Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/14.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав,
в публично съдебно заседание проведено на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 15005 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявен от
ищеца К.Б.П., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:*** ****, чрез
адв. С.Н. срещу
„У.и с.х.” ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.225, ал.1 КТ вр. чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ за осъждане
на последния да заплати на ищеца сумата в общ размер на 2762.54 лева, представляваща обезщетение за времето, през което
ищецът е останал без работа поради уволнението за периода от 11.09.2018г. до
19.10.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 20.09.2019г. до окончателното изплащане.
Ищецът основава исковите си претенции на
следните фактически твърдения: по силата на сключен между страните трудов
договор заемал длъжността „счетоводител" при ответника. Със Заповед №
14/19.04.2018г., считано от 20.04.2018г., трудовото правоотношение между
страните било прекратено. Ищецът атакувал по съдебен ред прекратяването на
трудовото правоотношение, за което било образувано гр.д. № 9673/2018г. по описа
на PC - Варна. С влязло в сила на 09.05.2019 г. Решение №
3836/21.09.2018 г., съдът признал Заповед № 14/19.04.2018г. за
незаконосъобразна и отменил уволнението на ищеца. Бил възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност, като му било присъдено обезщетение за оставане без
работа за периода 19.04.2018г.-11.09.2018г.. Поради незаконосъобразното
уволнение, ищецът е останал без работа през посочения период, за който не било претендирано обезщетение в производството по гр.д. №
9673/2018г. на ВРС. Сочи, че дължимото обезщетение за периода
11.09.2018г.-30.09.2018г. възлиза на 1451.67 лева, а за периода
01.10.2018г.-19.10.2018г. възлиза на 1310.87 лева. Поради изложените
съображения моли за постановяване на положително решение по предявения иск.
В отговор на исковата молба, ответникът не
оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения. Сочи, че ищецът има
право на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ, като признава иска за сумата 2762.54
лева. Заявява искане да бъде постановено решение при признание на иска. Счита,
че не е дал повод за завеждане на иска, като излага подробни съображения,
поради което разноските следва да се възложат в тежест на ищеца.
В хода на проведеното по делото съдебно
заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа предявения иск и моли
за постановяване на решение по делото съобразно признанието му.
СЪДЪТ, като взе предвид,
заявеното от ответника признание на иска и искането на ищеца, намира, че са
налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на
признанието на иска, на основание чл. 237, ал. 2 ГПК.
Възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на установените в
закона две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за
завеждане на делото и да е признал иска. Преценката за това, дали тези
изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и
проверката се извършва от съда разглеждащ спора по същество, като за възлагането
на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на
ответника. Това разрешение е дадено в Решение № 185 от 29.05.2014 година на ВКС
по гр.д.№. 5196/2013 година на ІV - то Г.О. В случая не може да се приеме, че
са налице и двете предпоставки, при условие наличие на признание на иска. Не е
налице предпоставката, че с поведението си ответникът не е дал повод за
завеждане на делото. Макар да не е отправена изрична покана до ответника за
изплащане на дължимото обезщетение, исковата молба представлява покана за
такова плащане и в хода на процеса не бе извършено от ответника. В случай, че
след завеждане на исковата молба, ответникът бе представил доказателства, че претендираната сума е платена, то следваше да се извърши
преценка за втората предпоставка – дали ответникът е дал повод за завеждане на
иска, макар че е направил признание на иска както по основание, така и по
размер. Тъй като ответникът не е погасил дълга си преди процеса, очевидно е, че е станал
повод за завеждане на делото.
Настоящият състав приема,
че отговорността за разноските
следва да бъде възложена на ответника по делото, тъй като
с поведението си е предизвикал
завеждане на исковото
производство от ищеца. На чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на поискани и доказани разноски в общ размер на 700 лв. /възнаграждение
за защита и съдействие от един адвокат/, които следва да се възложат на
ответника.
Съгласно формираната воля на съда по
предявения иск и на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС сумата в общ размер на 110.50 лева, представляваща дължимата държавна такса
върху уважения иск, на основание чл. 1 от Тарифа № 1 за държавните такси
събирани от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „У.и с.х.”
ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на К.Б.П., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен
адрес:*** ****, сумата в
общ размер на 2762.54 лева, представляваща
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради
уволнението за периода от 11.09.2018г. до 19.10.2018г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 20.09.2019г. до окончателното
изплащане, на основание чл.225, ал.1 КТ вр.
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
ОСЪЖДА „У.и с.х.”
ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на К.Б.П., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен
адрес:*** ****, сумата в
общ размер от 700 /седемстотин лева/лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски
пред настоящата инстанция, за възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „У.и с.х.”
ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:*** ДА
ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 110.50
/сто и десет лева и 0.50 ст./
лева, представляваща държавна такса върху
уважените искове, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му /14.02.2020г./, на
основание чл. 315, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: