О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.........
17.05.2018 г. гр. Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ДЕСЕТИ
граждански състав
На 17 май 2018 г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 946 по описа за 2018 година:
Съдът счита, че следва да приеме
като доказателства по делото
представените с исковата молба документи, тъй като същите са допустими,
относими и необходими по отношение на предмета на спора.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
С оглед
изясняване на обстоятелствата по делото, следва да се изиска и приложи ч.гр.д. № 2527/2016 год. по описа на Районен
съд - Стара Загора.
На основание
чл.190 от ГПК следва да се задължи ищеца да представи в оригинал договор за
заем от 12.08.2015г., като се предупреди, че непредставянето му ще бъде преценено
съгласно чл.161 от ГПК.
С оглед
заявеното от ответника оспорване на истинността на представените договор за
заем от 12.08.2015г. и запис на заповед от 12.08.2015г., съдът счита, че следва
да даде възможност на ищеца да заяви дали ще се ползва от същите.
Следва да се даде възможност на страните
да ангажират и други доказателства по делото.
Следва да бъде
указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна
и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се
обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл. 140 ал. 3 ГПК следва да
бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и
чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на
страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е
пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор,
респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба
могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на
това.
Водим
от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото :
Ищецът твърди в исковата си молба, че
на 12.08.2015г. в гр. Стара Загора между него и ответника бил сключен договор
за заем, по силата на който заемодателят дава в заем на заемателя сума в размер
на 4500.00 лв. (четири хиляди и петстотин лева), която сума заемателят получил изцяло към момента на сключване на
договора. Ответникът се задължил да
върне на заемодателя сумата от 4500.00 лв. до 01.05.2016 г., като след изтичане
на срока посочен в пункт първи от договора, страните се били съгласили, че
заемодателят можел да се удовлетвори по съответния, предвиден в закона ред за
главницата и направените разноски доброволно или по принудителен ред.
За обезпечаване на сключения договор
за заем заемателят М.И.Д. издал в полза на ищеца запис на заповед от 12.08.2015
г. за сумата от 4500.00 лв., която сума се задължил неотменимо и безусловно да
заплати на 01.05.2016 г. Записът на заповед бил редовен от външна страна и
съдържал всички необходими реквизити, съгласно чл.535 от ТЗ.
Поради незаплащането в срок на
дадената в заем сума ищецът подал на 02.06.2016 г. заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Въз основа
на представения документ – записа на заповед, съдът издал Заповед за изпълнение
на парично задължение № 1507/03.06.2016 г. и изпълнителен лист от 03.06.2016 г.
по ч.гр.дело № 2527/2016 г. по описа на Районен съд Стара Загора. Срещу
издадената заповед за изпълнение било подадено възражение от страна на длъжника
на 08.09.2016 г., като в едномесечния срок по чл. 415 от ГПК не бил предявен
иск за установяване на вземането, което довело до обезсилване на заповедта за
изпълнение и издадения изпълнителен лист.
Независимо от проведените разговори и
предприетите действия, от страна на длъжника било налице пълно неизпълнение на
поетото с договора за заем задължение за връщане на дадената в заем сума от
4500.00 лв.
Предявеният главен иск намира
правното си основание в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД. Съгласно посочената
норма, заемът за потребление бил договор, с който заемодателят предавал в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължавал да върне заетите суми или вещи от същия вид, количество и качество.
Заемът за потребление бил реален договор – същият се считал за сключен не в момента,
когато между страните било постигнато съгласие едната да заеме, а другата да
получи в заем, а едва когато въз основа на това съгласие заетите пари или
заместими вещи били предадени на заемателя. В конкретния случай от текста на
самия договор било видно, че едновременно с постигане на съгласието, сумата от
4500.00 лв. била предадена от ищеца и била получена от ответника. С договора
ответникът поел задължение да върне заетата сума в срок до 01.05.2016 г., като
до настоящия момент това задължение не било изпълнено.
При неизпълнение на парично
задължение, съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД, длъжникът дължал обезщетение
за забава. Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато имал определен ден за изпълнение,
длъжникът изпадал в забава след изтичането му. В настоящия случай, заемателят
поел задължение да върне заетата сума в срок до 01.05.2016 г., като същият
изпаднал в забава с изтичането на този срок. Задължението било срочно, така че
не било необходимо кредиторът да му отправял покана за доброволно изпълнение.
Ето защо ответникът дължал на ищеца обезщетение за забава в размер на законната
върху главницата от 4500.00 лв. за периода 02.05.2016 г. до 22.02.2016 г. или
сумата от 829.15 лв. Отделно от това, ответникът дължал и законната лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното плащане.
С оглед правилото на чл.78, ал.1 ГПК
в тежест на ищеца следва да бъде поставена и отговорността за направените от
ищеца разноски в производството.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4500.00 лв. (четири
хиляди и петстотин лева), представляваща дължима главница по договор за заем от
12.08.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 23.02.2018 г. до окончателното
изплащане, както и на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 829.15 лв. (осемстотин
двадесет и девет лева и 15 стотинки), представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата от 4500.00 лв. за периода от
02.05.2016 г. до 22.02.2018 г.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника, в който оспорва
предявения иск по основание и размер.
Твърди, че договорът за заем, такъв
какъвто в приложен като доказателство към исковата молба, не бил подписван от
ответника, поради което оспорва истинността на приложеното копие от този
договор с неясно изписана дата.
От изложените в исковата
молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран при условията
обективно кумулативно съединяване със следните искове: иск с правно основание
чл.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД, който има за предмет неизпълнение на задължение по
договор за заем. В това производство в тежест на ищеца е да докаже наличие на договор за заем между страните и предаването на
паричната сума.
ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 2527/2016
год. по описа на Районен съд - Стара Загора.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото: договор за заем от 12.08.2015 г., запис на заповед от
12.08.2015 г., изпълнителен лист от 03.06.2016 г., заповед № 1507 от 03.06.2016
г., справка за изчисляване размера на законната лихва от 23.02.2018 г.
ПРИЛАГА към делото б.б. за платена държавна
такса, пълномощно на адвокат Светлин Русев и на адвокат Иван Михайлов.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в първото съдебно
заседание да заяви дали ще се ползва от
оспорените договор за заем от 12.08.2015г. и запис на заповед от 12.08.2015г.
По искането на ответника за откриване на
производство за оспорване истинността на договор за заем от 12.08.2015г. и
запис на заповед от 12.08.2015г. съдът ще се произнесе в открито съдебно
заседание след съобразяване със становището на ищеца.
На основание
чл.190 от ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищеца да
представи в оригинал договор за заем от 12.08.2015г., като се предупреди, че
непредставянето му ще бъде преценено съгласно чл.161 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че в първото заседание
по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и
да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай,
че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да
посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени
непредвидени обстоятелства или са налице
хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг
способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се
обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат право да поискат постановяване на
неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА
делото за открито съдебно заседание на 12.06.2018г. от 09.30ч., за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото
определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: