.Л., семейството
се е било установило там от около 40 дни, като единствено роднините им узнали
за повдигнатите обвинения и настояли да се преместят у брата на ищеца. Освен
това следва да се посочи, че ищецът е успял да започне бизнес като предприемач,
въпреки издадената международна заповед за арест, тъй като в самата искова
молба той сочи, че заповедта е затруднила придвижването му като предприемач, а не,
че му е попречила да започне свой бизнес или работа. Предприетите мерки за
принуда - издадените заповеди за арест (европейска и международна), причинили
ограничения при свободата на придвижване на ищеца няколко пъти (арест на остров
Санта Луша, в Милано и Максико),
унижения, стрес и страх. Освен това, издадената заповед за арест станала
причина и за отнемане на разрешителното му за носене на оръжие в САЩ и това се
установява от съдържанието на писмото от Щатската полиция на Илинойс от
11.09.2012 год., с превод на български език.
Съдът изцяло дава вяра на
показанията на св.Л., въпреки брачната ѝ връзка с ищеца, тъй като тя е
била до него през цялото време и има непосредствени впечатления за
преживяванията му. Въз основа на тези показания съдът приема също, че
непосредствено след повдигането на обвиненията, налагането на ограничителните
мерки, запорите на банкови сметки и обиските в офиси и в къщата на ищеца,
неговото здраве – душевно и физическо – действително е било разклатено. Липсват
обаче доказателства, че това състояние се е запазило като трайно, както и че
ищецът продължава да приема някакви медикаменти по предписание на лекар и след
необходимите изследвания и прегледи.
По материалноправният въпрос за прилагането на чл. 52 ЗЗД при определянето на парично обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ има постановена обилна практика от Върховния касационен съд по реда на 290 от ГПК - решение № 532/24.06.2010 г. по гр. дело № 1650/2009 г., III г. о.; решение № 439/14.12.2012 г. по гр. дело № 1730/2011 г., IV г. о., решение № 149 от 02.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г. на III г. о., решение № 391 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 201/2011 г. на III г. о., решение № 335 от 10.01.2012 г. по гр. д. № 296/2011 г. на III г. о. и др. С решение № 223 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 295/2010 г., IV г. о., ГК се приема, че п
ри определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, съдът
следва да прецени характера на обвинението, осъществени ли са спрямо обвинения
мерки на принуда, продължителността на наказателното преследване, данните за
личността на подсъдимия с оглед доколко повдигнатото обвинение за деяние, което
лицето не е извършило, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката
му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото,
работата, в т.ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в
служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените
морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая.
В настоящия случай се
установява, че на 25.06.2010 год. на ищеца са били повдигнати обвинения за тежки
по см.на НК престъпления. Обвинението е поддържано в период от четири години и девет
месеца само в досъдебна фаза. По отношение на ищеца не е била взета мярка за неотклонение
по арг.от чл.56 ал.2 от НПК. Били са издадени
заповеди за арест – европейска и международна, които/която са/е послужили/а за
няколкократните му задържания и отнемане на разрешително за носене на оръжие.
Преди повдигане и поддържане на незаконното обвинение ищецът е имал безупречна
репутация и име в обществото като гражданин и предприемач, които сериозно и
необратимо са били накърнени. Съобразявайки
установените факти, вида и интензитета на вредите, както и
обществено-икономическите условия на живот, съдът приема, че справедливо се
явява обезщетение в размер на 25 000 лв. за доказаните неимуществени
вреди, търпени от ищеца, а за разликата до предявения размер претенцията следва
да бъде отхвърлена.
По арг.от т.4 на ТР №3/22.04.2005
год. на ОСГК на ВКС, обезщетението за забава под формата на законна лихва се
дължи от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на
наказателното производство, т.е. от 21.03.2015 год., когато е потвърдено
постановлението за прекратяване изх.№2950/24.10.2014 год. на прокурор от ОП
Ямбол.
Претенциите за репариране на претърпените
имуществени вреди, представляващи загуби и пропуснати ползи, са изцяло
неоснователни. Ищецът е представил банкови чекове и бон за заплатени
възнаграждения на адвокати, но липсват доказателства, че реално е бил
представляван от сочените адвокати и кантори, още повече, че кореспонденцията с
Интерпол изхожда лично от него. Съдът не възприема и довода, че е претърпял
загуба от стойността на пропусната екскурзия с яхта – от показанията на св.Л.става
ясно, че той е бил поканен да се присъедини към екипажа поради своите умения, а
не, че е заплатил, за да осъществи екскурзия с яхтата.
Претендира се и обезщетение в размер на
352 000 лв., представляващо неполучени
в периода от 01.01.2011 год. – 01.01.2015 год. приходи от стопанска и управленска дейност, в
качеството на съдружник/едноличен собственик на капитала и управител на дружествата „Кондор травел“
ООД с ЕИК ********* и „Биосет комерс“
ООД с ЕИК *********. Ищецът посочва в уточнението си, че обезщетението е
формирано на база получените доходи по извънтрудови правоотношения (основно от
дивиденти) в периода 2007 – 2008 година вкл, т.е.
през трите години, предхождащи повдигането на обвиненията против него, по
87 996 лв. средногодишно. Представя доказателства за изплатени дивиденти
от дружествата.
От служебна справка на съда, извършена в ТР, се
установява, че към момента на повдигане на обвиненията ищецът е бил съдружник и
управител в „Биосет комерс“
ООД ЕИК *********, съдружник в „Кондор травел“ ООД ЕИК ********* (сегашно наименование „Андра БГ“ ЕООД) и съдружник и управител на „Сий лайн билдинг“ ООД ЕИК *********.
На 09.07.2010 год., чрез пълномощник е продал дружествените си дялове от
„Кондор травел“ ООД и „Биосет
комерс“ ООД и от 27.07.2010 год. е заличен в ТР като
съдружник, а от тази дата е заличен и като управител на „Биосет
комерс“ ООД. Обстоятелството, че през трите
календарни години, предшестващи повдигането на незаконното обвинение, ищецът е
реализирал доказани доходи от стопанска и управленска дейност, не е достатъчно
за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на средногодишния
доход. Самият ищец е прехвърлил дружествените си дялове, което изключва
съществуването на причинно-следствена връзка между обвинението и вредите. Няма
никакви писмени доказателства, че той е бил принуден да продаде дяловете си
поради невъзможността на дружествата да упражняват дейност и да се разплащат с
кредитори и персонал вследствие на наложени запори от прокуратурата. Освен
това, прехвърлени са дялове само от двете дружества, а в третото, за което не
се твърдят вреди, ищецът продължава да бъде съдружник, което изключва
твърдението му, че е бил принуден от обстоятелствата да се раздели с всички
дялови участия. Самите доходи от стопанска и управленска дейност нямат сигурен
характер и са непредвидими, което изключва компенсирането им от ответника –
чл.82 от ЗЗД. Както в правната доктрина,
така и в съдебната практика, пропуснатата полза се дефинира като неосъществено
увеличаване на имуществото на кредитора. Със задължителна за настоящия съд
практика – ТР №3/12.12.2012 год. по т.д.№3/12 год. на ОСГТК ВКС се приема, че трябва
да съществува сигурност за неосъщественото увеличение на кредиторовия
актив, която в случая отсъства, тъй като доходите от стопанска дейност зависят
не само от усилията на стопанския субект (който в случая не съвпада с ищеца),
но и от много други обективни фактори на пазара. Отделно следва да се посочи,
че ищецът е имал намерение да отсъства от страната за дълго време и да развива
стой бизнес в САЩ, което изключва възможността ефективно да управлява
дружествата си в България. Изложените съображения мотивират съда да приеме, че
обезщетение под формата на пропуснати ползи не се дължи, поради липсата на
причинно-следствена връзка между вредите и поведението на ответника, както и
поради несигурността за увеличението на кредиторовия
актив в исковия период.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да
му бъдат присъдени направените разноски по делото съразмерно на уважената част
от исковете. Според чл.10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал
такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е заплатил проста държавна такса в размер на 10
лв. и възнаграждение на адвокат в размер на 1800 лв. с ДДС. На основание чл.10
ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да му заплати изцяло внесената държавна такса
и разноски за адвокат съразмерно на уважената част от исковете в размер на 94
лв.
Мотивиран от така изложените съображения Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с административен
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на С.М.Л., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лв., представляваща обезщетение
за причинените му неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконно
обвинение за извършени престъпления по чл.321, ал.1, вр. чл. 93, т. 20 от НК, чл. 214, ал. 2, т.1 и
т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т.3, вр. ал. 2, т.1, предложение 1-во и
т.2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за които наказателното производство е прекратено, ведно със законната лихва върху тази сума от 21.03.2015 год.
до окончателното ѝ изплащане, като в останалата част до предявения размер
от 50 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение на неимуществените вреди.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на С.М.Л., ЕГН **********, с адрес: ***
против Прокуратура на Република България с административен адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2 за присъждане на законна лихва върху уважения размер на
главницата от 25 000 лв. за времето от 24.10.2014 год. до 21.03.2015 год.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на С.М.Л., ЕГН **********, с адрес: *** против Прокуратура на Република България с
административен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, за осъждане на ответника
да заплати сумата от 68 250 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.10.2014
г., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от заплатени адвокатски хонорари на различни
адвокати и адвокатски кантори в САЩ.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на С.М.Л., ЕГН **********, с адрес: ***
против Прокуратура на Република България
с административен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, за осъждане на ответника
да заплати сумата от 8 819 лв., ведно със законната лихва, считано от
24.10.2014 год., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
вследствие неосъществена планирана екскурзия, в периода 5-10 март 2011 г., в
размер на заплатената от ищеца цена за същата.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на С.М.Л., ЕГН **********, с адрес: ***
против Прокуратура на Република България
с административен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, за осъждане на ответника
да заплати сумата от 352 000 лв., представляваща
неполучени в периода от 01.01.2011 г. до 01.01.2015 г. приходи от стопанска и управленска дейност, от
дивиденти и др., със средно годишно изражение в размер на 88 000 лв.,
определено на база получени в България през периода 2007-2010 г. нетни доходи,
ведно със законната лихва от 24.10.2014 год.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с административен
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на С.М.Л., ЕГН **********, с
адрес: ***, разноски по делото съобразно уважената част от исковете в размер на
104 (сто и четири) лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: