Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /19.03.2021 г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на осми март две
хиляди двадесет и първа
година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Мария Терзийска разгледа докладваното от съдията гр.д. № 347/2020 г. по описа на съда
Производството
е по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД
Производството е образувано по
предявени от „А.Б.“ ЕАД ЕИК ********* срещу И.К.К., искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД, с чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер на 290 лв. – абонаментни такси и използвани услуги по Договор
за мобилни услуги № М03246592 от 18.10.2017 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, 87,51
лв.- лихва за забава върху главницата за периода от 24.01.2017 г. до 13.03.2020г.
и 249, 58 лв. – неустойка дължима по процесния договор, ведно със законна лихва
от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 178/2020 г. по
описа на Районен съд – Панагюрище по реда на чл. 410 ГПК.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения изложени в исковата молба и
молбата-уточнение към нея: между И.К. и „А.Б.” ЕАД на 08.09.2014г. е сключен договор №
*********, който договор е с рамков характер и има за предмет предоставянето
на електронни съобщителни услуги (мобилни услуги за SIM карти
с телефонни номера, телевизия, интернет и пр.) и продукти (апарати) на
изплащане. Различните услуги и продукти са предоставяни от ищеца на абоната
чрез подписването на допълнителни индивидуални договори и/или приложения към
рамковия договор. Сочи се, че с
Приложение № 1 от 08.09.2014 г. А1 България е предоставил на ответника мобилна
абонаментна услуга за SIM карта
с телефонен номер **********. Избраният от абоната тарифен план за услугата е с
месечна абонаментна такса в размер на 6,90 лв. с ДДС (5,75 лв. без ДДС),
съгласно чл. 3 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента е 24 месеца,
видно от чл. 6.2.1 от приложението и изтича на 28.09.2016 г. С Приложение № 1
от 12.11.2015 г. А1 България е предоставил на ответника интернет услуга за
карта с телефонен номер **********. Избраният от абоната тарифен план за
услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 14,90 лв. с ДДС (12,42 лв.
без ДДС), съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента
е 24 месеца, видно от чл. 6.2 от приложението, и изтича на 12.11.2017 г. С
Договор за продажба на изплащане от 12.11.2015 г. А1 България е продал на
ответника продукт - Таблет ALCOTPixi3
7”Bla+Post128K-Micr. Устройството е предоставено в пакет с
горепосочената интернет услуга за карта с телефонен номер ********** по
Приложение № 1 от 12.11.2015 г., съгласно чл. 3 от договора за продажба на
изплащане. Същият е сключен за срок от 23 месеца, като са уговорени една
първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 3,00 лв., видно от чл. 4
във връзка с чл. 11 от договора. Предаването на вещта от продавача на купувача
се удостоверява с приемо-предавателен протокол, представляващ Приложение № 1
към договора. С Приложение № 1 от 28.04.2016 г. А1 България е предоставил на
ответника мобилна абонаментна услуга за SiM карта
с телефонен номер **********. Избраният от абоната тарифен план за услугата е с
месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лв. с ДДС (19,99 лв. без ДДС),
съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1 срокът за ползване по абонамента е 24
месеца, видно от чл. 6.2.1 от приложението, и изтича на 28.04.2018 г. Освен
това се излага, че всички останали услуги, използвани от абоната извън
избраните тарифни планове (допълнително проведени разговори, изпратени
съобщения, използвани мобилни данни, пакети минути и интернет, телевизионни
програми и други подобни), се таксуват съгласно ценоразписа на мобилния
оператор, посочен в отделно/и Приложение/я и/или достъпен на интернет адреса на
А1 България. Сочи се, че за неуредените в индивидуалните договори въпроси
следва да се прилагат Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД
и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на
"Мобилтел" ЕАД по стандарти GSM, UMTS
и
LTE (наричани накратко „общите условия“). Те
имат задължителна сила за абонатите. Това се удостоверява чрез подписа им под
договорите за услуги, съгласно чл. 6 от общите условия. Твърди се, че на основание
сключените договори и във връзка с предоставяните услуги и продукти на
изплащане А1 България е издавал ежемесечни фактури. Сочи се, че съгласно чл.
26.5 от общите условия мобилният оператор предоставя на абоната 15-дневен срок
след издаването на всяка една фактура за плащането на посочената в нея сума,
през който период от време вземането е ликвидно, а след изтичането му става
изискуемо. Твърди се, че в настоящия случай от страна на ответника К. са налице
изискуеми незаплатени задължения по горепосочените договори в общ размер на
290,74 лв.,
представляваща
главница, разпределена както следва: незаплатени суми за ползвани електронни
съобщителни услуги, за които са издадени фактури за периода от 03.01.2017
г. до
12.06.2017
г., в
общ размер на 260,74 лв., незаплатени суми
за месечни вноски за предоставени продукти на изплащане, за които са издадени
фактури за периода от 12.01.2017 г. до 12.07.2017
г., в
общ размер на 30,00 лв. Твърди се, че при
неплащане на дължимите суми по фактурите след изтичане на срока им за плащане,
договорът се счита за едностранно прекратен от страна на мобилния оператор по
отношение на услугата, за която е забавено плащането. Съгласно чл. 54.12 от
общите условия, договорът по отношение на конкретна услуга на потребителя се счита
за едностранно прекратен от страна на А1 България, в случай че забавата за
плащането на дължимите за нея суми е продължила повече от 124 дена. На
основание чл. 92 от ЗЗД и съгласно договорените между страните условия, поради
виновното неизпълнение от страна на ответника, е начислена неустойка в общ
размер на 249,58
лв. Видно
от договорените между страните условия за описаните по-горе електронни
съобщителни услуги, ако абонаментът по договор за услуги бъде прекратен по
инициатива или вина на абоната преди изтичането на срока за ползване, определен
за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните
абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по
техния стандартен размер, без отстъпка и без ДДС, считано от датата на
прекратяване до изтичане на съответния срок за ползване. При прекратяването на
договор по отношение на конкретна услуга А1 България счетоводно завежда сметка
за неустойка, ако такава следва да се дължи, с оглед условията в индивидуалния
договор. Сумата по съответната сметка представлява размера на начислената
неустойка за конкретната услуга. Датата на сметката кореспондира с датата на
прекратяване на договора по отношение на услугата.С оглед изложеното, във
връзка с предсрочното прекратяване на описаните по-горе договори за електронни
съобщителни услуги, ищецът претендира неустойка за предсрочно прекратяване,
която възлиза в размер на 249,58 лв., разпределена
както следва: 49,68 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване по отношение на договор за интернет услуга за карта с
телефонен номер **********, съгласно чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от 12.11.2015
г. Сумата на неустойката представлява сборът на 4 месечни такси от по 12,42
лв., считано за периода от 25.06.2017 г. до 12.11.2017 г. 199,90 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга
за SIM карта с телефонен номер **********,
съгласно чл. 6.2.2 от Приложение № 1 от 28.04.2016 г. Сумата на неустойката
представлява сборът на 10 месечни такси от по 19,99 лв., считано за периода от
25.06.2017 г. до 28.04.2018 г. За неустойката е издадена сметка № ********* от
25.06.2017 г. Моли се за уважаване на
исковата претенция. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се излагат
доводи за недопустимост на предявената искова претенция, тъй като е предявен
иск с по-голям размер от претендираното в заповедното производство. Освен това
се излага, че искът е неоснователен, тъй като ответникът е заплаща своевременно
фактурите по предоставените мобилни услуги. Твърди се, че претендираното
вземане е погасено чрез плащане и на основание чл. 111 ЗЗД – погасителна
давност. Сочи се, че на основание чл. 119 ЗЗД е погасено и акцесорното вземане
за лихви. По отношение на претендираната неустойка са изложени доводи за
нейната прекомерност, като се сочи, че същата е нищожна по см, на ТР 1/2009 г.
на ОСГТК, ВКС, както и на основание чл. 146а, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП. Моли се да се
постанови решение, с което да се отхвърли исковата претенция. Претендират се
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с
кумулативно обективно съединени искове с правно основание 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД и чл.
92 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 290 лв. – абонаментни такси и използвани
услуги по Договор № ********* от 08.09.2014 г. изменен на 28.04.2016г. и приложенията към него,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането, 87,51
лв.- лихва за забава върху главницата за периода от 24.01.2017 г. до
13.03.2020г. и 249, 58 лв. – неустойка дължима по процесния
договор.
Предявените искове са процесуално допустими, тъй като са предявени в
законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от
данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 04.06.2020
г., а исковата молба е подадена на 02.07.2020 г. от процесуално легитимирано
лице – заявител в заповедното производство. Тук е мястото да се посочи, че
неоснователни се явяват доводите на ответника в отговора на исковата молба за
недопустимост на исковата претенция, тъй като сумите претендирани със
заявлението в заповедното производство и с исковата молба са идентични, както с
оглед посоченото основание, така и по размер. Претенцията за разноски не е част
от исковата претенция, а последица от уважаване на иска.
По делото е представен Договор № *********
от
08.09.2014 г. изменен на 28.04.2016г. ведно с Приложение № 1 и другите
приложения към него, от които се установява, че между страните по делото е
възникнала облигационна връзка за предоставяне на мобилни услуги посочени в т.
3 от приложение 1, за което ответникът е поел задължение за заплащане на
месечна абонаментна такса за срок от 24 месеца. Представено е и е прието като
доказателство по делото Приложени № 3 към договора за предоставяне на
допълнителни електронни съобщителни услуги. По делото е представен и приет като
доказателство Приложение № 1от 12.11.2015 г. за предоставяне на мобилен
интернет и Приложение № 3 от 12.11.2015 г. за ползване на допълнителни
електронни съобщителни услуги.
По делото е
представен и приет като доказателство договор за продажба на изплащане от
12.11.2015 г. сключен между страните по делото на устройство – Tablet Alcatel Pixi3 7‘‘ за
обща сума в размер на 72 лв., която сума следва да бъде
заплатена на 23 месечни вноски, всяка в размер на 3,00 лева и първоначална вноска
в същия размер, като от представен по делото приемно- предавателен протокол се
установява, че вещта обект на договора за продажба на изплащане е предадено на
ответника.
По делото е представено Приложение №
1 от 28.04.2016 г. за предоставяне на мобилни услуги и Приложение № 3 от
28.04.2016 г. за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги.
Към исковата молба са приложени Общите условия /ОУ/ за взаимоотношенията
между "Мобилтел" ЕАД и абонатите и потребителите на обществените
мобилни наземни мрежи на "Мобилтел" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE.
В т. 22.3.5. от ОУ е записано, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния
вид и специфика, по цени съгласно действащия ценоразпис на Мобилтел. Като
задължение на абонатите в т. 34 от ОУ е вменено да заплащат всички услуги,
свързани с ползването на мрежите, съгласно договора за услуги. Според т. 26. 4
от ОУ заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която
се издава на името на абоната, а неполуаването на фактурата не освобождава
абонатите от задължението им за заплащане на дължимите суми. Съгласно т. 27. 2
от ОУ, в случай че неизплащането на сумите продължи след изтичане срока за
плащане, Мобилтел има право да преустанови достъпа на абоната до мрежата или да
прекрати договора за услуги. В Общите
условия е посочено, че Мобилтел /понастоящем "А.Б." ЕАД/ има право да
спира предоставянето на услугата на абонати/потребители или да прекрати
сключения договор за услуги в случай, че последните нарушават свои задължения,
свързани с ползването и/или заплащането на услугата.
От
ищеца по делото са представени 11 на брой фактури.
Към всички фактури фигурира приложение А, предоставящо информация за
използването на мобилния пакет – използваният
мобилен интернет, броя разговори, съобщения и тяхната стойност. Всички
фактури са на името на И.К.. Ищецът е представил и 2
броя сметки.
По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, от която се
установява, че размерите на месечните абонаментни такси във фактурите са
формирани съобразно представените по делото договори и приложения към тях.
Вещото лице е уточнило, че изчислените неустойки са съобразени с постигнатите между
страните уговорки, като е предвидена дължимост на неустойките в размер на
всички стандартни месечни такси до изтичане на определения в договора срок за
ползване. В заключението е посочено, че остатъчните задължения са за потребени
и незаплатени услуги в размер на 274,61 лв., неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите в общ размер на 249,58 лв., а по договора за предоставяне на стока в
размер на 30 лв., които се претендират от ищеца като главница- незаплатени
абонаментни такси. Вещото лице в своето заключение изяснява, че законната лихва е в размер на 87,51 лв. Съдът
възприема заключението вещото лице като компетентно и безпристрастно дадено,
дало пълен отговор на всички поставени за решаване въпроси, поради което при
постановяване на съдебния си акт цени фактическите (доказателствени) изводи, до
които вещото лице е достигнало.
При така установеното от фактическа страна от правна настоящия състав
намира следното:
С оглед разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за
установяване на фактите по отношение валидно възникнала облигационна връзка по
договора за мобилни услуги, че ответникът е потребил съответните суми по
договора за мобилни услуги - съответно наличие на задължение за заплащане на
абонамента такса и ползвани далекосъобщителни услуги, датата на настъпване на
изискуемостта на претендираните суми по процесните фактури, действителност на
клаузите за заплащане на неустойка в търсения размер. Ответникът следва да
докаже възражението за погасяване на процесните вземания чрез заплащане, по
давност, както и възражението за нищожност на клаузата за неустойка.
По отношение на исковете за установяване на дължимост на сума в размер на 290,74
лв. – дължими суми за ползвани електронни съобщителни услуги и такси за периода от 03.01.2017 г. до 12.06.2017 г.
На първо място, между страните няма спор за наличието на възникналите между
тях валидни облигационни отношения по рамков договор и приложенията към него и
останалите приложения и Общите условия на "А.Б." ЕАД. Съдът намира,
че ищецът е доказал претенцията си за заплащане стойността на предоставените
телекомуникационните услуги, отразени в приложените към исковата молба фактури.
В действителност, фактурите не са доказателство за наличието на задължения. На
съда е служебно известно от аналогични дела, че софтуерът на билинг системата
на "А.Б." ЕАД (с предишно наименование "Мобилтел" ЕАД) е на
независима трета страна – Amdocs, като се сертифицира и редовно одитира и
практически е невъзможно процесът по съставяне на фактурите и отразяването в
същите на разходването от клиентите на трафични данни да бъдат манипулирани.
Видно от записаното във фактурите, както и съобразно констатациите на
вещото лице в приетото по делото заключение, сумите са начислени за потребени
услуги, остойностени по ценоразпис на мобилния оператор. В представените
фактури и приложенията към тях подробно са дадени ползваните от ответника
мобилни услуги и как е формирано задължението му към мобилния оператор и
доколкото не се твърди и установява неправомерна намеса от страна на мобилния
оператор в отчета на доставените на ответника мобилни услуги, следва да се
приеме, че същите са доставени и той дължи заплащането им в уговорения между
страните срок. В този смисъл, доказани се явяват стойността на доставените
телекомуникационни услуги и изискуемостта на задълженията. Изискуемостта им е
настъпила на датите, отразени във фактурите като краен срок за плащане.
Крайният срок за заплащане на всяка от фактурите е посочен и в самата фактура. Следователно, доказани са всички предпоставки
за уважаване на исковата претенция в размер на 260,74 лв. Неоснователна е
претенцията за заплащане на сумата в размер на 30 лв. на основание сключения
между страните договор за покупко-продажба на изплащане, доколкото посочената
сума представлява продажна цена за закупено устройство, а не сума за потребени
мобилни услуги или абонаментни такси. В конкретния случай не е заявена искова
претенция с посоченото правно основание от ищеца, а в процеса на доказване не
се установи дължимостта на тази сума на предявеното правно основание –
абонаментни такси или използвани мобилни услугим, поради което искът в тази
част следва да се отхвърли.
По
отношение на възражението за изтекла давност относно процесните вземания.
На първо място следва да се посочи, че съобразно задължителните за
съдилищата указания дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълкувателно дело №
3/2011г. на ОСГТК, ВКС понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и
договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В конкретния
случай съобразно характера на изпълнението на задълженията на страните по
договора за мобилни услуги следва да се приеме, че те представляват периодични
плащания, чийто давностен срок е 3 годишен.
С
исковата молба се претендира заплащане на услугите за периода от 03.01.2017 г.
до 12.06.2017 г., с падеж на сумите от 23.01.2017 г. до 02.07.2017г. заявлението за издаване на заповед по реда на
чл. 410 ГПК е подадено на 13.03.2020 г., като от този момент следва да се счита
подадена исковата молба (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК), т.е. действително към дата
на подаване на заявлението са били погасени по давност сумите с падеж от
23.01.2017 г. до 13.03.2017 г., т.е. погасени по давност се явяват претенциите
за 8,39 лв. с падеж 23.01.2017г., 71,28 лв. с падеж 01.02.2017 г., 6,90 лв. с
падеж 21.02.2017 г. и сумата в размер на 77.59 лв. с падеж 05.03. 2017 г.,
поради което исковата претенция за сумата в размер на 164,16 лв. се явява
неоснователна, поради погасяването й по давност и като такава следва да се
отхвърли. В останалата част възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно по съображенията изложени
по-горе.
По отношение на иска за заплащане не неустойка в размер на 249,58 лв. съдът
намира следното:
Претендираната неустойка представлява оставащите
месечни вноски – абонаментни такси по Приложение № 1 от 12.11.2015 г. и
Приложение № 1 от 28.04.2016 г., в които е постиганата уговорка, че ищецът има право
да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси до
изтичане на определения срок за ползване. Автономията на
волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност
да уговарят последиците при прекратяване на договора за мобилни услуги е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора
не може да противоречи на повелителни норми на закона, както и на добрите
нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази
на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не
са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при искове, при които
съдът следи служебно за интересите на някой от страните, какъвто е настоящият
случай съдът следи служебно, като в случая е направено изрично
възражение от ответика в тази насока. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора (така и Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по
Тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС). В конкретния случай страните по
делото, в процесния договор са уговорили дължимост на неустойка при
прекратяване на договора по вина на клиента- К. в размер на сумата от стандартните
месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на договора.
Очевидно е, че тази уговорка не отговаря на изискването за добросъвестност,
като води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя, при положение че се уговаря неустойка, която има за база на
изчисление стандартни, а не конкретно договорени с потребителя абонаменти и
доколкото не се фиксира период на прекратяване по време на действието на
договора. При това положение, ако приемем че договорът ще се прекрати в срок
максимално кратък до неговото сключване, то на основание тази клауза
доставчикът би се обогатил неоснователно като от клиента се изиска заплащане на
всички дължими абонаментни такси до края на срока на договора, без да се предостави
ползване на услуга, което е в противоречие с принципа на добросъвестност. Този
факт сам по себе си е основание да се приеме, че принципът на добрите нрави е
нарушен, като уговорката за заплащане на посочената неустойка са в противоречие
с него. Един от критериите за извършване на преценка наличие, респ. липса
нарушаване на добрите нрави е съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, като в конкретния
случай не се установи наличие на вреди за ищеца в размер на дължимите
стандартни абонаментни такси до края на срока на договора, които са в по-висок
размер от конкретно договорените с потребителя абонаментни такси. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че без правно значение е споразумението
сключено между ищецът и комисия за защита на потребителите, доколкото на първо
място в конкретния случай се претендира неустойка в размер по-голям от три
месечните стандартни абонаментни такси, в каквато насока е същото. Освен това с
последващи действия не може да се санира нищожността на клаузата за неустойка,
доколкото както бе посочено по-горе нейната действителност се преценява към
монета на сключване на договора между страните.
Ето защо следва да се приеме, че е неоснователен искът с правно основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД, тъй като клаузата за заплащане на неустойка се
явява нищожна, а предявеният иск за установяване нейната дължимост се явява
неоснователен.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 86 ЗЗД
за обезщетение за забава:
Съобразно гореизложеното, наличието на главен
дълг, върху който може да се начисли обезщетение за забава, е доказано, а
именно: задължението на ответника за главница, инкорпорираща в себе си
незаплатени мобилни услуги и абонаменти такси, в общ размер на 96,58 лв. Тъй
като предявеното парично притезание е срочно, ответникът е изпаднал в забава
след изтичане на сроковете за заплащане на дължимите по фактури суми за
ползвани услуги и като забавата е настъпила автоматично, без да е необходимо
отправянето на покана до длъжника. Ето защо се дължи заплащане на лихва за
периода на забава от 26.03.2017 г. до 12.03.2020 г., която е в размер на 27,95
лв., до който размер искът следва да се уважи, като за горницата над тази сума
до предявения размер от 87,51 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
За пълнота на изложението
следва да се добави, че съобразно задължителните разяснения дадени с т. 13 по
Тълкувателно дело № 4 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на
ОСГТК, ВКС издадената заповед за изпълнение не подлежи на обезсилване, при
отхвърляне на иска предявен по реда на чл. 415 ГПК във вр. с чл. 422 ГПК. Ето
защо не следва да се постановява диспозитив за обезсилване на издадената
заповед по отношение на сумите, които съдът прие за неоснователно претендирани.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе
по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. При този
изход на делото (уважени са искове за обща сума от 124,53 лв. от предявени в
размер от 627,83 лв.) и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски в заповедното производство в общ размер на 4,95 лв. – държавна такса.
Относно разноските пред настоящата инстанция и
предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски за първоинстанционното производство. По делото са
представени доказателства за направени разноски в размер на 125,93 лв., от
които 14,87 лв.- държавна такса, 39,66 лв.- депозит за вещо лице и 71,40 лв.-
адвокатско възнаграждение, доколкото по делото са представени доказателства, че
същите са реално сторени л. 70 и л. 71 от делото.
Не се дължи присъждане на разноски в полза на
ответника, доколкото не са представени доказателства, че такива са реално
сторени.
Мотивиран от изложеното, Районен
съд – Панагюрище,
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД и 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
по отношение на И.К.К. ЕГН:**********, че „А.Б.“ ЕАД
ЕИК ********* е носител на парични вземания в размер на 96,58 лв. -
предоставени електронни съобщителни услуги и абонаменти такси за периода от
06.03.2017 г. до 12.06.2017 г. по договор № *********
от 08.09.2014 г. изменен на 28.04.2016г. и приложенията към него сключен между
страните по делото, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението в съда- 13.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска над уважения размер от 96,58 лв. до претендираната сума от 290,74 лв, както
и на сумата от 27,95 лв. лихва за забава върху главницата за периода от 26.03.2017
г. до 12.03.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за сумата над 27,95 лв. до предявения размер от 87,51 лв., за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 178/2020 г. по описа на Районен съд – Панагюрище по реда на чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание
чл. 422 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД предявени от „А.Б.“
ЕАД ЕИК ********* срещу И.К.К.
ЕГН:**********, с които се иска да се приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на: 249,58
лв. – неустойка по договор № *********
от 08.09.2014 г. изменен на 28.04.2016г. и приложенията към него сключен между
страните по делото,
за която сума има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 178/2020 г. по
описа на Районен съд – Панагюрище по реда на чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А И.К.К.
ЕГН:********** с адрес: *** да заплати на „А.Б.“ ЕАД ЕИК
********* със седалище и адрес на
управление:*** размер на 4,95 лв.
– представляваща разноски направени в заповедното производство, както и сумата
в размер на 125,93
лв. разноски направени пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Окръжен съд – Пазарджик с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: