Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1183
гр.
Пловдив, 09.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД П., Наказателна колегия, в открито съдебно
заседание на седми юни две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при
участието на секретаря Славка Иванова, като разгледа
докладваното от съдията АНД
№ 1798/2018 г. по описа на РС-П., XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от И.Т.А. *** против
Наказателно постановление № 17-1030-008915/28.12.2017 г., издадено от *** група към ОД на МВР-П.,
сектор „Пътна полиция”-П., с което на жалбоподателя са наложени следните
наказания : 1. „глоба” в размер на 2000 лв. на основание чл.174 ал.3 пр.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.174, ал. 3 от ЗДвП и
„лишаване от право да управлява МПС” за 24 месеца и 2. „глоба” в размер на
10,00 лв. на основание чл.183, ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100,
ал.1 т.1 от ЗДвП. С жалбата се оспорва възприетата в НП фактическа обстановка и се моли същото
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят И.А., редовно
призован, се явява лично и представляван от упълномощения си защитник адв.Д.Б.
***. Жалбоподателят, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата по направените в нея оплаквания.
Въззиваемата страна ОД на МВР-П., сектор „Пътна
полиция”, редовно призована, не изпраща представител. В писмото, с което е
изпратена жалбата за разглеждане от съда, е изразено становище, че обжалваното
наказателно постановление е издадено при спазване на процесуалните правила,
поради което се моли същото да бъде потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е в предвидения в
чл.59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок за обжалване, от лице, което има право на
обжалване и при наличие на интерес от това.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа и правна страна :
На 10.12.2017 г. около 00:30 ч. в гр.П., ул. „***” до
№ **, жалбоподателят управлявал личния си лек автомобил „БМВ 320 ТД Компакт” с
рег.№ ****. Водачът лъхал на алкохол. Същият отказал да му бъде извършена
проверка за установяване употреба на алкохол
с Дрегер Алкотест 7510 С № ARBA -0075.
Бил издаден талон за медицинско изследване N 0034362.
При проверката от полицаите водачът не носел контролен
талон от свидетелство за управление.
За извършената проверка бил съставен АУАН бл. №0285651
от 10.12.2017 г., в който в графа възражения нарушителят заявил, че има
възражения, които ще представи на по-късен етап.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и
обжалваното наказателно постановление, в което установената в АУАН фактическа
била възпроизведена по идентичен начин.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи
въз основа на събраните в хода на съдебното следствие устни и писмени
доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител
П.М.П., св. Б.П.М., св. Е.А.К., св. А.Г.П/частично/, св. Г.С.С/частично/; талон
за изследване №0034362; Заповед рег.№ 8121з952 от 20.07.2017 г.
От събраните устни доказателства се оформиха главно
две групи свидетелски показания. Към първата група се отнасят показанията на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител П.М.П., както и тези, дадени
от св. Б.П.М. и Е.А.К., записани като свидетели-очевидци в
акта в деня на проверката.
Към другата група показания следва да бъдат отнесени
тези, дадени от св. А.Г.П и Г.С.С..
От показанията на св. Б.П.М. и Е.А.К. се установява,
че около 20-21 часа на 9-ти срещу 10-ти декември 2017 г. двамата били заедно с
други свои познати и празнували рожден ден на приятел на сестрата на св.М., в
заведение в кв. „Кючюк Париж”, в близост до мястото на нарушението, находящо се
на същата улица, на която бил установен и жалбоподателят. Около полунощ св. М.
се намирал пред ресторанта, когато установил жалбоподателя да управлява
гореописаното МПС по необичаен начин – спирайки и потегляйки рязко, като
междувременно натискал и клаксона на автомобила. След това свидетелят видял
жалбоподателя да дава газ с автомобила в близост до 50 метра от него и други хора, намиращи се отвън, засилил се и
с рязко дърпане на спирачката минал в близост до хората, които стоели отвън,
сред които бил и свидетелят М.. Свидетелят, който също бил служител на МВР, но
същия ден не бил на работа, се възмутил от поведението на жалбоподателя, който
бил във видимо нетрезво състояние и карал автомобил, поради което М. започнал
да му търси сметка за това. На въпросите на свидетеля жалбоподателят, отговарял
заваляно и миришел на алкохол .
Показанията на св.М. се потвърждават и от тези, дадени
от св. Е. К.. Същата заявява пред съда, че тя първоначално не била излязла
навън, но още докато била в заведението чула необичайно движение на автомобил,
като шумът идвал отвън. През това време
вече приятелят й - св.М., бил отвън. Свидетелката заявява също, както и св.М.,
че водачът на автомобила давал газ, след това спирал рязко. След това и тя
излязла да види какво става, при което видяла жалбоподателя, който силно
миришел на алкохол. Раздразнени от поведението му и държането му при разговора
с тях двамата свидетели извикали органи на полицията.След половин час
пристигнали и представители на Първо РУ при ОД на МВР-П., а след това и
служители на „Пътна полиция-КАТ”.
В съответствие с показанията на двамата свидетели са и
показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител П.М.П., който
макар и да не е присъствал пряко на инцидента, е възприел, че поводът за обаждането
в полицията, бил че водачът на МПС карал пиян. Въпреки че същият свидетел не
присъствал в момента, когато водачът на описаното МПС управлявал , той заявява
пред съда, че същият и при идването му на мястото на нарушението ухаел силно на
алкохол. Свидетелят заявява също, че на
жалбоподателя било предложено да се
направи проверка с Дрегер, на което жалбоподателят отказал. Бил му издаден и
талон за медицинско изследване с начален час на връчване 02 .45 ч. на 10.12.2017
г.
Съдът дава вяра на показанията на тази група
свидетели, тъй като същите са последователни, логични и непротиворечиви,
подкрепят се и с приобщеното по надлежния ред писмено доказателство - талон за
медицинско изследване, издаден на името на жалбоподателя.
Другата група свидетели - А.Г.П и Г.С.С не отричат, че
на процесната дата и място жалбоподателят спрял собствения си автомобил на
мястото, посочено в АУАН, както и че същият бил употребил алкохол и отказал да
му бъде направена проверка с Дрегер. Св. С. обаче заявява, че приятелят му – жалбоподателят
А., не бил употребил алкохол, докато управлявал автомобила, а след това, когато
вечерта била напреднала и празникът бил в разгара си. Поводът за събирането им
бил имения ден на св. А. П. В по-късните часове според свидетеля С.,
жалбоподателят решил да слезе до колата, за да вземе и буфер за музика. Тогава
св. С. заявява, че видял как св. М. и жалбоподателят спорят. Съдът не дава вяра
на показанията на св. С. в частта, в която заявява, че жалбоподателят не бил
употребил алкохол, докато управлявал автомобила. Житейски нелогично звучи, ако жалбоподателят е слизал само, за да вземе
буфер от колата да възникне спор между него и св. М. по повод състоянието, в
което се намирал жалбоподателя и то такъв, че спорът да прерасне в разпра между
двамата. Ако жалбоподателят е бил слязъл просто, за да вземе буфер за музика,
както твърди св.С., то поведението му не би могло да провокира до такава степен
М. и приятелката му , които също били
дошли да празнуват.
Свидетелят С.
твърди, че е бил заедно с жалбоподателя на път за св.П., като отрича жалбоподателят да е бил пиян по същото
време, но докато по този въпрос в
неговите показания се съдържат лаконични данни, то подробна информация в
показанията му се съдържа относно проведения разговор със св.М. и развилата се
ситуация при идването на органите на
полицията.
В показанията на св. П. също липсва информация относно
това какво е било състоянието на жалбоподателя при идването му в дома й да празнуват. Свидетелката
възпроизвежда единствено ситуацията, която се е развила между жалбоподателя и
св. М. и тази при идването на полицията,
както и поддържа казаното от св. С., че А. слязъл, за да търси буфер от колата
си.
В показанията на св. С. и П. липсва логично обяснение,
затова какво е провокирало М. да осъществи контакт с жалбоподателя както и защо
разговорът между тях прераснал в конфликт и идване на полиция.
В подкрепа на
тези изводи са показанията на самият актосъставител, който заявява, че поводът
за обаждането на тел.112 бил, че
жалбоподателят е карал след употреба на
алкохол, а не друга причина.
Поради всичко това съдът кредитира показанията на
св.С. и П. единствено в частта им относно случилото се след разговора между
жалбоподателя и св. М., и идването на полицията. По отношение на показанията на тези
свидетели, че жалбоподателят не е карал пиян , а че е употребил алкохол след
слизането от автомобила, съдът намира,
че същите представляват защитна версия и опит да се оневини жалбоподателя.
С оглед събраните устни и писмени доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателя е
осъществен от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.174,
ал.3 от ЗДвП.
Разпоредбата
на чл.174, ал.3 от ЗДвП установява
два състава на административни нарушения. Субект и на двете нарушения е лице с
качеството „водач”. Смисълът на това понятие е правно регламентиран в § 6, т.25
от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Жалбоподателят е притежавал качеството
„водач” предвид показанията на св.М., К. и П. .
Различни са изпълнителните деяния на двата състава
и съставите са в условията на алтернативност. Предложение 1 от чл.174, ал.3 от ЗДвП санкционира отказа на
водача да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол или
упойващи вещества, а предложение 2 от същата норма свързва административнонаказателната
отговорност с неизпълнение на предписание за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта. Жалбоподателят е осъществил състава на
нарушението по чл.174 , ал.3,
пр. първо от ЗДвП. Същият е управлявал МПС и има
качеството „водач”, което макар и да се отрича от жалбоподателя и св. С. и П.,
се опровергава от показанията на св.М., К. и П., на които съдът дава вяра. В
това си качество жалбоподателят е
отказал е да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство. Поведението на жалбоподателя е било ясно и не е възникнало
съмнение за проверяващите и за присъстващите свидетели - както на св.М., К. и П., така и С. и П.. Единствено
въпрос на желание от страна на проверяваното лице е да бъде извършена пробата с
техническо средство за употреба на алкохол. След подробно разясняване на начина
и причините за извършване на проба, както и последиците при отказ,
жалбоподателят по никакъв начин не е съдействал на контролните органи, поради
което е налице отказ от негова страна.
Санкционната
разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП регламентира алтернативно две групи
основания за реализиране на административнонаказателна отговорност на водачите
на МПС, а именно - отказ от извършване на проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол, каквато е настоящата хипотеза, или
неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта. В процесния случай достатъчно основание за ангажиране
отговорността на А. се явява фактът, че същия неоснователно е отказал да бъде
тестван с техническо средство при липса на обективни пречки за това.
Правилно е
приложена и санкционната норма на чл.174, ал.3 от ЗДвП, съгласно която водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или
упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2/две/
години и глоба 2000.00/две хиляди/ лв. Независимо че в обстоятелствената част
на наказателното постановление административнонаказващият орган е описал и
двете форми, които могат да съществуват единствено при условията на
алтернативност, то правилно и в съответствие с установеното фактическо
положение, нарушителят е бил санкциониран заради отказа си да бъде тестван с
техническо средство.
В чл. 6, ал.1, т. 3 от
Наредба № Iз - 2539 на МВР е предвидено за отказ на водач, който управлява МПС,
трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му чл.174, ал.3 от ЗДвП да
се отнемат 12 /дванадесет/ контролни точки, поради което е правилно е
съобразено и това обстоятелство предвид установеното нарушение. Следователно
броят на точките също е съобразен с изискванията
на цитираната Наредба.
По отношение на второто
нарушение, описано в АУАН, а именно, че на процесната дата жалбоподателят не
носел контролния талон от свидетелството за управление, съдът намира, че същото
се доказва от показанията на разпитания в качеството на свидетел
актосъставител П., който заявява пред
съда, че при поискването му талонът не бил представен от жалбоподателя. В
съответствие с приетата от съда фактическа обстановка следва, че жалбоподателят
И.Т.А. е извършил нарушение на цитираните правни разпоредби : следвало е да
носи, при управление на МПС, съответното свидетелство за това и контролния
талон към него. Жалбоподателят е носел
свидетелство за управление, което е било иззето в деня на проверката, но не и контролния талон към него.
Следователно правилно нарушението е квалифицирано като такова , свързано с
неспазването на чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП, съгласно която водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи : свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.
Правилно административнонаказващият орган е наложил и съответното наказание за
извършеното нарушение, като е приложил санкционната норма на чл. 183, ал.1 т.1
от ЗДвП, предвиждаща наказание в размер от 10,00 лв., който е фиксиран.
При извършената служебна
проверка относно процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и НП съдът
не констатира нарушения. И АУАН, и НП са издадени в предвидената от закона
форма, отговарят на изискванията за тяхното съдържание, от компетентни лица,
доказателство за което е и приложената към административнонаказателната
преписка Заповед, в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
С оглед всичко
изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 17-1030-008915/28.12.2017
г., издадено от *** група към ОД на МВР-П.,
сектор „Пътна полиция”-П., с което на И.Т.А. ***, ЕГН **********, са наложени следните наказания : 1. „глоба” в
размер на 2000 лв. на основание чл.174 ал.3 пр.1 от Закона за движение по
пътищата за нарушение на чл.174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата и
„лишаване от право да управлява МПС” за 24 месеца, както и 2. „глоба” в размер
на 10,00 лв. на основание чл.183, ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100,
ал.1 т.1 от ЗДвП, както и са отнети общо 12 точки на основание Наредба
№ Iз - 2539 на МВР.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - П. в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Районен съдия
:..............................
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.